Петъци, петъци... направо не усетих как се изниза седмицата. С триста зора и на час по лъжичка успях да подбера снимките и да свърша всичко останало за днешната публикация. Радвам се, че я финализирах, но започва да се прокрадва и неприятното чувство, че няма да мога да направя предпразничните рецепти, които си бях наумила.... Ще опитам при всички положения, защото не ми се чака цяла година :) Някои идеи влязат ли ми в главата, не изчезват докато не ги реализирам и компанията им постепенно се увеличава ....
Е, поне настоящата рецепта вече е налице - от любимата категория " пътешествия и рецепти ", в която всяка е обвързана с емоции и спомени. Вече съм разказвала за мястото, а и почти не съм снимала, само ще отбележа, че всичко си е все така прекрасно. Този път реших да се възползвам и да си почивам максимално, тъй-като се очертава това да е последната ни самостоятелна ски ваканция. Следващата ше бъде с двамата малки фърфалака като начинаещи скиори заедно с цялата дандания, вървяща в комплект.... Оказа се, че без тях и без никакви работни и домакински грижи ми се отвори излишък от време, който още в първите дни запълних с взетата за целта книга, след това с една дигитална, изтеглена по спешност и накрая - преглеждане на списания с рецепти :) Донесох си няколко и от тях избрах омлета с лук и по-екзотичния сос към него.
Но причината за избора не е в икономичността му по отношение на яйцата [като се има предвид, че тези на нашия пазар се оказаха златни], а по-скоро в соса, който ме грабна на първо четене и беше въпрос на време да го направя, за да се уверя, както и очаквах, колко много ми харесва. Освен че пасва идеално на омлета, ще го използвам в други комбинации. А самия омлет естествено има по-тестена структура, тъй-като са увеличени брашното и млякото за сметка на яйцата.
Който реши, ще опита :)
Хубави почивни дни, въпреки лошото време, което обещаха!.... Всъщност "лошо време" за мен е разтегливо понятие и даже не го приемам. Всяко си има собствен чар и може да ни бъде приятно и уютно.
