гриловани тиквички с мента и кедрови ядки

вариации с патладжан

Казват, че дори когато изглежда готов, това не е така и печенето трябва да продължи, докато омекне изцяло и се свие под тежестта на собствената си кора. Освен това пуристите не признават  всяка, макар и слабо потъмняла част и я отстраняват заедно с кората. Остава само светлата, добре опушена вътрешност на плода.

запечени яйца

Трябваше да се наричат пролетни, но докато ги споделя в блога, лятото вече е на прага ....

пилаф с лимец

Още една рецепта на принципа балтон за копче. И тя, както и предната, беше правена за пакет продукт, купен без конкретна цел и постоял в шкафа, докато изскочи някоя интересна идея. Този път не съм търсила рецепта, тя сама ме намери. Както вече писах, от известно време обичайният звуков фон в кухнята, докато се въртим и хапваме в нея, е от 24 kitchen, така че когато един от турските готвачи каза, че ще прави пилаф с лимец, аз пък си рекох, че това е точно моя случай.

Използва се и арпаджик - все още се намира, поне на нашия пазар, така че не съм закъсняла с публикуването на рецептата.  В оригиналния вариант са само няколко глави, но аз удвоих бройката и даже смятам, че може още. Особено ако имате домашен телешки бульон, вкусът на пилафа е чудесен, а отделните съставки идеално си пасват. Свежест в ястието придават чери доматите. Това са и единствените  свежи домати, които купувам от време на време, извън летния сезон. Повечето са наистина сладки и с правилния вкус. А аз приключвам засега с вкуса на солените ястия и смятам да премина  на много сладка, козуначена при това, вълна....

Салата от френска зелена леща и киноа

Последната рецепта от поредицата. Не ми се впуска в суха теория за достойнствата на леща и киноа, а и на кой ли ще му се чете в това време. Писала съм и за двете и за това, че съдържат в големи количества протеини, близки до тези на месото и млякото. Салатата съчетава приятно плътния вкус на ядки от френската леща и фината зърнистост на по-дребната киноа. С първоначалната идея да е част от менюто за пикник, може да се използва и като самостоятелно ястие с добавката на малко сирене или като гарнитура към печени зеленчуци например.

Радва се на голям успех вкъщи и с нея добавих още един фаворит към салатите с киноа сред моите хора, които вече обожават Табуле с киноа и краставици. Харесва ми, когато нещата се получават добре с някои предпочитани продукти. За мен киноа и леща  не са просто и само модерни, актуални или супер прехвалени. Стойността им е напълно резонна предвид това, което съдържат и това, което НЕ съдържат, за разлика от голяма част от нещата по магазинските рафтове и хладилници.

Хубавото на рецептата е, че е целогодишно изпълнима. За летните градински домати е ясно, но може да се приготви и през зимата, когато единствените вкусни свежи домати на пазара са малките чери домати. 

Това е от мен засега :) За някоя от предстоящите публикации, а защо не още следващата съм замислила да изпробвам един интересен чийзкейк. Надявам се и очаквам  да се получи добре.

Хрупкави пилешки филета със сусам + Лимонова пица с броколи и козе сирене

Купувате ли пилешко месо? При мен е много рядко събитие.  Харесвам го разбира се, как не .... Оказа се обаче, че замисляйки се за качеството на храната, която консумираме сме изправени постоянно пред труден избор в магазините. Погледнато  от друга страна обаче, пазаруването може да изглежда  по-лесно, или поне по-бързо - има щандове, които  направо подминавам. Така или иначе, целта ми не е да се впускам  в темата. За тази рецепта от архивите се сетих  покрай  публикация на Мира Лазарова в мартенската BravaCasa за фермата в Дамяница, в която се отглеждат и пасищни пилета. За тях четох миналата есен при Мария  в LaMartinia и в Art of real food, обсъждали сме темата и с приятели. Така, в очакване на новия сезон за отглеждането им, който започва през май, едно двойно "прегрешение" се промушва в блог~рецептите ми - пържено "конвенционално"  пиле.

При втората ми рецепта нещата стоят по-различно и много по-здравословно. Присъствието на пълнозърнесто ръжено брашно в тестото,  и то в сполучливо според мен съотношение стана съвсем случайно . По средата на подготовката за месене не ми достигна брашно и допълних до нужния грамаж от другото, налично в момента в шкафа. В резултат изпеченото тесто се получи приятно сладникаво с хрупкави краища и долна коричка, точно както го обичам. Честото месене на хляб вкъщи (oще едни подминати щандове....) и непрактичното ми засега поведение да не се зареждам достатъчно добре с брашна  води обаче и до подобни добри резултати. Пак по същите причини опитах вече и содена питка с почти наполовина пълнозърнесто брашно от спелта. Вкусна е :)

Използвала съм това тесто за пици (по-скоро  нещо средно между пица и фокача) с по-стандартни плънки, но  комбинацията от днешната рецепта също заслужава внимание. Зехтина  има лек аромат на чесън от нарязаните листа левурда. Тънките колелца лимон и розичките броколи придават свежест и лекота. Определено е нещо, което бих си правила не само за експеримент.

Засега  приключвам с пожелание за спокойна неделя ( защо не и дъждовна, пролет е :) плюс анонса за следващата ми публикация, в която ще разказвам за вино. Хубаво вино.

Пиле в марокански стил с киноа и зелени маслини + Табуле с киноа

Напоследък наложителното и донякъде умишлено отдалечаване от интернет пространството стопира временно публикациите в блога. От друга страна ми беше от полза, защото имах нужда от презареждане на батериите. Сняг, слънце, хубави писти – напълно достатъчно за целта. Смяната на обстановката и на обичайните занимания винаги ме изпълва с много нови и понякога шантави идеи. Но преди да реша дали да реализирам някои от тях, ще си довърша планираната за предната седмица публикация. Искам също да ви благодаря за всички хубави коментари, които получих междувременно. Писала съм неведнъж, че отзивите за изпробвани рецепти ме радват безкрайно, а сега имаше такива за неща от различни периоди, дори и съвсем от началото на блога : )

Ще се опитам да не се разпростирам в подробности за киноа, още повече научни. Единствено ми се иска да спомена фактите, които най-силно са ме впечатлили. ” На едно стъбло растат заедно яйца, мляко, картофи и хляб” – трудно е да се подмине подобна характеристика с безразличие. Това неминуемо те кара да се разровиш за още информация. И тогава разбираш, че киноа е призната за единствения растителен източник на протеин с профил, подобен на млякото. В нея са представени всички незаменими аминокиселини, при това в отличен баланс. Съдържа и рекордно количество белтъчини, сравнена с останалите зърнени храни. Затова никак не е чудно, че НАСА я включва към списъка на зърнените храни, подходящи за отглеждане в изкуствени екосистеми при полети или на космически станции. Растението лесно се адаптира към екстремални климатични условия и неплодородни почви....

След всичко изредено, като добавим превъзходния вкус в съчетание с приятното усещане за деликатна зърнистост, съвсем уместно изглежда короноването й като ”царица на зърнените храни”. Има нещо много символично в това една толкова древна култура да заема челните места в списъка на суперхраните на бъдещето.

Бяла, червена или черна, с огромно разнообразие на рецептите, лесна и бърза за приготвяне - харесвам я и в солените, и в сладките вариации. Напоследък любима ми е закуската от киноа с добавени сладка ябълка на кубчета, орехи и малко заквасена сметана или цедено кисело мляко, подсладени с мед. За предубедени традиционалисти, но все пак желаещи да я опитат, подходящо ми се струва небезизвестното Табуле с киноа, но тук във вариант с копър. При мен действа безотказно.

Мини хлебчета с чедар, червена чушка и чери домати / Cheddar & Paprika Mini Loaves w/ Cherry Tomatoes

Привет и честито Лято!
Отлагам тази публикация от няколко дена поради липса на време и неколкократно заспиване до компютъра...Ето днес вече сядам да пиша и виждам как Гугъл услужливо подсеща за лятното слънцестоене. Така тя не само, че се намести в един по-специален ден, в който мога да ви поздравя, но отделно се оказа по свой си начин подходяща за него.

Като попрочетох набързо тук-там, разбрах че деня на лятното слънцестоене бил празнуван в миналото в Европа и като ден на влюбените. А пък аз точно съм приготвила в снимки една закуска за обичащи се, като правя уточнението, че влюбени има и на 20 и на 3х20 години :)

Good morning!

Рецептата за тези солени кексчета имам отдавна и ми е много любима. Оказа се, че заради правоъгълната им форма в текста на английски е най-добре  да се изпишат като мини хлебчета, така остана и в българския вариант. Подготвяйки снимките, за пръв път ги изпробвах гарнирани с чери доматки и си паснаха идеално.... особено поднесени топли с крем сирене или масло...

Въпреки, че има  предварителна подготовка, отнемаща известно време,  никак не е невъзможно да станат бързо и за закуска. Ако човек си измери и подготви сухите продукти предната вечер, на сутринта остава само забъркването и изпичането...

....piece of cake  както се казва...

Cheddar & Paprika Mini Loaves w/ Cherry Tomatoes recipe

Нашият Великден и рецепта за тортила с левурда

Честито Възкресение Христово! Здраве, мир и спокойствие да царуват в домовете ви!

Нали не сте си помислили, че елегантна стилистика, подобна на тази от  предходната публикация беше фон на празника ни :)?  Това беше само начин да си доставя малко удоволствие и да се порадвам на някои нови придобивки за декорация. До чая не успяхме да стигнем, наблегнахме на червеното вино към вкусното агнешко, с което традиционно ни посреща майка ми и при срещите с приятелите също :)

Имахме един пъстър, весел и задъхан празник. Тази година децата за пръв път боядисваха яйца, за първи път заедно с тях минахме хванати за ръка под масата с плащеницата и си донесохме дъхав здравец от църквата, а аз за пръв път месих козунаци в машина. Останах доволна от резултата, но като че ли  се усеща някаква празнота от липсата на приятното чувство от месенето на ръка и за мен процеса някак стои по-незавършен. Нямам дълъг опит и не съм майстор в месенето,  особено пък за козунаци, но определено ми харесва - друго си е да пипнеш с ръце и да се поразкършиш малко....

По отношение на оформянето предпочитам по-семпло сплитане и малко декорация. Харесва ми гладката кафява коричка с малко захар и добавка само на стафиди. Въпреки, че съм наясно с неустоимия вкус на козунаците с пълнеж и никога не отказвам парченце, всеки път се каня да сложа в моите, а накрая все  пак ги правя без него ....
Но, няма да ви занимавам само с моя великденски разказ. Приготвила съм и една  приятна рецепта, подходяща за сезона. Идеален вариант за бърза вечеря или лек обяд  - всичко това след като мине ветото на яйцата, ако сте си наложили такова :)

С лекия чеснов аромат на листата левурда,  вкусна и здравословна, съдържа 3 от необходимите ни  "5 на Ден" , а добавката на подправеното кисело мляко я прави още по-апетитна...

Вариации с цигулка

За тиква цигулка става дума.Тъй-като още не съм започнала коледните лакомства, ще ви занимая с продължението на опитите със солените варианти (но не ценови :)за нейното приготвяне.След тиквената награда, получена от Краси реших да опитам и комбинацията със салвия.Харесах я с мащерка преди, допадна ми и по този начин.Особено, когато листенцата са добре запечени с масло върху тиквата - хрупкави и ароматни.

Благодаря за подстрекателството Краси, беше много вкусно!
Специални благодарности на Тони за One Lovely Blog Award и на Сабина за Sunshine Award !
Радва ме вашето внимание и жест!Сърдечни поздрави и слънчево-снежни, уханни и много забавни предколедни приготовления!

Печена тиква със сметаново-пармезанова заливка

Като стане дума за тиква, неизбежно ме спохожда спомена за емблематичния разказ на Елин Пелин и кахърния му герой.За разлика от него обаче, веднага си казвам, че много харесвам тиква и любимият ми начин за приготвяне е най-обикновенния - печена, нарязана на онези едри четвъртити парчета и без никакви добавки (... е, може малко подслаждане, зависи от тиквата).
Като човек, чието детство е преминало в един друг строй с оскъден достъп до информация, дълго време знаех няколкото основни начина за приготвяне на тиква - десертните.Впоследствие се появиха рецептите за тиквени супи, също и вкусните печива с пюрирана тиква в тестото и още много ....Тази есен имах желание да я опитам по друг, по-различен начин от приготвяните досега.Исках и да ми е гарантирано вкусно, така че се доверих на майсторите-професионалисти.

Въобще не се съмнявах колко ще ми допадне рецептата на Джейми Оливър, сполучливо вкусово съчетана.Със щедра доза сметана и вино, с чудесния аромат на мащерка, добре подкрепена от кориандъра и приятния нюанс мускатово орехче...Не пропускайте лютия пипер - без неговото Осезаемо присъствие няма да е същото!
Ясно стана вече, хареса ми и бих повторила!:)

Финално, да се похваля :), а тези от вас, които снимат храна и се вълнуват от стайлинга, вероятно ще разберат тръпката.След като видя готварско-фотографското ми хоби, моята леля изнамери от архива си и ми подари едни съвсем нови, но близо 30-годишни салфетки.Реших да ги включа в снимките и с малко съжаление отрязах автентичния ретро картонен соц-етикет, който с ОТК-а печата си и всичко останало навява толкова спомени за онези други времена и онзи друг строй.....
Прегръдки, лельо!:)

Печен червен лук и питки със сушени домати

Давам си сметка, че това лято при такова огромно изобилие от плодове и зеленчуци, публикувах много малко рецепти с тях.Но не мисля да отварям темата за липсата на свободно време.Тя няма да е изненадваща за никого, напротив - ще ми бъде странно, ако срещна някой, който да се похвали с обратното.Ясно е, че списъкът с любими рецепти за снимане и някои нови предизвикателства за изпробване винаги ще е много по-дълъг от този на осъществените. Предполагам, че не само при мен е така :)

Както е видно, спрях се на нещо съвсем прозаично и познато за тази публикация, като единствено смених ролите в комбинацията.Обичайният заподозрян във всяка плънка, този път е с главната роля, а патладжана присъства скромно само в пълнежа.Като любител на всички видове лук, харесвам много това ястие от италианската кухня - изпечено бавно и внимателно до приятното омекване на зеленчуците.

Когато е готово и сервирано, задължително се полива с екстра доза зехтин, за да има къде да топвате току що приготвените класически италиански питки с хрупкава коричка и мека вътрешност, криеща някоя и друга сушена доматка за разкош.

Къснолетни предложения с цукини и скариди

Цукини [или дзукинe с италианско произношение,но повече ми допада немското] като че ли все по-често се намират в търговската мрежа, виждам ги и отглеждани в домашните градини.Тенденция, която ме радва, защото харесвам по-плътната им консистенция, комбинирана с фин и леко сладникав вкус, сравнени с масово разпространените у нас бели тиквички.Тъкмо още един повод за разнообразяване на дългия списък рецепти с тях.

Скариди и цукини е обичайна комбинация от италианската кухня - приятни и здравословни ястия, често с краткотрайна термична обработка.Първото ми предложение е Лингуини с песто от цукини и пармезан, гарнирани със запечени скариди.Лесно и бързо за приготвяне, каквито са повечето пасти.Честно казано, не очаквах кой знае какъв радушен прием вкъщи ... "зелении", както би казала, например мъжката половина от човечеството.Затова с изненада се зарадвах на коментара след първите хапки "М-ммм, много добре!":)

Подходящо за похапване на открито и идеално за постепенно сбогуване с лятото, което повече от всеки друг път ми се иска да продължи още.Няколкото ягодки, които се червенееха в градината, се явиха този път като негови изпращачи, а не предвестници.

Вече е съвсем към края си и знам, че ще ми липсва.От друга страна погледнато - предстои ни нов красив, пъстър и вкусен сезон, в който полека, без да се усетим, вече ще сме започнали да кроим планове за най-обичания и чакан празник....

Но, да се върнем все пак в края на лятото, а не на годината :) с второто ми предложение - Крем супа с тиквички.Скаридите успешно допълват и обогатяват зеленчуковия вкус, като придават и лека елегантна нотка на ястието.

Санторини и известните доматени кюфтета / Santorini & Pseftokeftedes

Ако си активен участник, морето с малки деца не ти се струва много забавно за показване или разказване.Естествено, въпреки изтощението имахме толкова хубави и незабравими моменти, някои заснети, други - не.

За днешната публикация извадих и поизтупах от "чекмеджето" снимки, правени преди няколко години с малкото ни туристическо фотоапаратче.

Като средностатистически фен на Discovery и National Geographic обожавам travel репортажите, харесва ми да пиша в моята рубрика за пътешествия и рецепти тук. За любовта към пътуването е ясно :)

От времето, когато избирането и подаряването на картички беше все още актуално, при престой в Атина на поредния щанд видяхме с половинката ми няколко, които ни грабнаха веднага.Една от тях особено ни очарова и като че ли още тогава безмълвно решихме, че ще посетим това място.Две години по-късно, в тъмна нощ след многочасово закъснение и временно загубен багаж пристигнахме в Санторини, изморени, виждайки само тъмни силуети наоколо.На сутринта с появата на ослепителното слънце всичко си дойде на мястото.

минало и настояще

В древни времена наричан Strongyli (Кръглият) и Kalliste (Красивият), висок, вулканичен, конусовиден остров с кратер на върха.Серия жестоки изригвания сриват вътрешността му и образуват днешната калдера - огромен отвор в средата на острова, изпълнен с морска вода, с отвесни черно-червени скали, оглеждащи се в нея.През около 1600 г.пр.н.е. едно от най-мощните вулканични изригвания в писаната история, сравнимо с това на Кракатау погубва Минойската цивилизация в разцвета и, като образувалите се вълни цунами почти заливат намиращия се на 100 км остров Крит - нейното средище.Предполага се, че именно това събитие ражда мита за Atlantis, описан от Платон.В момента Санторини е на първо място в списъка на историците и археолозите в търсене на изгубената Атлантида.
Съдбата е била донякъде благосклонна към тогавашните жители на този "Помпей на Егейско море".При разкопките на затрупания с пепел и камъни град Акротири не са открити никакви човешки скелети и ценни предмети, с изключение на един златен козел, забравен в под на къща и няколко глинени съда, останали при евакуацията.Все пак, предвид катастрофалните последици от изригването, разпрострели се в широк периметър, не е ясно дали са избегнали гибелта.
Изглежда жителите на острова, преминал през годините различни хегемонии и владения, откакто е християнски, отново се надяват на благосклонност в своя труден живот и строят многобройните църкви и параклиси като една вечна молитва.

един от кратерите на Nea Kameni в центъра на калдерата, а в дъното

върху скалите е столицата Фира и главното пристанище в подножието

Днес известен като Тера или Тира (Thira) и най-вече с името на покровителката на острова Света Ирина (Santa Irini, Santo Erini ), останало от периода на венецианско владичество, той е един от най-южните и със сигурност най-магически остров на Цикладите (по-точно архипелаг от голям с форма на полумесец и няколко малки острова, очертаващи контура на стария остров).Комбинацията от невероятните бели къщички, шеметното редуване на стъпала и тераси, кокетните ниски огради и порти - всичко изглежда като приказен театрален декор.Навсякъде, където се обърнеш намираш повод и интересен кадър за снимка.Място, наситено с особена атмосфера, което може да бъде усетено, изживяно и запомнено по много различини начини.Необикновенната му драматична красота го прави предпочитан свидетел на романтични сватби и сватбени пътешествия.

прочутия Katikies с още по-прочутия му басейн, в Иа

В северозападната по-ниска част на калдерата е разположено изключително красивото градче Иа (Ia, известно още като Oia).Всякакви думи и суперлативи, които може да се употребят за Иа ще звучат клиширано.Човек трябва да се разходи из него, да разгледа запомнящте се църкви и сгради, някои издълбани директно в скалите; да съзерцава индигово-синята гладка вода на лагуната - вода, която след това с един поглед може да разпознае, дори да я види на най-лошата снимка....да обиколи многото галерии и бижутерски магазини и да се наслади на красивите експонати.Да внимава с броя на фотосите, които прави и да си остави място за най-голямото представление - впечатляващия залез, за който по тесните улички и кафенета с добър изглед се подрежда огромна тълпа многоезични туристи.


В Иа има и множество приятни ресторанти с разнообразно меню от пресни морски деликатеси, където човек спокойно да приключи деня и да възстанови баланса си след преживените емоции.

църквата Ypapanti във Фира

Столицата Фира е съответно най-космополитният град, кацнал върху високите отвесни скали близо 330 метра над водата.От главното пристанище до него се стига по няколко начина, като по-атрактивните са с магарета по криволичещ стръмен път или с лифт, подарен от богат гръцки търговец.Фира гледа точно срещу двата миниатюрни острова Palea Kameni и младият Nea Kameni, образувани от застинала лава при последващи осем по-слаби изригвания.Последното е от 1950г. Днес вулкана се счита за спящ и напомня за себе си с периодични бълвания на газове от кратерите и с горещите зелено-червени минерални извори около него.

Фира, обляна от залязващите слънчеви лъчи

Във Фира се намира Археологическия музей.В него и в Музея на праисторическа Тира са изложени част от красивите фрески, открити при разкопките на древния Акротири - добре устроен минойски град на повече от 3600 години, с комфортни сгради на един и два етажа (височини на помещенията средно 2.5 метра !) и дори сложна канализационна система.Най-старите паметници са нещо, което непременно трябва да се види.

Иа в края на деня

Изправен пред мощта и силата на природата, с красотата на всеки залез осъзнаваш, че стойностите са съвсем други.Няма преднамерена показност и фалш.Многозвездния лукс на някои хотели не нарушава усещането за автентичност.На такова място съвсем нормално изглежда в най-обикновена крайпътна таверна непринудено да вечеря безкрайно красив фотомодел в компанията на екипа, дошъл да я снима...Или по средата на пътя да срещнеш тоалетните на някоя църква, и те издържани в съответната архитектурна стилистика...
Чувството за свобода е пълно.Може да се наеме кола или скутер, в случай, че хотела не включва в цената на престоя малък автомобил.Така необезпокоявано се стига до всяка точка на острова.По външната периферия са черните и червени пясъчни и каменни плажове.Дори в натоварен сезон се намират отдалечени и безлюдни.

Освен с всичко казано дотук, Санторини е интересна винена дестинация.Намира се съвсем близо до 38-мия паралел, за който писах и притежава всички предимства на това си разположение -специфичен микроклимат с много слънце,топлина и морски ветрове.Плюс това обаче и уникална екосистема, резултат от цикличните изригвания.Вулканичната почва е с разнообразен състав, порьозна, с оскъдна влажност, с големи натрупвания на лава и пепел, богата на минерални вещества и почти никакви органични.Там вирее античния и стабилен сорт грозде Assyrtico, даващ вино, чийто характер напълно пасва на вулкана - с метални нотки, висока киселинност и алкохол и интензивен вкус.Комбинира се с Athiri, друг стар сорт с по-силно изразен аромат и по-мек вкус, и Aidani .Червените сортове са Mantilaria и Mavrotragano.

Характерно за отглеждането на гроздето е, че лозите се засаждат на разстояние една от друга и поради недостига на вода не се поливат - единствената влага, която поемат е от росата, а стъблото им е увито като кошница, скрито отдолу под листата и спомага за задържане на нощната влага.Ситуирани са близо до земята, за да се предпазят от силните ветрове.

Най-известното местно вино е Винсанто (Vinsanto).Натурално сладко вино (основно от бяло грозде), което не се подсилва с алкохол, а по стара традиция обраното грозде се суши 10-15 дена на слънце, преди да започне обработката му.След поне двегодишно престояване в дъбови бъчви, резултатът е впечатляващо десертно вино с наситен цвят и богат вкус, който може да наведе на мисълта, че остаряването на виното е било много по-дълго от обявеното.

На острова се произвеждат и забележителни сухи бели вина.Внимание заслужава стила Никтери (Nykteri), при който виното се прави още първата нощ след обиране на гроздето, когато температурите са най-ниски, за да се запазят и най-фините аромати от ферментацията.Събира се само сока, отделен при пресиране на гроздето, най-вече от собствената му тежест.

лозя с популярния сорт асиртико

Суха почва и редки дъждове; ветрове, които допълнително дехидратират плодовете, твърде трудни за оцеляване условия.Растения, подложени на такъв стрес дават изключително сладки и ароматни плодове.По този начин се отглеждат и прочутите санторински домати - специален сорт дребни доматчета, подобни на чери домати, но с по-удължена форма.Основното, което ги отличава е, че са плътни, с малка сърцевина и дребни семена, много подходящи за сушене.Други известни продукти са баклата или фава, с която се правят вкусни местни специалитети (Santorini fava е запазена марка), каперси/сушени каперси, бял патладжан, продукти от козе мляко, мед, мащерка.

Всички домати, които показвам са от скромната градина на майка ми.Тази година наред с традиционните коренчета чери, с радост ми показа и няколко корена подобен сорт удължени минатюрни доматки.Узрели добре на слънце, изключително ароматни и вкусни - най-вероятно няма да дочакат планираното сушене :)

Като се има предвид моите "терзания" с доматите, можете да си представите задоволството, с което ги снимах.

разрези на продълговати мини доматчета и на чери домати (на преден план)

За доматените кюфтета какво мога да кажа - за тях обикновено научавате още преди да пристигнете там - от всички сайтове, гайдове,брошури и т.н.Присъстват на челно място в повечето менюта, препоръчват ви ги навсякъде, където отидете.Едва ли има някой, посетил Санторини, който да не ги е опитал.

Всеки готвач си има свой начин и пропорции, по които ги прави, но това естествено не се отразява на вкуса.

....Относно картичката - пазя си я ревниво.Всеки път като я погледна ми въздейства по същия пленителен и омагьосващ начин.Дълбоко в себе си знам, че отново ще отида там.