пълнозърнести бисквити с шоколад, зехтин и морска сол

Сезонът на бисквитите продължава. А дали приключва някога? Кой може да знае ... При нас са на голяма почит и не се
задържат в буркана. Рецептите без масло са добра алтернатива и подходящ вариант за редуване с класическите. И както
винаги ключът е качеството на съставките.

свинско руло с наденица, ябълка и салвия

Винаги може да се разчита на добрите стари класики. 

След рулото, предизвикало  голям интерес, още една лесна и прощаваща импровизации рецепта, която 

безотказно дава чудесен резултат. Единствено условие е изходните продукти да са на ниво.

шоколадова торта

За сладки моменти и щастливи празници.

 За любими хора и ценни приятели.

 За специален повод и без повод.

Честита Коледа!

коледни бисквити и не съвсем

Коледни, но влизат в графата "за цялата зима", защото отговарят  не само на основните, а на всички изисквания за тази специална група. Бързи и лесни, удобно за работа тесто, което не създава никакви ядове, хармоничен вкус, поддават се на разнообразно оформяне и приложение .... впрочем, като някои добре известни нам шведски продукти. Рецептата е вариант на прочутите пепаркакор {сега си давам сметка, че може би името е единственият им кусур, няколко пъти преброявам п-тата, р-тата и к-тата, за да не сбъркам името}, без които, доколкото съм чела, шведската Коледа не е възможна.

Опитах и ги харесах в различни варианти. С по-голяма дебелина на бисквитата имат стандартната хрупкава, ронеща се текстура. Тънко разточени и по-запечени, какъвто е и оригиналният вариант, са ми най-вкусни, със и без парченце пикантно сирене. Дълготрайни са и са подходящи за приготвяне още в началото на месеца, особено ако се използват за украса или се изпращат като подарък надалече. Някои от бисквитите съм покрила изцяло с айсинг, следвайки моментното си настроение, но с пълното съзнание, че променя вкуса им, и то не в положителна посока, така че варианта с контурно рисуваните бисквити е по-добрия, ако въобще се декорират с глазура. А пък и никой не е казал, че бисквитите за елхата  ще бъдат единствените приготвени.

Няколко дена преди празника бих направила нова голяма доза, защото според мен най-вкусни са на следващия ден и няколко дена след това. А, колкото до тези за украса, няма какво да си говорим, с подобна бисквитена коледна декорация, работата по разчистването е най-сладка, защото, вероятно в повечето къщи ситуацията е сходна - всеки иска да участва в украсяването, а през януари до един са пас за прибирането ѝ.

Тази година задължително влизат в кутиите с бисквити, които ще подаряваме, заедно с любимите на всички марципанталер, марципанкрингел, флорентини и сладки със сушени плодове, ядки и черен шоколад. Малките помощници няма да се включат в заниманието. На крачка бяхме в превръщането на "Коледата невъзможна" от планиран за гледане по време на празниците филм в реалност. Засега имаме един брой болен от скарлатина и очакваме да разберем за втория ....

бисквити за Коледа и не само

На фона на предишни бисквити, добре нагласени визуално и вкусово, тези стоят малко като грозното патенце. Използвам периода на  традиционно бисквитоправене, за да ги изпробвам и добавя  рецептата, напасната  по моя вкус от друга  рецепта в блога. Основният ми стремеж, освен да бъде лесна и съставена от постоянно налични продукти, беше да не използвам масло. Вече са два броя в списъка. Малки хрупкави сладурчета, които  спокойно да  хапваме  в сезона на усилена консумация на всякакви топли напитки. Чашите с кафе/чай/какао/мляко  вървят задължително с чинийка бисквити или кексчета. Затова предпочитам да редувам варианти със и без масло. Най-важният акцент лесно_семпло_неангажиращо е определящ и отговаря на основният критерий за подбор на рецепти напоследък.

Гледайки статистиката  на публикациите виждам колко драстично е намалявал броят им за това време. Факт. Особено към края доста помрънках  тук и това не ми  допада особено. С изнизването на последните дни от годината, колкото и да не ми се иска, в главата ми се въртят мисли и равносметки за това кое как е било, дали е имало вариант да се случи по друг начин. Така са устроени повечето хора. Аналитични личности. Чудя се от малкото към голямото ли да започна или обратно. Което и да избера, все до едно и също място ще стигна....

Давам си сметка, че това беше годината, в която, колкото и да упорствах, разбрах най-накрая, че съм достигнала до някакъв предел на силите си, а това спешно трябва да променя. Какво се случва с един човек, който не може да стои на едно място без да  занимава с нещо ума и ръцете си,  някой пълен с енергия, вечно в движение и захванал едновременно  куп проекти? Случват му се нови предизвикателства. Какво друго. За да разбере, че не бива да бъде толкова уверен в силите си ?? или напротив, за да види точно колко може и дали може да се справи? Напоследък все се връщам към онзи преломен момент преди 6 години, когато трябваше да напрегна  всичката си воля и да се боря, за да не загубя преди още да съм ги видяла и докоснала онези малки човечета, които  познавах само чрез екрана на мониторите. Трудно беше, но прегърнах ги. Оттогава мобилизацията при мен не е спряла и нон стоп е на макс.

Да си от хората, които не обичат компромисите и претупването, и държат  всяко нещо, било най-дребното, да се направи както трябва, е хубаво нещо, но има своята цена. Много по-разумно е да умееш да разпределяш усилията и да не натискаш постоянно педала докрай. Стига да искаш да бъдеш разумен обаче,  или ако си го осъзнал навреме...  Случи се така, че от раз станах родител на двама, без никакви познания, без опит и рутина, и без право на много грешки с първото, които обикновено при второто не се допускат. Трябваше бързо да свикна да деля енергията и любовта по равно, защото, оказа се, малките очи и сърца мерят много точно. И да  имам достатъчно енергия и любов за всеки, при всякакви обстоятелства, да успявам да туширам ревността и никой да не се чувства  ощетен. Станах спец в подялбата, за нула време мога да спретна две еднакви порции и чаши без разлика в грамажа. Всеки път  : ) ...  Няма батко, една минута не се брои, никой не е по-голям, за да отстъпи, да прояви нужното разбиране или да помогне в озаптяване на по-малкия... Преминахме период, в който един труден етап се заменяше с друг труден етап. Преди още да съм се опомнила от цялата  вихрушка, в която  малките постепенно станаха говорещи и можещи човечета, те вече освен изморена, ме карат да се чувствам и остаряла. Не усетих как преминахме от бебешките проблеми към момента, когато трябва да чувам кой с кого е гадже в детската градина и кои вече са скъсали : ))... Животът е шарено място и единственото сигурно е, че  продължава напред.

За това време неуслужливо се надцених, рано  започнах  да хитрувам като работеща майка между ангажиментите и двете прохождащи бебета в парка. Успях и да се влюбя. От любовта към фууд фотографията, срещнала своята половинка в интереса към готвенето, се роди  третото ми дете - блогът, който на Бъдни вечер ще стане на четири. Този път не съм мислила за нищо специално за мен под елхата. Единственото, което си пожелавам е да се върне част от предишното ми Аз, защото следващата година предстои рунд втори - училище, заедно с всички останали екстри. Надявам се в петата година блогът да е поне малко по-активен от сегашната, ако е и по-интересен още по-добре. Времето, което отделям за него ми връща само позитиви и релакс, а те са ми нужни в големи количества.  Иска ми се бързо да изляза от това състояние на стенд бай икономичен режим, в което при всяка удобна възможност изпадам. Меко кресло, комфортна лежанка или диван - няма значение, все са мои :) Да приседна за кратко, ако може, или за по-дълго - чудесно ще бъде!  С нещо приятно и интересно за правене. И от време на време да е тихо.
За мен това общо взето.

На всички пожелавам спокойни и щастливи празнични дни!

-

Сладки със сушени плодове, ядки и шоколад

Едни от най-харесваните  сред моите хора, стане ли дума за Коледа и големия поднос на масата в хола, отрупан с различни  бисквити и сладки. Така и нямаха досега  възможност да имат собствена публикация и заглавие, въпреки че тук са се появявали вече в две. Днес са гости като рецепта на деня в сайта  Гответе с мен  и реших да им отдам заслуженото и на собствена територия.

Няма нищо необичайно в това да забъркаме едно вкусно тесто от сушени плодове,  брашно, яйце. Рецепта, стара колкото света.... Обратът в събитията настъпва с добавянето на малко настърган черен шоколад. Опитайте!

стих - Валери Петров/ "Първи сняг"

Сушени кайсии с шоколад и ядки

На първо място казвам Здравейте на всички, които не са ме забравили! И аз не съм забравила никого и нищо не съм изоставила, въпреки, че  преминах първата криза по пътя на моето блогърстване. Тази Коледа блога навърши 3 години. Най-вероятно това е преломен момент при някои хора, занимаващи се с подобна дейност. Изминал е период, през който си бил с ясното съзнание, че знаеш какво правиш, а след това в един момент започваш да се питаш Накъде, Как, Защо ?

Не мисля, че успях да си отговоря докрай на въпросите. Хубавото е, че се върна вдъхновението и желанието да влизам в блог сферата. На този етап повече не ми  трябва. Реших да започна с нещо, което отдавна чака реда си. В публикацията за флорентините търсех техен конкурент по скорост и леснота на приготвяне. Тогава  Габи предложи ефектните сушени кайсии, покрити с  шоколад и натрошени ядки. Да, бързи са. Лесни и много вкусни.  Дори могат да се направят в малка доза, удобна да употребим  останал ни разтопен шоколад (ако има такъв) при приготвянето на самите флорентини или някакъв друг десерт. .

Сушени плодове, шоколад и ядки. Подходящи за леко подслаждане, за компания на кафето и чая, за вкусна пауза в офиса. Бърз източник на енергия, когато има нужда. Намерих им още едно приложение. Ако са ни подръка, могат да бъдат и декорация на торта. Например Торта с кайсии  и .... разни други неща към тях. Защо не?
Ще видим.

Честита Коледа!

И ето, отново дойде това време на годината, в което всеки край дава път на ново начало. Започваме нови начинания, наричаме си само хубави неща, кроим смели планове и сме уверени, че ще положим максимум усилия за да се сбъднат.

Позволяваме на детето у всеки от нас да се порадва истински на предпразничните приготовления и да си спомни своите детски коледни трепети и очаквания. Украсяваме елхата, опаковаме подаръци, запалваме коледните светлини и свещички,  правим лакомства и бисквити, и сътворяваме цялото това вълшебство за да претворим отново най-прекрасния момент.

Като родители знаем, че сега е моментът, в който създваме бъдещите спомени за Коледа у нашите деца и вярваме, че ще те бъдат също толкова специални и ценни, каквито са нашите.

Искаме да не забравят нито един дребен детайл от магията на празника и да посрещат  своите Коледи със същото вълнение, с което и ние.... За да могат след време да предадат емоцията на своите деца...

Благодаря на всички за пожеланията!
Честита Коледа и весело посрещане на 2013-та!

[част от украсата в кухнята ми - дело на децата, с помощта на дядо им, от мен малко аранжировка :)]

Зелеви сарми с булгур, пълнозърнеста содена питка, тиквеник с лимонова глазура и още предложения за Бъдни вечер

Тук съм обединила няколко изпитани рецепти, подходящи за предстоящия празник. Част от тях съм правила многократно, други са на път да попаднат в същата ситуация. Най-новата у дома е комбинацията между добре познатия тиквеник и сладко-стипчивата лимонова глазура - много добре приета и с тенденция занапред да се прави само по този начин.

Що се отнася до постните зелеви сарми и содената питка, те се припокриват с класическите и широко разпространени рецепти. За разлика от тях баницата с цвекло, макар и взета от традиционната народна кухня, не е толкова позната. На пръв поглед изглежда, че разликата е само в цвета на плънката, но всъщност вкуса е доста нестандартен и оригинален. Допадна ми още първия път, когато я опитах.

Харесвам и тиквеника и "червената" баница и съм в чуденка кое да избера първо. В крайна сметка като че ли ще се спра на постна баница с  цвекло за Бъдни вечер и тиквена с масло и лимонова глазура за Коледа. По същия начин имам колебания дали да замеся питката само с бяло брашно или да бъде пълнозърнеста. Иначе и двата варианта често присъстват в менюто ни.

1.содена питка с бяло брашно 2. пълнозърнеста содена питка 3. постна баница с цвекло

Не знам за вас, но на мен този път  ми предстоят доста приготовления. Не успях да направя никаква предварителна подготовка и трябва да наваксвам.  Така или иначе до края на годината ще остане предостатъчно време за забавления. Габи, няма да пропусна да снимам рецептата, която ми даде, но там идеята се доразви и ще ми трябва повече време. Общо взето ще се окаже, че ще правя балтон по копче май :)

Светли празници и много топлина!

Лешникови бисквити с глазура от кафе и лешников крокан

След супер лесните и бързи флорентини идва ред на едни по-засукани бисквити - смятам, че така е справедливо:)  Рецептата изисква повече време и внимание, но се отблагодарява с по-сложна и интересна вкусова комбинация. Освен това отделните съставки са ми много любими поотделно и затова исках да я добавя към списъка тук.

Да, обаче в оригиналната рецепта на Gourmet Тraveller освен едната правописна грешка, открих и други дребни неточности и известно време се колебаех дали и как точно да я правя. Още повече, че единствения отзив, който намерих в нета беше с наполовина направени бисквити и съмнения у автора им за някаква грешка в рецептата. Накрая реших, че докато се чудя и го обмислям, пет пъти да съм я пробвала. Така и направих, защото в такива случаи варианта с отказването ми е по-труден.

Промених леко съставките и технологията. Пропуснах момента със шприцването, защото ми се искаше нещата да стават по-бързо и лесно. Но пък направих проба с разточване, която по принцип се оказа сполучлива, а тестото е от умерено лесните за изрязване на фигури. Ползата от фигуралните или съвсем сплесканите бисквити е, че може да се намали сладостта  и вкуса на глазурата, за който го предпочита - в този случай ще се положи само отгоре. Аз например  ги харесвам глазирани от всички страни и поръсени с повечко карамелизирани лешници.

Пробвах глазура с еспресо, после и с разтворимо кафе, въпреки че  беше ясно кое ще ми  допадне повече.  За тестото също опитах два варианта - първо с  брашно от фино смлени лешници, а за втората доза предварително ги  запекох и смлях на малко по-едри парченца. Така самите бисквити придобиха повече характер и онзи чудния аромат на смлени запечени лешници.
Сега вече мога да считам, че позапълних списъка с рецепти за бисквити, съдържащи почти всички мои любими съставки - бадеми, лешници, шоколад, кафе, карамел, малинов конфитюр, бадемов марципан, ванилия .... Занапред смятам да започна нов с по-силно подправените и екзотично ароматните и някои от класическите коледни комбинации.

Накрая, но не на последно място - радвам се като блогър да съм част от лицата, олицетворяващи мотото на новата кампания "Cream with spirit" на Бейлис - "Да бъдеш момиче с мнение, жена с отношение и дама от класа". Благодаря за комплимента, Baileys! Новият вкус  с аромат на бишкоти е чудесен :)

Флорентини - идея # 6

Бадеми. Отново. И още нещо хубаво - елементарни за правене. Ако някой знае по-лесна и бърза рецепта за сладки, моля да пише - ще я направя и снимам. Така ще имаме Две Много Лесни Рецепти  ;)
Не се изискват почти никакви кулинарни умения,  само малко концентрация. Напълно подходящи са за първите ви коледни сладки, ако не сте правили никакви досега. Няма месене, разточване, рязане, няма миксер или друга  помощна техника, трябват ви една вилица и една лъжица.

След като смесим съставките, разпределяме в тавата ....

Ако сте начинаещи и думи като "печете до умерено златист загар от двете страни" са леко объркващи, наблюдавайте, докато започнат да изглеждат вкусно...

Следва малко усложнение, но тази фаза с шоколада може  да се пропусне, защото дотук вече сме си много добре.
Мисля да не го темперираме, и без това, ако флорентините са за собствена консумация, а не подарък,  трудно  ще издържат повече от  ден...

 

Начало на голямото предпразнично сладко_печене

:) със заглавието  въобще не обещавам, че същото ще се случи в моята кухня и блог, колкото и да ми се иска. Подготвила съм се  да се наслаждавам на настроението, което започва да струи по това време на годината от всички интересни  места  за посещаване. Странно, не ми омръзват нито еленчетата, нито шишарките, снежинките и джинджърмените, явно съм малко старомодна (понякога се обърквам дали съм млада и леко старомодна или  съм Стара и МодЕРна). Удивявам се как винаги се намира подход да се интерпретират коледните символи по оригинален и невиждан досега начин. Още по-голямо удоволствие ми доставя да преглеждам показваните рецепти. Имам вече идея за нови неща за изпробване, но преди това  ще се спра на някои от любимите ми, вече публикувани и подходящи за коледните дни.
Първото място по право се пада на най-старата торта в света - Линцер торте (страхотна!) и заедно с нея  Коледни сладки, също с много ядки и ароматно плодово сладко, но и малко шоколад за разкош ( моите хора ги омитат за нула време)

След рустикалната двойка, една силно шоколадова комбинация. Много се радвам, че Тортата с кампари, розов грейпфрут и мус от бял шоколад,  е станала традиционен коледен десерт в едно семейство, и на милия коментар на дамата също. Шоколадовия кейк с черен сусам и крем от бял шоколад и бърбън също има качествата да украси финала на всяка празнична вечеря.

Крем -    Крем брюле с марсала, горгонзола и смокини ( невероятно вкусен)  и  Bоnet

Бадемите и марципана са ми големи фаворити. MarzipanKringel и MarzipanTaler :)

Щолен никога не отказвам. Обожавам го. Наближава времето, когато се прави традиционния - 6-ти декември. За последния момент подходящ за правене е облечения в шоколад.

Приятно печене, ако може така да се каже и много да се забавлявате! :)