30.12.14

морковена торта с маскарпоне и лайм





Споделяла съм вече  намерението си да превърна морковения кейк в торта на пластове. 
Исках да бъде зимна, визуално и вкусово семпла и  атрактивна. 
До тук добре, но никаква конкретика на хоризонта. 
Идеята  витаеше в мислите ми, а детайлите упорито се криеха.





По-едно време, в началото на декември, към тях се добавиха други мисли и мечти. 
За сняг и за онази пленяваща бяла тишина, която ме кара толкова много да 
обичам зимата, и как всичко това щеше да подхожда на моята торта.






Но, те не ми помагат, а ме объркват, защото гледката навън не е това, което искам.
Отделно и тортата все още не е това което искам. 
Или, в крайна сметка, може би точно, защото съм ядосана на времето и 
постоянно ме връхлитат спомени за огромни преспи и 
разкошни снегове от рождените ми дни през ноември, 
изведнъж всичко си идва на мястото.





Тортата ще има лятната свежест на лайм, напук на топлото начало на зимата, 
което ме кара да се чувствам като в предвеликденско очакване. 
Много лайм. Кора и сок. 
Идеално ще се комбинират с  плътните 
канелено_карамфилово_джинджифилови блатове ...



Кремът ще бъде гладък и нежен, фин и вкусен. 
Няма да разчитам само на традиционното за морковените торти 
крем сирене и ще добавя към него от 
безпогрешното в такива случаи маскарпоне.




След много блуждаещи мисли, стигащи до задънени улици, 
пъзелът се нарежда неусетно бързо. Тортата се материализира за 
именния ден на Ники и при първия опит беше 
тествана от повече хора {успешно}. 
Останаха и някои малки парчета за снимка на другия ден.




Белите бобчета отгоре всъщност са бадеми с бял шоколад. А белите кадри от 
задния ни двор са любимата ми сутрешна зимна гледка, 
която обожавам да наблюдавам {не само по Коледа, но особено тогава} 
през широките прозорци на кухнята с чаша кафе в ръка.




Закъсня малко, но е тук.





26.12.14

Коледа




Честита и благословена!



19.12.14

коледни бисквити и не съвсем




Коледни, но влизат в графата "за цялата зима", защото отговарят  не само на основните, а на всички изисквания за тази специална група. Бързи и лесни, удобно за работа тесто, което не създава никакви ядове, хармоничен вкус, поддават се на разнообразно оформяне и приложение .... впрочем, като някои добре известни нам шведски продукти. Рецептата е вариант на прочутите пепаркакор {сега си давам сметка, че може би името е единственият им кусур, няколко пъти преброявам п-тата, р-тата и к-тата, за да не сбъркам името}, без които, доколкото съм чела, шведската Коледа не е възможна.




Опитах и ги харесах в различни варианти. С по-голяма дебелина на бисквитата имат стандартната хрупкава, ронеща се текстура. Тънко разточени и по-запечени, какъвто е и оригиналният вариант, са ми най-вкусни, със и без парченце пикантно сирене. Дълготрайни са и са подходящи за приготвяне още в началото на месеца, особено ако се използват за украса или се изпращат като подарък надалече. Някои от бисквитите съм покрила изцяло с айсинг, следвайки моментното си настроение, но с пълното съзнание, че променя вкуса им, и то не в положителна посока, така че варианта с контурно рисуваните бисквити е по-добрия, ако въобще се декорират с глазура. А пък и никой не е казал, че бисквитите за елхата  ще бъдат единствените приготвени.


Няколко дена преди празника бих направила нова голяма доза, защото според мен най-вкусни са на следващия ден и няколко дена след това. А, колкото до тези за украса, няма какво да си говорим, с подобна бисквитена коледна декорация, работата по разчистването е най-сладка, защото, вероятно в повечето къщи ситуацията е сходна - всеки иска да участва в украсяването, а през януари до един са пас за прибирането ѝ.


Тази година задължително влизат в кутиите с бисквити, които ще подаряваме, заедно с любимите на всички марципанталермарципанкрингелфлорентини и сладки със сушени плодове, ядки и черен шоколад. Малките помощници няма да се включат в заниманието. На крачка бяхме в превръщането на "Коледата невъзможна" от планиран за гледане по време на празниците филм в реалност. Засега имаме един брой болен от скарлатина и очакваме да разберем за втория ....




5.12.14

котлети с ябълка и салвия


Добрите намерения са едно, а  възможностите съвсем друго. Позабавих се с тази публикация, но бързо ще се реванширам с едни страхотни бисквитки, които правих междувременно и вече  чакат реда си. Докато подготвях рецептата, ми хрумна да разкажа  нещо, за което въобще не бях помисляла, че ще се случи по начина, по който се развиха събитията. Преди 2-3 месеца, един ден децата съвсем импулсивно взеха дистанционното и си избраха не някоя от детските програми, а 24 kitchen . Сами си намериха канала и от този момент започнаха редовно да го пускат. Оказа се, че са го гледали, когато са били на гости при едната или другата баба. И аз харесвам кулинарните предавания, но въобще не съм ТВ фен, а и рядко успявам да се добера до дистанционното, така че, колкото и да е странно, вместо аз тях, те мен приучиха да го следя. Ако някой ми беше казал, никога нямаше да повярвам, че децата ще ме подтикнат да гледам всеки ден кулинарни предавания.




Сега и за мен, и за тях е голямо удоволствие и както  му е реда, имаме любими водещи и не толкова. Радвам се на интереса им и желанието, с което вместо детски филмчета, пускат някоя от сериите за най-добрите готвачи в света, да речем. Научиха доста неща, разни термини, известни имена, даже Ники веднъж ме попита дали и на музикантите раздават звезди Мишлен :) Естествено, любимци им станаха Джейми Оливър и Хестън Блументал. Случки като тази, да изоставят играта в парка и да бързат към къщи, за да не изпуснат епизод на "Пиршествата на Хестън", все още са ми някак нереални. Най-хубавото е, че всичко беше спонтанно, без някакви усилия и нездрава амбиция от моя страна. Искам, даже много, да умеят да разпознават и ценят добрата храна, да имат повече знания и да могат да правят информиран избор, но не ми беше хрумвало, че толкова естествено ще откликнат и сами ще се заинтересуват от темата. Доколкото знам, повечето французи смятат за еднакво важно да научат децата си да четат и пишат, но и да се хранят правилно от най-ранна възраст. И го правят едновременно, с еднакви усилия - А и Б в училище вървят ръка за ръка с А и Б на масата. Така и трябва да бъде. Благодарна съм на обстоятелствата, които паралелно на волята и желанията ми, без мое участие, подредиха събитията по такъв благоприятен начин, и то в подходящия момент -  началото на първи клас. Веднага се възползвах от ситуацията, за да поговорим за училищния бюфет. Като разбрах от дядо им обаче, че в парка са изнасяли на приятелчетата "лекция" за мононатриевия глутамат, реших да поотпусна малко педала и да оставя пак нещата на естествения им ход : )




Тъй-като като стана дума за  Джейми, днешната рецепта е негова и в old school вариант. Правила съм я и друг път, харесвам и ябълката, и салвията, харесва ми и това, че е бърза. Подходяща и непринудена за моменти, когато няма време и нищо приготвено, но и достатъчно елегантна за непредвидени гости. Харесвам котлетите с гарнитура от сварени в бульон картофи, намачкани с част от бульона, с малко хубав зехтин и дребна скилидка чесън. А, ако между салвията и ябълката се мушне по едно парченце синьо сирене, всичко идва съвсем на място ; ) [ няма да издребняваме, може и да не е Стилтън....]