26.3.15

леща с червено вино



Сядам да пиша тези редове с тайната надежда, че Март е бил изключение и публикациите в блога няма да се превърнат от ежеседмични в едномесечни. Появиха се нови проекти и спешни задачки, месецът се изниза неусетно,  премина като ден. Общо взето, заспивах пред компютъра, заспивах и преди да стигна до него. Концентрирана в работа, успях да регистрирам с периферните си сетива, че имаше сняг, имаше и празници, и топли дни, но всичко, там някъде далече от мен... Направих доста снимки на храна през това време, успях да открадна и някои моменти за себе си.  Без да го обмислям като такъв, изглежда все пак съм намерила начин да се порадвам на последните дни от зимата. Едно прочистване на шкафа от изостанали стафиди и сушени плодове се материализира в ароматен бармбрак. Толкова ми допадна, че още когато го правих за Хелоуин, си дадох сметка, че ще го пека и по друго време. За моя абсолютно егоистична радост, децата не го харесват заради многото стафиди, така че почти целият си остава за мен. Филийки, запечени на тостер и намазани с хубаво масло, заедно с чаша топло мляко и малко еспресо в него за разкош - не са ли едни прекрасни другарчета, когато на баба Марта ѝ е криво?....





А този път  беше много люта. Момчетата от нашия блок извадиха масите и столовете в задния двор, но грешно си бяха направили сметките.


Аз пък имах една чудесна рецепта, подходяща точно за такова време. Правила съм я и с обикновена кафява леща, и с френската сиво-зелена леща. Най-много обаче ми хареса с планинска леща или berglinsen. Това беше и първият път, в който пробвах рецептата. Бях купила един пакет и реших да я приготвя по различен начин. Тази леща вирее в планинските местности на Турция и в един от всичките красиви райони на Италия - Умбрия. Зърната запазват формата си при варене и имат богат ядков вкус - също, както и френската, с която са правени снимките. Въобще, аз съм един сериозен любител на лещата ....



17.2.15

тарт с бадеми и карамелизирани ябълки



Запитвали ли сте се някога, по колко начина едно дете може да изрази щастието си? Безброй, със сигурност. След като от няколко дена съм зациклила и дума не излиза от мен, за да пусна тази публикация, изведнъж всичко се обърна, сиво-черно-бялото стана цветно и слънчево, а въздухът се изпълни с кислород ...
" - Мамо, сърцето ми танцува танци! Ще му увелича музиката ..." , последвано от бързо завъртане на пъпчето. Един звънлив глас, една комбинация от думи, която никога не си мислил, че ще чуеш и ето че размърдват и оживяват твоето сърце, свито в своите си лични и глобални тревоги. Толкова е хубаво, особено когато имам належаща нужда, децата ми да ме "хванат за ръка" и да ме изведат на светло ....


Случват се такива моменти, когато не ми се мисли и не ми се пише за храна. Решила бях, а и крайно време беше, да добавя рецептата за тази тарта, правена още през есента. Тогава, специално за нея, се сдобих с ренде-мандолина и веднага се запитах защо съм я отлагала досега. Удобна джаджа, особено моделът с два ножа ....


Усложненият вариант на този десерт вероятно би изглеждал така - форма с нисък къдрав борд, класически бадемов frangipane слой под ябълковите резени и евентуално карамелен сос за гарниране. Тук обаче действаме по бързата процедура. Правим основата с диаметър, какъвто ни е удобен, няколко щипки  смлени бадеми, а за разкош, накрая, когато всичко е готово,  поръсваме повторно ябълките със захар и запичаме до златиста карамелена коричка ...


Е, няма да крия, вкусът не е  като при многостепенната и по-бавна за правене нейна посестрима, но пък никак не е за изпускане. Особено, ако я гарнираме с нещо вкусно - сметана, сладолед ... И най-важното, и при двете - въпросът е с кого ще бъдат споделени ....