19.12.14

коледни бисквити и не съвсем




Коледни, но влизат в графата "за цялата зима", защото отговарят  не само на основните, а на всички изисквания за тази специална група. Бързи и лесни, удобно за работа тесто, което не създава никакви ядове, хармоничен вкус, поддават се на разнообразно оформяне и приложение .... впрочем, като някои добре известни нам шведски продукти. Рецептата е вариант на прочутите пепаркакор {сега си давам сметка, че може би името е единственият им кусур, няколко пъти преброявам п-тата, р-тата и к-тата, за да не сбъркам името}, без които, доколкото съм чела, шведската Коледа не е възможна.




Опитах и ги харесах в различни варианти. С по-голяма дебелина на бисквитата имат стандартната хрупкава, ронеща се текстура. Тънко разточени и по-запечени, какъвто е и оригиналният вариант, са ми най-вкусни, със и без парченце пикантно сирене. Дълготрайни са и са подходящи за приготвяне още в началото на месеца, особено ако се използват за украса или се изпращат като подарък надалече. Някои от бисквитите съм покрила изцяло с айсинг, следвайки моментното си настроение, но с пълното съзнание, че променя вкуса им, и то не в положителна посока, така че варианта с контурно рисуваните бисквити е по-добрия, ако въобще се декорират с глазура. А пък и никой не е казал, че бисквитите за елхата  ще бъдат единствените приготвени.


Няколко дена преди празника бих направила нова голяма доза, защото според мен най-вкусни са на следващия ден и няколко дена след това. А, колкото до тези за украса, няма какво да си говорим, с подобна бисквитена коледна декорация, работата по разчистването е най-сладка, защото, вероятно в повечето къщи ситуацията е сходна - всеки иска да участва в украсяването, а през януари до един са пас за прибирането ѝ.


Тази година задължително влизат в кутиите с бисквити, които ще подаряваме, заедно с любимите на всички марципанталермарципанкрингелфлорентини и сладки със сушени плодове, ядки и черен шоколад. Малките помощници няма да се включат в заниманието. На крачка бяхме в превръщането на "Коледата невъзможна" от планиран за гледане по време на празниците филм в реалност. Засега имаме един брой болен от скарлатина и очакваме да разберем за втория ....




5.12.14

котлети с ябълка и салвия


Добрите намерения са едно, а  възможностите съвсем друго. Позабавих се с тази публикация, но бързо ще се реванширам с едни страхотни бисквитки, които правих междувременно и вече  чакат реда си. Докато подготвях рецептата, ми хрумна да разкажа  нещо, за което въобще не бях помисляла, че ще се случи по начина, по който се развиха събитията. Преди 2-3 месеца, един ден децата съвсем импулсивно взеха дистанционното и си избраха не някоя от детските програми, а 24 kitchen . Сами си намериха канала и от този момент започнаха редовно да го пускат. Оказа се, че са го гледали, когато са били на гости при едната или другата баба. И аз харесвам кулинарните предавания, но въобще не съм ТВ фен, а и рядко успявам да се добера до дистанционното, така че, колкото и да е странно, вместо аз тях, те мен приучиха да го следя. Ако някой ми беше казал, никога нямаше да повярвам, че децата ще ме подтикнат да гледам всеки ден кулинарни предавания.




Сега и за мен, и за тях е голямо удоволствие и както  му е реда, имаме любими водещи и не толкова. Радвам се на интереса им и желанието, с което вместо детски филмчета, пускат някоя от сериите за най-добрите готвачи в света, да речем. Научиха доста неща, разни термини, известни имена, даже Ники веднъж ме попита дали и на музикантите раздават звезди Мишлен :) Естествено, любимци им станаха Джейми Оливър и Хестън Блументал. Случки като тази, да изоставят играта в парка и да бързат към къщи, за да не изпуснат епизод на "Пиршествата на Хестън", все още са ми някак нереални. Най-хубавото е, че всичко беше спонтанно, без някакви усилия и нездрава амбиция от моя страна. Искам, даже много, да умеят да разпознават и ценят добрата храна, да имат повече знания и да могат да правят информиран избор, но не ми беше хрумвало, че толкова естествено ще откликнат и сами ще се заинтересуват от темата. Доколкото знам, повечето французи смятат за еднакво важно да научат децата си да четат и пишат, но и да се хранят правилно от най-ранна възраст. И го правят едновременно, с еднакви усилия - А и Б в училище вървят ръка за ръка с А и Б на масата. Така и трябва да бъде. Благодарна съм на обстоятелствата, които паралелно на волята и желанията ми, без мое участие, подредиха събитията по такъв благоприятен начин, и то в подходящия момент -  началото на първи клас. Веднага се възползвах от ситуацията, за да поговорим за училищния бюфет. Като разбрах от дядо им обаче, че в парка са изнасяли на приятелчетата "лекция" за мононатриевия глутамат, реших да поотпусна малко педала и да оставя пак нещата на естествения им ход : )




Тъй-като като стана дума за  Джейми, днешната рецепта е негова и в old school вариант. Правила съм я и друг път, харесвам и ябълката, и салвията, харесва ми и това, че е бърза. Подходяща и непринудена за моменти, когато няма време и нищо приготвено, но и достатъчно елегантна за непредвидени гости. Харесвам котлетите с гарнитура от сварени в бульон картофи, намачкани с част от бульона, с малко хубав зехтин и дребна скилидка чесън. А, ако между салвията и ябълката се мушне по едно парченце синьо сирене, всичко идва съвсем на място ; ) [ няма да издребняваме, може и да не е Стилтън....]





LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...