27.6.12

Пълнозърнести мъфини с череши - идея # 4



Кексчета, съчетаващи полезно и приятно. Въпреки, че са приготвени изцяло с пълнозърнесто брашно не са възможно най-здравословния вариант. Плътни, с богат вкус на масло, лимон и череши, още една идея за утринна изненада.

Whole wheat cherry muffins - recipe in English


23.6.12

Kрем супа от пресен грах и мента ~ Cream of fresh pea soup w/ mint


Намира ми се една супа в картинки и липса на вдъхновение за писане. Стоим с "белия лист" един срещу друг, а в главата ми вяло се разхождат  2-3 мисли, без никакъв шанс да се срещнат. И настроението ми  не е същото, както  това от последния уикенд, когато правих рецептата.

Мисля, че не е  блог-умора, за каквато понякога чета тук-там, защото имам и идеи, и желание за блогване. По-скоро в напечения като пещ град, след целодневен стремеж да си свърша ангажиментите, накрая се чувствам като един от обектите ми за снимки (тези сготвените) . Мислех си, че мога да издържам на натоварване в жегата и на жега в натоварването, но явно нещата се променят. Mай ми е време за почивка, по-дълга по възможност ....

Но такава все още няма на дневен ред, така че продължавам с обичайните  дейности.
Правила съм супата няколко пъти, само  със замразен грах. Миналото лято я снимах, но така и не стигна до блога. Може би е чакала точно този момент с наличието на пресен грах.  Струвало си е.


Хубави и свежи почивни дни ви пожелавам!


Cream of fresh pea soup with mint - recipe in English


14.6.12

Супа с тиквички и царевица и бързите макови питки на леля Берт



.... която всъщност не е моя леля, а на авторката на  "Французойките не пълнеят". За книгата стана дума  преди време и отдавна е в графа прочетени с намерение за повторение.  Мирей Джулиано е записала  адаптиран от нея  добър вариант, но признава : " ...никога не съм яла нищо, което може да се сравни с вкусните хлебчета на леля Берт". Предлага и замяна на мака с кимион за още един вариант на рецептата от Елзас. Това, което ме грабна веднага е, че са без втасване. При мен подобни рецепти са добре дошли за случаите, когато не успявам да се организирам добре и да имам достатъчно време за печене на хляб. Досега основната ми резервна рецепта  беше за содена питка.


 Хлебчетата с мак правих  няколко пъти, за да изпробвам и напасна съставките. Най-хубави и вкусни станаха точно когато се бях наканила да ги снимам - на вилата, в една стара печка, нагряваща само до четири степени. За пореден път се убедих, че не са нужни  сложни уреди с вентилатори, градуси и разни други екстри, за да се получават добре нещата. По-важно е човек да е спокоен, релаксиран и да се чуства добре. Това с двойна сила се отнася за  месенето на хляб.


При мен бързането, сприхавостта и стреса водят до всякакви грешки, не само в готвенето. Предната седмица си спретнах една  като обърках рецептата на чийзкейка, който правих.  Но пък се убедих  колко е лесна и неангажираща. Ако ви се случи да сгафите с количеството на сиренето и да сложите дори два пъти по-малко, да знаете, че резултата въобще не е за изхвърляне. Кейка стана със съвсем прилична текстура и вкус, само беше по-сладък и се напука в средата след като се охлади. След тази случка още повече си харесвам  рецептата. Не е някакъв специален чийзкейк с претенции, но пък е точно това, което трябва да бъде - кейк със сирене, който да си направиш без да има определен повод, освен ако за такъв не се смята сезона на черешите :)  Семпъл, без допълнителните калории от масленo-бисквитена подложка, с по-диетичните  рикота или извара, вместо крем сирене. Кейковете с рикота не са толкова фини като тези с крем сирене, но ги предпочитам.

Вече съм публикувала рецептата в блога и даже не смятах да  го снимам, но точно преди сервирането не устоях на изкушението и се наложи да ме почакат :) Правила съм го няколко пъти, винаги с лимонова кора, а сега за пръв път с лайм и ми се стори още по-вкусен.... Или така си мисля заради обстановката. В летния сезон прекарвам често почивните дни извън София. Все повече харесвам спокойната селска среда. Напоследък съм в период на преосмисляне на ценностите и си давам сметка, че истински важните и стойностни неща са много малко на брой. Представите ми за лукс също се променят. Луксозно ми се струва след натоварената седмица в града да се събудиш  в ранната съботна  утрин в пълна тишина,  ако не броим чуруликането и жуженето на всички птици и насекоми, а то не спира денонощно; да излезеш бос на терасата и да се вгледаш едновременно  в простора отпред и в себе си;  да си изпиеш кафето необезпокояван, на открито, единствено в компанията на собствените си мисли.

Луксозно е да похапнеш току-що набрани, узрели на слънце ягоди;  да поседиш  на затоплените от слънцето стъпала за следобедното кафе; да похапнеш истинско кисело мляко; да се докосваш до слънчева вода; да имаш първичния контакт с природата, такъв, какъвто не можеш да осъществиш в култивирания парк или градина;  да наблюдаваш залеза с чаша хубаво вино, в пълен мир със себе си и околния свят. Съвсем различно е от лукса на хотелските комплекси, където е неизбежно присъствието на други почиващи, персонал и ред правила в хаоса... Всичкия онзи "простичък" лукс започва да ми липсва още в понеделник и нямам търпение да дойде  петък ...

След толкова много писане, не искам да игнорирам изцяло супата. Приготвя се за времето, през което във фурната се пекат питките :) Моя импровизация от този сезон  и още един начин да сложа някъде от сладката царевица, на която децата са супер фенове - могат да изядат всичката,  колкото и когато им дадеш....



8.6.12

Аз и блогът тук и там

Докато приготвя последните неща, които правих за блога искам да анонсирам новия брой  на Меню , където гостувам с три рецепти, удобни за похапване и  вкъщи и на пикник - Салата с киноа и френска леща, Тарта със сирена и рукола и основа от фино точени кори, Грахамово-бисквитени  тарталети с рикота и ягоди. Благодаря им за поканата,  пожелавам успех на обновеното отскоро списание! Харесвам променените визия и дизайн, избора на теми и рецепти, и нещо много важно - печатането на рециклирана хартия.

Друг повод за положителни емоции при мен беше обявяването на майските победители за фотография в DMBLGiT, сред които е  Шоколадовия мус с марципанови яйца. Особено ме радва категорията, в която е отличена - за Оригиналност и това, че този път член на журито е била Helene Dujardin, авторката на един от любимите ми блогове - Tartelette.
До скоро! :)