26.3.15

леща с червено вино



Сядам да пиша тези редове с тайната надежда, че Март е бил изключение и публикациите в блога няма да се превърнат от ежеседмични в едномесечни. Появиха се нови проекти и спешни задачки, месецът се изниза неусетно,  премина като ден. Общо взето, заспивах пред компютъра, заспивах и преди да стигна до него. Концентрирана в работа, успях да регистрирам с периферните си сетива, че имаше сняг, имаше и празници, и топли дни, но всичко, там някъде далече от мен... Направих доста снимки на храна през това време, успях да открадна и някои моменти за себе си.  Без да го обмислям като такъв, изглежда все пак съм намерила начин да се порадвам на последните дни от зимата. Едно прочистване на шкафа от изостанали стафиди и сушени плодове се материализира в ароматен бармбрак. Толкова ми допадна, че още когато го правих за Хелоуин, си дадох сметка, че ще го пека и по друго време. За моя абсолютно егоистична радост, децата не го харесват заради многото стафиди, така че почти целият си остава за мен. Филийки, запечени на тостер и намазани с хубаво масло, заедно с чаша топло мляко и малко еспресо в него за разкош - не са ли едни прекрасни другарчета, когато на баба Марта ѝ е криво?....





А този път  беше много люта. Момчетата от нашия блок извадиха масите и столовете в задния двор, но грешно си бяха направили сметките.


Аз пък имах една чудесна рецепта, подходяща точно за такова време. Правила съм я и с обикновена кафява леща, и с френската сиво-зелена леща. Най-много обаче ми хареса с планинска леща или berglinsen. Това беше и първият път, в който пробвах рецептата. Бях купила един пакет и реших да я приготвя по различен начин. Тази леща вирее в планинските местности на Турция и в един от всичките красиви райони на Италия - Умбрия. Зърната запазват формата си при варене и имат богат ядков вкус - също, както и френската, с която са правени снимките. Въобще, аз съм един сериозен любител на лещата ....