Съвременният начин на празнуване на Хелоуин никога не ме е впечатлявал, особено с китайската инвазия на
пластмасови аксесоари и декорации (къде ли ли не са намесени вече). Тъй-като предния месец
правих рецепти на тази тема, обхвана ме любопитство и се поинтересувах
по-подробно от историята му, най-вече частта, свързана с храната.
Като всеки празник с дълбоки корени, и този впечатлява с простотата,
в която хармонично са вплетени вярванията и разбиранията на хората. Всеки от нас знае повече или по-малко
за произхода му. Както много други, също преминава през различни етапи, добавяни са нови неща.
Беше ми интересно да разбера, че днешната “trick-or-treating” игра води началото си от 14-15 век,
когато съществувал обичая souling, при който в чест на възкръсналите души във всяка къща се правели
малки soul cakes, събирани в нощта срещу Вси светии от група бедни деца.
Светещият тиквен Джак, безспорната емблема, дължи съществуването си
на ирландските емигранти в Америка. Да, вярно е, че тиквата е по-лесна за издълбаване и по-красива,
но стиснатият Джак от легендата, който излъгал Дявола и измолил от него да не взима душата му,
впоследствие лутайки се в тъмнината между рая и ада, получава от опашатия светещ въглен,
който слага в една издълбана ряпа.
Фенери от картофи и репи са слагали хората на первазите на прозорците,
за да плашат духовете, преди да дойде ерата на тиквите.
правих рецепти на тази тема, обхвана ме любопитство и се поинтересувах
по-подробно от историята му, най-вече частта, свързана с храната.
Като всеки празник с дълбоки корени, и този впечатлява с простотата,
в която хармонично са вплетени вярванията и разбиранията на хората. Всеки от нас знае повече или по-малко
за произхода му. Както много други, също преминава през различни етапи, добавяни са нови неща.
Беше ми интересно да разбера, че днешната “trick-or-treating” игра води началото си от 14-15 век,
когато съществувал обичая souling, при който в чест на възкръсналите души във всяка къща се правели
малки soul cakes, събирани в нощта срещу Вси светии от група бедни деца.
Светещият тиквен Джак, безспорната емблема, дължи съществуването си
на ирландските емигранти в Америка. Да, вярно е, че тиквата е по-лесна за издълбаване и по-красива,
но стиснатият Джак от легендата, който излъгал Дявола и измолил от него да не взима душата му,
впоследствие лутайки се в тъмнината между рая и ада, получава от опашатия светещ въглен,
който слага в една издълбана ряпа.
Фенери от картофи и репи са слагали хората на первазите на прозорците,
за да плашат духовете, преди да дойде ерата на тиквите.
"Традициите не са това, което бяха..."
Бонбоните и дребните сладки във формата на духчета, мумии, ковчези, кървави очи и
всякакви пълзящи твари са днешните характерни лакомства, израз на модерното разбиране за Хелоуин. А традиционните ястия, приготвяни в този ден са няколко и задължително вегетариански - от картофи, зеле, лук, ябълки, яйца, масло и мляко.
Между тях е и плодовия хляб barmbrack, който се пече в самия ден и се сервира с чай и масло.
Но това не е всичко. Филията brack трябва да се яде с повишено внимание,
защото не се знае каква изненада крие. Може да е приятна или не толкова, зависи какво ще се окаже в нея.
Ако е пръстен - страхотно, ще има сватба следващата година. За "щастливците" с копче и напръстник - лошо,
означават ерген или стара мома (завинаги!, според някои източници). Монетата е богатство,
клечката - пътуване, а парче плат - бедност. От всичките предмети за гадаене,
които слагат в бармбрак, пръстенът е най-важният и в много рецепти
и писания за празника се упоменава само той.
Част от другите храни също са били използвани за предсказване на събития от следващата година.
Бонбоните и дребните сладки във формата на духчета, мумии, ковчези, кървави очи и
всякакви пълзящи твари са днешните характерни лакомства, израз на модерното разбиране за Хелоуин. А традиционните ястия, приготвяни в този ден са няколко и задължително вегетариански - от картофи, зеле, лук, ябълки, яйца, масло и мляко.
Между тях е и плодовия хляб barmbrack, който се пече в самия ден и се сервира с чай и масло.
Но това не е всичко. Филията brack трябва да се яде с повишено внимание,
защото не се знае каква изненада крие. Може да е приятна или не толкова, зависи какво ще се окаже в нея.
Ако е пръстен - страхотно, ще има сватба следващата година. За "щастливците" с копче и напръстник - лошо,
означават ерген или стара мома (завинаги!, според някои източници). Монетата е богатство,
клечката - пътуване, а парче плат - бедност. От всичките предмети за гадаене,
които слагат в бармбрак, пръстенът е най-важният и в много рецепти
и писания за празника се упоменава само той.
Част от другите храни също са били използвани за предсказване на събития от следващата година.
Рецептите за хляба са два варианта. По-старият е с мая, а съвременният е във вид на кейк,
наричат го tea brack и е изключително лесен и бърз за правене (като не броим накисването на стафидите).
Първо изпробвах хляба с мая, но повече го докарах до козунак, докато днешният вариант
е нещо съвсем друго. Хареса ми много и тъй-като не е част от нашите традиции,
присвоявам си рецептата за редовно ползване.
Бармбрак
230 г брашно, непресято
1 1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода бикарбонат
щипка сол
130 г светло кафява захар
300 г стафиди или микс със сушени плодове
250 мл силен чай, охладен
50 мл ирландско уиски
1 яйце
1-2 щипки канела, щипка джинджифил, щипка индийско орехче
Стафидите се накисват в чая и алкохола, смесени в в голяма купа - предната вечер или няколко часа преди приготвянето. Отделя се около половин чаена чаша от течността, в случай че стафидите не са поели достатъчно. Към тях се добавя захарта и се разбърква с дървена лъжица. Добавя се леко разбитото яйце, разбърква се за кратко, след това на 2-3 етапа и брашното, смесено с набухвателите и солта, като междувременно се долива от отделената течност, колкото е необходимо за получаване на кексово тесто, което пада лесно от лъжицата ( аз използвах цялата течност). Ако сметнете, че тестото е все още гъсто, добавете малко прясно мляко (от видеото по-долу може да се ориентирате за гъстотата на тестото). Сместа не трябва да се бърка продължително. Добавят се подправките и тестото се изсипва в облицована с хартия за печене форма за хляб (размери на дъното 18х8 см, височина 7см) или кръгла форма с вместимост 1 литър . Пече се около час в загрята на 180 градуса фурна или докато пробна клечка излиза суха от сместа (първите 5-10 минути може да се пусне вентилатора на фурната). Сервира се леко охладен с масло и чай.
* използвах чай Ърл Грей и 200 г дребни стафиди плюс 100 г микс от сушени сини сливи, нарязани на дребно, сушени червени боровинки и едри златни стафиди. получи се много добре.
меките, деликатно сушени сини сливи обогатяват аромата и вкуса, а ако използвате черен чай с аромат на плод, това ще внасе допълнителен плодов нюанс
*когато ирландците го приготвят за Хелоуин, слагат късметчетата вътре, след като ги увият добре в алуминиево фолио
- рецептата е адаптирана от Донал Скиан
- още една рецепта за tea brack и видео към нея
Ама и на мен ми харесва много, голямо богатство е с всичките тези стафидки вътре. Като мозайка е. :)
ОтговорИзтриванеПоздрави, Диди!
точно като мозайка : )
ОтговорИзтриванестафидите са много и сочни - все едно има конфитюр вътре
Много ми хареса и на мен, този богат кейк и историята за традициите на празника ми се сториха интересни. Любопитно ми стана, че с толкова напоени плодове, кейка не изглежда много влажен, както си представях, че би се получил. Изглежда чудесно!
ОтговорИзтриванеКупувала съм от един италиански магазин в Лондон, кейк с толкова много сушени плодове, но не си спомням името му, ще го издиря!
Поздрави, Диди!
Действително, при първото разрязване, още леко топъл, тестото беше добре изпечено, а стафидите - сочни. На следващия ден започна да се усеща като по-влажен кейк, а след два дена определено си е точно такъв. Но изглежда на острова така ги предпочитат, защото в оригиналната рецепта препоръчват 2 дена престой преди консумация. На мен ми допада "по-сухият" вариант, веднага след изпичането. А и с този хубав вкус, кейкът няма шанс да остане повече от ден-два, за да се овлажни : )
ИзтриванеПредполагам, че и температурата на печене има значение, някои рецепти изискват час и половина печене на 170 градуса. Аз пекох на 180, но в началото пуснах вентилатор за 5-10 минути.
Поздрави и от мен, Таня!
след 1-2 дена престой, филийките може да се сложат за малко в тостер, стават екстра
Изтриване: )
Много интересна рецепта и история. Поздрави.
ОтговорИзтриванеблагодаря ти, поздрави и от мен!
Изтриване