DiVino Taste 2012 - емоцията преди всичко

Дългоочакваното второ издание на форума за българско вино вече е факт. Тази година интереса беше oще по-голям и зала Концертна на Военния клуб трудно побираше всички желаещи да опитат от над 250 от най-качествените български вина. Представени бяха всички винопроизводителни региони на страната, като присъстваха вина със златни медали от международни изложения; сертифицирани био вина; вина-отличници  с оценка над 90 точки; също и такива, произведени от нетипични за България сортове. Класираните Топ 10 можете да видите на сайта на DiVino.Taste.

Бяха проведени няколко майсторски класа и семинара, обхващащи основни теми, насочени и към начинаещите и към  специалистите; за местни и известни европейски вина; за интересно, здравослово и гурме комбиниране на  храна и вино. Аз от своя страна направих още една крачка в необятния свят на виното, запознавайки се по-подробно с класическите сортове в лекция на Вили Гълъбова.

Иска  ми се обаче да отразя събитието не толкова хронологично, колкото по начина, по който го усетих. Похвално е, че има хора, които не само се стремят да популяризират качественото българско вино и винопроизводство, но и да създадат основите на едно по-сериозно и задълбочено отношение към виното и храната. Малко ще се отклоня от темата и  ще разкажа за първата ни вечеря с наши приятели французи в едно софийско френско бистро преди доста години. Съвсем ясно си спомням начина и най-вече лекотата, с която избраха менюто и комбинираха ястията с напитките. Беше  многостепенна вечеря, от А до Я, в чийто край, въпреки че бях опитала  всичко, не се чувствах  прекалила с виното или храната, а само по-доволна от живота и  силно впечатлена от умението на тези хора да му се радват и наслаждават. Нужно е и в нашето общество нравите постепенно да се променят. Да се научим да пием повече и по-добро вино, да ценим и търсим качествената и подходяща храна, да създаваме правилно отношение към тях у децата и като цяло да обогатим знанията и културата си в тази насока. Напълно убедена съм, че това е един от начините  обществото ни да започне да се лекува и облагородява, нещо което, предполагам ще се съгласите, е крайно наложително.

И така, съвсем на място тази година беше поставено началото на първия форум за храна и вино WiFo (Wine+Food). В кратки изложения лекторите изразиха мнението си по темата, пречупено през призмата на професиите и възгледите им. И знаете ли, чух за вино и храна да говорят един винен експерт, един Master of Wine, един рекламист, един сомелиер, дизайнер, майстор в правенето на баници, един философ и един кулинар - всеки от тях по различен начин, но нито един равнодушно. Емоцията - това беше обединяващото не само в изказванията им, но и много важно -  в способността им да я предадат на аудиторията. Затова ще перефразирам и ще кажа, че по-скоро емоцията е тази, която ще спаси света.
Какво ме впечатли най-много? На първо място констатацията, че се наблюдава положително развитие в предлагането на все по-добри вина и храна в ресторантите, и специалното внимание към винените селекции. Възползването от голямото разнообразие на микрорайони и  тероари в страната, отдадеността и креативността в работата на технолозите в стремежа им да създават все по-стойностни вина и желание да си възвърнем загубените позиции на добър винопроизводител.

1.Наталия Гаджева  2.Константинос Лазаракис MW  3.Сандра Алексиева 4. Светослав Тодоров  и останалите WiFo лектори - Ясен Захариев, Руи Фалкао,  Радослав Бимбалов, Жак Латинов, Любомир Стоянов

Интересно ми беше да науча, че в едни доста по-уредени места за живеене обучават мениджърите  да избират и съчетават правилно храната и виното, защото са стигнали до извода, че това е ключов момент в завършека на всяка сделка. Разбрах каква е първата стъпка по пътя към получаването на титлата Master of Wine (притежават я само близо 300 човека в света). Това е момента, в който човек разбира, че виното е нещо много повече от напитка. То може да разказва истории - истории за земята, от която идва, за това как е било създадено и какви хора са го правили. Може да ви превърне и в откривател  - на интересни вкусове, на неуловими аромати и на тайнствени съставки. Разнолико и променящо се за минути, способно както да поражда, така и да прогонва тъгата, а това как го възприемаме зависи много от конкретния момент и обстановка, в която го консумираме...
Ще цитирам и най-лесно запомнящия се съвет, който даде Любомир Стоянов - "Виното и храната са като разговора между двама души - когато единият говори, другият мълчи." Едното от двете винаги трябва да е доминиращо като сила и експлозивност на вкусовете за да се получи добра комбинация. Останалите ценни насоки и базови правила за съчетаване на храна и вино можете да видите при Дани Динева.
В заключение бих казала - ако сте пропуснали тазгодишното издание, посетете следващотo! Вероятно ще си тръгнете с имената на нови вина-фаворити, с някоя изненадващо интересна идея или книга, но със сигурност заредени с положителнa емоция.