Много ни поглези тази година есента с циганското лято, което ни подари :) Tъй-като сме в седмицата на рождения ми ден, имам спомени и наблюдения за това колко различно е било времето през годините в началото на ноември . Още пазя в съзнанието си толкова ясна картина за една отдавнашна сутрин с потънала в бяло София, и с онази позната тишина, носеща странното усещане за нереалност, които само обилно натрупал сняг може да предизвика.... Всичко се е сляло, не се вижда къде са улиците, къде са тротоарите. Затичвам се да хвана автобуса, за да не закъснея за училище и точно като по филмите с банановите кори, правя един финт с всичките познати, смешни движения в опит да запазя равновесие, после друсвам, разбира се, не на страната със свободната ръка, а на тази, която държи кутиите с бонбони.
Какво е оцеляло и как съм почерпила не знам, това ми се губи, но гледката на разкошната приглушена зимна картина в контраст с това как на завоя се мятам в преспите точно върху бонбоните, е един от любимите ми спомени зададе ли се поредния рожден ден. Особено, когато времето е топло, няма начин да не се връщам поне няколко пъти там, в онази сцена. И с носталгия, няма как, когато си задминал някое и друго десетилетие.... Но за времето, не това календарното, ми беше думата, ето до вчера бяхме по къси ръкави още....
Пак направих дълга пауза в блога, а имам интересни рецепти за публикуване. Трудно ми е да се организирам добре. Завъртяха се ангажименти, напрежение, неприятности. Напоследък все повече се чудя дали защитната стена срещу хорската лошотия, която се опитвам да си изградя е прекалено тънка, или лошотията прогресивно се е умножила. Колкото и да искам да съм недосегаема, успява да ме докосне, огорчава ме.... Наистина, не знам кога толкова хора престанаха да бъдат човеци, и кой е виновен ....
За компенсация обаче, съм затрупана с бележки с много сърца и любов. Децата, след като са били непослушни, ги пишат и като извинение ми ги оставят навсякъде, сгънати, слепени, залепени...... И на рисунките им все по-хубава ставам ;), коронясана ..... Готвенето съвсем в буквалния смисъл стана забавно. Напоследък докато извършвам любимата за едни и омразна за други дейност, повтарям [по много, много, мнооогоо пъти] думички и стихчета за котаРаци, кРиещи се от мишки; за пРипкащи катеРици и стРашни Раци. Скоро ще съм номер едно в скороговорките :) Въобще, редим думички с "Р" в тях до откат и помагам на Гери с домашните от логопеда. Хубавото в цялата работа е, че след няколко месеца посещения, още от началото на лятото може да произнася едно перфектно Р. В тази връзка, на който има нужда или резерви, мога спокойно да препоръчам да се довери на методиката на специалистите.
Както виждам, други неща ме вълнуват в момента и не знам да пиша ли нещо за рецептата все пак, или ще стане досадно. Общо взето всичко е ясно, а и само тикви напоследък около Хелоуин. На финала искам да ви кажа, че се готви нещо много интересно - на 8 и 9 ноември в Интер Експо Център/ София ще се проведе кулинарнoто събитие - COOLinar . Не само наименованието е куул, но и програмата с лекции заслужава внимание.
/
