крем супа от кафява леща

Както си познаваме повечето неща от нашата кухня, особено най-известните, сигурно трудно можем да повярваме, че бабите и прабабите ни са приготвяли крем супа с гладка и кадифена текстура. Но са го правили. Вярно, без изтънчени съставки, с това, което са имали и с един гевгир подръка. Сега знаем, че лещата е богата на растителни протеини и се счита за евтин заместител  на месото. В допълнение са я обогатявали с яйце и реално така са получавали хранително и засищащо ястие с фина текстура. Това е една от първите супи, които съм правила и то по същия начин като тях -  с претриване през гевгир. Трудоемко, но резултатът си заслужаваше. Беше отдавна, пасатор нямахме, а аз започвах да се уча да готвя от книгите на майка. Тази крем супа е от  "Българска национална кухня"  и ще добавя накрая оригиналния текст на рецептата.

Оттогава я харесвам, а сега е една от редовните в менюто. Правила съм я с гевигир, после с пасатор, като отново отстранявам люспите, а понякога добавям кубчета яйце и в непасирана лещена супа. Обичам да се наслаждавам на това простичко ястие, особено, когато се сдобия с домашни яйца. Към тях добавям още две съществени съставки, които завършват  комбинацията и ме карат да се радвам всеки път, когато имам една порция пред себе си - ароматен екстра върджин и крехки люспи морска сол. Ако се случи да имам и содена питка, всичко си идва на мястото.

Крем супа от червено цвекло

I`m dreaming of a white Christmas... just like the ones I used to know.....  
Ето тази песен се въртя вчера много пъти, докато се занимавах със снимките за днешната публикация. Ще излъжа, ако кажа, че ми е създала предколедно настроение. Ееее, може би малко.... Няма сняг; украсата направихме чак онзи ден, като закъсняхме по моя вина  (аз съм лоша майка!); коледния календар тази година липсва; не съм приготвила все още никакви специални лакомства; не съм правила и декорация от натурални материали с учебна цел;  но главното е, че Няма Сняг :( ... И може би в това е целият проблем. Съвсем по друг начин се чувствам, когато сутрин погледна през прозорците към вътрешния двор и видя ето тази гледка.

Оставам с надеждата гледката да се случи скоро, даже ще се постарая да направя седмичен countdown календар. Междувременно, докато снимам бисквитките, които съм  наумила, ще свърша още нещо полезно. Все пак  трябва да се хапва и друго, освен сладки. Затова предлагам  рецепта, която е нова в нашето меню, но вече сред фаворитите за мен и синът ми. Лошото е, че сестра му е на другия полюс относно харесването, и за нея задължително трябва да се приготвя нещо друго. С това се съгласих, но категорично отказах да пребивава около нас със щипка на носа. Вкуса на цвекло не харесва, но поне с аромата му ще трябва да свикне, след като има негови фенове около себе си. Компромисите трябва да са взаимни ; ). Вкусове разни, какво да се прави..... Поне малко сняг  да навали....

Рецептата е правена специално за юбилейния колекционерски брой 100 на списание Good Food. Благодаря им за поканата, пожелавам им следващите 100 броя да са все така интересни!

Крем супа от тиква с целина и сотирани гъби

Все още нямам тиквена супа в блога, крайно време е за първата. Нищо екзотично и нестандартно този път - само обичайни  продукти и подправки . Правя и един сходен вариант, без целина и гъби, с повече лук, с добавка на мляко или сметана, и много магданоз.

използвана moomin илюстрация на Tove Jansson

Внимание при някои деца! Вкусните гъби дърпат фокуса  изцяло към себе си за сметка на супата. Лошо :) В този случай се справям както намеря за добре.

Успешен и спокоен край на седмицата!

Зелеви сарми с булгур, пълнозърнеста содена питка, тиквеник с лимонова глазура и още предложения за Бъдни вечер

Тук съм обединила няколко изпитани рецепти, подходящи за предстоящия празник. Част от тях съм правила многократно, други са на път да попаднат в същата ситуация. Най-новата у дома е комбинацията между добре познатия тиквеник и сладко-стипчивата лимонова глазура - много добре приета и с тенденция занапред да се прави само по този начин.

Що се отнася до постните зелеви сарми и содената питка, те се припокриват с класическите и широко разпространени рецепти. За разлика от тях баницата с цвекло, макар и взета от традиционната народна кухня, не е толкова позната. На пръв поглед изглежда, че разликата е само в цвета на плънката, но всъщност вкуса е доста нестандартен и оригинален. Допадна ми още първия път, когато я опитах.

Харесвам и тиквеника и "червената" баница и съм в чуденка кое да избера първо. В крайна сметка като че ли ще се спра на постна баница с  цвекло за Бъдни вечер и тиквена с масло и лимонова глазура за Коледа. По същия начин имам колебания дали да замеся питката само с бяло брашно или да бъде пълнозърнеста. Иначе и двата варианта често присъстват в менюто ни.

1.содена питка с бяло брашно 2. пълнозърнеста содена питка 3. постна баница с цвекло

Не знам за вас, но на мен този път  ми предстоят доста приготовления. Не успях да направя никаква предварителна подготовка и трябва да наваксвам.  Така или иначе до края на годината ще остане предостатъчно време за забавления. Габи, няма да пропусна да снимам рецептата, която ми даде, но там идеята се доразви и ще ми трябва повече време. Общо взето ще се окаже, че ще правя балтон по копче май :)

Светли празници и много топлина!

имуностимулация - Морковена крем супа с праз и пресен джинджифил ~ Carrot & Leek soup with fresh Ginger

Напоследък усещам, че някой в мен неистово се опитва да крещи  "Помощ!" . Изглежда в повече му идват постоянните прехвърляния между Аутокад, Фотошоп и 3Д, едновременното занимаване с електро и ВиК схеми, конструктивни мебелни чертежи, Баланс на Бялото, генератори за парна баня, .... паркет - масивен или многослоен, вакса или лак, с лепене или не .... вградени термостатични смесители, .... LED осветление .... дамаски с естествени материи, рецепти  с елда, ....минусови температури навън / температури по Келвин в Роу формат / температури по Целзий и детски Панадол...

Изморен от куп работни проблеми в стил  "Всички знаят, че тази скъпа боя Клас едно не се разрежда с вода, единствено майстора, който я полага - не ... ",  дотегнали са му споровете и обясненията с децата след изчитането на поредната версия на Червената шапчица - последно ловец ли я вади  заедно с бабата от търбуха на вълка или дървар го прогонва (вълка, не ловеца) преди да ги е изял ??? .....
....  въобще тази вечер отново закъсняваме с графика....дали да не си направим пак спагети aglio-olio , стават за 10 минути, за децата без лютия пипер и чесъна? ... явно ще трябва да се запася с повече пармезан..... Но преди това - с пухената грейка на терасата за събиране на поредната огромна доза вдървени дрешки от простора, защото е поне минус десет ... пада ми се, като се правя на много Еко и не искам сушилня.... и чорапчетата този път малките ще си ги разделят и събират по чифтове .... някъде след поредния полууспешен опит сами да си разделят и  подредят играчките - " Понитата, мечетата, куклите и всичко розово-лилаво - в едната кошница!, количките, моторите, телефоните и пищовите - в другата! .... И този пъзел защо сте го разпилели из цялата стая? ... връщайте конструктора всеки път в кутията?"(как така само аз ги уцелвам парченцата?) ...................... ........ " Бяхме се разбрали, че с маркерите се рисува  на хартия ! " ...... "Но, не по книжките!"

Толкова много неща, а ги обобщаваме в една дума - ежедневие :~ ... Ако някой знае как се отключват онези 90 % от мозъка, които според специалистите си остават неизползвани, нека сподели ....
А докато дам окончателно думата на вътрешното Аз за явни оплаквания и преди да е прегърнало шоколада  за успокоение, по-добре да обърна внимание на някои от топ-храните, подсилващи организма, защото освен всичко друго е и зима.

И така - днес зеленчукова крем супа. Известни са полезните свойства и на морковите, и на праза. Много ценен е  джинджифила, особено, когато е суров - настърган се добавя към сметаната за гарниране на супата.
В следващата публикация - още праз + чесън + лимон + .....

Carrot & leek soup w/ fresh ginger - recipe in English

Крем супа от червена леща и булгур + Баница с булгур и спанак

За  началото на тази седмица бях планирала две публикации с рецепти за супи, но тя не започна никак добре и си отиде  желанието ми за писане. След няколкото по-меки и леко изкарани сезона изглежда отвикнахме и позабравихме колко люта и сурова може да бъде понякога зимата... и  колко важна е добрата организация и подготовка, за да  се контролира поне това, което ни е по възможностите. Тъй-като естеството на днешните рецепти ме връща назад в миналото, замислих се как  хората са приемали тогава студените зими с близо метър сняг в двора и страховити виелици. Дали са ругаели времето или са били по-смирени в това, което им е отредила природата, а може би по-малко и от двете ....

Едно е ясно, независимо дали годината се е случила добра или не толкова, събраната реколта е била грижливо подреждана в зимници, долапи ... въобще всяко нещо е било обработено и съхранено, както си му е реда в очакване на студеното време ...  На огнището или печката често е къкрел бобец,  а  опърлените сухи люти  чушлета са му придавали неповторим аромат.

Чорбата от червена леща и булгур е традиционна за съседните ориенталски държави. Тук присъства в един по-фин вариант като крем супа. Булгура се съчетава  много добре с лещата  и придава нужната плътност на супата. А опушения червен пипер е част от ароматното олио, с което я гарнираме, или пък него си го поръсваме допълнително....
Втората ми рецепта е от българската национална кухня. В оригинал баницата е постна, с предварително запечени на сач кори, пълнежа е само с булгур и спанак ( или лапад). Пече се на плочата на печката, като се обръща по средата на печенето. Хареса ми  този вариант - със и без добавка на сирене. Направих я и вита, със  заливка, също беше вкусна. Плънката търпи всякакви вариации на продуктите и количеството им съобразно собствения вкус.

На финала искам да анонсирам стартирането на най-новото кулинарно училище, което  е факт от 6 февруари. Програмата му предвижда както цялостен курс от 12 посещения, така и единични сесии с определена тематика. Гид в необятното пътешествие из тайните на кулинарията е професионалния готвач Виктор Арнаудов. Електроуреди, съдове, подправки - всичко е подредено и в бойна готовност за подвизи всякакви...

Крем супа от червена леща с мента и хрупкави пръчици / Creamy red lentils soup with mint and crunchy sticks

Първо искам да ви кажа, че много се радвам на бързите положителни отзиви за две от четирите ми януарски рецепти. Стимулиращо е да прочетеш, че публикувана рецепта е била опитана и одобрена - едно от най-сладките неща във фууд блогинга, това толкова трудно, но пък безкрайно обсебващо занимание.
Днешната ми рецепта е от лесна по-лесна. Малко продукти, които обикновено постоянно са ни подръка. Единствено от ментата, чието присъствие е по-необичайно идва приятна изненада. Аз не се справям засега със саксийното отглеждане на билки, но добре че наблизо има голям супермаркет, в който често се намират пакетирани свежи. Във всеки случай не я пропускайте, дори да е изсушена.
Лещата като цяло е евтин източник на протеини, богата на фибри и желязо. Класация на Health magazine я включва в петте най-здравословни храни. Червената леща изпъква с предимството си, че е белена т.е. по-бърза за приготвяне и по-деликатна за стомаха.

По отношение на ястията съм на моменти. Обичам пикантните, сложно подправени в хармония. Предпочитам и семпли неща, съставени от няколко, но качествени и категорични във вкуса си продукти. Например едни от любимите ми в италианското вълшебство Паста и Пица са спагети Aglio e olio и пица Margherita.
Заради децата вкъщи основно правя семпли ястия с малко подправки. Една такава супа, гореща и засищаща, същевременно лека и ненатрапчива, винаги спасява положението, внасяйки и малко слънце на трапезата.

За хрупкавите спиралки използвах останалата ми половина от пакета готово многолистно тесто, взет за Тартите с круши и синьо сирене. С изключение на този случай, по разбираеми причини не бях купувала от така нареченото бутер тесто през последните 3-4 години. Даже бях забравила колко е вкусно и вече застана в приоритетната петица от най-важни рецепти, които да направя за блога. На човек, ако иска да похапва нещо истинско, не му остава друго, освен да си направи. Чудя се как се получи така, че в началото на 21 век сме принудени от индустрията за всяко нещо да внимаваме и да се оглеждаме подозрително. Развили сме се много, но станали ли сме по-разумни? .....Обърках се вече и дори не мога да кажа кое е по-вредно като съставки - тези хрупкави пръчици от готово тесто или фабричния хляб.....и мога ли всъщност да вярвам на авторитетната фирма, производителка на домашната ни машина за хляб, че незалепващото покритие в нея е безопасно. Кое ще е най-добре да сервирам към супата?...Но да не задълбавам в тази тема, че ето, за нея пък ще ни трябва пилешки бульон....

Creamy red lentils soup with mint and crunchy sticks recipe