12.4.15

Великден





Честито Възкресение Христово!

9.4.15

козунак с круши и розмарин



Празнуваме пролетта, навън вали сняг, а аз правя печиво с круши - нещо типично по-скоро за началото на есента ... Объркаха се малко нещата, но иначе пък може да не ни е достатъчно интересно. Истината за този козунак е, че откакто съм го видяла, любопитството не ме оставя на мира и непременно исках да опитам какво ще се получи. Така и не намерих време по-рано, но сега моментът е един от най-подходящите. Солен карамел нямам подръка и не ми се правеше, затова го замених с мед. Самата рецепта не се оказа много точна и се наложи да внеса още корекции, за да се получи добре. Отделно от това, действието се развиваше на вилата, а там имаме една възрастна и много капризна госпожа - пенсионираната стара печка, която е доста своенравна и трудна за управление. Като сложиш срещу нея още една инатлива персона в мое лице и сложната задача да се опече козунак, то нещата определено стават комплицирани - почти колкото времето навън, което не е каквото трябва да бъде.


Но, в денят след Цветница, започнал с прясно навалял сняг, как може да се очаква нещата да вървят гладко. Толкова се бяхме надъхали с мама, че ще се справим {с печката} и ако трябва, постоянно ще сменяме горно с долно и общо нагряване, че накрая сами развалихме всичко и в сюблимния момент, когато козунакът беше тръгнал да бухва и разцъфтява, изключихме долния вместо горния реотан и така с най-силно работещият от всички възможни - горният, попарихме устрема на иначе добре втасалото тесто и спекохме всяка възможност за една прекрасна визия. В крайна сметка, както казват, всичко е добре, когато свършва добре. За грешката се усетихме достатъчно навреме, за да избегнем плачевния резултат. Макар и не толкова бухнал, за колкото имаше възможност, козунакът изглеждаше добре и отвън, и отвътре. Тъмнокафявият цвят на коричката си е точно такъв, какъвто трябва да бъде за един селски козунак, само плънката няма нищо общо с типичните бабини козунаци. Даже в оригиналната рецепта крушите се слагат в самото тесто, но прецених, че може да се разводни, затова ги направих като пълнеж, заедно с филираните бадеми, ситно нарязан розмарин и малко галета.




Колкото до въпроса, има ли подобен козунак място на великденската трапеза, отговорът ми е по-скоро не, въпреки че много ми хареса. Подходящ е, ако сме решили изцяло да заложим на нетрадиционно меню, което да включва основните съставки и елементи, но приготвени по друг начин. Дори самото изговаряне на думата круши за мен означава есен - мека, топла, жълто оранжева.... Тогава с удоволствие бих хапнала парченце подобен козунак в компанията на чаша чай. Пухкаво тесто с розмаринови акценти и приятна изненада в текстурата с меки кубчета круша и хрупкави бадеми. Все още не съм се отказала да го опитам и приготвен със солен карамел, както и варианта, в който крушите и бадемите не се оформят в отделен пълнеж. Тестото се оказа сполучливо и не много сладко, може да се използва и с други добавки, локум например, както вече направих.

Пожелавам ви много празнично настроение!
... и внимателно с копчетата на фурната ;)




4.4.15

козуначено гнездо с марципанови яйца



Пъдпъдъчи яйца от марципан и какао съм правила и преди, но в по-малък размер. Сега са в естествена големина и разположени, там където им е мястото. Използването на бадемова паста с подобна цел, така декорирана, е отдавнашна хрумка, но тук се изненадах колко добре си пасна с вкуса на козунака. Възможно е да се дължи и на удачния избор на пълнежа му. Сушени черни череши, лешници и 70% шоколад е неизненадващо добра комбинация, на която малко марципан няма как да навреди ....



Този сезон имаше  хубави, сушени на дърва, черни череши и още по време на коледните празници  взех от тях, като през цялото време си знаех, че ще ги използвам за нещо, не съвсем ясно какво, но много вкусно. Бях замислила един шоколадов кейк с още други вълнуващи неща в него, но след поканата от Лидл да гостувам във великденския им каталог, ето че се наместиха в това гнездо. Независимо, че  времето беше малко, а сроковете - кратки, успях да експериментирам с тестото и в крайна сметка съм доволна от резултата. Получи се рецепта и комбинация, която минава в графа ~за редовно ползване~ ...



Хубава предпразнична неделя!
Честита Цветница!


1.4.15

пилаф с лимец



Още една рецепта на принципа балтон за копче. И тя, както и предната, беше правена за пакет продукт, купен без конкретна цел и постоял в шкафа, докато изскочи някоя интересна идея. Този път не съм търсила рецепта, тя сама ме намери. Както вече писах, от известно време обичайният звуков фон в кухнята, докато се въртим и хапваме в нея, е от 24 kitchen, така че когато един от турските готвачи каза, че ще прави пилаф с лимец, аз пък си рекох, че това е точно моя случай.



Използва се и арпаджик - все още се намира, поне на нашия пазар, така че не съм закъсняла с публикуването на рецептата.  В оригиналния вариант са само няколко глави, но аз удвоих бройката и даже смятам, че може още. Особено ако имате домашен телешки бульон, вкусът на пилафа е чудесен, а отделните съставки идеално си пасват. Свежест в ястието придават чери доматите. Това са и единствените  свежи домати, които купувам от време на време, извън летния сезон. Повечето са наистина сладки и с правилния вкус. А аз приключвам засега с вкуса на солените ястия и смятам да премина  на много сладка, козуначена при това, вълна....