Нашият Великден и рецепта за тортила с левурда

Честито Възкресение Христово! Здраве, мир и спокойствие да царуват в домовете ви!

Нали не сте си помислили, че елегантна стилистика, подобна на тази от  предходната публикация беше фон на празника ни :)?  Това беше само начин да си доставя малко удоволствие и да се порадвам на някои нови придобивки за декорация. До чая не успяхме да стигнем, наблегнахме на червеното вино към вкусното агнешко, с което традиционно ни посреща майка ми и при срещите с приятелите също :)

Имахме един пъстър, весел и задъхан празник. Тази година децата за пръв път боядисваха яйца, за първи път заедно с тях минахме хванати за ръка под масата с плащеницата и си донесохме дъхав здравец от църквата, а аз за пръв път месих козунаци в машина. Останах доволна от резултата, но като че ли  се усеща някаква празнота от липсата на приятното чувство от месенето на ръка и за мен процеса някак стои по-незавършен. Нямам дълъг опит и не съм майстор в месенето,  особено пък за козунаци, но определено ми харесва - друго си е да пипнеш с ръце и да се поразкършиш малко....

По отношение на оформянето предпочитам по-семпло сплитане и малко декорация. Харесва ми гладката кафява коричка с малко захар и добавка само на стафиди. Въпреки, че съм наясно с неустоимия вкус на козунаците с пълнеж и никога не отказвам парченце, всеки път се каня да сложа в моите, а накрая все  пак ги правя без него ....
Но, няма да ви занимавам само с моя великденски разказ. Приготвила съм и една  приятна рецепта, подходяща за сезона. Идеален вариант за бърза вечеря или лек обяд  - всичко това след като мине ветото на яйцата, ако сте си наложили такова :)

С лекия чеснов аромат на листата левурда,  вкусна и здравословна, съдържа 3 от необходимите ни  "5 на Ден" , а добавката на подправеното кисело мляко я прави още по-апетитна...

Babka козунак с марципан и смляно маково семе / Marzipan and ground poppy seed Babka

Вече съм споделяла, че по отношение на  печивата, свързани с големи християнски празници, трудно имам подходящата настройка да ги правя или консумирам предварително. Харесва ми спазването на традициите и  приготовленията като неотменна част от празника, създаващи специалната атмосфера и настроение.

Тъй-като месенето на козунаците съм оставила за събота в навечерието на празника, предварително направих вариант Babka по миналогодишната  рецепта, като изпробвах нов пълнеж. Тази рецепта за тесто ми е много любима, защото освен вкусно е и невероятно пухкаво. Вътрешността прилича на фабричните панетонета - мека и ефирна. Това се дължи на хубавото омесване с ръчен миксер, на което наблягам. За  еврейските козунаци този резултат при тестото като че ли не е непременно търсен. При тях основното е специалното усукване и завиване на фитилите на осморки, при което се получават красиви разрези, а изпеченото тесто стои малко по-сбито между пълнежа.

Харесва ми микса, който се получи - кръгъл и оформен на венец като нашите козунаци,  с невероятно вкусен, хрупкав топинг, характерен за Babka и пълнеж, нетипичен и за двата вида великденски печива.

Разбира се, трудно нещо може  да измести шоколада от пълнежа на еврейските козунаци ( и не само от там :)), но малко разнообразие никога не е излишно. Още повече, това е рецепта, която смятам че е привлекателна за правене по всяко време, когато на човек му се хапва нещо вкусно.

Пожелавам на вас и близките ви хора Светъл Великден и много настроение!

Средиземноморска диета и химията на добрата храна

Една похвална инициатива се състоя в началото на април в Институт  Сервантес - кръжок  с дегустация на тема Здравословна храна и средиземноморска кухня, наречен Кулинарна химия. Водещи бяха диетолога и специалист по здравословно хранене Амая Диас и майстор-готвача Серхио Перес. Освен удоволствието от интересната и полезна презентация на двамата симпатични млади испанци, имах радостта да се запозная с Дани, Ирина, Лоис, Мария, Маги и Руми. В публикациите им можете да видите чудесни и по-подробни  кадри от събитието, както и отразяването му през техния поглед.

Досега никога не съм спазвала диети, но се интересувам от здравословно хранене и правилна обработка на продуктите. Не мога да кажа, че го следвам стриктно и безусловно, старая се общо взето. Тук ще се спра по-обстойно на това,  което ни разказа Амая за средиземноморската диета. Основните постулати като цяло са ни известни.
На първо място ще спомена за тенденцията "5 НА ДЕН" - 5 a Day , на която ни обърна внимание. За нея научих преди около 2 години от една книжка със здравословни  рецепти на GOOD FOOD и се изразява в простичкото правило да се опитваме да консумираме поне 2 зеленчука и 3 плода дневно, ако пък не разполагаме с едното от двете броим 5 от другото.

Зеленчуците - нискокалорични, богати на витамини и фибри. За предпочитане  е да се консумират сурови, а топлинната им обработка да бъде при висока температура за възможно най-кратко време, като се използва и по-малко вода. Почистват се и се нарязват точно преди употребата им.
Месото - колкото една човешка длан! По-голямо количество за една порция не ви е нужно. Който има по-голяма длан, ще хапва и повече месо :). Другото, което определя нуждата от по-висок порцион е спадането към групата на подрастващите - деца и юноши. Но дори и за тях, както и за възрастните употребата на колбаси е желателно да бъде сведена до минимум.

    приготвяне на Ескаливада

Бобовите култури -  може да се засили употребата им за сметка на месото и колбасите, като е хубаво да се консумират поне веднъж седмично. Някои бобови имат високо съдържание на протеин и са евтин негов източник, за разлика от месото. Освен това съдържат ценни витамини от групата В и фибри.
За да се подобри хранителната стойност на протеините в бобовите храни, добре е в едно хранене да се съчетават варива и зърнени - например боб и хляб, леща и ориз.
Зърнените храни - доставят въглехидрати, от които мозъка черпи енергия,  затова не бива да се лишаваме от тях дори и по време на диета. Освен това съдържат протеини, а целите семена -  витамини В и Е , желязо, фибри... Пълнозърнестият хляб съдъжа изключително голям брой фитосубстанции.

      приготвяне на Писто манчего

Яйцето е  идалния протеин! Жълтъка е богат на много ценни хранителни вещества. Според Амая четири яйца за един човек на седмица са достатъчни, като се има предвид, че отделно се съдържат и в състава на други храни, които консумираме за това време.

Мазнините - безспорно на първо място е зехтина. Считан за медицинско средство, богат на хранителни вещества, може да се загрява до най-висока температура, сравнен с другите масла. Най-добрия, незаменим за салати и истински подарък за организма е екстра върджин зехтина.

Рибата - бяла и синя. Към категорията синя спадат рибите с форма на стрела. Богати са на омега 3 мастни киселини. Белите риби са по-леки и по-бързо и лесно се усвояват от организма, тъй-като имат по-малко мазнини. Хубаво е да се консумира 3 пъти седмично риба, особено синя. Много ценни са и дребните риби - аншоа, сардини...

Киселото мляко - да не го пропуснем! :) Тук ми се иска да кажа - добре са испанците,имат  и океан, и море, могат да консумират много прясна риба, но ние пък си имаме Lactobacillus bulgaricus. За съжаление обаче, май не се намира много от него в киселото мляко, което купуваме. Да се надяваме, че онези магически буквички БДС по опакавките не са само напразно хабене на мастило....Стига да е качествено и правилно съхранявано на студено, киселото мляко помага да поддържаме бактериалната флора на храносмилателната ни система активна. Една чаша айрян винаги ще е по-правилното решение вместо чаша газирана напитка.  Газираните напитки е най-добре да се изключат като цяло, а с алкохола -   по-умерено. За тютюнопушенето си знаете....

По-голяма умереност и за сладкишите.

Плодовете -  в големи количества, за предпочитане сурови и необработени като сок, защото така се губят фибрите. Заедно с ядките, освен ценните вещества, които носят, са и чистачите на артериите. Един цитрус на ден е добър източник на витамин С.

Въобще, в средиземноморската диета няма нищо утежняващо и затруднително. Напротив, нещата са семпли, правилата са прости. Не бива да се лишаваме от нищо, да бъдем умерени, да търсим винаги баланса, да съобразяваме менюто с наличните сезонни продукти. Да  сядаме с позитивно настроение на масата и да се наслаждаваме на храната, за да извлечем положителното от нея. Да се опитаме да оптимизираме стила си на живот с повече спортуване или ходене пеша, да пробваме една организация с бокс обяд - домашно приготвена храна, пренесена в кутия до офиса. За приготвяне на продуктите да използваме основно печене на фурна и обработка на пара. Тенджерата под налягане е добър помощник, защото освен бързина позволява и употребата на по-малко вода.

Семпло и лесно беше менюто, което Серхио приготви за нас. Нагледен пример за това как набързо може да си сготвим здравословни ястия. Имаха много малко сол и подправки, като бихме могли да ги допълним с аромати по собствен вкус. Петстепенното меню се състоеше от ЛЕЩА, за която беше използвал предварително тенджерата под налягане, ESCALIVADA - ястие с печени патладжани, чушки, домати, чесън, приличащо на кьопоолу;  PISTO MANCHEGO - отново зеленчуково ястие с тиквички, чушки, лук и  домати, леко и с добре усещаща се текстура на зеленчуците; РИБА В САЛСА ВЕРДЕ -  рибата, приготвена по този начин беше сочна и много вкусна, а добавката на грах и сварено яйце увеличава хранителната стойност на ястието; ПОРТОКАЛ СЪС ЗЕХТИН И ОРЕХИ - приятната и вкусна изненада за всички, както и чашата испанско бяло вино :)

За финал ще кажа, че ми хареса и подкрепям призива на Амая да направим бобовите храни модерни. Рецептата за лещата пробвахме и вкъщи.

ето и рецептите с коментара на диетолога към тях :
Escalivada , Pisto Manchego , Риба в зелен сос, Портокал със зехтин и орехи

Ръжено-пшеничени питки от долината Отц / Ötztaler Breatlen

Както обещах в предишната ми публикация, днес ще разкажа за типичните селски питки от  Отцтал. Замесвани с пълнозърнесто ръжено брашно, сполучливо комбинирано с бяло брашно в съотношение 1:1 и изпичани навремето, а и сега в някои пекарни и домове на пещ. Ако приемем, че пещта е едно от условията за получаването на изкушаващи питки с твърда кора и мека вътрешност, то второто би следвало да бъде месенето им с много любов и положителни емоция.

     foto Trigonella caerulea  -  luirig.altervista.org

Но все пак, като че ли главния виновник за чудесния вкус и силен аромат са типичните за селския ръжен хляб подправки - сминдух и ким. Специално се набляга на полския сминдух, който е задължителен. Широко разпространен навсякъде по поляните в Алпите, заслужено е получил една от главните роли в това толкова старо свещенодействие - печенето на хляб.

 Разбира се, този тип хлябове се правят с предварителна закваска, комбинираща няколко действия и втасвания в рамките на 24 часа и повече. Но това е нещо, което е удобно да се прави за изпичането на голямо количество хляб. Рецептата, която предлагам е адаптирана за градските условия и забързаното ни ежедневие. Запазени, но съкратени са двете втасвания, а резултатът мен лично ме изненада приятно. Особено комбинирани с крем сиренето с див чесън и зелени маслини плюс малко свежи репички :)) И двете неща безусловно успяха да си запазят място на трапезата ни и занапред.

Ръжено-пшеничени питки от Отцтал

250 г пълнозърнесто ръжено брашно 
250 г бяло брашно
1 пакетче суха инстантна мая, 7г
3/4 - 1 ч.л. сол
1 ч.л. полски сминдух, смлян
1/2 - 1 чл ким
340 мл хладка вода

Пресейте брашното. Отделете една шепа за прибавяне при месенето, а към останалото добавете  солта,  маята и подправките, разбъркайте. Направете кладенче, сипете водата и започнете да месите тестото. Поради наличието на пълнозърнесто брашно в началото сместа се втвърдява леко, затова трябва да се меси по-енергично. Месете 5-10 минути, тестото е по-твърдо и плътно от замесените само с бяло брашно теста. Оформете на топка, сложете в намазнена купа, завийте с фолио за свежо съхранение, покрийте с кърпа и оставете да втасва един час на топло място, далече от течения. Премесете втасалото тесто 3-5 минути, разделете на 4 части, оформете питки, сложете ги в застлана с хартия за печене тава, поръсете ги с брашно (бяло) , покрийте с чиста памучна кърпа и оставете да втасат повторно за 40 минути. Пекат се в загрята на 250 градуса фурна. Веднага след като ги сложите пръснете със спрей вода във фурната, а на нейното дъно (в някой от ъглите) поставете метална чашка (формичка за крем карамел) с топла вода, за да отделя пара. След като питките образуват коричка и се зачервят ( за 8-10 минути), намалете фурната на 180 градуса и ги допечете. Общото времетраене е около 40 минути, готови са когато при почукване по дъното им издават кух звук. Готовите питки завийте с кърпа.

 преди второто втасване

 след второто втасване и готови

Sölden - страхотните Биг 3

Sölden (Зьолден или Сьолден, Soelden на английски) се намира в Северен Тирол/ Австрия. Уникално място, съчетаващо два глетчера и три върха с над 3000 метра надморска височина, до които достигат  съоръжения. И то не лифтове или влекове, а кабини. Две от тях са 8-местни, а третата, реновирана през 2010 е с 20 седящи и 10 правостоящи места. Райско място за скиорите и сноубордистите, предлагащо за дълъг период от есента до пролетта хубав пресен сняг и идеално поддържани писти.
Разположен е с още няколко селища в долината Отц (Оетц) / Ötztal . На нейно име е кръстен  праисторическия човек Отци, намерен на един от ледниците, близо до австрийско-италианската граница. През 2011-а се навършват  20 години от откриването му. Мумията се съхранява в музея в Болцано и е на забележителните 5300 години, с което успешно съперничи по старост на пирамидите в Гиза и Стоунхендж. Оказа се, че във връзка с "юбилея" наскоро са направени подобрения в реконструкцията на лицето му.

Домът, в който Отци е прекарал стотици години  впечатлява с излъчваното спокойствие и чувството за безвремие. Когато е нависоко, човек винаги се усеща по-особено и мисли по различен начин. Гледката от 3300 метра височина е зашеметяваща. В кръг от 360 градуса накъдето и да се обърнеш се виждат само назъбени снежни върхове. Една от платформите  предоставя възможност да се погледне съвсем от въздуха  надолу в снежната пропаст.

Ако отидете в зимните месеци или т.нар. висок сезон, ще имате една незабравима ваканция, снежна и уютна  с коледната украса, която се задържа по-дълго и създава много настроение. По това време е нормално част от дните да бъдат с валеж или мъгла. През ниския сезон, в началото на пролетта е по-вероятно  да се случи идеалната комбинация от слънчево време и сравнително ниски температури, поддържащи стегнати и перфектни пистите. По-ниско разположените от тях и ски пътя са сред гора.

На глетчера Ретенбах се намира пистата, на която през октомври с първото състезание се откриват стартовете за Световната купа по ски алпийски дисциплини. В края на март може да се види обляна от слънцето, със завидно количество сняг, все така приканваща и достолепна. На нея всяка година  през април се провежда фестивал, подготвящ закриването на сезона през май. Тази година е посветен на картагенския пълководец Ханибал, извършил немислимия преход със слонове през Алпите.

Най-продължителното нон-стоп спускане, което можете да направите започва от една от платформите и стига до градчето. Дълго е 15 километра, като преодолява денивелация от близо 2000 метра. Идеалния начин да приключите със ските или сноуборда за деня. Ако ви държат все още краката - без прекъсване, за 20-30 минути :)

Връзката между двата ледника е необичайна. Ще трябва да преминете собственоръчно или по-скоро собственокрачно през тунела, прокопан в скалите на Schwarze Schneid . Дълъг е 167 метра и има лек наклон от десетметровата денивелация (от 3223 м на 3213 м)

Посещението на такова място е изключително стимулиращо и вдъхновяващо за мен. Въздейства на всичките ми сетива по възможно най-добрия начин. В едно се съчетават любимия спорт, красива природа, уютна заобикаляща среда с някои запазени стари дървени къщи, приятни и ефектни интериори, типични за района или по-модерни. И не на последно място - чудесна кухня, микс от традиционна и интернационална. Дегустацията на всяко ястие както винаги беше празник за любителско-кулинарно-блогърската ми душа :)



След времето прекарано на студено и с удоволствие изразходваната енергия по пистите, особено се услажда следобедната местна закуска, наречена Marende. Освен вкусни сладкиши ( точно по време на Marende беше първата ми незабравима среща с Линцер торте :), включва и класически за Тирол неща като тънко нарязан шпек, мариновани лукчета, кисели краставички, чушки чорбаджийки от туршия и още нещо, направо смятано за деликатес и  добре познато и у нас - пръжки с мас. Всичко това е поднесено с вкусен бял и черен хляб. За хляб е и рецептата, която научих там и ще опиша по-обстойно в следващата ми публикация.



Крем сирене с див чесън и зелени маслини / Wild garlic and green olives cream cheese

Купихте ли си вече див чесън през  този сезон?
Чудих се известно време как да го запиша в публикацията - дали левурда, мечи лук или горски чесън..... Накрая се спрях на див чесън и за двата езика. Оказа се, че в голяма част от рецептите на английски също се описва като wild garlic вместо ramsons...

А  и чесън е твърде показателно за вкуса. Може би затова е най-разпространено и предпочитано като наименование.
Нама да се впускам в приказки. Ще кажа само, че така приготвено, сиренето е много вкусно и направо пристъпвам към рецептата...

Wild garlic and green olives cream cheese recipe

Рикота тарт с ванилия и смляно маково семе

Привет, привет! Дано не сте ме забравили съвсем :) Докато подбера някои снимки, за да разкажа къде се загубих напоследък, ще предложа един десерт с рикота. Харесвам този по-диетичен вариант на чийзкейка. Естествено  вкуса не е същия, както ако сме употребили половин килограм и повече хубаво крем сирене плюс сметана, но  броят на калориите също не е равнозначен.....

Освен визуалния ефект, ивицата смляно маково семе внася допълнителна нотка аромат и вкус.
Ако сте любители на тази подправка със сигурност ще ви допадне нюанса, с който разнообразява познатия  пълнеж от сирене. Според мен към тях добре се вписва  кулис от  праскови или кайсии.  Използвах фабрично смлян мак, но  успешно смлях семенца и вкъщи с една стара машинка за кафе. Преди известно време подобно готово изделие се предлагаше в мрежата на Кауфланд. Наскоро не съм виждала, както  все още не съм засичала на нашия пазар ванилова захар с натурална ванилия като тази например, за разлика от масово разпространената, която е с ванилин. Единственото, което намирам с лекота е пудрата захар със смляна  бурбонска ванилия.

Разбира се, всички тези пакетчета са сполучливите и не толкова заместители на истинската ванилия, която се намира с частичен успех, или пък не търся на подходящите места... Друго, което може да се промени и изпробвах в тази рецепта е  Пудинг ванилия  вместо царевично нишесте като уплътнител. Но аз лично предпочитам първия вариант.

Накрая, да не пропусна - честита Пролет и от мен! :)  В предстоящия топъл сезон ще изпробваме толкова нови и различни от зимните  десерти с плодове...даже вече ме обхваща нетърпение...

Ricotta & vanilla tart with ground poppy seed recipe