26.12.12

Честита Коледа!


И ето, отново дойде това време на годината, в което всеки край дава път на ново начало. Започваме нови начинания, наричаме си само хубави неща, кроим смели планове и сме уверени, че ще положим максимум усилия за да се сбъднат.

Позволяваме на детето у всеки от нас да се порадва истински на предпразничните приготовления и да си спомни своите детски коледни трепети и очаквания. Украсяваме елхата, опаковаме подаръци, запалваме коледните светлини и свещички,  правим лакомства и бисквити, и сътворяваме цялото това вълшебство за да претворим отново най-прекрасния момент.

Като родители знаем, че сега е моментът, в който създваме бъдещите спомени за Коледа у нашите деца и вярваме, че ще те бъдат също толкова специални и ценни, каквито са нашите.



Искаме да не забравят нито един дребен детайл от магията на празника и да посрещат  своите Коледи със същото вълнение, с което и ние.... За да могат след време да предадат емоцията на своите деца...



Благодаря на всички за пожеланията!
Честита Коледа и весело посрещане на 2013-та!

[част от украсата в кухнята ми - дело на децата, с помощта на дядо им, от мен малко аранжировка :)]



23.12.12

Зелеви сарми с булгур, пълнозърнеста содена питка, тиквеник с лимонова глазура и още предложения за Бъдни вечер



Тук съм обединила няколко изпитани рецепти, подходящи за предстоящия празник. Част от тях съм правила многократно, други са на път да попаднат в същата ситуация. Най-новата у дома е комбинацията между добре познатия тиквеник и сладко-стипчивата лимонова глазура - много добре приета и с тенденция занапред да се прави само по този начин.

Що се отнася до постните зелеви сарми и содената питка, те се припокриват с класическите и широко разпространени рецепти. За разлика от тях баницата с цвекло, макар и взета от традиционната народна кухня, не е толкова позната. На пръв поглед изглежда, че разликата е само в цвета на плънката, но всъщност вкуса е доста нестандартен и оригинален. Допадна ми още първия път, когато я опитах.



Харесвам и тиквеника и "червената" баница и съм в чуденка кое да избера първо. В крайна сметка като че ли ще се спра на постна баница с  цвекло за Бъдни вечер и тиквена с масло и лимонова глазура за Коледа. По същия начин имам колебания дали да замеся питката само с бяло брашно или да бъде пълнозърнеста. Иначе и двата варианта често присъстват в менюто ни.


1.содена питка с бяло брашно 2. пълнозърнеста содена питка 3. постна баница с цвекло

Не знам за вас, но на мен този път  ми предстоят доста приготовления. Не успях да направя никаква предварителна подготовка и трябва да наваксвам.  Така или иначе до края на годината ще остане предостатъчно време за забавления. Габи, няма да пропусна да снимам рецептата, която ми даде, но там идеята се доразви и ще ми трябва повече време. Общо взето ще се окаже, че ще правя балтон по копче май :)

Светли празници и много топлина!



19.12.12

Лешникови бисквити с глазура от кафе и лешников крокан



След супер лесните и бързи флорентини идва ред на едни по-засукани бисквити - смятам, че така е справедливо:)  Рецептата изисква повече време и внимание, но се отблагодарява с по-сложна и интересна вкусова комбинация. Освен това отделните съставки са ми много любими поотделно и затова исках да я добавя към списъка тук.

Да, обаче в оригиналната рецепта на Gourmet Тraveller освен едната правописна грешка, открих и други дребни неточности и известно време се колебаех дали и как точно да я правя. Още повече, че единствения отзив, който намерих в нета беше с наполовина направени бисквити и съмнения у автора им за някаква грешка в рецептата. Накрая реших, че докато се чудя и го обмислям, пет пъти да съм я пробвала. Така и направих, защото в такива случаи варианта с отказването ми е по-труден.

Промених леко съставките и технологията. Пропуснах момента със шприцването, защото ми се искаше нещата да стават по-бързо и лесно. Но пък направих проба с разточване, която по принцип се оказа сполучлива, а тестото е от умерено лесните за изрязване на фигури. Ползата от фигуралните или съвсем сплесканите бисквити е, че може да се намали сладостта  и вкуса на глазурата, за който го предпочита - в този случай ще се положи само отгоре. Аз например  ги харесвам глазирани от всички страни и поръсени с повечко карамелизирани лешници.

Пробвах глазура с еспресо, после и с разтворимо кафе, въпреки че  беше ясно кое ще ми  допадне повече.  За тестото също опитах два варианта - първо с  брашно от фино смлени лешници, а за втората доза предварително ги  запекох и смлях на малко по-едри парченца. Така самите бисквити придобиха повече характер и онзи чудния аромат на смлени запечени лешници.
Сега вече мога да считам, че позапълних списъка с рецепти за бисквити, съдържащи почти всички мои любими съставки - бадеми, лешници, шоколад, кафе, карамел, малинов конфитюр, бадемов марципан, ванилия .... Занапред смятам да започна нов с по-силно подправените и екзотично ароматните и някои от класическите коледни комбинации.

Накрая, но не на последно място - радвам се като блогър да съм част от лицата, олицетворяващи мотото на новата кампания "Cream with spirit" на Бейлис - "Да бъдеш момиче с мнение, жена с отношение и дама от класа". Благодаря за комплимента, Baileys! Новият вкус  с аромат на бишкоти е чудесен :)



11.12.12

Ябълки



Джонатан/ Jonathan apple - могат да се използват сурови или за приготвяне на солени и сладки ястия. Нарежете на тънки  полумесеци за тарти, на кубчета за салати или пюрирайте към супа. Комбинират се с ябълки с плътна текстура като Грaни Смит за пълнеж на пайове и за продължителна обработка при правене на сосове или карамелизиране. При печене формата  им се нарушава леко. Кубчетата Джонатан добавят сладост и сочност на кейкове и хлебни пудинги. Леко пикантния вкус и изключителната сочност ги правят идеални за приготвяне на сокове и сайдер. Богати на витамин А и С, фолиева киселина и калий, добър източник на фибри.

Червена Превъзходна / Red Delicious apple - най-добре да се използват сурови, защото не са стабилни при печене. За добавка към плодови, зелени или дребно нарязани микс салати. Подходяща гарнитура за сандвичи, кесадиляс, бургери. Тъй-като лесно се разпадат при топлинна обработка, могат да се използват за продължително готвене при направа на сосове и пюриране. Вкусово се комбинират добре с канела, сирене, хрян, листа цвекло, череши, горчица, орехи.

Мелроуз / Melrose  apple дете на Джонатан и Червена превъзходна :) Популярен десертен сорт. Задържа добре формата си при печене. Перфектна за коблери, пайове и галети. Издълбайте, добавете сладък или солен пълнеж и изпечете. Нарежете на резени и комбинирайте с круша върху тарта или пица. Сладкия вкус на Мелроуз се засилва, когато е обработена термично. Може да се слага в тесто за мъфини, сладки и хляб, защото добавя сладост и влажност към тестото. Задушена или печена е подходяща като топинг или гарнитура към свинско и пилешко месо. Подлежи на продължително готвене за направа на сосове,  супи, конфитюри.


Златна Превъзходна / Golden Delicious apple -   със  сладко-тръпчв вкус, приятна  за консумиране в сурово състояние. Нискокалорична, добър източник на разтворими фибри, които спомагат за понижаване на LDL холестерола. Подходяща добавка към плодови и зелени салати или салати от различни видове зърна. Достатъчо стабилна при топлинна обработка. Предварително подсладените и подправени резени използвайте при печене на тарти, кейкове, пайове, крамбъл, галети. От тези ябълки могат да се приготвят сладка, конфитюри и плодови масла, освен това да се пюрират в сосове и супи. Парченца  могат да се добавят към бургери и сандвичи. Партнират си добре с лук, зеле, свинско месо, сирена и билки със силен вкус.

Грaни Смит/ Granny Smith apple - с висок процент антиоксиданти (!) и разтворими фибри. Съдържат витамини А и С, също и желязо, но и при тях, както и останалите сортове повечето витамини и минерали се намират в кората. Запазват добре формата си при печене поради високата си киселинност. Подходящи за сладки и солени пайове, за печива с месни плънки, ризото, картофени панкейкс. Сладко-тръпчивия им вкус е сполучливо допълнение към супи, сосове и пюрета. Тъй-като покафеняват бавно след разрязване, нарязани на кубчета са перфектни за добавяне към салати, а на резени - към сирена.

Флорина / Florina - Querina ®  apple - независимо дали ще я наричаме Флорина или с европейското ѝ име Керина,  имаме чудесна за похапване в суров вид ябълка. Сладка и ароматна, с хрупкава и сочна текстура - какво повече може да се иска от една модерна ябълка, която за разлика от горните стари сортове се появява  на сцената едва в края на миналия век.



5.12.12

Флорентини - идея # 6


Бадеми. Отново. И още нещо хубаво - елементарни за правене. Ако някой знае по-лесна и бърза рецепта за сладки, моля да пише - ще я направя и снимам. Така ще имаме Две Много Лесни Рецепти  ;)
Не се изискват почти никакви кулинарни умения,  само малко концентрация. Напълно подходящи са за първите ви коледни сладки, ако не сте правили никакви досега. Няма месене, разточване, рязане, няма миксер или друга  помощна техника, трябват ви една вилица и една лъжица.


След като смесим съставките, разпределяме в тавата ....

Ако сте начинаещи и думи като "печете до умерено златист загар от двете страни" са леко объркващи, наблюдавайте, докато започнат да изглеждат вкусно...


Следва малко усложнение, но тази фаза с шоколада може  да се пропусне, защото дотук вече сме си много добре.
Мисля да не го темперираме, и без това, ако флорентините са за собствена консумация, а не подарък,  трудно  ще издържат повече от  ден...



 

2.12.12

Начало на голямото предпразнично сладко_печене



:) със заглавието  въобще не обещавам, че същото ще се случи в моята кухня и блог, колкото и да ми се иска. Подготвила съм се  да се наслаждавам на настроението, което започва да струи по това време на годината от всички интересни  места  за посещаване. Странно, не ми омръзват нито еленчетата, нито шишарките, снежинките и джинджърмените, явно съм малко старомодна (понякога се обърквам дали съм млада и леко старомодна или  съм Стара и МодЕРна). Удивявам се как винаги се намира подход да се интерпретират коледните символи по оригинален и невиждан досега начин. Още по-голямо удоволствие ми доставя да преглеждам показваните рецепти. Имам вече идея за нови неща за изпробване, но преди това  ще се спра на някои от любимите ми, вече публикувани и подходящи за коледните дни.
Първото място по право се пада на най-старата торта в света - Линцер торте (страхотна!) и заедно с нея  Коледни сладки, също с много ядки и ароматно плодово сладко, но и малко шоколад за разкош ( моите хора ги омитат за нула време)


След рустикалната двойка, една силно шоколадова комбинация. Много се радвам, че Тортата с кампари, розов грейпфрут и мус от бял шоколад,  е станала традиционен коледен десерт в едно семейство, и на милия коментар на дамата също. Шоколадовия кейк с черен сусам и крем от бял шоколад и бърбън също има качествата да украси финала на всяка празнична вечеря.

Крем -    Крем брюле с марсала, горгонзола и смокини ( невероятно вкусен)  и  Bоnet

Бадемите и марципана са ми големи фаворити. MarzipanKringel и MarzipanTaler :)

Щолен никога не отказвам. Обожавам го. Наближава времето, когато се прави традиционния - 6-ти декември. За последния момент подходящ за правене е облечения в шоколад.

Приятно печене, ако може така да се каже и много да се забавлявате! :)



25.11.12

DiVino Taste 2012 - емоцията преди всичко


Дългоочакваното второ издание на форума за българско вино вече е факт. Тази година интереса беше oще по-голям и зала Концертна на Военния клуб трудно побираше всички желаещи да опитат от над 250 от най-качествените български вина. Представени бяха всички винопроизводителни региони на страната, като присъстваха вина със златни медали от международни изложения; сертифицирани био вина; вина-отличници  с оценка над 90 точки; също и такива, произведени от нетипични за България сортове. Класираните Топ 10 можете да видите на сайта на DiVino.Taste.

Бяха проведени няколко майсторски класа и семинара, обхващащи основни теми, насочени и към начинаещите и към  специалистите; за местни и известни европейски вина; за интересно, здравослово и гурме комбиниране на  храна и вино. Аз от своя страна направих още една крачка в необятния свят на виното, запознавайки се по-подробно с класическите сортове в лекция на Вили Гълъбова.


Иска  ми се обаче да отразя събитието не толкова хронологично, колкото по начина, по който го усетих. Похвално е, че има хора, които не само се стремят да популяризират качественото българско вино и винопроизводство, но и да създадат основите на едно по-сериозно и задълбочено отношение към виното и храната. Малко ще се отклоня от темата и  ще разкажа за първата ни вечеря с наши приятели французи в едно софийско френско бистро преди доста години. Съвсем ясно си спомням начина и най-вече лекотата, с която избраха менюто и комбинираха ястията с напитките. Беше  многостепенна вечеря, от А до Я, в чийто край, въпреки че бях опитала  всичко, не се чувствах  прекалила с виното или храната, а само по-доволна от живота и  силно впечатлена от умението на тези хора да му се радват и наслаждават. Нужно е и в нашето общество нравите постепенно да се променят. Да се научим да пием повече и по-добро вино, да ценим и търсим качествената и подходяща храна, да създаваме правилно отношение към тях у децата и като цяло да обогатим знанията и културата си в тази насока. Напълно убедена съм, че това е един от начините  обществото ни да започне да се лекува и облагородява, нещо което, предполагам ще се съгласите, е крайно наложително.

И така, съвсем на място тази година беше поставено началото на първия форум за храна и вино WiFo (Wine+Food). В кратки изложения лекторите изразиха мнението си по темата, пречупено през призмата на професиите и възгледите им. И знаете ли, чух за вино и храна да говорят един винен експерт, един Master of Wine, един рекламист, един сомелиер, дизайнер, майстор в правенето на баници, един философ и един кулинар - всеки от тях по различен начин, но нито един равнодушно. Емоцията - това беше обединяващото не само в изказванията им, но и много важно -  в способността им да я предадат на аудиторията. Затова ще перефразирам и ще кажа, че по-скоро емоцията е тази, която ще спаси света.
Какво ме впечатли най-много? На първо място констатацията, че се наблюдава положително развитие в предлагането на все по-добри вина и храна в ресторантите, и специалното внимание към винените селекции. Възползването от голямото разнообразие на микрорайони и  тероари в страната, отдадеността и креативността в работата на технолозите в стремежа им да създават все по-стойностни вина и желание да си възвърнем загубените позиции на добър винопроизводител.

1.Наталия Гаджева  2.Константинос Лазаракис MW  3.Сандра Алексиева 4. Светослав Тодоров  и останалите WiFo лектори - Ясен Захариев, Руи ФалкаоРадослав Бимбалов, Жак Латинов, Любомир Стоянов

Интересно ми беше да науча, че в едни доста по-уредени места за живеене обучават мениджърите  да избират и съчетават правилно храната и виното, защото са стигнали до извода, че това е ключов момент в завършека на всяка сделка. Разбрах каква е първата стъпка по пътя към получаването на титлата Master of Wine (притежават я само близо 300 човека в света). Това е момента, в който човек разбира, че виното е нещо много повече от напитка. То може да разказва истории - истории за земята, от която идва, за това как е било създадено и какви хора са го правили. Може да ви превърне и в откривател  - на интересни вкусове, на неуловими аромати и на тайнствени съставки. Разнолико и променящо се за минути, способно както да поражда, така и да прогонва тъгата, а това как го възприемаме зависи много от конкретния момент и обстановка, в която го консумираме...
Ще цитирам и най-лесно запомнящия се съвет, който даде Любомир Стоянов - "Виното и храната са като разговора между двама души - когато единият говори, другият мълчи." Едното от двете винаги трябва да е доминиращо като сила и експлозивност на вкусовете за да се получи добра комбинация. Останалите ценни насоки и базови правила за съчетаване на храна и вино можете да видите при Дани Динева.
В заключение бих казала - ако сте пропуснали тазгодишното издание, посетете следващотo! Вероятно ще си тръгнете с имената на нови вина-фаворити, с някоя изненадващо интересна идея или книга, но със сигурност заредени с положителнa емоция.


15.11.12

Кейк с грозде



Този кейк е една  интересна интерпретация на тосканската скиачата с грозде. Преминал веднъж през американска територия, където маята е заменена с набухвател, а половината зехтин - с масло, придоби още някои промени по мой вкус.



Така идеята за сладък хляб с грозде и зехтин премина в рецепта за  един бързо приготвящ се кейк с по-плътна текстура и приятен вкус на масло и орехи. Може да се използва прясно мляко, за да се смекчи структурата на тестото или  бяло вино за още по-неустоим аромат.


Правих го няколко пъти в края на септември и октомври, но за жалост има нерадостната съдба да се появи в блога чак към края на ноември. Какво да се прави, за мен лежерното или дори по-стегнатото бързо седене пред компютъра за подобен тип удоволствия си остава непостижим блян.

Да не говорим за още по-приятното релаксиращо вечерно разхождане из виртуалното пространство, което по идея върви с удобно излягане и чаша вино за компания. В тази ситуация  моментално преминавам  в положение заспал и много чаши остават недопити, което е недопустима загуба.


Това е засега положението при мен.
До скоро! ...  надявам се :)

26.10.12

Нашите сладоледи



Започвам да пиша тези редове с усещането за дежаву. Много бързо се изтърколи цяла една година от първата подобна публикация. Сякаш беше вчера. Този път не бях готова навреме да кажа  До скоро, Лято! нито технически с подготовката на файла, нито емоционално. Сега мислите ми са сходни с тогавашните....


 Отново същата тъга по отиващия си топъл сезон, отново същия натоварен с ангажименти септември, който профуча светкавично покрай мен, октомври - и той. Все пак успях някак с периферните си сетива да усетя и оценя  всеки един слънчев ден от циганското лято, което дойде като подарък за неуспелите истински да се насладят на лятото. Така и не се настроих на есенна вълна и смяната на сезона се случи някъде далече от мен, като в отделен паралелен свят. Понякога ми се струва, че съм на път тотално да опоравдая максимата "когато се захванеш с много работи, накрая не правиш нищо {като хората}". Въпреки, че някои неща приключвам успешно, а на други им се вижда края, постоянно идват  нови и не мога да се освободя от усещането, че ежедневието ми е като бягането насън - много усилия и не помръдваш въобще. Накрая всички топки, с които се опитвам да жонглирам ще изпопадат по земята.


За разлика от моето, което се изтърколи напрегнато и бързо като песъчинките на миниатюрен пясъчен часовник, децата имаха тяхното си прекрасно лято с разточително дълга ваканция извън София. Освен обичайните занимания, прекараха доста време в градината (зеленчуковата) и научиха много за растенията и животните от първа ръка. Участваха  в авантюрата на нашите, започнала  като на шега с взимането на  кокошки и петел, и приключила с привързването на всички към тях, нежеланието да ги "настаним" във фризера и чуденето кой да се грижи добре за тях след като  затворим къщата през зимата.

Този сезон имаше  богата градинска реколта, най-вече от домати - любимите розови, сочни чери и голямо количество сладки дребни доматчета. Възползвахме се от продължителното топло време и високите температури и изсушихме по традиционния метод - на слънце, покрити с тензух. Получиха се много добре и почти без никакви усилия .... 


Със сладоледа също се справихме добре. А моите хора са големи фенове. Затова и смятам, че инвестицията в машина за сладолед си струва всяка една стотинка. Много път видя тя, строена в багажника на колата. Голямо разнасяне падна, но съм доволна, защото по моя преценка количеството на изядения промишлено произведен сладолед беше в рамките на допустимия минимум. За домашния не мога да кажа, че се постарах особено с разнообразието на рецепти. Правих многократно едни и същи неща. Като казвам домашен, наистина се получи в голяма степен такъв, защото използвах пресни яйца, домашно мляко и при възможност градински плодове.

1.млечен с банани 2.ледено мляко с праскови и кайсии 3.сметанов с бадемов марципан плюс сорбе с малини и касис 4.шоколадов

Не че съм чак толкова вманиачена по темата, но така или иначе продуктите  бяха налични. Кравето мляко, което взимахме беше много добро и спокойно можеше да се заделя по малко сметана за сладоледа и пак да остава за каймак на киселото мляко или квасак, както съкратено го нарича сина ми. Така че, даже част от сметаната беше домашна.

мохито сорбе с леден чийзкейк

Най-голям процент от общото количество ледено удоволствие се падна на замразеното плодово кисело мляко. Разбира се, всеки път правено на око, но безотказно вкусно и много освежаващо. А и най-лесното... 


Според старите вярвания на този ден се сменят лятното и зимното полугодие. Приключва стопанската година, а Свети Димитър носи студеното време и първите снежинки, което май ще се случи според прогнозите за времето. С наближаването на края на циганското лято и  привършвайки сега тези редове, мисля че най-накрая успявам  да подредя емоциите и да се разделя с топлото време. Вече съм готова за истинската есен.
Честит празник на всички именници!

 първата откъсната от градината диня

 В следващата публикация - кейк. Искам специално да обърна внимание, че наближава провеждането на второто издание на изложението DiVino Taste, което ще се проведе на 17 и 18 ноември в сградата на централния военен клуб, София. Освен представянето на най-добрите вина  от български производители, отново има предвидени майсторски класове, лекции и семинари.