пълнозърнести бисквити с шоколад, зехтин и морска сол

Сезонът на бисквитите продължава. А дали приключва някога? Кой може да знае ... При нас са на голяма почит и не се
задържат в буркана. Рецептите без масло са добра алтернатива и подходящ вариант за редуване с класическите. И както
винаги ключът е качеството на съставките.

коледни бисквити и не съвсем

Коледни, но влизат в графата "за цялата зима", защото отговарят  не само на основните, а на всички изисквания за тази специална група. Бързи и лесни, удобно за работа тесто, което не създава никакви ядове, хармоничен вкус, поддават се на разнообразно оформяне и приложение .... впрочем, като някои добре известни нам шведски продукти. Рецептата е вариант на прочутите пепаркакор {сега си давам сметка, че може би името е единственият им кусур, няколко пъти преброявам п-тата, р-тата и к-тата, за да не сбъркам името}, без които, доколкото съм чела, шведската Коледа не е възможна.

Опитах и ги харесах в различни варианти. С по-голяма дебелина на бисквитата имат стандартната хрупкава, ронеща се текстура. Тънко разточени и по-запечени, какъвто е и оригиналният вариант, са ми най-вкусни, със и без парченце пикантно сирене. Дълготрайни са и са подходящи за приготвяне още в началото на месеца, особено ако се използват за украса или се изпращат като подарък надалече. Някои от бисквитите съм покрила изцяло с айсинг, следвайки моментното си настроение, но с пълното съзнание, че променя вкуса им, и то не в положителна посока, така че варианта с контурно рисуваните бисквити е по-добрия, ако въобще се декорират с глазура. А пък и никой не е казал, че бисквитите за елхата  ще бъдат единствените приготвени.

Няколко дена преди празника бих направила нова голяма доза, защото според мен най-вкусни са на следващия ден и няколко дена след това. А, колкото до тези за украса, няма какво да си говорим, с подобна бисквитена коледна декорация, работата по разчистването е най-сладка, защото, вероятно в повечето къщи ситуацията е сходна - всеки иска да участва в украсяването, а през януари до един са пас за прибирането ѝ.

Тази година задължително влизат в кутиите с бисквити, които ще подаряваме, заедно с любимите на всички марципанталер, марципанкрингел, флорентини и сладки със сушени плодове, ядки и черен шоколад. Малките помощници няма да се включат в заниманието. На крачка бяхме в превръщането на "Коледата невъзможна" от планиран за гледане по време на празниците филм в реалност. Засега имаме един брой болен от скарлатина и очакваме да разберем за втория ....

какаови джиндърмен-скелети / идея # 11

Моят вариант на идеята за използване на формите за 

 най-известните коледни сладки, но не през декември, а още в края на октомври.

Джинджифиловите човеци тук са в малко по-различно и не много приятно за тях амплоа,
но пък колко е удобно за някои майки например, особено тези, които не са много хепи от ситуацията, 

но чиито деца настоятелно държат да се обърне внимание на празника.

Бисквитките са вкусни, какаото е най-вече за контраст, а

декорацията е лесна и не е нужно човек да се запасява с всевъзможни аксесоари, 

за да направи нещо в стилистиката на Хелоуин.

Вече са  пробвани и одобрени с овации, и то във възможно най-подходяща среда. 

След като ги снимах, децата носиха от тях в училище в най-първите 

 от всички първи учебни дни (вече са първокласници:) и  по случайност се оказа, че  ги тествахме точно където трябва.

Наскоро съвсем неочаквано от кварталния секънд хенд магазин се сдобихме

и с чисто нова, ръчно рисувана и от естествени материали {всичко по моя вкус} чанта
за събиране и разнасяне на хелоуински лакомства.

Обичам когато обстоятелствата  се подреждат без усилие, от само себе си....

бисквити за Коледа и не само

На фона на предишни бисквити, добре нагласени визуално и вкусово, тези стоят малко като грозното патенце. Използвам периода на  традиционно бисквитоправене, за да ги изпробвам и добавя  рецептата, напасната  по моя вкус от друга  рецепта в блога. Основният ми стремеж, освен да бъде лесна и съставена от постоянно налични продукти, беше да не използвам масло. Вече са два броя в списъка. Малки хрупкави сладурчета, които  спокойно да  хапваме  в сезона на усилена консумация на всякакви топли напитки. Чашите с кафе/чай/какао/мляко  вървят задължително с чинийка бисквити или кексчета. Затова предпочитам да редувам варианти със и без масло. Най-важният акцент лесно_семпло_неангажиращо е определящ и отговаря на основният критерий за подбор на рецепти напоследък.

Гледайки статистиката  на публикациите виждам колко драстично е намалявал броят им за това време. Факт. Особено към края доста помрънках  тук и това не ми  допада особено. С изнизването на последните дни от годината, колкото и да не ми се иска, в главата ми се въртят мисли и равносметки за това кое как е било, дали е имало вариант да се случи по друг начин. Така са устроени повечето хора. Аналитични личности. Чудя се от малкото към голямото ли да започна или обратно. Което и да избера, все до едно и също място ще стигна....

Давам си сметка, че това беше годината, в която, колкото и да упорствах, разбрах най-накрая, че съм достигнала до някакъв предел на силите си, а това спешно трябва да променя. Какво се случва с един човек, който не може да стои на едно място без да  занимава с нещо ума и ръцете си,  някой пълен с енергия, вечно в движение и захванал едновременно  куп проекти? Случват му се нови предизвикателства. Какво друго. За да разбере, че не бива да бъде толкова уверен в силите си ?? или напротив, за да види точно колко може и дали може да се справи? Напоследък все се връщам към онзи преломен момент преди 6 години, когато трябваше да напрегна  всичката си воля и да се боря, за да не загубя преди още да съм ги видяла и докоснала онези малки човечета, които  познавах само чрез екрана на мониторите. Трудно беше, но прегърнах ги. Оттогава мобилизацията при мен не е спряла и нон стоп е на макс.

Да си от хората, които не обичат компромисите и претупването, и държат  всяко нещо, било най-дребното, да се направи както трябва, е хубаво нещо, но има своята цена. Много по-разумно е да умееш да разпределяш усилията и да не натискаш постоянно педала докрай. Стига да искаш да бъдеш разумен обаче,  или ако си го осъзнал навреме...  Случи се така, че от раз станах родител на двама, без никакви познания, без опит и рутина, и без право на много грешки с първото, които обикновено при второто не се допускат. Трябваше бързо да свикна да деля енергията и любовта по равно, защото, оказа се, малките очи и сърца мерят много точно. И да  имам достатъчно енергия и любов за всеки, при всякакви обстоятелства, да успявам да туширам ревността и никой да не се чувства  ощетен. Станах спец в подялбата, за нула време мога да спретна две еднакви порции и чаши без разлика в грамажа. Всеки път  : ) ...  Няма батко, една минута не се брои, никой не е по-голям, за да отстъпи, да прояви нужното разбиране или да помогне в озаптяване на по-малкия... Преминахме период, в който един труден етап се заменяше с друг труден етап. Преди още да съм се опомнила от цялата  вихрушка, в която  малките постепенно станаха говорещи и можещи човечета, те вече освен изморена, ме карат да се чувствам и остаряла. Не усетих как преминахме от бебешките проблеми към момента, когато трябва да чувам кой с кого е гадже в детската градина и кои вече са скъсали : ))... Животът е шарено място и единственото сигурно е, че  продължава напред.

За това време неуслужливо се надцених, рано  започнах  да хитрувам като работеща майка между ангажиментите и двете прохождащи бебета в парка. Успях и да се влюбя. От любовта към фууд фотографията, срещнала своята половинка в интереса към готвенето, се роди  третото ми дете - блогът, който на Бъдни вечер ще стане на четири. Този път не съм мислила за нищо специално за мен под елхата. Единственото, което си пожелавам е да се върне част от предишното ми Аз, защото следващата година предстои рунд втори - училище, заедно с всички останали екстри. Надявам се в петата година блогът да е поне малко по-активен от сегашната, ако е и по-интересен още по-добре. Времето, което отделям за него ми връща само позитиви и релакс, а те са ми нужни в големи количества.  Иска ми се бързо да изляза от това състояние на стенд бай икономичен режим, в което при всяка удобна възможност изпадам. Меко кресло, комфортна лежанка или диван - няма значение, все са мои :) Да приседна за кратко, ако може, или за по-дълго - чудесно ще бъде!  С нещо приятно и интересно за правене. И от време на време да е тихо.
За мен това общо взето.

На всички пожелавам спокойни и щастливи празнични дни!

-

Сладки със сушени плодове, ядки и шоколад

Едни от най-харесваните  сред моите хора, стане ли дума за Коледа и големия поднос на масата в хола, отрупан с различни  бисквити и сладки. Така и нямаха досега  възможност да имат собствена публикация и заглавие, въпреки че тук са се появявали вече в две. Днес са гости като рецепта на деня в сайта  Гответе с мен  и реших да им отдам заслуженото и на собствена територия.

Няма нищо необичайно в това да забъркаме едно вкусно тесто от сушени плодове,  брашно, яйце. Рецепта, стара колкото света.... Обратът в събитията настъпва с добавянето на малко настърган черен шоколад. Опитайте!

стих - Валери Петров/ "Първи сняг"

Сушени кайсии с шоколад и ядки

На първо място казвам Здравейте на всички, които не са ме забравили! И аз не съм забравила никого и нищо не съм изоставила, въпреки, че  преминах първата криза по пътя на моето блогърстване. Тази Коледа блога навърши 3 години. Най-вероятно това е преломен момент при някои хора, занимаващи се с подобна дейност. Изминал е период, през който си бил с ясното съзнание, че знаеш какво правиш, а след това в един момент започваш да се питаш Накъде, Как, Защо ?

Не мисля, че успях да си отговоря докрай на въпросите. Хубавото е, че се върна вдъхновението и желанието да влизам в блог сферата. На този етап повече не ми  трябва. Реших да започна с нещо, което отдавна чака реда си. В публикацията за флорентините търсех техен конкурент по скорост и леснота на приготвяне. Тогава  Габи предложи ефектните сушени кайсии, покрити с  шоколад и натрошени ядки. Да, бързи са. Лесни и много вкусни.  Дори могат да се направят в малка доза, удобна да употребим  останал ни разтопен шоколад (ако има такъв) при приготвянето на самите флорентини или някакъв друг десерт. .

Сушени плодове, шоколад и ядки. Подходящи за леко подслаждане, за компания на кафето и чая, за вкусна пауза в офиса. Бърз източник на енергия, когато има нужда. Намерих им още едно приложение. Ако са ни подръка, могат да бъдат и декорация на торта. Например Торта с кайсии  и .... разни други неща към тях. Защо не?
Ще видим.

Маслени {shortbread} бисквити с малини и бял шоколад

Като ще е гарга, да е рошава.... Розови сърца, розов стайлинг, още сърца ... а аз не си падам по тези неща. Предложения много - интересни, примамливи, свежи... всяка година струят от различни места. И на по-заклетите анти-празник блогъри в един момент им се приисква да направят нещо по темата и да захаросат страничката за няколко дена.

Заниманията  се оказаха  доста приятни и със сигурност няма да са първи и последни. Като се има предвид, че не харесвам фондан, а с цветен айсинг вече съм правила бисквити, не останаха много варианти за моите сърца. Това на първо четене. Но на второ се оказа, че има, а аз разполагам със замразени малини в камерата. И ето ги - не само естествено оцветени в розово, но и с приятна  малиново-кисела нотка във вкуса.

И са точно като всяка shortbread бисквита - крехки и топящи се в устата. Изпробвах няколко варианта и съотношения масло_захар_брашно. Установих, че с царевично нишесте не ми се получават добре или по-скоро  не се отразява добре на цвета. Важна се оказа и дебелината на бисквитите - в случая трябва да са по-тънки, за да се изпекат по-бързо и да не пожълтеят отгоре, което ще ни върне в изходна позиция...

Доволна съм в крайна сметка -  малко нестандартни, естествено оцветени и овкусени shortbread бисквити. Малини и бял шоколад - винаги перфектна комбинация. Съхранявани в кутия издържат много дълго и съм малко виновна, че ги показвам в последния момент ....

Лешникови бисквити с глазура от кафе и лешников крокан

След супер лесните и бързи флорентини идва ред на едни по-засукани бисквити - смятам, че така е справедливо:)  Рецептата изисква повече време и внимание, но се отблагодарява с по-сложна и интересна вкусова комбинация. Освен това отделните съставки са ми много любими поотделно и затова исках да я добавя към списъка тук.

Да, обаче в оригиналната рецепта на Gourmet Тraveller освен едната правописна грешка, открих и други дребни неточности и известно време се колебаех дали и как точно да я правя. Още повече, че единствения отзив, който намерих в нета беше с наполовина направени бисквити и съмнения у автора им за някаква грешка в рецептата. Накрая реших, че докато се чудя и го обмислям, пет пъти да съм я пробвала. Така и направих, защото в такива случаи варианта с отказването ми е по-труден.

Промених леко съставките и технологията. Пропуснах момента със шприцването, защото ми се искаше нещата да стават по-бързо и лесно. Но пък направих проба с разточване, която по принцип се оказа сполучлива, а тестото е от умерено лесните за изрязване на фигури. Ползата от фигуралните или съвсем сплесканите бисквити е, че може да се намали сладостта  и вкуса на глазурата, за който го предпочита - в този случай ще се положи само отгоре. Аз например  ги харесвам глазирани от всички страни и поръсени с повечко карамелизирани лешници.

Пробвах глазура с еспресо, после и с разтворимо кафе, въпреки че  беше ясно кое ще ми  допадне повече.  За тестото също опитах два варианта - първо с  брашно от фино смлени лешници, а за втората доза предварително ги  запекох и смлях на малко по-едри парченца. Така самите бисквити придобиха повече характер и онзи чудния аромат на смлени запечени лешници.
Сега вече мога да считам, че позапълних списъка с рецепти за бисквити, съдържащи почти всички мои любими съставки - бадеми, лешници, шоколад, кафе, карамел, малинов конфитюр, бадемов марципан, ванилия .... Занапред смятам да започна нов с по-силно подправените и екзотично ароматните и някои от класическите коледни комбинации.

Накрая, но не на последно място - радвам се като блогър да съм част от лицата, олицетворяващи мотото на новата кампания "Cream with spirit" на Бейлис - "Да бъдеш момиче с мнение, жена с отношение и дама от класа". Благодаря за комплимента, Baileys! Новият вкус  с аромат на бишкоти е чудесен :)

Флорентини - идея # 6

Бадеми. Отново. И още нещо хубаво - елементарни за правене. Ако някой знае по-лесна и бърза рецепта за сладки, моля да пише - ще я направя и снимам. Така ще имаме Две Много Лесни Рецепти  ;)
Не се изискват почти никакви кулинарни умения,  само малко концентрация. Напълно подходящи са за първите ви коледни сладки, ако не сте правили никакви досега. Няма месене, разточване, рязане, няма миксер или друга  помощна техника, трябват ви една вилица и една лъжица.

След като смесим съставките, разпределяме в тавата ....

Ако сте начинаещи и думи като "печете до умерено златист загар от двете страни" са леко объркващи, наблюдавайте, докато започнат да изглеждат вкусно...

Следва малко усложнение, но тази фаза с шоколада може  да се пропусне, защото дотук вече сме си много добре.
Мисля да не го темперираме, и без това, ако флорентините са за собствена консумация, а не подарък,  трудно  ще издържат повече от  ден...

 

Тарталети с лимонова рикота и ягоди

 Не си спомням вече кога точно започнах черновата на тази публикация, но не ще да е скоро, съдейки по сочните ягоди и ягодовия цвят. Все пак смятам да продължа по план, а пък вариацията с плодовете е най-лесна през лятото. И тук,  както и в предходната рецепта нещата са фокусирани в лесно, бързо и многофункционално предложение.

Все ми се струва, че  идеята  за пикник (особено ако е спонтанна) или за мързелив неделен брънч например не се връзва много с едно предварително и дълго суетене в кухнята. Затова  се насочих към неща, които са с възможност да се забъркат, запекат или донагласят за нула време. Бисквитените подложки за тези тарталети_импровизе могат да си стоят складирани в кутия и да се хапват самостоятелно или при нужда да се преобразяват в нещо още по-вкусно. Разликата от рецептата, публикувана в Меню е, че междувременно се снабдих с меласа и направих част от тях с нея. Това е леко модифицирана стара рецепта, която всички вкъщи харесваме. Отделно си доставих удоволствието да ги опитам с домашна рикота или извара, както казваме на изцеденото проварено мляко (прясно издоено, не от магазина). Не е точно правилната технология за тях, но е много вкусно.

 илюстрация - Jean-Jacques Sempé

....  ето,  началото на лятото вече е само хубав спомен. Надявам се повечето да сте на някое прохладно място извън града. За отношението към  горещините мога само да предполагам, едва ли на някой му харесват.  Но няма как да се отрече  -  летните утрини са едни от най-прекрасните!

цитат - Рабиндранат Тагор

Приказка без край

" .....Имало едно време едно момиченце. То си имало по-малко братче. Не били принц и принцеса, нито пък като Хензел и Гретел.  Съвсем обикновени, живеели щастливо със семейството си и всички много се обичали...

Освен рождения си ден, момиченцето най-много харесвало празниците в края на годината. Макар да било плахо дете, което в началото много се стряскало от среднощното потропване на белобрадия старец, носещ чувала с подаръците на рамо, винаги го чакало с голямо нетърпение... Дори веднъж толкова се притеснило, че си сбъркало името след рецитирането на редовното стихотворение...

Особено се радвало на книжките, които му подарявали и ги разглеждало непрестанно с голям интерес.

Първоначалното стряскане бързо отминало, но било заменено от упоритото чудене Защо часовника на ръката на Дядо Коледа прилича досущ като този на татко? ..... Тогава наричали добрия старец по различен начин, но това е от една друга приказка...

Имало и едно момченце...Не било чак толкова стеснително и послушно, освен това повече харесвало количките и играчките, отколкото книжките. Сериозно се опитало да се справи и с пианото, на което неговата майка много се надявала, но се оказало, че феите били отредили друго...

Минали години, момичето и момчето се срещнали, след още няколко години създали семейство и си отгледали свои дечица. Техните момченце и момиченце не били нито плахи, нито лесно се притеснявали. Като едни много по-отворени представители на новото време, те по-бързо се ориентирали в ситуацията и спретвали  всякакви логически разсъждения. Даже съвсем погрешно се опитвали да правят връзка между джуджетата и магазините..... Но, разбира се, нямали вина за това. Подозирам, че донякъде пръст в тази работа имат хората, работещи в телевизията и още едни хора, на които им казват рекламисти....

Тези леки обърквания и колебания обаче не им попречили ни най-малко да си подготвят Писмата и Чорапчетата, и да разпитват  майка им дали техния блок има комин .... И въпреки, че тя ги успокоила да не се притесняват за комините, първото нещо, което направили в коледната утрин било да изтичат сънени и по пижами до елхата ....

И знаете ли, деца, кое е най-хубавото? ...Тази приказка никога не свършва!
Коледа винаги ще има - за  малчуганите и за всички пораснали деца покрай тях......"

Ш-Шш... шшш  ш ш...!

Тази приказка е подарък за вас, приятели на блога! Честита и много щастлива Коледа!

Шоколадови бисквити с марципан - Marzipantaler

И така, бадемовите бисквити облякоха празнични дрешки и докараха още по-апетитен вид. Няма как да бъде другояче,  намеси ли се шоколад :)  За аксесоар избрах дребни лешници и захаросани портокалови корички, въпреки че тези талери най-често се декорират с натрошен шам фъстък или с парченца орех и нарязани сушени кайсии. Използват се и само комбинации от бял и тъмен шоколад....Но по-съществената за мен част е скрита под шоколада -  тънък пласт марципан, слепен с конфитюр, който е допълнен с малко ром.....Ето така вече цялата комбинация започва да ми харесва...

Главен виновник след миналогодишните Marzipankringel  сега  пак да правя подобен вид сладки  е бадемовия марципан. Видя ли рецепти с него, там съм :) Винаги първи ми привличат вниманието,  направо сами ме намират. Явно ще продължи така до изчерпване на  темата Marzipan-xxx ...

Всъщност, ако трябва да започна публикацията отначало и по съвсем друг начин, на първо място ще кажа, че все още нямам рецепта за класически меденки. Търсих, изпробвах.... но не намерих моята рецепта - от тези с главно М ( или Р? ), които се предават от майка на  дъщеря, всички много ги харесват и се правят всяка година. 

Затова реших да оставя нещата  и да изчакам тя да ме намери. Обикновено така става с хубавите рецепти - случайно, без много напрежение и излишни усилия. ... както се случи и  с марципановите сладки, които много си харесвам.....

.... И сега да не си помислите, че непременно съм издирвала кафява кутия със златисти панделки :)  Цялата ми декорация, опаковки и друго имам от миналата година по различни поводи, за тази все още съм без нови придобивки, дори задължителната  една нова играчка за елхата. Но пък този път много се забавлявах да ги комбинирам и всичко останало плюс омазването с шоколада ..... Колкото и някои неща да изглеждат премислени и нагласени, при мен често пъти повечето са непланирани и стават в движение.

Приемете някои от снимките като моята специална картичка за вас, с най-хубави пожелания !