морковена торта с маскарпоне и лайм

Споделяла съм вече  намерението си да превърна морковения кейк в торта на пластове. 

Исках да бъде зимна, визуално и вкусово семпла и  атрактивна. 

До тук добре, но никаква конкретика на хоризонта. 

Идеята  витаеше в мислите ми, а детайлите упорито се криеха.

По-едно време, в началото на декември, към тях се добавиха други мисли и мечти. 

За сняг и за онази пленяваща бяла тишина, която ме кара толкова много да 

обичам зимата, и как всичко това щеше да подхожда на моята торта.

Но, те не ми помагат, а ме объркват, защото гледката навън не е това, което искам.
Отделно и тортата все още не е това което искам. 

Или, в крайна сметка, може би точно, защото съм ядосана на времето и 

постоянно ме връхлитат спомени за огромни преспи и 

разкошни снегове от рождените ми дни през ноември, 

изведнъж всичко си идва на мястото.

Тортата ще има лятната свежест на лайм, напук на топлото начало на зимата, 

което ме кара да се чувствам като в предвеликденско очакване. 

Много лайм. Кора и сок. 

Идеално ще се комбинират с  плътните 

канелено_карамфилово_джинджифилови блатове ...

Кремът ще бъде гладък и нежен, фин и вкусен. 

Няма да разчитам само на традиционното за морковените торти 

крем сирене и ще добавя към него от 

безпогрешното в такива случаи маскарпоне.

След много блуждаещи мисли, стигащи до задънени улици, 

пъзелът се нарежда неусетно бързо. Тортата се материализира за 

именния ден на Ники и при първия опит беше 

тествана от повече хора {успешно}. 

Останаха и някои малки парчета за снимка на другия ден.

Белите бобчета отгоре всъщност са бадеми с бял шоколад. А белите кадри от 

задния ни двор са любимата ми сутрешна зимна гледка, 

която обожавам да наблюдавам {не само по Коледа, но особено тогава} 

през широките прозорци на кухнята с чаша кафе в ръка.

Закъсня малко, но е тук.

Коледа

Честита и благословена!

коледни бисквити и не съвсем

Коледни, но влизат в графата "за цялата зима", защото отговарят  не само на основните, а на всички изисквания за тази специална група. Бързи и лесни, удобно за работа тесто, което не създава никакви ядове, хармоничен вкус, поддават се на разнообразно оформяне и приложение .... впрочем, като някои добре известни нам шведски продукти. Рецептата е вариант на прочутите пепаркакор {сега си давам сметка, че може би името е единственият им кусур, няколко пъти преброявам п-тата, р-тата и к-тата, за да не сбъркам името}, без които, доколкото съм чела, шведската Коледа не е възможна.

Опитах и ги харесах в различни варианти. С по-голяма дебелина на бисквитата имат стандартната хрупкава, ронеща се текстура. Тънко разточени и по-запечени, какъвто е и оригиналният вариант, са ми най-вкусни, със и без парченце пикантно сирене. Дълготрайни са и са подходящи за приготвяне още в началото на месеца, особено ако се използват за украса или се изпращат като подарък надалече. Някои от бисквитите съм покрила изцяло с айсинг, следвайки моментното си настроение, но с пълното съзнание, че променя вкуса им, и то не в положителна посока, така че варианта с контурно рисуваните бисквити е по-добрия, ако въобще се декорират с глазура. А пък и никой не е казал, че бисквитите за елхата  ще бъдат единствените приготвени.

Няколко дена преди празника бих направила нова голяма доза, защото според мен най-вкусни са на следващия ден и няколко дена след това. А, колкото до тези за украса, няма какво да си говорим, с подобна бисквитена коледна декорация, работата по разчистването е най-сладка, защото, вероятно в повечето къщи ситуацията е сходна - всеки иска да участва в украсяването, а през януари до един са пас за прибирането ѝ.

Тази година задължително влизат в кутиите с бисквити, които ще подаряваме, заедно с любимите на всички марципанталер, марципанкрингел, флорентини и сладки със сушени плодове, ядки и черен шоколад. Малките помощници няма да се включат в заниманието. На крачка бяхме в превръщането на "Коледата невъзможна" от планиран за гледане по време на празниците филм в реалност. Засега имаме един брой болен от скарлатина и очакваме да разберем за втория ....

котлети с ябълка и салвия

Добрите намерения са едно, а  възможностите съвсем друго. Позабавих се с тази публикация, но бързо ще се реванширам с едни страхотни бисквитки, които правих междувременно и вече  чакат реда си. Докато подготвях рецептата, ми хрумна да разкажа  нещо, за което въобще не бях помисляла, че ще се случи по начина, по който се развиха събитията. Преди 2-3 месеца, един ден децата съвсем импулсивно взеха дистанционното и си избраха не някоя от детските програми, а 24 kitchen . Сами си намериха канала и от този момент започнаха редовно да го пускат. Оказа се, че са го гледали, когато са били на гости при едната или другата баба. И аз харесвам кулинарните предавания, но въобще не съм ТВ фен, а и рядко успявам да се добера до дистанционното, така че, колкото и да е странно, вместо аз тях, те мен приучиха да го следя. Ако някой ми беше казал, никога нямаше да повярвам, че децата ще ме подтикнат да гледам всеки ден кулинарни предавания.

Сега и за мен, и за тях е голямо удоволствие и както  му е реда, имаме любими водещи и не толкова. Радвам се на интереса им и желанието, с което вместо детски филмчета, пускат някоя от сериите за най-добрите готвачи в света, да речем. Научиха доста неща, разни термини, известни имена, даже Ники веднъж ме попита дали и на музикантите раздават звезди Мишлен :) Естествено, любимци им станаха Джейми Оливър и Хестън Блументал. Случки като тази, да изоставят играта в парка и да бързат към къщи, за да не изпуснат епизод на "Пиршествата на Хестън", все още са ми някак нереални. Най-хубавото е, че всичко беше спонтанно, без някакви усилия и нездрава амбиция от моя страна. Искам, даже много, да умеят да разпознават и ценят добрата храна, да имат повече знания и да могат да правят информиран избор, но не ми беше хрумвало, че толкова естествено ще откликнат и сами ще се заинтересуват от темата. Доколкото знам, повечето французи смятат за еднакво важно да научат децата си да четат и пишат, но и да се хранят правилно от най-ранна възраст. И го правят едновременно, с еднакви усилия - А и Б в училище вървят ръка за ръка с А и Б на масата. Така и трябва да бъде. Благодарна съм на обстоятелствата, които паралелно на волята и желанията ми, без мое участие, подредиха събитията по такъв благоприятен начин, и то в подходящия момент -  началото на първи клас. Веднага се възползвах от ситуацията, за да поговорим за училищния бюфет. Като разбрах от дядо им обаче, че в парка са изнасяли на приятелчетата "лекция" за мононатриевия глутамат, реших да поотпусна малко педала и да оставя пак нещата на естествения им ход : )

Тъй-като като стана дума за  Джейми, днешната рецепта е негова и в old school вариант. Правила съм я и друг път, харесвам и ябълката, и салвията, харесва ми и това, че е бърза. Подходяща и непринудена за моменти, когато няма време и нищо приготвено, но и достатъчно елегантна за непредвидени гости. Харесвам котлетите с гарнитура от сварени в бульон картофи, намачкани с част от бульона, с малко хубав зехтин и дребна скилидка чесън. А, ако между салвията и ябълката се мушне по едно парченце синьо сирене, всичко идва съвсем на място ; ) [ няма да издребняваме, може и да не е Стилтън....]

пълнозърнест кейк с круши и босилек # 2

Когато рождениците раздават подаръци, могат да се случат само хубави неща. Още повече, ако провокират
приготвянето на интересни есенни печива. С пожелания към целия екип на Лидл за успех, ползотворна работа и
много нови идеи за клиентите! Честит Рожден ден и от мен!

Barmbrack

Съвременният начин на празнуване на Хелоуин никога не ме е впечатлявал, особено  с китайската инвазия на

пластмасови аксесоари и декорации (къде ли ли не са намесени вече). Тъй-като предния месец
правих рецепти на тази тема, обхвана ме любопитство и се поинтересувах
по-подробно от историята му, най-вече частта, свързана с храната.
Като всеки празник с дълбоки корени, и този впечатлява с простотата,
в която хармонично са  вплетени вярванията и разбиранията на хората. Всеки от нас знае повече или по-малко
за произхода му. Както много други, също преминава през различни етапи, добавяни са нови неща.
Беше ми интересно да разбера, че днешната “trick-or-treating” игра  води началото си от 14-15 век, 
когато съществувал обичая souling, при който в чест на възкръсналите души във всяка къща се правели 
малки soul cakes, събирани в нощта срещу Вси светии от група бедни деца. 
Светещият тиквен Джак, безспорната емблема, дължи съществуването си 
на ирландските емигранти в Америка. Да, вярно е, че тиквата е по-лесна за издълбаване и по-красива, 
но стиснатият Джак от легендата, който излъгал Дявола и измолил от него да не взима душата му,
 впоследствие лутайки се в тъмнината между рая и ада, получава от опашатия светещ въглен, 
който слага в  една издълбана ряпа. 
Фенери от картофи и репи са слагали хората на первазите на прозорците, 
за да плашат духовете, преди да дойде ерата на тиквите.

 "Традициите не са това, което бяха..."  
 Бонбоните и дребните сладки във формата на духчета, мумии, ковчези, кървави очи и
всякакви пълзящи  твари са днешните характерни лакомства, израз на модерното разбиране за Хелоуин. А традиционните ястия, приготвяни в този ден са няколко и задължително вегетариански - от картофи, зеле, лук, ябълки, яйца, масло и мляко. 
Между тях е и плодовия хляб barmbrack, който се пече в самия ден  и се сервира с чай и масло.
Но това не е всичко. Филията brack трябва да се яде с повишено внимание,
защото не се знае каква изненада крие. Може да е приятна или не толкова, зависи какво ще се окаже в нея.
Ако е пръстен - страхотно, ще има сватба следващата година. За "щастливците" с копче и напръстник - лошо,
означават ерген или стара мома (завинаги!, според някои източници). Монетата е богатство,   
клечката - пътуване, а парче плат - бедност. От всичките предмети за гадаене,
които слагат в бармбрак,  пръстенът е най-важният и в много рецепти
и писания за празника се упоменава само той.
Част от другите храни също са били използвани за предсказване на събития от следващата година. 

Рецептите  за хляба са два варианта. По-старият е с мая, а съвременният е във вид на кейк, 

наричат го tea brack  и е изключително лесен и бърз за правене (като не броим накисването на стафидите). 

Първо изпробвах хляба с мая, но повече го докарах до козунак, докато днешният вариант 

е нещо съвсем друго. Хареса ми много и тъй-като не е част от нашите традиции, 

присвоявам си рецептата за редовно ползване.

какаови джиндърмен-скелети / идея # 11

Моят вариант на идеята за използване на формите за 

 най-известните коледни сладки, но не през декември, а още в края на октомври.

Джинджифиловите човеци тук са в малко по-различно и не много приятно за тях амплоа,
но пък колко е удобно за някои майки например, особено тези, които не са много хепи от ситуацията, 

но чиито деца настоятелно държат да се обърне внимание на празника.

Бисквитките са вкусни, какаото е най-вече за контраст, а

декорацията е лесна и не е нужно човек да се запасява с всевъзможни аксесоари, 

за да направи нещо в стилистиката на Хелоуин.

Вече са  пробвани и одобрени с овации, и то във възможно най-подходяща среда. 

След като ги снимах, децата носиха от тях в училище в най-първите 

 от всички първи учебни дни (вече са първокласници:) и  по случайност се оказа, че  ги тествахме точно където трябва.

Наскоро съвсем неочаквано от кварталния секънд хенд магазин се сдобихме

и с чисто нова, ръчно рисувана и от естествени материали {всичко по моя вкус} чанта
за събиране и разнасяне на хелоуински лакомства.

Обичам когато обстоятелствата  се подреждат без усилие, от само себе си....

пожелахте да хапнете # 3 / морковен кейк

Първото нещо, което ми се иска да направя, когато има черни смокини на пазара. Толкова ми харесва комбинацията, 

че  не съм го пробвала по друг начин. С плодов топинг към глазурата от крем сирене се усеща по-богат и  по-лек като вкус.

 Колкото и да е странно, морковения кейк асоциирам повече със смокините, отколкото със самите моркови. 

Независимо, обаче, от условния рефлекс, който съм си създала, мисля тази зима да не го забравям 

веднага след изчезването на смокините, а да го повиша в ранг висока и стройна торта. 

От известно време обмислям какъв точно крем да използвам. Ясно е, че ще стане вкусна,

защото тестото е сполучливо - ароматно и не много сухо. Остава и другите елементи да се изяснят.
А сегашният вариант е идеална добавка към есенния чай или кафе.
 

Пожелавам на всички приятни почивни дни, а на празнуващите Димитровден -  хубави емоции! Този ден, с който идва зимата, според старите поверия, ми е много на сърце. Харесвам и нея, и есента. 

Всяка има своето очарование и първото нещо, което се сещам, стане ли дума за тях, е уют и топлина, а не неудобствата и затрудненията, които причиняват. Предстоят ни едни от най-любимите моменти и празници...

До скоро, Лято!

Не беше от най-лесните. Даже никак. 

Много неща не искам да помня, но имаше хубавите моменти,
заради които го чакаме с нетърпение. 

Започвайки отново да пиша в блога, не мога да пропусна
една от любимите ми категории.

зелено смути с банан и ананс

Този сезон консумирахме доста зеленолистни. Толкова много салати, даже не знам дали не предозирахме. Както и да е, всичко беше много вкусно - и добре познатите комбинации, и някои нови неща. Това смути стана любимо на децата и го правим вече няколко пъти. Сами настояват да го приготвяме. Харесаха много и "жабешката" супа, както я наричат, и салатата със зелена ябълка ...

Не знам, децата ли са такива, или аз имам някаква заслуга, но не само, че никога не са били злояди, но обичат много и плодове, и зеленчуци, и повечето неща, които се готвят вкъщи, така че въобще не е нужно да прибягвам до трикове, за да ги консумират. Вече започват  да си изграждат правилно отношение към храненето. Нещата протичат гладко, не съм маниакално строга и не им забранявам на всяка цена  вредните храни. Хапват понякога, но предпочитам да обяснявам и да мога да ги оставям сами да преценяват и избират. При първото им посещение в Макдоналдс например, сандвичите останаха наполовина изядени, защото не им харесаха. Преди да ги поканят на рожден ден там, го знаеха само от рекламите и се беше превърнало в бленувано място. За следващите рождени дни, които уважихме, възторгът се беше изпарил, а Гери направо пропуска всичко преди тортата ... 

Създаването на блога няма връзка с децата, но се оказа, че ми помага във възпитанието. Покрай него самата аз научавам много нови неща и намирам различни интересни рeцепти. Малките се въртят около мен, когато ги снимам, после заедно дегустираме. Наскоро получих и такъв коментар - "М-мм, много вкусно! Ако го няма в блога, да го запишеш!...." : )
Ще се радвам да ги видя пораснали, знаещи и ценящи хубавата храна. Надявам се да могат да правят качествен избор и сами да си приготвят вкусни ястия....

Предстои хубав ден! Гергьовден е началото на новата стопанска година. Да е плодотворна и богата!
Честит празник!

Христос воскресе!

Здраве, късмет и повече доброта!

крем супа от спанак и зелена ябълка

Онзи ден тъкмо подбрах някои от последните си снимки - слънчеви, с цвят и настроение, и вчерашният инцидент със снега ме изненада и обърка. Добре, че не успях да финализирам публикацията, иначе как ли щеше да стои на фона на прясно навалял сняг - с цъфналите клонки в нея и кафето на открито на същото място, което дни след това се превърна отново в зимен пейзаж...

Хубаво поне, че рецептата е супа. Даже съвсем в унисон със студеното пролетно време. Гореща, но лека, свежа и ободряваща, заслугата за което е не само на зелената ябълка, но и на свежото присъствие на джинджифила и лайм-а.

Независимо от поредния сюрприз на времето, дъждът не може да помрачи доброто ми настроение. Предстоят чудесни празнични дни и очаквам с удоволствие да започна приготвянето на козунаци. Харесвам традиционния козунак със стафиди и отново ще се спра на него, без да правя експерименти тази година. Тъй-като всички очакват да опитат и козунака с плънка от шоколад и боровинки, ще поработя по въпроса, за да ги зарадвам (тях ли, себе си ли... защо ли не си признавам как нямам търпение да го опитам и аз : )..... )

Пожелавам на всички много хубави емоции, а на тези, които ще правят козунаци  - само положителни  резултати, надминаващи очакванията!

спаначена салата с рукола, френска леща и зелена ябълка

Определено това е моят фаворит за сезона. Не може да бъде друго - само като погледна съставките поотделно и разбирам, че няма как ефекта от салатата да не бъде wow, поне за мен.

Харесвам всяка от тях поотделно, а така комбинирани  се превръщат в една от любимите ми салати.

Да не пропусна и дресинга - медено_лимонов, от най-предпочитаните. Люспите пармезан са интригуващ елемент и последния щрих, който обогатява и уплътнява вкуса. Радвам се, че вече я имам добавена към рецептите и само мога да кажа : не пропускайте тази салата!

{happy friday!} ; )

млечна баница с мед и шам фъстък

Сладка млечна баница като всяка друга и не съвсем. В този начин на приготвяне харесвам няколко неща. Оформянето на листовете като розички, малко по-високи от нивото на млечната смес, обособява два слоя в баницата. Основния е с  крем, а горните нагънати  ръбчета са хрупкави и с аромат на канела - при сервиране, най-вече те се поръсват с мед, тъй-като не са подсладени предварително. Получават се две различни текстури и две различни вкусови комбинации за всяка порция. Отделно, между розичките има само крем, от който се сервира по-малко до всяка от тях и така в десерта има три различни текстури, на които всеки  да се наслади.

Много вкусна! Няма нужда да се уточнява : )
А и като се замисля, не се сещам за сладка или солена баница, която да не ми харесва....

кокосово ладу набързо

Харесвам начина, по който Йоана е направила индийски кокосови бонбони и по принцип предпочитам, когото изпробвам дадена рецепта, да се доближавам максимално до автентичните съставки и технология на приготвяне. Но да си призная, ако разчитам единствено на търпението си да направя, едва ли ще имам шанса да опитам  вкуса на някои от традиционните за индийския полуостров сладки топчета laddu или laddoo. Като казвам търпение, нямам предвид само някои дълги или трудоемки етапи от изпълнението на дадена рецепта, но и намирането на специални продукти и подправки за някои от десертите. Въпреки това съм набелязала една рецепта за кокосово ладу, която е със свежи кокосови стърготини и прясно мляко. В момента, в който има кокосови орехи на пазара и някой около мен, желаещ да се пребори с един от тях, аз съм на линия..... Рецептата за днешния бърз вариант е от блогове на индийски момичета. Струва ми се удобна за оползотворяване на останало от друга рецепта кондензирано мляко, какъвто е и този случай.

Въпреки че не си падам по този тип десерти, трябва да отбележа, че топчетата са много вкусни и действително ми се иска да ги опитам с пресни кокосови стърготини. Но когато не са налице, този вариант никак не е лош, да не говорим, че най-вероятно могат да се използват като част от друг десерт, което също ми е интересно. Любопитна ми е дали днешното кокосово ладу може да се добави към шоколадов кекс, подобно на този вариант. Ще трябва да се направят някои корекции в рецептата, но дали ще запазят формата си след изпичането на кейка и най-вече "кокосовата сочност", заради която ги харесвам.... Засега оставам само с кратката рецепта за тях и вече с малко нетърпение за резултата от експеримента.

Хубав уикенд ви пожелавам и честита Пролет!