12.4.15

Великден





Честито Възкресение Христово!

9.4.15

козунак с круши и розмарин



Празнуваме пролетта, навън вали сняг, а аз правя печиво с круши - нещо типично по-скоро за началото на есента ... Объркаха се малко нещата, но иначе пък може да не ни е достатъчно интересно. Истината за този козунак е, че откакто съм го видяла, любопитството не ме оставя на мира и непременно исках да опитам какво ще се получи. Така и не намерих време по-рано, но сега моментът е един от най-подходящите. Солен карамел нямам подръка и не ми се правеше, затова го замених с мед. Самата рецепта не се оказа много точна и се наложи да внеса още корекции, за да се получи добре. Отделно от това, действието се развиваше на вилата, а там имаме една възрастна и много капризна госпожа - пенсионираната стара печка, която е доста своенравна и трудна за управление. Като сложиш срещу нея още една инатлива персона в мое лице и сложната задача да се опече козунак, то нещата определено стават комплицирани - почти колкото времето навън, което не е каквото трябва да бъде.


Но, в денят след Цветница, започнал с прясно навалял сняг, как може да се очаква нещата да вървят гладко. Толкова се бяхме надъхали с мама, че ще се справим {с печката} и ако трябва, постоянно ще сменяме горно с долно и общо нагряване, че накрая сами развалихме всичко и в сюблимния момент, когато козунакът беше тръгнал да бухва и разцъфтява, изключихме долния вместо горния реотан и така с най-силно работещият от всички възможни - горният, попарихме устрема на иначе добре втасалото тесто и спекохме всяка възможност за една прекрасна визия. В крайна сметка, както казват, всичко е добре, когато свършва добре. За грешката се усетихме достатъчно навреме, за да избегнем плачевния резултат. Макар и не толкова бухнал, за колкото имаше възможност, козунакът изглеждаше добре и отвън, и отвътре. Тъмнокафявият цвят на коричката си е точно такъв, какъвто трябва да бъде за един селски козунак, само плънката няма нищо общо с типичните бабини козунаци. Даже в оригиналната рецепта крушите се слагат в самото тесто, но прецених, че може да се разводни, затова ги направих като пълнеж, заедно с филираните бадеми, ситно нарязан розмарин и малко галета.




Колкото до въпроса, има ли подобен козунак място на великденската трапеза, отговорът ми е по-скоро не, въпреки че много ми хареса. Подходящ е, ако сме решили изцяло да заложим на нетрадиционно меню, което да включва основните съставки и елементи, но приготвени по друг начин. Дори самото изговаряне на думата круши за мен означава есен - мека, топла, жълто оранжева.... Тогава с удоволствие бих хапнала парченце подобен козунак в компанията на чаша чай. Пухкаво тесто с розмаринови акценти и приятна изненада в текстурата с меки кубчета круша и хрупкави бадеми. Все още не съм се отказала да го опитам и приготвен със солен карамел, както и варианта, в който крушите и бадемите не се оформят в отделен пълнеж. Тестото се оказа сполучливо и не много сладко, може да се използва и с други добавки, локум например, както вече направих.

Пожелавам ви много празнично настроение!
... и внимателно с копчетата на фурната ;)