29.12.10

Един по-специален щолен - Hofstollen


Вероятно не съм споменавала, но Щолен е любимото ми коледно лакомство.Заедно с Линцер торте и Тирамису съставят тройката десерти с главно Д за мен.От момента, в който се "запознахме", традиционно започнах да правя щолен за Коледа, като всеки път изпробвам различни рецепти.Трудно устоявам на поривите да го опитам, но държа да бъде разрязан на самия празник.Знам, че не е част от българските обичаи, които по принцип спазвам и уважавам, но все пак кулинарията донякъде е като любовта  -  няма нищо лошо в това да се влюбиш в чужденец, нали?... съвсем романтично при това -  от първа хапка :)


С рецептата, която представям се сдобих по време на миналогодишната зимна ваканция.Тя е на майстор-пекар Кристиан Руец от Кематен-Тирол.Hofstollen е обогатен с почти всички възможни изкушаващи добавки, а вкуса му беше точно толкова чудесен, колкото си представях, откакто нетърпеливо чакам да го приготвя и опитам.
Всеки път, когато  видя  промишлено произведените щолени, сърцето ми се свива при прочита на съдържанието на голяма част от тях, включващо растителни мазнини (хидрогенирани може би).Та, нали всъщност една от основните съставки на този  десерт е маслото, и то в съотношение близко до 1:2 с брашното.Това е, което омесено по правилния начин и облагородено от едно- до двеседмичния престой, прави всяка хапка толкова вкусна,допълнително поела влагата и аромата на сушени стафиди с коняк или ром, захаросани портокалови корички, свежа лимонова кора и бадемов марципан....И като стана дума за бадеми, отделно щедро присъстват дребно нарязани в тестото, а в моя специален щолен  има и филирани - за украса на шоколадовата му глазура.


Разбира се, визирайки маслото, става дума за съвременния, основно разпространен и харесван щолен.Извървял дълъг път, от момента на първото "Butter-Letter"  на папа Инокентий VIII от 1490г , с което се разрешава употребата на масло и то не за всички тогава, първоначалния постен обреден хляб, замесван от брашно, овес и вода постепенно се обогатява, променя  и превръща в празничния сладък хляб днес.
Няма как да очакваме от щолена да е пухкав и мек.За замесването се използва голямо количество меко масло, което блокира образуването на глутенови нишки, отделно в него има огромна доза сухи плодове, ядки и корички, така че,  втасвайки не увеличава много обема си.В резултат се получават  сбити, плътни филии, които обаче имат превъзходен вкус, заради узряването им по време на престоя и съчетаването на ароматите на отделните съставки.
Като цяло правенето на щолен би трябвало да е лесно.Има си обаче своите особености  и моменти, в които нещо може да се обърка.С всяка рецепта научавам нещо ново, опитвам се да овладея техниката и да усвоя  някоя тънкост.
Лека полека се опознаваме.... и както в любовта - ще ни трябва малко време.... :)



25.12.10

Една година и питка за Бъдни вечер


Честито Рождество Христово!
Независимо на кого са се паднали паричката и дряна, все пак са в къщите ни и ще донесат здраве и благополучие за всички!
Бъдни вечер и Коледа са едни от най-семейните празници, носещи толкова топлота и доброта, и това ярко чувство за семейна сплотеност, което ни прави по-силни и вярващи в себе си.Винаги чакани с нетърпение, имат специално място в сърцето ми, още от детските години,когато официално беше забранено да се празнуват.Въпреки това, вкъщи не е имало нито един пропуск в спазването на обичая и подготвянето на традиционната трапеза.
Може би под влияние на всички тези празнични емоции, създадох блога си на днешния ден, преди една година.Самото създаване беше обмисляно и планирано, но не и момента, в който да започна.Спонтанно реших, че това ще бъде коледен подарък за мен.Сега, понякога се шегувам, че е третото ми детенце.



1.Моите сушени домати 2.Една много шоколадова торта 3.Унгарска лешникова торта 4.Рула Капрезе

Тези от вас, които имат деца знаят, че след като се появят на бял свят и премине първоначалния хаос по напасването и приемането, че живота ви се е завъртял на 180 градуса, идва момента, в който осъзнаваме, че вече не си го представяме без тях и се чудим "Какво ли съм правил преди?""Как въобще съм живял?" .Подобни мисли минават през главата ми понякога и за блога "С какво съм запълвала свободнато си време?" "Как ми е било толкова интересно и пълноценно без да го има и това местенце?" ..... а и като всеки член от семейството присъства във всички планове, свързани с бъдещето :)


Вече сте се досетили, че публикациите, които виждате са най-линкваните според статистиката на Блогър, подредени по низходящ ред. Малко изненадващо за мен начело застанаха и си останаха там моите сушени домати :)
Питали са ме защо качвам снимки и рецепти в Интернет, където всичко се копира.Но на мен ми се иска повече да вярвам в положителната роля на мрежата, в нейната способност да свързва хората и да се обменя информация. Споделения опит успява единствено да ни направи по-можещи, по-знаещи и по-силни, а това значи едно по-добро общество.
В рамките на тази година, научих толкова много неща и усетих колко истинна е сентенцията Човек се учи докато е жив.Има безброй нови полета за изучаване и опознаване, включително и вътре в самите нас.




Пожелах си повече свободно време през новата година, за да успея да разходя блога и в други големи социални мрежи като Фликър и Фейсбук например.След като пробвах няколко пъти и видях колко е трагично положението с Гугъл транслейт ще опитам да качвам поне рецептите на английски.Приятно е да види човек блога си в блогрол на чужд сайт, та дори и записан с мотото, вместо с името :) Всъщност то е реплика на една много симпатична песен, която вероятно знаете - Always Look on the Bright Side of Life....Това е и моето пожелание към вас - Винаги гледайте светлата и позитивна страна на живота!
Благодаря на всички, които ме посещавате, оставяте добра дума и окуражителен коментар!Ще се радвам и занапред на вашето присъствие, защото вие сте пулса на блога, вдъхвате му живот и го правите съвсем различен от една суха база данни!


21.12.10

Портокалова сол / Orange salt


Може би си спомняте блиц интервюто за Бакхус, в което на въпроса каква подправка бих искала да бъда съвсем спонтанно отговорих сол.Напълно импулсивен и необмислен отговор. Бях видяла въпросите в пощата си в последния момент и нямаше никакво време за чудене.Очевидно това е отношението ми към нея като нещо, с което толкова сме свикнали, че не му обръщаме внимание, но пък моментално усещаме, когато го няма и започва непоправимо да ни липсва.Почти няма ястие или други неща, приготвяни в кухнята, които не съдържат сол.Дори и сладките печива получават щипка от нея.
Погледнах от любопитство какво ще излезе в Гугъл за солта.Разбира се, резултатите следваха градацията от осанна до разпни го.Имаше я охарактеризирана като бяла смърт, заедно със захарта и финото брашно.Срещнах и напомняния колко ценна е била в древността, та за нея са се водели войни, а в Древен Рим за един роб са давали торба сол, тежаща толкова, колкото и той.


Полезна или смятана за изключително вредна, истината за нея е някъде по средата, а тайната е в баланса и правилната дозировка.Факт е, че тя е незаменима и жизнено необходима съставка в организма ни.
Сместа от вода и кристална сол се нарича SOLE (so-lay) и е аналогична на състава на древния океан, където е възникнал живота.Известна още като солен разтвор, тя съдържа основните елементи и енергия, необходими за създаването му.Древните келти вярвали, че душата идва от океана, от което и се смята, че идва директната връзка между думите, означаващи солен разтвор и душа - sole и soul.


Използвах случая да приготвя преди Коледа портокаловата сол, която ви представям, за да мога да изсуша едновременно и малко резени от лимон и мандарина, заедно с тези от портокал.Така освен ефектна и ароматна украса, направих и една картичка - поздрав за вас, които отделяте време да се отбиете в блога.Пожелавам ви весела и щастлива, топла и уютна, изпълнена с много любов Коледа!


Сигурно си спомняте и шоколадовия кейк с морска сол и зехтин, чиято рецепта публикувах преди време.Покрай нея имах един спор може ли ей-така, с лека ръка да се замени fleur de sel с по-обикновена морска сол.Какво да кажа, на определен етап човек смята едно, но е напълно възможно да си промени мнението.Не мога да им отрека на французите обаче - много са добри в маркетинга ....
Така или иначе, въпросната ценна и скъпа сол е далече от нас (географски имам предвид - поне аз не знам къде в България може да се намери).Затова за този кейк и не само, ви предлагам нещо по-обикновено и достъпно, но също ароматно и различно от ежедневно употребяваната сол.



Портокаловата сол е подходяща добавка към салати, риба, картофи, пиле и шоколад.Първото нещо, с което я опитах беше прясна краставица и твърде много ми допадна:).Смлях фино цялата доза с електрическа мелачка.Но ако смятате да гарнирате с нея шоколадови кейкове, изделия с шоколадова глазура или френски макарони, по-добър вариант би бил част от нея да се счука в хаванче за да останат малко по-едри частички.



И тъй-като идва време за подаръци - една идея и от мен :) ..... а и още един начин да не се чудите повече, както правя аз " ... тези дребни бурканчета от пюрета и разни деликатеси защо ли ги събирам само?..."



18.12.10

Коледни бисквити с марципан - Marzipankringel


Многото и все неотложни ангажименти напоследък внесоха траен смут у мен, защото не успявах да отделя малко време за първите коледни сладки тази година.В крайна сметка, след като видях какво е времето навън в няколкото отделени за това занимание часа, си дадох сметка, че точно това е правилния момент, отреден от обстоятелствата и си е струвало забавянето.


Тихо, спокойно и бяло навън, бавно сипещ се сняг... топло и уютно в кухнята, ароматно...Удоволствието беше пълно, като прибавим и приятната емоция, свързана с гостуването ми  в невероятния сайт на Ева Тонева - повода да приготвя тези бисквити.Още си спомням възхищението, с което разглеждах красивите снимки, придружаващи впечатляващи рецепти, когато за първи път я посетих.Ева, благодаря за поканата, чест е за мен да бъда сред гостите ти!


За моя радост хубавото снежно време беше придружено от едни чудно вкусни коледни сладки.Приготвям ги за пръв път, но моментално заеха място във фейв-листата ми.Наскоро правих различни неща с канела и карамфил, и сега, точно преди празниците, традиционно ухаещи на тези подправки, предпочитам и търся други аромати.
Не нещо специално.
Маслени бисквитки с ванилия, гарнирани със сочен бадемов марципан и любимия малинов конфитюр са ми напълно достатъчни.
А на какво ще ухае вашата Коледа?



12.12.10

Вариации с цигулка


За тиква цигулка става дума.Тъй-като още не съм започнала коледните лакомства, ще ви занимая с продължението на опитите със солените варианти (но не ценови :)за нейното приготвяне.След тиквената награда, получена от Краси реших да опитам и комбинацията със салвия.Харесах я с мащерка преди, допадна ми и по този начин.Особено, когато листенцата са добре запечени с масло върху тиквата - хрупкави и ароматни.


Благодаря за подстрекателството Краси, беше много вкусно!
Специални благодарности на Тони за One Lovely Blog Award и на Сабина за Sunshine Award !
Радва ме вашето внимание и жест!Сърдечни поздрави и слънчево-снежни, уханни и много забавни предколедни приготовления!



8.12.10

Bonet


Известен и като Bunèt - традиционно сервиран през студените месеци десерт, произхожда от областта Пиемонт, намираща се в подножието на Алпите.Прилича на крем карамел с какао, но съдържа още някои неща, които го различават съвсем като вкус и начин на възприемане.Основно се прави с бисквитки амарето,има и рецепти със смлени лешници; добавят се ром,коняк или бадемов ликьор, а щом сме в Италия, накъде и без малко кафе ristretto :)


В първоначалния вариант не е съдържал какао.Бил е сервиран като десерт по време на аристократичните банкети още през 13-ти век.Шоколадовия си цвят добива по-късно, след откриването на Америка.


Има две теории за произхода на името.Според първата, произлиза от нагънатите медени форми, приличащи на шапката на готвачите, в които са го пекли.Ако пък сте в Пиемонт и попитате местните, много от тях ще ви кажат, че Боне е калпака на вечерята - сервира се последен, така както шапката е последното нещо, което си слагат гостите преди да си тръгнат.



4.12.10

Свинско руло с ябълки и червени боровинки


scroll down for recipe in English

Не искам да ви изкушавам по време на пости, а само като тема за размисъл при определяне на празничното меню.
Правих, снимах и похапнахме това руло предния месец. Бях решила да бъде с микс от свежи гъби и сушени манатарки и даже ги купих.В последния момент обаче се отказах, защото месо с гъби се приготвя целогодишно, независимо, че все пак би могло да бъде някоя по-необичайна комбинация.... Е, свинско с ябълки също не е откриване на топлата вода, но определено е класически празничен дует, особено във варианта с печено цяло голямо парче месо....а като добавим и червени боровинки ...м ммм..


Има толкова много варианти за пълнеж.Рулото би ми харесало и с гъби и спанак, със сушени плодове и козе сирене, с круши и синьо сирене....но това са рецепти, които с удоволствие ще приготвям занапред.
Накрая да не пропусна - соса с ябълков аромат също се получи страхотен!



Каква подправка бих искала да бъда...

...ще научите от блиц интервюто в сп.Бакхус, където са представени  още десет чудесни български фууд блогъра.