Стек Диана / Steak Diane

От известно време събирам рецепти за стек Диана с намерението да го приготвя по специален повод или когато намеря подходящо телешко месо. Последното не винаги е лесно предвид предлагането на нашия пазар и само по себе си също може да бъде повод за празнуване:)
Избора ми, много добре приет и одобрен, бе на рецепта от Simply Recipes.Хубавото при нея е, че е удобна за домашно приготвяне, защото пропуска фламбирането и не изисква непременно и единствено употребата на бонфиле за ястието.

Steak Diane придобива голяма популярност през 50-те и 60-те години на миналия век с присъствието си в листата на всички реномирани ресторанти в Ню Йорк. Атракция е била комбинацията от изтънчеността на ястието, приготвено от най-фино телешко месо и драматичността на фламбирането с коняк - всичко това, разбира се, директно пред масата на клиентите.
Хронологично сос Diane присъства много по-назад във времето. Името му е свързано с богинята на лова Диана и ястия с еленово месо, чиято сладост е допълвал успешно със своя остър и изявен вкус.

Впоследствие рецептата се доразвива и днес има много варианти, както и няколко теории за нейния произход.Основните компоненти на соса са масло, лук, Уорчестер сос, бренди, сметана и телешки бульон. Месото е филе миньон, нарязано на котлети по 1-1.5см.

Иска ми се да напиша и няколко думи за свещниците, които се подават на втори план на снимките. Видях ги в неработен ден на витрината на малък антикварен магазин във Варна.След това все не успявах да стигна дотам. Тъй като не ми излизаха от ума, предпоследния ден от престоя ни оставих бебешоците ми с дядо им в Морската градина и изтичах набързо, осведомих се за цената формално - така или иначе бях решила, че ги взимам (в такива случаи първо действам, после мисля:-)) Човека ме разпита от къде съм, с какво се занимавам, накрая каза,че се радва, задето ги продава на мен.Имало едно момиче, което постоянно идвало да ги гледа, съветвало се с други хора дали да ги купи и толкова....
Тъкмо завиваше с парче вестник втория свещник и в магазина влезе, познайте - момичето с една възрастна дама, пак за оглед....Разочарова се, че са продадени, но с усмивка ми пожела да ги ползвам със здраве.
От време на време се сещам за нея и факта, че очевидно ги е харесвала, а сега аз им се радвам. Мисля си също и за някои мои моменти на нерешителност...

В крайна сметка, думата ми е за малките напомняния, давани ни понякога от живота за това как с прекалена колебливост и разсъдливост може да пропуснем някои ценни мигове, щастливи изживявания и всякакви интересни неща.

За доматите или добро или нищо ...?

Знаете ли, че доматите не са заленчук, а плод? Плод от типа ягода.

Аз не знаех преди да прочета едно интервю с проф.Христо Георгиев.Твърде интересно и любопитно интервю, на което попаднах в началото на годината във връзка с дебатите за ГМО.Още тогава се размислих да споделя за него тук, но всичко остана само план.
Явно нещата са изчакали своя естествен ход.....

Развоя на събитията се случи миналата седмица, когато приготвях домати и се натъкнах на един, чиито семена бяха покълнали отвътре.


Ето го в цялата му прелест.Единствено мога да отбележа това, че престоя в хладилника от вечерта до другия ден преди обяд, за да го снимам на дневна светлина - точно време да се разкършат по-свободно листчетата.

Аз не съм специалист и не разбирам, но само си представям кога е бил откъснат, как, къде и колко време е бил съхраняван, за да се случи това.Става дума за домат, който отвън изглежда съвсем свеж и здрав.
....А може би съм попаднала на нов сорт 2 в 1 - домати с кълнове, за една "по-здравословна салата"....

Чудя се кой би трябвало да виним в такъв случай.Създателите на пластмасовите сортове, производителите или търговците? А дали не сме си виновни самите ние - консуматорите, които искаме всичко по всяко време?
От тогава домати не съм купувала, смятам да изчакам сезона.Преди време всичко е било просто и ясно - през зимата има консервирани домати, а за лятото остава насладата от свежия, прекрасен плод, събрал в себе си топлината и светлината на слънцето.

Пролетни яйца / Uova all`acetosa

През пролетта в менюто ни на преден план основно излизат копривата, спанака и лапада.Киселеца като че ли остава малко в сянка и само допълнение към гореизброените.От друга страна това е разбираемо, предвид по-острия му вкус.Все пак и той си има своите достойнства - високо съдържание на витамини А и С, умерено присъствие на калий, калций и магнезий, успешно подобрява храносмилането.
Киселеца може да се използва за салати (само крехките листа), супи, сосове към рибни ястия, също за подобряване вкуса на печива.Едно от стандартните му приложения е като добавка към омлети и бъркани яйца.Предлагам ви един вариант, който особено в едната си част (по-здравословната:)) е за любителите на киселите вкусови преживявания.

Една много шоколадова торта - Devil's food cake

Отдавна неизпълнено обещание за шоколадова торта няма повече да тежи на съвестта ми.

Направена, одобрена, консумирана!
Чудесната рецепта е на Дейвид Лейбовиц. Изпълних я дословно - при такъв всепризнат майстор на шоколада не виждам какво може да се коригира. Една от причините да ми допадне е, че не се използва сметана, защото напоследък не винаги успявам да намеря качествена. Съобразих се все пак и с вкуса на тези, за които бе предназначена и комплицирах малко нещата с добавката на малинов конфитюр.



Devil's food cake е въздушен, влажен кейк с кафе и богат шоколадов вкус, придружен от обилна глазура, също шоколадова. Характерни за направата на тестото са употребата на какао вместо разтопен шоколад и топла, дори гореща вода като основна течност. Другата важна съставка е кафето, което прави по-изразителен аромата на какаото и се смята,че в комбинация с него дава дори по-изявен шоколадов вкус, отколкото ако се използва направо шоколад за блата.

Цветовете на всички видове рози са ядливи. Вкуса им е комбинация от този на ягода и зелена ябълка. При консумацията им е важно да сте сигурни, че не са третирани с химикали и пестициди.Всъщност приемливия вариант според мен са розите от домашната ви градина или такива, които се отглеждат от близки хора. Листчетата трябва да са добре измити и да се отстрани бялата част, която е горчива.

Бобо, още веднъж - ЧРД!  Бъди жив и здрав, остани си все така най-добрия брат!

Приятно ми е да се опознаем!

Бях приятно изненадана от вниманието, с което ме удостоиха Ивейн и Пепи.Благодаря момичета, приемам щафетата!
Според условията, съпътстващи наградата трябва да изброя 10 неща, които ме правят щастлива и 5 неща, които не знаете за мен, както и да публикувам линковете към наградилите ме блогове и пет нови номинации.Ще се опитам да бъда изчерпателно-лаконична без да ви отегчавам :)




1.Децата ми са тези, които ме правят най-щастлива и усещаща живота си пълноценен.Клише, но си е самата истина, вероятно не само за мен.
2.В комплект с малчовците вървят баща им, най-близките ми хора и най-добрите приятели.
3.Щастлива се чувствам от досега с истинските неща, естествените материи и истинските хора.Не приемам фалша, под каквато и форма да се крие.

4.Изключително доволна съм, когато съм сред природата, особено тази:

5.Щастлива ме правят:
-цъфналите дръвчета и зеленината през пролетта
-опустяващия вече плаж в късния летен следобед с тишината и слънцето, намалило интензивността си, само леко и топло галещо
-дъждовния есенен ден, в който най-добре е да се сгушиш на дивана с топла напитка и нещо интересно за четене
-снега, който вали на парцали, навън всичко е бяло, а аз си мисля за суетнята по Коледа
6.Удоволствие и удовлетворение за мен е писането в блога, готвенето и фотографирането за публикациите,общуването с новите ми виртуални познати и приятели.
7.Щастлива ме прави вечерята с приятели, включваща интересните разговори, хубавата храна и вино.
8.Най-добре се чувствам, когато знам, че всички обичани от мен хора са ОК, здрави и всеки тича по задачите си.
9.Щастие е да очаквам и прекарвам с най-близките големите празници - Коледа, Великден, Рожденните и Именните ни дни.
10.Обичам да пътувам.
Така, вече научихте доста за мен, но да продължа....
1.Станах това, което поисках като дете.Първият ми и оказал се единствен съзнателен избор на професия.
2.Голям инат съм.Това много пъти ми помага, но също така и пречи.
3.Обичам много да чета.Хубавите книги са истинско богатство.
4.Притеснявам се прекалено много за всичко - и за сериозни и за дребни неща.
5.И при мен, както при Ивейн, създаването на блога е резултат от близо 3-годишния отпуск по майчинство.Коренната промяна на стила на живот, липсата на работна и творческа среда, както и намалелите контакти с много и различни хора изглежда дават своето отражение в един момент.Правя публикациите си така, както ги чувствам и е интересно за мен.В главата ми постоянно нахлуват идеи и не ми дават мира докато не ги осъществя....


И на финала - ще ми бъде интересно да науча повече за :
пепеляшка
Тони
Катя
Rayna
Вики

Козунаци за Великден

Честито Възкресение Христово!

В празнични и вълнуващи моменти поезията винаги балансира чувствата и емоциите ми.Искам да ви поздравя с едно мое любимо стихотворение.Харесвам го, защото за мен именно спазването на традициите и ритуалите е пъпната връв, която ни свързва с предците ни.

***

Пъпна връв

Б.Балчев

Забравих как топли дъха на овцете.

Забравих и как се начева софра.

Отдавна не съм се събличал гол лете

и къпал в размътена селска река.

Отдавна не съм тичал бос в прахоляка.

Отдавна не съм вадил трън от пета.

От малък не съм се червил под чардака

целувайки нечия стара ръка.

Един ден ще спра непознат насред прага,

ще насъскат хлапетата куче до кръв.

Разплакан ще търся в скрина на баба

своята пъпна окъсана връв.

***

Тази година боядисах яйцата в четвъртък, а козунаците направих в събота.Бях решила да използвам изцяло натурални бои, но цвеклото, което купих беше доста сухо и се наложи да прибегна до химически оцветител за червения цвят.Много приятно се изненадах от люспите от кромид лук и свежите пастелни жълто-оранжеви нюанси, които постигнах с тях.Вариантите на охра са от комбинация между люспи от червен лук и червено цвекло.

Постарах се да оформя козунаците, така както ги правеше наша близка -баба Ирина и ги помня от дете.Жалко, че вече не е между нас за да ме научи на тънкостите.

Еврейски козунак с шоколад и боровинки / Jewish Chocolate&Cranberry Babka

Имах известни колебания дали да го пробвам този козунак.Бях си набелязала рецептата, после се отказах, след това пак ме обзе любопитство.В крайна сметка добре,че го направих....И ще го правя още много пъти.Само се надявам да става все така вкусен и мек или както сме свикнали да казваме - душичка.



Babka се прави за Великден в Полша, Беларус, Западна Русия,Литва и др.Има цилиндрична форма, висок, със стафиди или захаросани плодове и глазура; прилича на руския Кулич.
Еврейската Бабка се пече най-често в правоъгълни високи форми за хляб, с оплитане и усукване на тестото, както и с пълнеж от ядки и канела, а в модерната версия - шоколад; поръсва се с хрупкав топинг - streusel.