29.5.15

запечени яйца


Трябваше да се наричат пролетни, но докато ги споделя в блога, лятото вече е на прага ....



11.5.15

салата с пресни картофи, рукола и моцарела


Струва ми се, че руколата е от онези неща, които или харесваш от първия път, или никога. Аз съм от харесващите
и имам предвид свежа, пикантна, с богат вкус рукола, защото съм попадала и на някои недоразумения.


Независимо че съм ѝ фен, случва се понякога да започне голямо чудене какво точно ми се иска да приготвя с нея. За късмет, едно от любимите ми разпускащи занимания {при това почти безплатно и безвредно, ако не броим огладняването, но това не ми се отразява на килограмите} е разглеждането на местата от блогрол-а, и не само. Така попадам на толкова  интересни рецепти, че, колкото и да ми се иска, няма как да изпробвам всичко. Но част от тях заемат от раз място в графата "редовни", какъвто е и този случай ....


До критичния 1 милион души, нужни за подписване на глобалната петиция за въвеждане на храненето като учебна дисциплина в училищата, стартирана от Джейми Оливър, остават около 170 000 гласа. Ако все още не сте я подписали, имате желание и подкрепяте каузата, можете да го направите тук - petition JAMIE OLIVER

4.5.15

бърз сладолед с банан и манго



Всичко започна още преди Великден, с първите  по-топли пролетни дни. Като ответна условна реакция, децата веднага се сетиха за сладолед и не забравиха, което е по-важното, а ми напомняха всеки ден - сладолед, та сладолед...  Много трудно се навивам да купувам промишлен сладолед, освен това при мен липсваше подобна реакция, както за консумиране, така и за приготвяне. Имам няколко сполучливи рецепти, справям се общо взето с подготовката на яйчения крем, въпреки че всеки път съм пред дилема достатъчно ли покрива гърба на лъжицата или трябва още да се сгъстява и колко точно ме дели от пресичането му, имаме и уред за сладолед, но желанието в цялата схема липсваше.


За техен късмет, веднъж сладоледените преговори съвпаднаха с посещение в един от хипермаркетите. Точно се мотаехме около щандовете с плодове и зеленчуци и ми хрумна, че мога да пробвам рецептата на Дона Хей, която си бях набелязала преди време. По принцип не си падам по дълго пътували екзотични плодове (с малки изключения), но реших да дам шанс на едно манго. Не знам как трябва да изглежда добре узрялото манго и по подразбиране приех, че е по-скоро зелено, така че го оставих за седмица на стайна температура да дозрява.


Накрая се оказа, че беше малко презряло, а и аз се бях забавила повече от планираното, но експериментът продължи. Замразих плодовете, на другия ден пасирах, снимах и настъпи време за дегустация. Трябва да призная, че не очаквах толкова добър резултат. Опитвала бях преди време нашумелия сладолед с една съставка (банан), но не ме впечатли особено, за разлика от този вариант. Действително, на замразените и пасирани след това банани се дължи плътната, кремообразна и гладка текстура без ледени кристали. По-точно - благодарение на високото съдържание на пектин в тях. Добавянето на кисело мляко внася приятен сметанов вкус и прави още по-гладка и фина сместа, а мангото се включва със силен и свеж плодов аромат. Всичко е семпло и просто, както при всяка брилянтна идея.


Единствения минус е, че в този вид консистенцията не позволява да се правят топки от сладоледа, но за мен това не е съществено. Пробвахме и варианта с повторно замразяване на пасираната с киселото мляко смес. Така сладоледът вече може да се слага във фунийка, но според мен по този начин губи от вкусовите си качества, образуват се допълнително кристали от водата в киселото мляко и ароматът намалява. Не че не го хапнахме, но определено за мен работещ е вариантът след първото пасиране. Така се получава чудесен сладоледен десерт, който може да се сервира в чаша или купичка. Вероятно би се подобрил още, ако се остави да стегне леко в камерата.


Непременно ще го опитам в комбинация праскови-банан-заквасена сметана. Мисля, че ще се получи много добре, особено ако се добави малко ванилия. А също и в пролетен микс със зрели ягоди и листенца мента ...


Имам още няколко снимани вкусни рецепти, които се надявам по-скоро да публикувам. Извънредните занимания с първокласниците запълват цялото ми свободно време и напоследък няколко вечери заспивам пред компютъра, без да успея да напиша нито ред в блога. Въпреки че винаги съм била с висок успех, бях с нагласата, че няма да съм от амбициозните майки, които притискат децата си с прекомерно учене от най-ранна възраст. От мен също не са изисквали отлични оценки на всяка цена и все пак нещата са се случвали от само себе си. Смятам, че децата трябва по-плавно да навлизат в материала и постепенно да набират скорост, като интензивните извънкласни занимания се случват в горните класове, а не дотогава да са уморени и отегчени от постоянно натискане на педала. Оказва се обаче, че материалът, който трябва да усвояват  е толкова много, че е невъзможно да се случи без допълнителни упражнения, още повече, ако училищната занималня не е удачна. Успяваме да се наместим някак в златната среда, което е добре. За повече - времето ще покаже....