Пита с ябълки и орехи за Димитровден

Макар и в края на деня, честит Димитровден!
Пожелавам на именниците здраве и много, много щастливи моменти!

Не знам дали заради натрупването на откъснатите от календара листа, или поради блог-заниманията, а може би и двете накуп, но все повече ми се иска да спазвам традициите, свързани с по-големите и не толкова големи празници. И то не адаптирано, а следвайки начина, по който е правено в годините назад.
И, не, за мен това определено не е мода. Очевидно на даден етап от живота си човек има нужда да се обърне към корените си, да потърси и намери отговори за това откъде идва, накъде и как е тръгнал, кои са опорите му...

Естествено, на практика няма как всичко да се случва идентично, но с радост изпълнявам това, което е по възможностите ми. На този празник, например, птича яхния имаше, но петел - не :))... нямаше и откъде да  намеря. Докато питата  замесих, както обичам - на ръка, вместо в машината,  не използвах ванилия или канела, оставих единствено ароматите на нещата , такива каквито ги е имало в къщите на бабите ми - хубаво масло, ябълки от градината,  прясно събрани орехи, златист мед...

... забелязали ли сте как се променя атмосферата и настроението в къщата, когато замирише на току-що изпечен хляб?
Един от любимите ми моменти!

Салата с меден дресинг и сливи; Фетучини с круши, целина и пикантно сирене; Мъфини със сливи

Добре дошла в блога, Есен, най-накрая! ...и честит първи сняг :)

Наскоро, докато бързах, скрита  под чадъра за поредния ангажимент, се загледах в едно жълто листо, залепнало върху мокрия тротоар и през главата ми премина светкавична мисъл. Тя моментално подтисна куп други посестрими, натоварили ме с притеснението за закъснението, за  досадното лъкатушене между локвите-препятствия,  за това колко още задачи предстоят до края на деня, за ... за ......Съвсем изненадващо, в цялата ми напрегнатост ме фокусира единствено върху това колко красота се крие в смяната на сезоните. Как всяко нещо следва  безмълвно предначертания му ход. Листата се разпукват, раззеленяват се, пожълтяват... всяка твар се подчинява на законите на природата. Винаги всичко се случва по точно определен начин, в точно определено време...там някъде покрай нас... И няма никакво значение ние  докъде сме стигнали, какво сме успели да свършим и какво не сме...
Постоянно правим разни планове, поставяме си крайни срокове, някои неща смогваме да отметнем, други не. Но Времето не може да ни чака... никой  не го е надбягал, никой не го е надхитрил...нито пък забавил в мисията му да осигурява вечния кръговрат на нещата.Как успяваме понякога да се усещаме  най-важните в този свят, а друг път - нищожна частица от цялото....

Но все пак не смятам да ви занимавам  в цялата публикация с мислите, които хвърчат през ума ми, въпреки че блоговете нали са за това :) ... По-скоро да взема да разкажа каквото интересно имам да разказвам за сливите. Най-вече за тези сочните, с малиново червена вътрешност, които харесваме много  у нас. Поразтърсих се за информация и се оказа, че се нареждат сред плодовете с най-голямо съдържание на антиоксиданти. Високите нива на флавоноиди и способността за неутрализиране на свободните радикали спомагат, както е известно за забавяне на стареенето и отслбването на мозъчната дейност, също  подсилват имунната система и намаляват риска от лошите заболявания. Най-добре е плодовете да се консумират сурови. Тук присъстват в една салата, която беше високо оценена от децата. Излапаха всичко, приготвено за снимките и питаха за още.

Второто ми предложение е моя много любима  рецепта. Правя я отдавна, замразявала съм  специално нарязани стръкове целина, за да имам подръка. Приготвяла съм я както се случи - със и без пиноли, понякога без круши ... перфектна е обаче с пълния комплект съставки. Семпла, но безотказно вкусна.

Ако обичате по-пикантен сос, използвайте синьо сирене. За по-мек и фин вкус - горгонзола. Крушите - Уилямс...

Типична есенно-зимна рецепта, елегантна, бърза за приготвяне - винаги може да спаси положението в непредвидена ситуация.

За мъфините  всичко е ясно - забъркваме набързо, печем, скоро след това  няма и следа от тях.

Тази операция с тези кейкчета  я повторихме и потретихме, докато дойде ред да запиша рецептата в блога...Най-вероятно ще продължаваме в същия дух :)

Сладоледена шарлота II. До скоро, Лято!...

Въпреки, че от няколко дена официално сменихме сезона, все още нямам вътрешната нагласа за това. Септември премина покрай мен на забързан каданс. Дните се изнизаха задъхано сякаш са минути и не успях да се порадвам на любимия ми мек, приятно  галещ преход. От известно време работя по проект, който поглъща почти всичкото ми време и енергия, "открадна" ми и разходките с децата в парка. Последните два дена все пак стигнах  до там, за да видя и усетя колко е променено вече всичко.... и всички - по-вглъбени и съсредоточени, със задачите и ангажиментите си... Дори и малките мишоци  привикнаха с новите отговорности и режима в детската градина. Летните безгрижности останаха хубав спомен...

Радвам се, че сграбчвахме с пълни шепи от даровете на лятото, прекарвахме дълго време на открито, поехме много от щедрата слънчева топлина...

Имало е моменти, в които съм предпочитала други сезони, но напоследък все повече харесвам и преоткривам лятото, вероятно защото понякога го гледам  през очите на децата.

Спомням си в една от пролетните ми публикаци с какво нетърпение го очаквах, също и предчувствието ми за нови, интересни рецепти с много и различни плодове. Въпреки че не бях особено редовна в блога, обръщайки се назад виждам, че съм успяла да си създам положителните емоции, които съм търсила ...

Чела съм на различни места от блогъри, които харесвам сходни определения за това, че фууд блогинга и кулинарната фотография са като "вирус". Явно някои нямаме необходимите антитела. Дали въобще ще можем да си ги създадем...и нужно ли е ....

Малко и за тортата накрая. Това е варианта, който ми хрумна след като направих първата сладоледена шарлота и не ме остави на мира почти цяла година. С някои промени в технологията, този път въобще не ми се стори сложна. На практика е доста лесна, особено ако  сладоледа е готов. Единственото специфично и важно нещо е добрата стиковка и правилното разпределение на времето докато се приготвя.
Използвах отново шоколадов сладолед за първи пласт, а втория този път беше домашен сладолед с  марципан. За завършек - пухкава сметана с праскови и запечени бадеми.

Беше предназначена за рождения ден на дъщеря ми. Вече съм разказвала, че тази година изпаднах в голямо чудене за тортите на малките човеци. Тъкмо реших, че след първата шарлота за майка ми, втората ще бъде за дъщеря ми, съответно приготвих я експресно, защото нямах много време до Деня Х и взехме, че сменихме мястото на тържеството. Това ме хвърли в нови размисли, защото нямаше как да бъде пренесена от фризера дотам без да се разпадне по пътя. Така пък се появи вкусната Кокосова торта, която за моя радост вече е тествана и одобрена от читателка на блога :)...
А какво стана с тази торта? Престоя още малко в камерата, след което я хапнахме с голямо удоволствие.