Ако си активен участник, морето с малки деца не ти се струва много забавно за показване или разказване.Естествено, въпреки изтощението имахме толкова хубави и незабравими моменти, някои заснети, други - не.
За днешната публикация извадих и поизтупах от "чекмеджето" снимки, правени преди няколко години с малкото ни туристическо фотоапаратче.
Като средностатистически фен на Discovery и National Geographic обожавам travel репортажите, харесва ми да пиша в моята рубрика за пътешествия и рецепти тук. За любовта към пътуването е ясно :)
От времето, когато избирането и подаряването на картички беше все още актуално, при престой в Атина на поредния щанд видяхме с половинката ми няколко, които ни грабнаха веднага.Една от тях особено ни очарова и като че ли още тогава безмълвно решихме, че ще посетим това място.Две години по-късно, в тъмна нощ след многочасово закъснение и временно загубен багаж пристигнахме в Санторини, изморени, виждайки само тъмни силуети наоколо.На сутринта с появата на ослепителното слънце всичко си дойде на мястото.
минало и настояще
В древни времена наричан
Strongyli (Кръглият) и
Kalliste (Красивият), висок, вулканичен, конусовиден остров с кратер на върха.Серия жестоки изригвания сриват вътрешността му и образуват днешната
калдера - огромен отвор в средата на острова, изпълнен с морска вода, с отвесни черно-червени скали, оглеждащи се в нея.През около 1600 г.пр.н.е. едно от
най-мощните вулканични изригвания в писаната история, сравнимо с това на Кракатау погубва Минойската цивилизация в разцвета и, като образувалите се вълни цунами почти заливат намиращия се на 100 км остров Крит - нейното средище.Предполага се, че именно това събитие ражда мита за
Atlantis, описан от Платон.В момента Санторини е на първо място в списъка на историците и археолозите в търсене на изгубената Атлантида.
Съдбата е била донякъде благосклонна към тогавашните жители на този "Помпей на Егейско море".При разкопките на затрупания с пепел и камъни град Акротири не са открити никакви човешки скелети и ценни предмети, с изключение на един
златен козел, забравен в под на къща и няколко глинени съда, останали при евакуацията.Все пак, предвид катастрофалните последици от изригването, разпрострели се в широк периметър, не е ясно дали са избегнали гибелта.
Изглежда жителите на острова, преминал през годините различни хегемонии и владения, откакто е християнски, отново се надяват на благосклонност в своя труден живот и строят многобройните църкви и параклиси като една вечна молитва.
един от кратерите на Nea Kameni в центъра на калдерата, а в дъното
върху скалите е столицата Фира и главното пристанище в подножието
Днес известен като Тера или Тира (
Thira) и най-вече с името на покровителката на острова Света Ирина (
Santa Irini, Santo Erini ), останало от периода на венецианско владичество, той е един от най-южните и със сигурност най-магически остров на Цикладите (по-точно архипелаг от голям с форма на полумесец и няколко малки острова, очертаващи контура на стария остров).Комбинацията от невероятните бели къщички, шеметното редуване на стъпала и тераси, кокетните ниски огради и порти - всичко изглежда като приказен театрален декор.Навсякъде, където се обърнеш намираш повод и интересен кадър за снимка.Място, наситено с особена атмосфера, което може да бъде усетено, изживяно и запомнено по много различини начини.Необикновенната му драматична красота го прави предпочитан свидетел на романтични сватби и сватбени пътешествия.
прочутия Katikies с още по-прочутия му басейн, в Иа
В северозападната по-ниска част на калдерата е разположено изключително красивото градче Иа (
Ia, известно още като
Oia).Всякакви думи и суперлативи, които може да се употребят за Иа ще звучат клиширано.Човек трябва да се разходи из него, да разгледа запомнящте се църкви и сгради, някои издълбани директно в скалите; да съзерцава индигово-синята гладка вода на лагуната - вода, която след това с един поглед може да разпознае, дори да я види на най-лошата снимка....да обиколи многото галерии и бижутерски магазини и да се наслади на красивите експонати.Да внимава с броя на фотосите, които прави и да си остави място за най-голямото представление - впечатляващия залез, за който по тесните улички и кафенета с добър изглед се подрежда огромна тълпа многоезични туристи.
В Иа има и множество приятни ресторанти с разнообразно меню от пресни морски деликатеси, където човек спокойно да приключи деня и да възстанови баланса си след преживените емоции.
църквата Ypapanti във Фира
Столицата Фира е съответно най-космополитният град, кацнал върху високите отвесни скали близо 330 метра над водата.От главното пристанище до него се стига по няколко начина, като по-атрактивните са с магарета по криволичещ стръмен път или с лифт, подарен от богат гръцки търговец.Фира гледа точно срещу двата миниатюрни острова
Palea Kameni и младият
Nea Kameni, образувани от застинала лава при последващи осем по-слаби изригвания.Последното е от 1950г. Днес вулкана се счита за спящ и напомня за себе си с периодични бълвания на газове от кратерите и с горещите зелено-червени минерални извори около него.
Фира, обляна от залязващите слънчеви лъчи
Във Фира се намира
Археологическия музей.В него и в
Музея на праисторическа Тира са изложени част от
красивите фрески, открити при
разкопките на древния Акротири - добре устроен минойски град на повече от 3600 години, с комфортни сгради на един и два етажа (височини на помещенията средно 2.5 метра !) и дори сложна канализационна система.Най-старите паметници са нещо, което непременно трябва да се види.
Иа в края на деня
Изправен пред мощта и силата на природата, с красотата на всеки залез осъзнаваш, че стойностите са съвсем други.Няма преднамерена показност и фалш.Многозвездния лукс на някои хотели не нарушава усещането за автентичност.На такова място съвсем нормално изглежда в най-обикновена крайпътна таверна непринудено да вечеря безкрайно красив фотомодел в компанията на екипа, дошъл да я снима...Или по средата на пътя да срещнеш тоалетните на някоя църква, и те издържани в съответната архитектурна стилистика...
Чувството за свобода е пълно.Може да се наеме кола или скутер, в случай, че хотела не включва в цената на престоя малък автомобил.Така необезпокоявано се стига до всяка точка на острова.По външната периферия са черните и червени пясъчни и каменни плажове.Дори в натоварен сезон се намират отдалечени и безлюдни.
Освен с всичко казано дотук, Санторини е интересна винена дестинация.Намира се съвсем близо до 38-мия паралел, за който
писах и притежава всички предимства на това си разположение -специфичен микроклимат с много слънце,топлина и морски ветрове.Плюс това обаче и уникална екосистема, резултат от цикличните изригвания.Вулканичната почва е с разнообразен състав, порьозна, с оскъдна влажност, с големи натрупвания на лава и пепел, богата на минерални вещества и почти никакви органични.Там вирее античния и стабилен сорт грозде
Assyrtico, даващ вино, чийто характер напълно пасва на вулкана - с метални нотки, висока киселинност и алкохол и интензивен вкус.Комбинира се с
Athiri, друг стар сорт с по-силно изразен аромат и по-мек вкус, и
Aidani .Червените сортове са
Mantilaria и
Mavrotragano.
Характерно за отглеждането на гроздето е, че лозите се засаждат на разстояние една от друга и поради недостига на вода не се поливат - единствената влага, която поемат е от росата, а стъблото им е увито като кошница, скрито отдолу под листата и спомага за задържане на нощната влага.Ситуирани са близо до земята, за да се предпазят от силните ветрове.
Най-известното местно вино е Винсанто (Vinsanto).Натурално сладко вино (основно от бяло грозде), което не се подсилва с алкохол, а по стара традиция обраното грозде се суши 10-15 дена на слънце, преди да започне обработката му.След поне двегодишно престояване в дъбови бъчви, резултатът е впечатляващо десертно вино с наситен цвят и богат вкус, който може да наведе на мисълта, че остаряването на виното е било много по-дълго от обявеното.
На острова се произвеждат и забележителни сухи бели вина.Внимание заслужава стила Никтери (Nykteri), при който виното се прави още първата нощ след обиране на гроздето, когато температурите са най-ниски, за да се запазят и най-фините аромати от ферментацията.Събира се само сока, отделен при пресиране на гроздето, най-вече от собствената му тежест.
лозя с популярния сорт асиртико
Суха почва и редки дъждове; ветрове, които допълнително дехидратират плодовете, твърде трудни за оцеляване условия.Растения, подложени на такъв стрес дават изключително сладки и ароматни плодове.По този начин се отглеждат и прочутите санторински домати - специален сорт дребни доматчета, подобни на чери домати, но с по-удължена форма.Основното, което ги отличава е, че са плътни, с малка сърцевина и дребни семена, много подходящи за сушене.Други известни продукти са баклата или
фава, с която се правят вкусни местни специалитети (Santorini fava е запазена марка), каперси/сушени каперси, бял патладжан, продукти от козе мляко, мед, мащерка.
Всички домати, които показвам са от скромната градина на майка ми.Тази година наред с традиционните коренчета чери, с радост ми показа и няколко корена подобен сорт удължени минатюрни доматки.Узрели добре на слънце, изключително ароматни и вкусни - най-вероятно няма да дочакат планираното сушене :)
разрези на продълговати мини доматчета и на чери домати (на преден план)
За доматените кюфтета какво мога да кажа - за тях обикновено научавате още преди да пристигнете там - от всички сайтове, гайдове,брошури и т.н.Присъстват на челно място в повечето менюта, препоръчват ви ги навсякъде, където отидете.Едва ли има някой, посетил Санторини, който да не ги е опитал.
Всеки готвач си има свой начин и пропорции, по които ги прави, но това естествено не се отразява на вкуса.
....Относно картичката - пазя си я ревниво.Всеки път като я погледна ми въздейства по същия пленителен и омагьосващ начин.Дълбоко в себе си знам, че отново ще отида там.
