15.6.15

ах, това клафути!



"Имало едно време един страшен вълк ... " или "една лоша вещица", а там някъде "кръвожаден върколак" .... Кой не обича приказки? ... За вековни дъбови гори и спокойни езера, за бистри реки и потоци, зелени поляни и тук-там спретнати селски къщи, а на хълмовете - строги каменни замъци с много кули.... Така, казват, изглежда пейзажът на Лимузен и го наричат още скритата Франция. Слабо населен и познат район, но очевидно приказно красив. Големи площи от него са обявени за паркове с непокътната дива природа. Затова не е чудно, че подобно място може да бъде извор за създаване на митове и легенди. Хората са запазили силна връзка с миналото и природата, а култът към вълка е жив все още.


В Лимузен отглеждат порода говеда, даваща първокласно месо, а дъбовите гори са източник на материал за бъчвите, използвани в съседната област Коняк. Като се има предвид, че столицата на района - Лимож, е известна с порцелановите си изделия, това ме навежда на мисълта, че имаме почти всички предпоставки за прекрасна вечеря - елегантни автентични съдове за крехкото говеждо плюс едно от най-добрите брендита в света за финал и зловещи местни истории за поддържане на разговора и изостряне на сетивата. Как да не му се прииска на човек да отиде там. Още повече, уверяват, че зоната е свободна от вампири и върколаци. Останали са само вещиците, но под формата на природни лечители. Дали не пропускам нещо? Десертът, разбира се! Няма страшно, той е главното действащо лице в днешната история. Също така, вече знам, че не бива да го наричам флан. Когато Френската академия охарактеризирала clafoutis като флан с плодове или плодова пита, лимузенци реагирали остро на лексикалния гаф. Грешката била поправена и сега черешовото клафути официално е "торта/ кейк с плодове".




Не че не може да се направи и с други плодове, но тогава е флонярд. Хубаво е човек да има едно наум, особено ако отиде там. Явно местните са докачливи... Та да се върнем на варианта с черешите. Семпъл и непретенциозен, не е като някои от другите топ десерти на Франция. Така го направихме и ние. Набързо, без много старание и суетене, със съвсем пресни продукти, в което се крие и една от тайните на чудесния вкус.


Какво друго? ... Ами, костилките. Черешите - твърдо с костилки! Най-малко, защото така не отделят много сок и не втечняват допълнително сместа, да не говорим колко по-лесно и бързо се забърква. Няма спор, клафути е най-вкусен, когато  се яде директно от съда, в който е печен. Хубав е охладен, но когато е направен набързо и всички чакат на поляната, траекторията на пътя се скъсява драстично - от печката до масата на двора. Но за мен най-важното е да се хапва бавно. Да се обърне внимание на всяка череша и внимателно и продължително да се отдели всяка костилка. Може би ще се усети прословутия горчив вкус и специален аромат от тях, за който всички говорят, но по-важното е, че с горчивината на всяка бавно премятана в устата костилка не пропускаш нито капчица от сладостта на лятото. В съзнанието се наслагват картини и спомени, за които да си мислиш и нетърпеливо да очакваш. Да, лятото продължава и пак ще си бъде толкова хубаво, но няма да е съвсем същото, черешите скоро няма да ги има...


Приказките и спомените остават, а единственият който  въобще не се вълнуваше от тези неща беше Мери. Сладко проспа всичко и не вярвам да е сънувала вълци, вещици и върколаци....



29.5.15

запечени яйца


Трябваше да се наричат пролетни, но докато ги споделя в блога, лятото вече е на прага ....


До астрономическото  начало има още малко време, но това са подробности. Стане ли юни, за мен вече е лято. И не само заради спомена за ученическите ваканции, които сега започват наново да се въртят с моите мушмороци. Това не значи, за съжаление, че и аз излизам във ваканция, но ситуацията определено ми се отразява на графика и по-точно води до липсата на всякакъв график, но това също минава в графа подробности.



Освен това си дадох сметка, че няма как да се наричат пролетни, при положение че броколите в градината на вилата са наскоро засадени тънки стъбла. Картофите, и те са в подобна ситуация, така че предстои тази рецепта да се прави още много пъти. Очевидно, щом съм с такива намерения, значи ми е харесала. Даже много.


Все пак, ако я бях направила в оригиналната версия, има логика в това да се определи като пролетна. Пресни картофки - да, аспержи - м ммм, меко козе сирене и сметана - чудесно! Това вече е и една по-така комбинация, но не много удобна за всекидневна употреба. Поне за мен. Не за друго, но тези продукти трябва да купувам специално и предварително, а аз предпочитам да действам импулсивно и в последния момент да отскачам до пазара, разположен на три минути от нас. Така е по-вероятно да се сдобия с броколи, мляко, твърдо краве или козе сирене - това всъщност добавих към пресните яйца.


Рецептата дава възможност за различни комбинации  и ще ми бъде интересно, да не говорим колко вкусно, да опитам някои от съчетанията, които Аран предлага - печени домати и тиквички през лятото, пресен грах и прошуто - отново пролетно-лятна комбинация, гъби за есента, печена тиква, салвия и прошуто - точно за зимата...


Остава да помислим или да се погрижим за основния продукт в рецептата!