шоколадова бабка без месене

При този вариант все пак са нужни някакви умения за работа с тесто, най-вече за разточването и оформянето, но  въпреки това по-лесно не би могло да бъде. След бързото разбъркване на съставките, слагаме всичко в хладилника и го забравяме за 24 часа.

хрупкава тарта с ябълки, бадеми и ореховки

Специално наглеждах кога ще има пресни ореховки в кварталното магазинче и имаше защо. Останалото е лесно - 

запечените бадеми нарязваме на едро, добавяме малко кафява захар и канела, ябълките  - на тънки слайсове ....

мадлени с пармезан и салвия

Онзиденшното слънце ме наведе на мисли за топло време, раззеленяващи се клони, релакс на открито ... и още на другия ден - хоп, сняг! )) И е рано, и не е, но е ясно, че хубавото време предстои съвсем скоро. Дотогава продължаваме в познатия ритъм с уюта на топлите помещения, ароматните чайове и всички онези неща, които обяснимо ми се струват една идея по-привлекателни в началото на зимата.
Днешната рецепта е колкото лесна, толкова и отблагодаряваща се с добър вкус. Специално за любителите на салвия. Ако нямате форми за мадлени или не ви се занимава, изпечете в тава, като листата на дъното не бива да се пропускат.

флонярд с грозде

Есенните уикенди могат да бъдат слънчеви и дъждовни. Отморяващи и вдъхновяващи. Могат да бъдат и приказни. Толкова, колкото са и пролетните. И ако през пролетта имаме череши и десерт, по време на чието хапване можем да разказваме интересни истории, то през есента с удоволствие ще си припомним същите истории и ще си направим подобен десерт.

баклава с орехи

Причината да не съм опитвала досега  да направя баклава  се крие в погрешната ми представа, че домашно приготвената не може въобще да се доближи до тази на опитните майстори. Явно съм си създала подобно впечатление заради резултатите от не много сполучливи опити, които съм хапвала тук-там, та дори през ум не ми е минавало да пробвам някоя рецепта. И така до момента, когато ме почерпиха със съвсем друга баклава, досущ като тази, която съм си купувала тук, в България. Не става дума да се мери с онази, перфектната, направена от хора, при които майсторлъкът се предава през поколенията,  но определено на едно прилично ниво.

козунак с круши и розмарин

Празнуваме пролетта, навън вали сняг, а аз правя печиво с круши - нещо типично по-скоро за началото на есента ... Объркаха се малко нещата, но иначе пък може да не ни е достатъчно интересно. Истината за този козунак е, че откакто съм го видяла, любопитството не ме оставя на мира и непременно исках да опитам какво ще се получи. Така и не намерих време по-рано, но сега моментът е един от най-подходящите. Солен карамел нямам подръка и не ми се правеше, затова го замених с мед. Самата рецепта не се оказа много точна и се наложи да внеса още корекции, за да се получи добре. Отделно от това, действието се развиваше на вилата, а там имаме една възрастна и много капризна госпожа - пенсионираната стара печка, която е доста своенравна и трудна за управление. Като сложиш срещу нея още една инатлива персона в мое лице и сложната задача да се опече козунак, то нещата определено стават комплицирани - почти колкото времето навън, което не е каквото трябва да бъде.

Но, в денят след Цветница, започнал с прясно навалял сняг, как може да се очаква нещата да вървят гладко. Толкова се бяхме надъхали с мама, че ще се справим {с печката} и ако трябва, постоянно ще сменяме горно с долно и общо нагряване, че накрая сами развалихме всичко и в сюблимния момент, когато козунакът беше тръгнал да бухва и разцъфтява, изключихме долния вместо горния реотан и така с най-силно работещият от всички възможни - горният, попарихме устрема на иначе добре втасалото тесто и спекохме всяка възможност за една прекрасна визия. В крайна сметка, както казват, всичко е добре, когато свършва добре. За грешката се усетихме достатъчно навреме, за да избегнем плачевния резултат. Макар и не толкова бухнал, за колкото имаше възможност, козунакът изглеждаше добре и отвън, и отвътре. Тъмнокафявият цвят на коричката си е точно такъв, какъвто трябва да бъде за един селски козунак, само плънката няма нищо общо с типичните бабини козунаци. Даже в оригиналната рецепта крушите се слагат в самото тесто, но прецених, че може да се разводни, затова ги направих като пълнеж, заедно с филираните бадеми, ситно нарязан розмарин и малко галета.

Колкото до въпроса, има ли подобен козунак място на великденската трапеза, отговорът ми е по-скоро не, въпреки че много ми хареса. Подходящ е, ако сме решили изцяло да заложим на нетрадиционно меню, което да включва основните съставки и елементи, но приготвени по друг начин. Дори самото изговаряне на думата круши за мен означава есен - мека, топла, жълто оранжева.... Тогава с удоволствие бих хапнала парченце подобен козунак в компанията на чаша чай. Пухкаво тесто с розмаринови акценти и приятна изненада в текстурата с меки кубчета круша и хрупкави бадеми. Все още не съм се отказала да го опитам и приготвен със солен карамел, както и варианта, в който крушите и бадемите не се оформят в отделен пълнеж. Тестото се оказа сполучливо и не много сладко, може да се използва и с други добавки, локум например, както вече направих.

Пожелавам ви много празнично настроение!

... и внимателно с копчетата на фурната ;)

Шоколадова фокача с череши и лайм / Chocolate focaccia with cherries & lime sugar

Напоследък рядко ми се е случвало да изпитвам толкова непреодолимо желание да изпробвам някоя впечатлила ме нова рецепта така, както се случи с тази фокача. Още в момента, в който я видях в lucullian Delights  знаех, че много ще ми допадне и постоянно ми се въртеше в главата, докато не я опитам.

Всичките ми очаквания бяха оправдани и напълно задоволени. След като я снимах набързо, почти нищо не остана от нея. Първия път я направих както си я представях - тънка и хрупкава, с по-сочен пълнеж. Мраморния ефект от какаото не ми се получи толкова добре, колкото втория път, но това не е съществено, защото със или без този ефект, вкуса е страхотен.

Пробвах я и с поръсена със светла тръстикова захар и настъргана кора от лимон. Трябва да се има предвид, че тази захар по-трудно се карамелизира и по-скоро образува хрупкава коричка след изпичане ( което също е добър вариант, както и когато самата фокача е изпечена по-мека и пухкава). А що се отнася до цитрусите - твърдо съм за лайм, но ако е с лимон, също няма да откажа....Определено си намерих едно от моите печива - лесно и бързо, с непринуден рустикален вид какъвто има и Галет-а например ( друго мое любимо печиво), но без голямото количество масло в тестото, и не на последно място - много вкусно... И ако сте се запитали колко пъти съм я правила, след като споменах първи път...втори път, ще  кажа - три пъти за една седмица (!), като при последния дозата беше двойна. Но за аромата, който  се разнася при печенето няма да пиша- най-добре да усетите сами :)

 

Малко преди тази серия с обсебилата ме фокача правих  нещо много по-шоколадово - брауниса Tribute to Katherine Hepburn brownies по рецепта на Dorrie Greenspan. Беше предназначен за почерпка с приятели в малък офис и по тази причина опакован  веднага след като беше изпечен и охладен, а малко по-късно консумиран, с изключение на едно парченце, запазено за снимка.

Харесва ми този old style вариант да си достави човек малко удоволствие в приятна компания с нещо вкусно, току-що приготвено. 

Докато снимах заделеното парченце по най-подходящия начин за похапване на браунис в този сезон - с две-три топки сладолед и пресни плодове, ме посети моя приятелка, така че и то успя да изпълни основното си предназначение, заради което опекох сладкиша - почерпка за здраве :)

....а  като се замисля, тази година бях с нагласата да не правя десерти с череши за блога :) ... както и днес сутринта смятах тази седмица  да не купувам от тях, докато следобеда не се сдобих с цяла торба подарък от брат ми   - свежи и изкусителни....сега остава да си намеря лайм...Тъкмо този път да пробвам с добавка на шоколадови стърготини, както предлага автора на Lucullian Delights.

Chocolate focaccia with cherries and lime sugar recipe

Мини хлебчета с чедар, червена чушка и чери домати / Cheddar & Paprika Mini Loaves w/ Cherry Tomatoes

Привет и честито Лято!
Отлагам тази публикация от няколко дена поради липса на време и неколкократно заспиване до компютъра...Ето днес вече сядам да пиша и виждам как Гугъл услужливо подсеща за лятното слънцестоене. Така тя не само, че се намести в един по-специален ден, в който мога да ви поздравя, но отделно се оказа по свой си начин подходяща за него.

Като попрочетох набързо тук-там, разбрах че деня на лятното слънцестоене бил празнуван в миналото в Европа и като ден на влюбените. А пък аз точно съм приготвила в снимки една закуска за обичащи се, като правя уточнението, че влюбени има и на 20 и на 3х20 години :)

Good morning!

Рецептата за тези солени кексчета имам отдавна и ми е много любима. Оказа се, че заради правоъгълната им форма в текста на английски е най-добре  да се изпишат като мини хлебчета, така остана и в българския вариант. Подготвяйки снимките, за пръв път ги изпробвах гарнирани с чери доматки и си паснаха идеално.... особено поднесени топли с крем сирене или масло...

Въпреки, че има  предварителна подготовка, отнемаща известно време,  никак не е невъзможно да станат бързо и за закуска. Ако човек си измери и подготви сухите продукти предната вечер, на сутринта остава само забъркването и изпичането...

....piece of cake  както се казва...

Cheddar & Paprika Mini Loaves w/ Cherry Tomatoes recipe

Пица охлювчета

Откакто снимах тази пица, стана голям хит за децата. И с право. Освен, че е с по-интересен външен вид,  за тях е по-лесна за консумация. След това я правих още няколко пъти с различен пълнеж. Удобна, бърза, гарантирано нищо не остава от нея скоро след изпичането, особено ако се включи и някой възрастен, което е неизбежно, общо взето :)
Всъщност храненето на децата много лесно може да стане и забавно.

Крем супа от червена леща с мента и хрупкави пръчици / Creamy red lentils soup with mint and crunchy sticks

Първо искам да ви кажа, че много се радвам на бързите положителни отзиви за две от четирите ми януарски рецепти. Стимулиращо е да прочетеш, че публикувана рецепта е била опитана и одобрена - едно от най-сладките неща във фууд блогинга, това толкова трудно, но пък безкрайно обсебващо занимание.
Днешната ми рецепта е от лесна по-лесна. Малко продукти, които обикновено постоянно са ни подръка. Единствено от ментата, чието присъствие е по-необичайно идва приятна изненада. Аз не се справям засега със саксийното отглеждане на билки, но добре че наблизо има голям супермаркет, в който често се намират пакетирани свежи. Във всеки случай не я пропускайте, дори да е изсушена.
Лещата като цяло е евтин източник на протеини, богата на фибри и желязо. Класация на Health magazine я включва в петте най-здравословни храни. Червената леща изпъква с предимството си, че е белена т.е. по-бърза за приготвяне и по-деликатна за стомаха.

По отношение на ястията съм на моменти. Обичам пикантните, сложно подправени в хармония. Предпочитам и семпли неща, съставени от няколко, но качествени и категорични във вкуса си продукти. Например едни от любимите ми в италианското вълшебство Паста и Пица са спагети Aglio e olio и пица Margherita.
Заради децата вкъщи основно правя семпли ястия с малко подправки. Една такава супа, гореща и засищаща, същевременно лека и ненатрапчива, винаги спасява положението, внасяйки и малко слънце на трапезата.

За хрупкавите спиралки използвах останалата ми половина от пакета готово многолистно тесто, взет за Тартите с круши и синьо сирене. С изключение на този случай, по разбираеми причини не бях купувала от така нареченото бутер тесто през последните 3-4 години. Даже бях забравила колко е вкусно и вече застана в приоритетната петица от най-важни рецепти, които да направя за блога. На човек, ако иска да похапва нещо истинско, не му остава друго, освен да си направи. Чудя се как се получи така, че в началото на 21 век сме принудени от индустрията за всяко нещо да внимаваме и да се оглеждаме подозрително. Развили сме се много, но станали ли сме по-разумни? .....Обърках се вече и дори не мога да кажа кое е по-вредно като съставки - тези хрупкави пръчици от готово тесто или фабричния хляб.....и мога ли всъщност да вярвам на авторитетната фирма, производителка на домашната ни машина за хляб, че незалепващото покритие в нея е безопасно. Кое ще е най-добре да сервирам към супата?...Но да не задълбавам в тази тема, че ето, за нея пък ще ни трябва пилешки бульон....

Creamy red lentils soup with mint and crunchy sticks recipe

Един по-специален щолен - Hofstollen

Вероятно не съм споменавала, но Щолен е любимото ми коледно лакомство.Заедно с Линцер торте и Тирамису съставят тройката десерти с главно Д за мен.От момента, в който се "запознахме", традиционно започнах да правя щолен за Коледа, като всеки път изпробвам различни рецепти.Трудно устоявам на поривите да го опитам, но държа да бъде разрязан на самия празник.Знам, че не е част от българските обичаи, които по принцип спазвам и уважавам, но все пак кулинарията донякъде е като любовта  -  няма нищо лошо в това да се влюбиш в чужденец, нали?... съвсем романтично при това -  от първа хапка :)

С рецептата, която представям се сдобих по време на миналогодишната зимна ваканция.Тя е на майстор-пекар Кристиан Руец от Кематен-Тирол.Hofstollen е обогатен с почти всички възможни изкушаващи добавки, а вкуса му беше точно толкова чудесен, колкото си представях, откакто нетърпеливо чакам да го приготвя и опитам.
Всеки път, когато  видя  промишлено произведените щолени, сърцето ми се свива при прочита на съдържанието на голяма част от тях, включващо растителни мазнини (хидрогенирани може би).Та, нали всъщност една от основните съставки на този  десерт е маслото, и то в съотношение близко до 1:2 с брашното.Това е, което омесено по правилния начин и облагородено от едно- до двеседмичния престой, прави всяка хапка толкова вкусна,допълнително поела влагата и аромата на сушени стафиди с коняк или ром, захаросани портокалови корички, свежа лимонова кора и бадемов марципан....И като стана дума за бадеми, отделно щедро присъстват дребно нарязани в тестото, а в моя специален щолен  има и филирани - за украса на шоколадовата му глазура.

Разбира се, визирайки маслото, става дума за съвременния, основно разпространен и харесван щолен.Извървял дълъг път, от момента на първото "Butter-Letter"  на папа Инокентий VIII от 1490г , с което се разрешава употребата на масло и то не за всички тогава, първоначалния постен обреден хляб, замесван от брашно, овес и вода постепенно се обогатява, променя  и превръща в празничния сладък хляб днес.
Няма как да очакваме от щолена да е пухкав и мек.За замесването се използва голямо количество меко масло, което блокира образуването на глутенови нишки, отделно в него има огромна доза сухи плодове, ядки и корички, така че,  втасвайки не увеличава много обема си.В резултат се получават  сбити, плътни филии, които обаче имат превъзходен вкус, заради узряването им по време на престоя и съчетаването на ароматите на отделните съставки.
Като цяло правенето на щолен би трябвало да е лесно.Има си обаче своите особености  и моменти, в които нещо може да се обърка.С всяка рецепта научавам нещо ново, опитвам се да овладея техниката и да усвоя  някоя тънкост.
Лека полека се опознаваме.... и както в любовта - ще ни трябва малко време.... :)

Една година и питка за Бъдни вечер

Честито Рождество Христово!
Независимо на кого са се паднали паричката и дряна, все пак са в къщите ни и ще донесат здраве и благополучие за всички!
Бъдни вечер и Коледа са едни от най-семейните празници, носещи толкова топлота и доброта, и това ярко чувство за семейна сплотеност, което ни прави по-силни и вярващи в себе си.Винаги чакани с нетърпение, имат специално място в сърцето ми, още от детските години,когато официално беше забранено да се празнуват.Въпреки това, вкъщи не е имало нито един пропуск в спазването на обичая и подготвянето на традиционната трапеза.
Може би под влияние на всички тези празнични емоции, създадох блога си на днешния ден, преди една година.Самото създаване беше обмисляно и планирано, но не и момента, в който да започна.Спонтанно реших, че това ще бъде коледен подарък за мен.Сега, понякога се шегувам, че е третото ми детенце.



1.Моите сушени домати 2.Една много шоколадова торта 3.Унгарска лешникова торта 4.Рула Капрезе

Тези от вас, които имат деца знаят, че след като се появят на бял свят и премине първоначалния хаос по напасването и приемането, че живота ви се е завъртял на 180 градуса, идва момента, в който осъзнаваме, че вече не си го представяме без тях и се чудим "Какво ли съм правил преди?""Как въобще съм живял?" .Подобни мисли минават през главата ми понякога и за блога "С какво съм запълвала свободнато си време?" "Как ми е било толкова интересно и пълноценно без да го има и това местенце?" ..... а и като всеки член от семейството присъства във всички планове, свързани с бъдещето :)

5.Торта с грейпфрут и мус от бял шоколад 6.Коледни бисквити с марципан 7.Боне 8.Шоколадов кейк с морска сол и зехтин

Вече сте се досетили, че публикациите, които виждате са най-линкваните според статистиката на Блогър, подредени по низходящ ред. Малко изненадващо за мен начело застанаха и си останаха там моите сушени домати :)

Питали са ме защо качвам снимки и рецепти в Интернет, където всичко се копира.Но на мен ми се иска повече да вярвам в положителната роля на мрежата, в нейната способност да свързва хората и да се обменя информация. Споделения опит успява единствено да ни направи по-можещи, по-знаещи и по-силни, а това значи едно по-добро общество.

В рамките на тази година, научих толкова много неща и усетих колко истинна е сентенцията Човек се учи докато е жив.Има безброй нови полета за изучаване и опознаване, включително и вътре в самите нас.

9.Свинско руло с ябълки и червени боровинки 10.Санторини и известните доматени кюфтета

Пожелах си повече свободно време през новата година, за да успея да разходя блога и в други големи социални мрежи като Фликър и Фейсбук например.След като пробвах няколко пъти и видях колко е трагично положението с Гугъл транслейт ще опитам да качвам поне рецептите на английски.Приятно е да види човек блога си в блогрол на чужд сайт, та дори и записан с мотото, вместо с името :) Всъщност то е реплика на една много симпатична песен, която вероятно знаете - Always Look on the Bright Side of Life....Това е и моето пожелание към вас - Винаги гледайте светлата и позитивна страна на живота!

Благодаря на всички, които ме посещавате, оставяте добра дума и окуражителен коментар!Ще се радвам и занапред на вашето присъствие, защото вие сте пулса на блога, вдъхвате му живот и го правите съвсем различен от една суха база данни!

Десерт с грозде по Елен в два варианта

.....първото грозде за сезона, което опитах - сладко и ароматно, подарено от мои близки.След моменталния порив да го снимам, последва втори - да приготвя една рецепта, която ми направи впечатление миналата година в чудесния Tartelette - Grape frangipane clafoutis.

Франджипане, клафути - сравнително непознати термини на наша територия, които не държа да присъстват сериозно в речника ми, но нямам нищо против да ги виждам често на трапезата си :), дори комбинирани в един общ десерт.

За тази рецепта реших да променя някои продукти - смлените бадеми замених с орехи, а течната пълномаслена сметана със заквасена.Това последното се случи само в мислите ми, защото впоследствие забравих да я сложа в сместа.Човек невинаги успява да си подреди всичко, премерено и нагласено в купички и панички преди да започне работа.

Така в крайна сметка, вместо да получа десерта на Елен, изпълнен от нея по технологията за приготвяне на суфле, изпекох един по-сух вариант - нещо като орехов пандишпан.
Преди да съм се оплела съвсем в терминологията все пак ще кажа, че грешката е вярна, както често се случва.Хареса ми сбърканата рецепта с пропуснатата сметана, дори повече от стандартните кремообразни клафути. Докато правя снимките и след това разчиствам "бойното поле", успях да похапна съдържанието на половината от купичките :)

Предварително приготвените за гарниране сметана и медено грозде (по оригиналната рецепта) се оказаха съвсем подходящо допълнение към новополучения десерт с наситен аромат и вкус на орехи.Може да се сиропира само по външния контур, където е най-запечен или по-обилно, според предпочитанията.

Определено ще го имам предвид занапред.

Pop Over!

Popovers са вариация на Йоркширски пудинг, а аз ги наричам палачинкови пуканки. На практика тестото е същото като за палачинки, интересно обаче какво ги прави така бухнали, за разлика от любимите ни палачинки - "безнадеждно плоски", по думите на busycooks.about.com.Там е обяснено подробно, но в общи линии това е комбинацията от подходяща температура, съотношение на съставките и количеството течност в сместа, както и стройни форми за печене.Образувалата се от високата температура пара издува хлебчето, а яйцата и протеините на брашното създават мрежа, която го задържа цяло.

Разбира се, има и рецепти с бакпулвер.Но моля ви, не използвайте набухвател - запазете магията на popovers!Правят се много бързо и лесно, а в комбинация с ягодовото масло, приготвено от предната вечер, няма как да не предизвикате WOW-ефект на закуска :)

Еврейски козунак с шоколад и боровинки / Jewish Chocolate&Cranberry Babka

Имах известни колебания дали да го пробвам този козунак.Бях си набелязала рецептата, после се отказах, след това пак ме обзе любопитство.В крайна сметка добре,че го направих....И ще го правя още много пъти.Само се надявам да става все така вкусен и мек или както сме свикнали да казваме - душичка.



Babka се прави за Великден в Полша, Беларус, Западна Русия,Литва и др.Има цилиндрична форма, висок, със стафиди или захаросани плодове и глазура; прилича на руския Кулич.
Еврейската Бабка се пече най-често в правоъгълни високи форми за хляб, с оплитане и усукване на тестото, както и с пълнеж от ядки и канела, а в модерната версия - шоколад; поръсва се с хрупкав топинг - streusel.

Английски великденски кифли / Hot Cross Buns

Тази година избора ми за традиционни чуждестранни великденски печива са тези симпатични питки.Като почти всяко нещо и те си имат своята дълга история и корените им най-вероятно дори не са християнски, но няма да злоупотребявам с търпението ви сега и да пиша повече.
Преди празника и на самия Великден могат да се намерят навсякъде на Острова.Консумацията им е свързана най-вече със сутринта на Разпети петък.На този ден преди време, извадени топли от фурните са се предлагали от уличните продавачи с викове :"Hot cross buns! Hot cross buns!" и това е останало като тяхно наименование.Има и детска песничка за тях.


Вариантите за оформяне на кръста са различни.При по-стария върху втасалите питки преди печене се правят нарези с нож и мястото се запълва със смес от брашно,захар и вода; след изпичането се намазват със захарен сироп.Другият вариант е със захарна глазура, положена, когато са готови и охладени.