26.12.13

. . .





Честита Коледа! С пожелание за здраве, любов и светлина! Благодаря на всички за празничните поздрави и за това, че се отбивате с добра дума! Бъдете много щастливи!

Весело посрещане на 2014-та!


23.12.13

бисквити за Коледа и не само


На фона на предишни бисквити, добре нагласени визуално и вкусово, тези стоят малко като грозното патенце. Използвам периода на  традиционно бисквитоправене, за да ги изпробвам и добавя  рецептата, напасната  по моя вкус от друга  рецепта в блога. Основният ми стремеж, освен да бъде лесна и съставена от постоянно налични продукти, беше да не използвам масло. Вече са два броя в списъка. Малки хрупкави сладурчета, които  спокойно да  хапваме  в сезона на усилена консумация на всякакви топли напитки. Чашите с кафе/чай/какао/мляко  вървят задължително с чинийка бисквити или кексчета. Затова предпочитам да редувам варианти със и без масло. Най-важният акцент лесно_семпло_неангажиращо е определящ и отговаря на основният критерий за подбор на рецепти напоследък.



Гледайки статистиката  на публикациите виждам колко драстично е намалявал броят им за това време. Факт. Особено към края доста помрънках  тук и това не ми  допада особено. С изнизването на последните дни от годината, колкото и да не ми се иска, в главата ми се въртят мисли и равносметки за това кое как е било, дали е имало вариант да се случи по друг начин. Така са устроени повечето хора. Аналитични личности. Чудя се от малкото към голямото ли да започна или обратно. Което и да избера, все до едно и също място ще стигна....








Давам си сметка, че това беше годината, в която, колкото и да упорствах, разбрах най-накрая, че съм достигнала до някакъв предел на силите си, а това спешно трябва да променя. Какво се случва с един човек, който не може да стои на едно място без да  занимава с нещо ума и ръцете си,  някой пълен с енергия, вечно в движение и захванал едновременно  куп проекти? Случват му се нови предизвикателства. Какво друго. За да разбере, че не бива да бъде толкова уверен в силите си ?? или напротив, за да види точно колко може и дали може да се справи? Напоследък все се връщам към онзи преломен момент преди 6 години, когато трябваше да напрегна  всичката си воля и да се боря, за да не загубя преди още да съм ги видяла и докоснала онези малки човечета, които  познавах само чрез екрана на мониторите. Трудно беше, но прегърнах ги. Оттогава мобилизацията при мен не е спряла и нон стоп е на макс.



Да си от хората, които не обичат компромисите и претупването, и държат  всяко нещо, било най-дребното, да се направи както трябва, е хубаво нещо, но има своята цена. Много по-разумно е да умееш да разпределяш усилията и да не натискаш постоянно педала докрай. Стига да искаш да бъдеш разумен обаче,  или ако си го осъзнал навреме...  Случи се така, че от раз станах родител на двама, без никакви познания, без опит и рутина, и без право на много грешки с първото, които обикновено при второто не се допускат. Трябваше бързо да свикна да деля енергията и любовта по равно, защото, оказа се, малките очи и сърца мерят много точно. И да  имам достатъчно енергия и любов за всеки, при всякакви обстоятелства, да успявам да туширам ревността и никой да не се чувства  ощетен. Станах спец в подялбата, за нула време мога да спретна две еднакви порции и чаши без разлика в грамажа. Всеки път  : ) ...  Няма батко, една минута не се брои, никой не е по-голям, за да отстъпи, да прояви нужното разбиране или да помогне в озаптяване на по-малкия... Преминахме период, в който един труден етап се заменяше с друг труден етап. Преди още да съм се опомнила от цялата  вихрушка, в която  малките постепенно станаха говорещи и можещи човечета, те вече освен изморена, ме карат да се чувствам и остаряла. Не усетих как преминахме от бебешките проблеми към момента, когато трябва да чувам кой с кого е гадже в детската градина и кои вече са скъсали : ))... Животът е шарено място и единственото сигурно е, че  продължава напред.



За това време неуслужливо се надцених, рано  започнах  да хитрувам като работеща майка между ангажиментите и двете прохождащи бебета в парка. Успях и да се влюбя. От любовта към фууд фотографията, срещнала своята половинка в интереса към готвенето, се роди  третото ми дете - блогът, който на Бъдни вечер ще стане на четири. Този път не съм мислила за нищо специално за мен под елхата. Единственото, което си пожелавам е да се върне част от предишното ми Аз, защото следващата година предстои рунд втори - училище, заедно с всички останали екстри. Надявам се в петата година блогът да е поне малко по-активен от сегашната, ако е и по-интересен още по-добре. Времето, което отделям за него ми връща само позитиви и релакс, а те са ми нужни в големи количества.  Иска ми се бързо да изляза от това състояние на стенд бай икономичен режим, в което при всяка удобна възможност изпадам. Меко кресло, комфортна лежанка или диван - няма значение, все са мои :) Да приседна за кратко, ако може, или за по-дълго - чудесно ще бъде!  С нещо приятно и интересно за правене. И от време на време да е тихо.
За мен това общо взето.

На всички пожелавам спокойни и щастливи празнични дни!







-

16.12.13

Крем супа от червено цвекло



I`m dreaming of a white Christmas... just like the ones I used to know.....  
Ето тази песен се въртя вчера много пъти, докато се занимавах със снимките за днешната публикация. Ще излъжа, ако кажа, че ми е създала предколедно настроение. Ееее, може би малко.... Няма сняг; украсата направихме чак онзи ден, като закъсняхме по моя вина  (аз съм лоша майка!); коледния календар тази година липсва; не съм приготвила все още никакви специални лакомства; не съм правила и декорация от натурални материали с учебна цел;  но главното е, че Няма Сняг :( ... И може би в това е целият проблем. Съвсем по друг начин се чувствам, когато сутрин погледна през прозорците към вътрешния двор и видя ето тази гледка.



Оставам с надеждата гледката да се случи скоро, даже ще се постарая да направя седмичен countdown календар. Междувременно, докато снимам бисквитките, които съм  наумила, ще свърша още нещо полезно. Все пак  трябва да се хапва и друго, освен сладки. Затова предлагам  рецепта, която е нова в нашето меню, но вече сред фаворитите за мен и синът ми. Лошото е, че сестра му е на другия полюс относно харесването, и за нея задължително трябва да се приготвя нещо друго. С това се съгласих, но категорично отказах да пребивава около нас със щипка на носа. Вкуса на цвекло не харесва, но поне с аромата му ще трябва да свикне, след като има негови фенове около себе си. Компромисите трябва да са взаимни ; ). Вкусове разни, какво да се прави..... Поне малко сняг  да навали....


Рецептата е правена специално за юбилейния колекционерски брой 100 на списание Good Food. Благодаря им за поканата, пожелавам им следващите 100 броя да са все така интересни!


7.12.13

Сладки със сушени плодове, ядки и шоколад


Едни от най-харесваните  сред моите хора, стане ли дума за Коледа и големия поднос на масата в хола, отрупан с различни  бисквити и сладки. Така и нямаха досега  възможност да имат собствена публикация и заглавие, въпреки че тук са се появявали вече в две. Днес са гости като рецепта на деня в сайта  Гответе с мен  и реших да им отдам заслуженото и на собствена територия.

Няма нищо необичайно в това да забъркаме едно вкусно тесто от сушени плодове,  брашно, яйце. Рецепта, стара колкото света.... Обратът в събитията настъпва с добавянето на малко настърган черен шоколад. Опитайте!







стих - Валери Петров/ "Първи сняг"


1.12.13

Пълнозърнест кейк с круши и босилек




някои рецепти са сложни. искат да им отделиш време. или пък много  време. някои имат досадна предварителна подготовка. други трябва много да внимаваш как ги печеш.





някои ....... някои въобще не ги правиш втори път .



има и лесни  рецепти.  даже много лесни.  а някои  пък изглеждат по-здравословни от други.





има и такива, за които се сещаш в студените неделни утрини, когато навън е тихо и бяло [за предпочитане :)]



неделя сутрин през зимата....  най-хубаво е  да се излежаваш на топло.  няма бързане, няма суетене.  всяка клетка от тялото е в релакс и хармония с останалия свят.  кафе или чай?  бисквитки?  всеки път ли ще са бисквитки ?....

някои рецепти  искат  малко -  вечерта да си претеглиш част от съставките и да подготвиш формата за печене.  какво ще кажете за събота вечер например?  в неделя [ кой е станал първи?] докато фурната се подготвя, се забърква останалото.  пече се....



няма как, някой трябва де се измъкне още веднъж от завивките.  но има награда!  а следващата неделя може пак да са бисквитки ;)





7.11.13

Бадемов кекс с тиква и канелена сметана



Много ни поглези тази година есента с циганското лято, което ни подари :) Tъй-като сме в седмицата на рождения ми ден, имам спомени и наблюдения за това  колко различно  е било времето  през годините в началото на ноември . Още пазя в съзнанието си толкова ясна картина за една отдавнашна сутрин с потънала в бяло София, и с онази позната тишина, носеща странното усещане за нереалност, които само обилно натрупал сняг може да предизвика.... Всичко се е сляло, не се вижда къде са улиците,  къде са тротоарите. Затичвам се да хвана автобуса,  за да не закъснея за училище и точно като по филмите с банановите кори, правя един  финт с всичките  познати, смешни движения в опит да запазя равновесие, после друсвам, разбира се,  не на страната със свободната  ръка, а на тази, която държи кутиите с бонбони.



Какво е оцеляло и как съм почерпила не знам, това ми се губи, но гледката на разкошната приглушена зимна картина в контраст с това как на завоя се мятам в преспите точно върху  бонбоните, е един от любимите ми  спомени зададе ли се поредния рожден ден. Особено, когато времето е топло, няма начин да не се връщам поне няколко пъти там, в онази сцена. И с носталгия, няма как, когато си задминал някое и друго десетилетие.... Но за времето, не това календарното,  ми беше думата, ето до вчера бяхме по къси ръкави още....


Пак направих дълга пауза в блога, а имам интересни рецепти за публикуване. Трудно ми е да се организирам добре. Завъртяха се ангажименти, напрежение, неприятности. Напоследък все повече се чудя дали  защитната стена срещу хорската лошотия, която се опитвам да си изградя е прекалено тънка, или  лошотията прогресивно се е умножила. Колкото и да искам да съм недосегаема, успява да ме докосне, огорчава ме.... Наистина, не знам кога толкова хора престанаха да бъдат човеци, и кой е виновен ....



За компенсация обаче, съм затрупана с бележки с много сърца и любов.  Децата, след като са били непослушни, ги пишат  и като извинение ми ги оставят навсякъде, сгънати, слепени, залепени...... И на рисунките им все по-хубава ставам ;),  коронясана ..... Готвенето  съвсем в буквалния смисъл стана забавно. Напоследък докато извършвам любимата за едни и омразна за други дейност, повтарям [по много, много, мнооогоо пъти] думички и стихчета за котаРаци, кРиещи се от мишки; за  пРипкащи катеРици и стРашни Раци. Скоро ще съм номер едно в скороговорките :) Въобще, редим думички с "Р" в тях до откат и помагам на Гери с домашните от логопеда. Хубавото в цялата работа е, че след няколко месеца посещения, още от началото на лятото може да произнася едно перфектно Р. В тази връзка, на който има нужда или резерви, мога спокойно да  препоръчам да се довери на методиката на  специалистите.



Както виждам, други неща ме вълнуват  в момента  и не знам да пиша ли нещо за рецептата все пак, или ще стане досадно. Общо взето всичко е ясно, а и само тикви напоследък около Хелоуин. На финала искам да ви кажа, че се готви нещо много интересно - на 8 и 9 ноември в Интер Експо Център/ София ще се проведе кулинарнoто събитие -  COOLinar . Не само наименованието е куул, но и програмата с  лекции заслужава внимание.








/

11.10.13

Есенно и вкусно

Да си оближеш пръстите! Наскоро използвали ли сте го този израз?  Аз веднага ще си кажа, нали  за това иде реч тук. За последно  виновникът е Джейми Оливър. Винаги става така, когато приготвям негови неща. Имам му доверие и правих рецептата, без да съм я изпробвала предварително, при това за гости и с повод.


Котлети с круши, картофи и пащърнак, гарнирани с хлебно-ментов винегрет. Хубаво звучи, а още по-хубаво е да го хапваш. Е, в моя случай без пащърнак, поради липса на пазара и упорит отказ да вирее в градината. Любим ми е. Много. Появи ли се, непременно ще има повторение на рецептата, но в малко по-различен вариант. Ментовия винегрет е задължителен компонент. Грабва всички останали ароматно мариновани самостоятелни единици и ги обединява, като ги допълва и ни оставя изненадани от това колко хармонично и вкусно може да бъде  съчетанието от познати, често използвани продукти.



След като се насладихме, било виртуално или реално, на едно чудесно есенно ястие, няма да пропуснем и десерта. Ще се зарадвам на  Крем карамел с тиква. По възможност с много карамел.... По-хубаво  е, ако е в отделни формички. Но аз толкова го обичам  (в различните му вариации), че една никога не ми стига, а при две наведнъж се чувствам гузна. Когато си слагам от голямата тавичка, принципно погледнато порцията е една. За количеството никой да не пита :)








.

7.10.13

До скоро, Лято!



Доста студено стана предната седмица. Неочаквано ли беше, или пък нежелано, не знам. Чак се зачудих от  есен към зима ли преминаваме. Може така да ми се е сторило, защото упорито отказвах да се обличам с по-топли дрехи. Е, вярно, че и в гардероба още не съм сменила подредбата  на сезоните, както и в мислите си, но това инатене беше излишно, защото си докарах простуда.


Там някъде, между чая и инхалациите, реших поне да прегледам и подбера някои от летните снимки. Вярно, че не съм от най-организираните и подредените (вече), но тази рубрика започна много да ми харесва и ми помага по-лесно да влизам в час с есента. Не, че не я обичам, напротив! Но с годините, и най-вече покрай децата, преоткрих лятото. Забелязвам, че го харесвам повече от преди. Емоциите вече са други, забавленията са различни. Всичко преминава с лекота,  отново имам чувството, че излизам във ваканция, когато започва тяхната,...


Възможно е да го предпочитам и от чисто практична гледна точка. Лесно е да приготвиш някоя рокличка с тънки презрамки заедно с тениска и шорти. Съвсем друго е сутрин, още сънен, да сглобяваш зимен тоалет за трима, всеки с по n на брой слоя дрехи, а след това да се бориш и с упорството на дребните, които повечето пъти са със собствено  становище по въпроса (и това още преди да сме стигнали до якетата, шапките, шаловете, ръкавиците и ботушите - само тук са 5х2....) Така или иначе,  ще го мислим като му дойде времето....


И този път лятото премина  обичайно, с щедра доза дни, прекарани в селската ни къща.  За морската ваканция, от която са снимките, отделихме време само за Варна, за да гостуват децата при Мани (или при баба - думичката, която не трябва да употребяват, но все пак да поясня ;). Пак се възползвахме от богатия, както винаги, културен афиш на града. След първата среща на малките с операта (Верди и Росини в Летния театър - добро начало!) и посещения на изложби, имаме като резулат един възторжен почитател, и един не толкова....




За мен лятото продължи и приключи също така флуидно, хаотично, разсеяно и замечтано-отнесено, както започна. За пръв път нещо в мен категорично настоя да забавя ритъма, и го послушах, доколкото успях. Не съм снимала много рецепти, но ми доставяше удоволствие да разглеждам и често го правех.  Набелязала съм си някои интересни неща и се надявам да ги изпробвам, стига само да се откача от плавното течение, по което още се нося от време на време....




19.9.13

Тарт с печени чушки - идея # 8



Все още не са ни омръзнали чушките и доматите, нали? Или само малко... Откакто го опита, синът ми не забрави тарта  и от време на време ми напомня, че иска да му направя. За мен пък остава задачката да реша с какво да заменя готовото бутер тесто....


5.9.13

Тарт с цедено мляко и печени праскови




"Какво ще готвим? Нещо солено или нещо вкусно?" -  един от последните забавни лафове на шестгодишната ми дъщеря.
Ами, вкусно ще да е, както се вижда от заглавието и снимките :) Освен това е много подходящо за тези, които сме  си направили труда да поспортуваме добре през ваканцията. Все пак, колкото и да обожавам класическото тесто за тарти и сладкишите от този тип с минимум 100-150 г масло в тях, не ми се иска да ги правя толкова често.... По-точно не бива да е толкова често, колкото ми се иска.  Така де, някои неща са за делници, други - за празници.



Това е първият десерт, който приготвих след като се върнахме от море. Промених малко  стара рецепта от блога, която от известно време се очертаваше като първа в списка ни "пожелахте да хапнете". С корекциите и с летния вариант на плодовата гарнитура се получи по-добре от очакваното. Хубавото при нея е, че тестото се прави със зехтин вместо масло. Добавих  смлени орехи и съм много доволна от резултата. Имам  още идеи за изпробване при него, така че нищо чудно до Коледа да се превърне в едни чудни бисквитки.

Пълнежа от цедено мляко също смъква калориите, но този път с малко сметана към него нещата се балансираха  екстра. Дори да се гарнира само с мед и орехи, пак ще е добре. Печените праскови са заигравка, за който има желание. Не че е сложно - малко мед, ликьор, ванилия и двайсетина минути във фурната .....
Това е от мен засега. В следващата публикация - нещо вкусно, но солено, каквито пък са предпочитанията на сина ми.
:)



2.8.13

Риба - раз, два, три


Август. Ваканцията на море все още предстои. Не го преживявам толкова.
Какво ти море... С две малки деца! Забавно е, казваме обикновено ...

Рибата е ясна. Начините на приготвяне още повече. Интересно е останалото. На мен ми беше много вкусно :)
Прекрасен август ви пожелавам!





21.7.13

Мъфини с малини, бял шоколад и лайм



Как
е
вашето
лято?

Моето е странно, неподредено, хаотично, разсеяно, замечтано, малко изморено и отнесено, малко влюбено, с разпилени мисли и неразгадани очаквания ....