доматена супа топчета

Частица лято,

съхранена в консерва,

за един микс от 

две неотразими класики -

супа топчета и доматена супа.

Щастлив петък!

баница с червено цвекло и лайм

. 

Фюжън.
Обожавам този стил, независимо дали
става дума за архитектура,
 интериор, дизайн, мода или храна ....

Любимият ми стил.

Въздействащ, предизвикателен,

изненадващ и провокативен.

Никакви правила и 

безпределна свобода в комбинациите, 

следващи единствено идеята за 

хармония и баланс....

Днешната рецепта е интерпретация на рецепта,

която вече съм публикувала и която, 

както предходната, е от

 книгата "Българска национална кухня".

Дали добавянето на лайм действително я прави фюжън

всъщност няма особено значение,

но определено от любима се превърна в 

още по-любима .....

крем супа от кафява леща

Както си познаваме повечето неща от нашата кухня, особено най-известните, сигурно трудно можем да повярваме, че бабите и прабабите ни са приготвяли крем супа с гладка и кадифена текстура. Но са го правили. Вярно, без изтънчени съставки, с това, което са имали и с един гевгир подръка. Сега знаем, че лещата е богата на растителни протеини и се счита за евтин заместител  на месото. В допълнение са я обогатявали с яйце и реално така са получавали хранително и засищащо ястие с фина текстура. Това е една от първите супи, които съм правила и то по същия начин като тях -  с претриване през гевгир. Трудоемко, но резултатът си заслужаваше. Беше отдавна, пасатор нямахме, а аз започвах да се уча да готвя от книгите на майка. Тази крем супа е от  "Българска национална кухня"  и ще добавя накрая оригиналния текст на рецептата.

Оттогава я харесвам, а сега е една от редовните в менюто. Правила съм я с гевигир, после с пасатор, като отново отстранявам люспите, а понякога добавям кубчета яйце и в непасирана лещена супа. Обичам да се наслаждавам на това простичко ястие, особено, когато се сдобия с домашни яйца. Към тях добавям още две съществени съставки, които завършват  комбинацията и ме карат да се радвам всеки път, когато имам една порция пред себе си - ароматен екстра върджин и крехки люспи морска сол. Ако се случи да имам и содена питка, всичко си идва на мястото.

Хот тоди

Студено. Бррр...

От миналата зима ми се иска да споделя рецепта за Hot toddy и този път определено  няма да пропусна.

Открай време хората използват горещите алкохолни напитки за сгряване и лечение. Сега имаме радиатори, климатици, парно и Терафлу. По-рядко се сещаме за добрите стари помощници. А ползи има. За минуси не се сещам, освен ако не сбъркаш бройката на един прием. Вкусни са, създават чувство за уют и комфорт, а  освен разливащата се в тялото топлина, предизвикват  приятно отпускане на сетивата и гарантирано прогонване на начеваща простуда.
Думата toddy англичаните пренасят от Индия и първоначално употребяват подобни напитки преди сън, в студено и влажно време. "Витамин С за здраве, мед за успокоение, алкохол за приспиване " - изглежда като идеалната комбинация. Въпреки огромното разнообразие от рецепти и варианти, традиционното тоди съдържа малко, но съществени съставки - мед, лимон, карамфил или канела, уиски и гореща вода. 

Есента е времето, в което с новата реколта ябълки и първите студове започва консумацията на тодита, направени с ябълков сайдер. Предпочитани са при следобедни срещи с приятели, особено по време на големите празници - Хелоуин,  на Благодарността и Коледа.  Най-важното правило при приготвянето, независимо от рецептата и съставките, е алкохолът  да не се загрява директно, за да не се изпари. Попаднах на един интересен  Hot Toddy Project в три части и  ще се възползвам от някои идеи. В този сайт, заедно с традиционното тоди, има още две добри предложения - безалкохолно и  с джинджифил и сайдер. За днешната ми рецепта използвах нефилтриран сок от ябълки и грозде в  замяна на класическия сайдер.

Студено. Бррр....
Обичам зимата. Харесва ми контраста между щипещия студ навън и прегръдката на топлите помещения, потапянето от едното в другото. Наскоро осъзнах, че това, което харесвам в сезоните е очакването. Наслаждавайки се на настоящия, да мисля вече за следващия и за промените, които носи със себе си... Междувременно, освен варианти  за Хот Тоди, добавих още щрихи към чара на зимата, за които понякога ще се сещам през лятото. На Коледа се сдобих с нови "приятелчета". Виждала съм ги много пъти по клоните на дръвчетата в задния двор. Две  - щасливото ми число. Обикаляха премръзнали, търсещи храна по перваза на терасата. Устроих им трапеза с различни семена и оттогава идват всяка сутрин, доведоха и други. Синигери. Много фини и деликатни птички. Не знаех, че са символ на София. Познайте кое предпочитат най-много - трохи, булгур или слънчогледови семки? ;)

2015

нова година, 

нови надежди,
същите мечти 
и 
365 
нови възможности 
за тях ...