хрупкава тарта с ябълки, бадеми и ореховки

Специално наглеждах кога ще има пресни ореховки в кварталното магазинче и имаше защо. Останалото е лесно - 

запечените бадеми нарязваме на едро, добавяме малко кафява захар и канела, ябълките  - на тънки слайсове ....

баница с червено цвекло и лайм

. 

Фюжън.
Обожавам този стил, независимо дали
става дума за архитектура,
 интериор, дизайн, мода или храна ....

Любимият ми стил.

Въздействащ, предизвикателен,

изненадващ и провокативен.

Никакви правила и 

безпределна свобода в комбинациите, 

следващи единствено идеята за 

хармония и баланс....

Днешната рецепта е интерпретация на рецепта,

която вече съм публикувала и която, 

както предходната, е от

 книгата "Българска национална кухня".

Дали добавянето на лайм действително я прави фюжън

всъщност няма особено значение,

но определено от любима се превърна в 

още по-любима .....

млечна баница с мед и шам фъстък

Сладка млечна баница като всяка друга и не съвсем. В този начин на приготвяне харесвам няколко неща. Оформянето на листовете като розички, малко по-високи от нивото на млечната смес, обособява два слоя в баницата. Основния е с  крем, а горните нагънати  ръбчета са хрупкави и с аромат на канела - при сервиране, най-вече те се поръсват с мед, тъй-като не са подсладени предварително. Получават се две различни текстури и две различни вкусови комбинации за всяка порция. Отделно, между розичките има само крем, от който се сервира по-малко до всяка от тях и така в десерта има три различни текстури, на които всеки  да се наслади.

Много вкусна! Няма нужда да се уточнява : )
А и като се замисля, не се сещам за сладка или солена баница, която да не ми харесва....

Зелеви сарми с булгур, пълнозърнеста содена питка, тиквеник с лимонова глазура и още предложения за Бъдни вечер

Тук съм обединила няколко изпитани рецепти, подходящи за предстоящия празник. Част от тях съм правила многократно, други са на път да попаднат в същата ситуация. Най-новата у дома е комбинацията между добре познатия тиквеник и сладко-стипчивата лимонова глазура - много добре приета и с тенденция занапред да се прави само по този начин.

Що се отнася до постните зелеви сарми и содената питка, те се припокриват с класическите и широко разпространени рецепти. За разлика от тях баницата с цвекло, макар и взета от традиционната народна кухня, не е толкова позната. На пръв поглед изглежда, че разликата е само в цвета на плънката, но всъщност вкуса е доста нестандартен и оригинален. Допадна ми още първия път, когато я опитах.

Харесвам и тиквеника и "червената" баница и съм в чуденка кое да избера първо. В крайна сметка като че ли ще се спра на постна баница с  цвекло за Бъдни вечер и тиквена с масло и лимонова глазура за Коледа. По същия начин имам колебания дали да замеся питката само с бяло брашно или да бъде пълнозърнеста. Иначе и двата варианта често присъстват в менюто ни.

1.содена питка с бяло брашно 2. пълнозърнеста содена питка 3. постна баница с цвекло

Не знам за вас, но на мен този път  ми предстоят доста приготовления. Не успях да направя никаква предварителна подготовка и трябва да наваксвам.  Така или иначе до края на годината ще остане предостатъчно време за забавления. Габи, няма да пропусна да снимам рецептата, която ми даде, но там идеята се доразви и ще ми трябва повече време. Общо взето ще се окаже, че ще правя балтон по копче май :)

Светли празници и много топлина!

Крем супа от червена леща и булгур + Баница с булгур и спанак

За  началото на тази седмица бях планирала две публикации с рецепти за супи, но тя не започна никак добре и си отиде  желанието ми за писане. След няколкото по-меки и леко изкарани сезона изглежда отвикнахме и позабравихме колко люта и сурова може да бъде понякога зимата... и  колко важна е добрата организация и подготовка, за да  се контролира поне това, което ни е по възможностите. Тъй-като естеството на днешните рецепти ме връща назад в миналото, замислих се как  хората са приемали тогава студените зими с близо метър сняг в двора и страховити виелици. Дали са ругаели времето или са били по-смирени в това, което им е отредила природата, а може би по-малко и от двете ....

Едно е ясно, независимо дали годината се е случила добра или не толкова, събраната реколта е била грижливо подреждана в зимници, долапи ... въобще всяко нещо е било обработено и съхранено, както си му е реда в очакване на студеното време ...  На огнището или печката често е къкрел бобец,  а  опърлените сухи люти  чушлета са му придавали неповторим аромат.

Чорбата от червена леща и булгур е традиционна за съседните ориенталски държави. Тук присъства в един по-фин вариант като крем супа. Булгура се съчетава  много добре с лещата  и придава нужната плътност на супата. А опушения червен пипер е част от ароматното олио, с което я гарнираме, или пък него си го поръсваме допълнително....
Втората ми рецепта е от българската национална кухня. В оригинал баницата е постна, с предварително запечени на сач кори, пълнежа е само с булгур и спанак ( или лапад). Пече се на плочата на печката, като се обръща по средата на печенето. Хареса ми  този вариант - със и без добавка на сирене. Направих я и вита, със  заливка, също беше вкусна. Плънката търпи всякакви вариации на продуктите и количеството им съобразно собствения вкус.

На финала искам да анонсирам стартирането на най-новото кулинарно училище, което  е факт от 6 февруари. Програмата му предвижда както цялостен курс от 12 посещения, така и единични сесии с определена тематика. Гид в необятното пътешествие из тайните на кулинарията е професионалния готвач Виктор Арнаудов. Електроуреди, съдове, подправки - всичко е подредено и в бойна готовност за подвизи всякакви...

Вита баница с червено цвекло и най-вкусното мариновано цвекло

Преди да дойде ред на коледните сладки, ще ви предложа две рецепти, подходящи за Бъдни вечер. Баницата с цвекло може съвсем достойно да застане редом до тиквеника и даже да го замести. Принципно прилича на него, но като вкус е съвсем различна - с плътен, богат земен вкус.

Макар да е традиционна за българската кухня, на практика e много слабо разпространена.Това определено ми е странно, защото по мое мнение са доста равностойни и аз със сигурност ще я правя повече от веднъж през идващите празници.

За разлика от баницата и предстоящия й дебют на трапезата за Бъдни вечер, маринованото цвекло присъства неизменно на нея (и не само...) вече няколко години.

Харесваме го вкъщи, всички от близките ми, които са го опитвали също ..... въобще досега няма някой недоволен. Пробвайте и вие :)