козунак с круши и розмарин

Празнуваме пролетта, навън вали сняг, а аз правя печиво с круши - нещо типично по-скоро за началото на есента ... Объркаха се малко нещата, но иначе пък може да не ни е достатъчно интересно. Истината за този козунак е, че откакто съм го видяла, любопитството не ме оставя на мира и непременно исках да опитам какво ще се получи. Така и не намерих време по-рано, но сега моментът е един от най-подходящите. Солен карамел нямам подръка и не ми се правеше, затова го замених с мед. Самата рецепта не се оказа много точна и се наложи да внеса още корекции, за да се получи добре. Отделно от това, действието се развиваше на вилата, а там имаме една възрастна и много капризна госпожа - пенсионираната стара печка, която е доста своенравна и трудна за управление. Като сложиш срещу нея още една инатлива персона в мое лице и сложната задача да се опече козунак, то нещата определено стават комплицирани - почти колкото времето навън, което не е каквото трябва да бъде.

Но, в денят след Цветница, започнал с прясно навалял сняг, как може да се очаква нещата да вървят гладко. Толкова се бяхме надъхали с мама, че ще се справим {с печката} и ако трябва, постоянно ще сменяме горно с долно и общо нагряване, че накрая сами развалихме всичко и в сюблимния момент, когато козунакът беше тръгнал да бухва и разцъфтява, изключихме долния вместо горния реотан и така с най-силно работещият от всички възможни - горният, попарихме устрема на иначе добре втасалото тесто и спекохме всяка възможност за една прекрасна визия. В крайна сметка, както казват, всичко е добре, когато свършва добре. За грешката се усетихме достатъчно навреме, за да избегнем плачевния резултат. Макар и не толкова бухнал, за колкото имаше възможност, козунакът изглеждаше добре и отвън, и отвътре. Тъмнокафявият цвят на коричката си е точно такъв, какъвто трябва да бъде за един селски козунак, само плънката няма нищо общо с типичните бабини козунаци. Даже в оригиналната рецепта крушите се слагат в самото тесто, но прецених, че може да се разводни, затова ги направих като пълнеж, заедно с филираните бадеми, ситно нарязан розмарин и малко галета.

Колкото до въпроса, има ли подобен козунак място на великденската трапеза, отговорът ми е по-скоро не, въпреки че много ми хареса. Подходящ е, ако сме решили изцяло да заложим на нетрадиционно меню, което да включва основните съставки и елементи, но приготвени по друг начин. Дори самото изговаряне на думата круши за мен означава есен - мека, топла, жълто оранжева.... Тогава с удоволствие бих хапнала парченце подобен козунак в компанията на чаша чай. Пухкаво тесто с розмаринови акценти и приятна изненада в текстурата с меки кубчета круша и хрупкави бадеми. Все още не съм се отказала да го опитам и приготвен със солен карамел, както и варианта, в който крушите и бадемите не се оформят в отделен пълнеж. Тестото се оказа сполучливо и не много сладко, може да се използва и с други добавки, локум например, както вече направих.

Пожелавам ви много празнично настроение!

... и внимателно с копчетата на фурната ;)

козунак с круши и розмарин

700 - 750 г брашно
3 яйца М
30 г свежа мая *
100 мл прясно мляко
150 мл хладка вода
1ч.л. сол
4 с.л. мед
70 г кафява захар
80 г разтопено масло
настъргана кора от един лимон
една или една и половина клонки розмарин, игличките - ситно нарязани
150 г обелена и нарязана на малки кубчета круша
30 - 40 г филирани бадеми
кафява захар за поръсване
галета
1 жълтък за намазване

* за съотношението брашно-мая следете указанията на опаковката

Продуктите трябва да бъдат със стайна температура, а помещението - топло.

Млякото се затопля леко, прибавят се 1 с.л. от меда, 2-3 щипки брашно и натрошената мая. Покрива се с кърпа и се оставя 8-10 минути, за да се активира маята. 700 г от брашното се пресяват. Добавят се солта, захарта, лимоновата кора, яйцата, останалия мед, хладката вода и млякото с готовата мая. Замесва се меко и еластично тесто. Маслото се добавя на етапи като тестото се разстила леко и с помощта на дланите се намазва с част от маслото, след което се меси, докато се усвои и при нужда се добавя по малко от останалото брашно. Поставя се в намазана с олио купа и се покрива със стреч фолио и кърпа. Оставя се да втаса, докато удвои обема си - около час, час и половина. Втасалото тесто се разделя на две части за два малки козунака и върху намазан с олио плот един по един се оформят фитили. Сплескват се леко и се поръсват с малко галета, отгоре се разпределят кубчета круша, филирани бадеми, розмарин, захар и отново галета. Фитилите се събирт отново в цилиндрична форма, усукват се леко и се сплитат в желаната форма. Козунаците се поставят в тави, застлани с хартия за печене, покриват се с намазано с олио стреч фолио и памучна кърпа и се оставят да втасат повторно. Намазват се с жълтък, размит с прясно мляко и се поръсват с филирани бадеми и захар. Пекат се около 40 минути на 180 градуса,  в предварително загрята фурна, като може да се сложат малко преди достигането на тези градуси - когато температурата е около 160 градуса. При нужда, отгоре се покриват с алуминиево фолио, за да не загорят. Охлаждат се върху решетка.

Рецептата е подходяща и за месене в машина за хляб. Първоначално се слагат 700 -те грама брашно, а когато сместа се забърка, се добавя по малко от останалото, докато тестото се отлепя лесно от бъркалките.