Barmbrack

Съвременният начин на празнуване на Хелоуин никога не ме е впечатлявал, особено  с китайската инвазия на

пластмасови аксесоари и декорации (къде ли ли не са намесени вече). Тъй-като предния месец
правих рецепти на тази тема, обхвана ме любопитство и се поинтересувах
по-подробно от историята му, най-вече частта, свързана с храната.
Като всеки празник с дълбоки корени, и този впечатлява с простотата,
в която хармонично са  вплетени вярванията и разбиранията на хората. Всеки от нас знае повече или по-малко
за произхода му. Както много други, също преминава през различни етапи, добавяни са нови неща.
Беше ми интересно да разбера, че днешната “trick-or-treating” игра  води началото си от 14-15 век, 
когато съществувал обичая souling, при който в чест на възкръсналите души във всяка къща се правели 
малки soul cakes, събирани в нощта срещу Вси светии от група бедни деца. 
Светещият тиквен Джак, безспорната емблема, дължи съществуването си 
на ирландските емигранти в Америка. Да, вярно е, че тиквата е по-лесна за издълбаване и по-красива, 
но стиснатият Джак от легендата, който излъгал Дявола и измолил от него да не взима душата му,
 впоследствие лутайки се в тъмнината между рая и ада, получава от опашатия светещ въглен, 
който слага в  една издълбана ряпа. 
Фенери от картофи и репи са слагали хората на первазите на прозорците, 
за да плашат духовете, преди да дойде ерата на тиквите.

 "Традициите не са това, което бяха..."  
 Бонбоните и дребните сладки във формата на духчета, мумии, ковчези, кървави очи и
всякакви пълзящи  твари са днешните характерни лакомства, израз на модерното разбиране за Хелоуин. А традиционните ястия, приготвяни в този ден са няколко и задължително вегетариански - от картофи, зеле, лук, ябълки, яйца, масло и мляко. 
Между тях е и плодовия хляб barmbrack, който се пече в самия ден  и се сервира с чай и масло.
Но това не е всичко. Филията brack трябва да се яде с повишено внимание,
защото не се знае каква изненада крие. Може да е приятна или не толкова, зависи какво ще се окаже в нея.
Ако е пръстен - страхотно, ще има сватба следващата година. За "щастливците" с копче и напръстник - лошо,
означават ерген или стара мома (завинаги!, според някои източници). Монетата е богатство,   
клечката - пътуване, а парче плат - бедност. От всичките предмети за гадаене,
които слагат в бармбрак,  пръстенът е най-важният и в много рецепти
и писания за празника се упоменава само той.
Част от другите храни също са били използвани за предсказване на събития от следващата година. 

Рецептите  за хляба са два варианта. По-старият е с мая, а съвременният е във вид на кейк, 

наричат го tea brack  и е изключително лесен и бърз за правене (като не броим накисването на стафидите). 

Първо изпробвах хляба с мая, но повече го докарах до козунак, докато днешният вариант 

е нещо съвсем друго. Хареса ми много и тъй-като не е част от нашите традиции, 

присвоявам си рецептата за редовно ползване.

какаови джиндърмен-скелети / идея # 11

Моят вариант на идеята за използване на формите за 

 най-известните коледни сладки, но не през декември, а още в края на октомври.

Джинджифиловите човеци тук са в малко по-различно и не много приятно за тях амплоа,
но пък колко е удобно за някои майки например, особено тези, които не са много хепи от ситуацията, 

но чиито деца настоятелно държат да се обърне внимание на празника.

Бисквитките са вкусни, какаото е най-вече за контраст, а

декорацията е лесна и не е нужно човек да се запасява с всевъзможни аксесоари, 

за да направи нещо в стилистиката на Хелоуин.

Вече са  пробвани и одобрени с овации, и то във възможно най-подходяща среда. 

След като ги снимах, децата носиха от тях в училище в най-първите 

 от всички първи учебни дни (вече са първокласници:) и  по случайност се оказа, че  ги тествахме точно където трябва.

Наскоро съвсем неочаквано от кварталния секънд хенд магазин се сдобихме

и с чисто нова, ръчно рисувана и от естествени материали {всичко по моя вкус} чанта
за събиране и разнасяне на хелоуински лакомства.

Обичам когато обстоятелствата  се подреждат без усилие, от само себе си....

пожелахте да хапнете # 3 / морковен кейк

Първото нещо, което ми се иска да направя, когато има черни смокини на пазара. Толкова ми харесва комбинацията, 

че  не съм го пробвала по друг начин. С плодов топинг към глазурата от крем сирене се усеща по-богат и  по-лек като вкус.

 Колкото и да е странно, морковения кейк асоциирам повече със смокините, отколкото със самите моркови. 

Независимо, обаче, от условния рефлекс, който съм си създала, мисля тази зима да не го забравям 

веднага след изчезването на смокините, а да го повиша в ранг висока и стройна торта. 

От известно време обмислям какъв точно крем да използвам. Ясно е, че ще стане вкусна,

защото тестото е сполучливо - ароматно и не много сухо. Остава и другите елементи да се изяснят.
А сегашният вариант е идеална добавка към есенния чай или кафе.
 

Пожелавам на всички приятни почивни дни, а на празнуващите Димитровден -  хубави емоции! Този ден, с който идва зимата, според старите поверия, ми е много на сърце. Харесвам и нея, и есента. 

Всяка има своето очарование и първото нещо, което се сещам, стане ли дума за тях, е уют и топлина, а не неудобствата и затрудненията, които причиняват. Предстоят ни едни от най-любимите моменти и празници...

До скоро, Лято!

Не беше от най-лесните. Даже никак. 

Много неща не искам да помня, но имаше хубавите моменти,
заради които го чакаме с нетърпение. 

Започвайки отново да пиша в блога, не мога да пропусна
една от любимите ми категории.