шоколадова торта

За сладки моменти и щастливи празници.

 За любими хора и ценни приятели.

 За специален повод и без повод.

Честита Коледа!

котлети с розмарин и портокал

Комбинацията месо+плодове  е любов от първа хапка при мен. 

Личи си и по публикуваните в блога рецепти. 

Плодовете не само подчертават вкуса на месото, но често са причина за 

ефектния вид на цялото ястие. Днес комбинираме сок от свежи портокали с мармалад, 

конкретно в случая  - чудесния мармалад от севилски горчиви портокали. 

постен таханов кейк

Зима. 

Един от четирите ми любими сезона. 

Първият сняг идва навреме. Комбинацията  със 

зимни подправки и плодове е задължителна за 

уютни следобеди, стоплени с чаша чай и ароматно печиво. 

тиквена крем супа със салвия

Понякога семплите и непретенциозни неща са най-сполучливите. След експерименти с различни рецепти за тиквена супа, тази се оказа предпочитана от децата /и от мен/. Сами питат за нея, а когато я има, искат допълнително. И тъй-като даже не е октомври, а вече сме в дъждовния ноември, колкото и да е банално, няма как да пропуснем тиквите, особено когато са вложени в гореща супа ...

флонярд с грозде

Есенните уикенди могат да бъдат слънчеви и дъждовни. Отморяващи и вдъхновяващи. Могат да бъдат и приказни. Толкова, колкото са и пролетните. И ако през пролетта имаме череши и десерт, по време на чието хапване можем да разказваме интересни истории, то през есента с удоволствие ще си припомним същите истории и ще си направим подобен десерт.

баклава с орехи

Причината да не съм опитвала досега  да направя баклава  се крие в погрешната ми представа, че домашно приготвената не може въобще да се доближи до тази на опитните майстори. Явно съм си създала подобно впечатление заради резултатите от не много сполучливи опити, които съм хапвала тук-там, та дори през ум не ми е минавало да пробвам някоя рецепта. И така до момента, когато ме почерпиха със съвсем друга баклава, досущ като тази, която съм си купувала тук, в България. Не става дума да се мери с онази, перфектната, направена от хора, при които майсторлъкът се предава през поколенията,  но определено на едно прилично ниво.

кейк с полента и грозде

Докато завърша снимките за дъждовната есенна публикация изгря слънце, така че първо споделям слънчевата. Този кейк, освен че съдържа цялото лято, събрано в ароматните гроздови зърна, притежава и чудесен баланс на съставките. Използването на масло и олио, на захар и мед и на два вида брашно, не е каприз или израз на колебание  кое от двете да бъде. Партнират си перфектно и създават една приятна текстура с характер. Една лека сладост, омекотена от меда, с намек за аромат на масло, добре подкрепен от лимоновата кора. И наситен жълт цвят, дължащ се на домашните яйца и полентата. Няма какво да увъртам, допадна ми дотолкова, че вече три пъти  този сезон беше приготвян за компания на сутрешното и следобедното кафе.

вариации с патладжан

Казват, че дори когато изглежда готов, това не е така и печенето трябва да продължи, докато омекне изцяло и се свие под тежестта на собствената си кора. Освен това пуристите не признават  всяка, макар и слабо потъмняла част и я отстраняват заедно с кората. Остава само светлата, добре опушена вътрешност на плода.

кейк с рикота и малини

ах, този кейк! Беше толкова вкусен, колкото очаквах. Има такива рецепти, при които преди да съм ги опитала, вече съм напълно уверена във вкуса и в това, че са сполучливи. Подходяща е и за замразени малини, но непременно трябва да се опита в сезона, когато са свежи.

пъдпъдъчи яйца с цвят от тиквичка

Случайно намерени на селски пазар пъдпъдъчи яйца, дузината от които се продаваше за скромната сума от лев и петдесет, стана причина за появата на тази рецепта. Отдавна ми се искаше да снимам нещо с цветове от тиквичка, така че с Гери набрахме  всичко налично в градината и пристъпихме към действие.

шоколадов чийзкейк за двама

дори и за четирима ... 

Понякога без да е нужно да се използват n-на брой кутийки крем сирене,

просто така, набързо и напълно в синхрон с думата menu - по малко от всичко в менюто. 

За тази цел ми е достатъчна симпатичната 12 сантиметрова ринг форма.

черници

Очаквах да бъде по-лесно. След толкова дълга пауза обаче думите идват трудно, а лекотата, с която публикувах и влизах в блог пространството е отлетяла незнайно къде. Опитите да продължа тук с рецептите  заприличаха на бягането насън - колкото и да се напрягаш, оставаш в изходна позиция.
Но ето, че  все пак се придвижихме от точка А до точка Б, и то с любима моя тема.

макар да не е специално и отдавна планирано, казах си, 

че това би бил най-подходящият момент за възобновяване на публикациите

 и вдъхване на нов живот на това място. 

тук съм, научила за пореден път урока, че изпитанията не ни правят по-силни, 

а идват, за да ни покажат, че сме силни.

Честит Великден!