Цукини [или
дзукинe с италианско произношение,но повече ми допада немското] като че ли все по-често се намират в търговската мрежа, виждам ги и отглеждани в домашните градини.Тенденция, която ме радва, защото харесвам по-плътната им консистенция, комбинирана с фин и леко сладникав вкус, сравнени с масово разпространените у нас бели тиквички.Тъкмо още един повод за разнообразяване на дългия списък рецепти с тях.
Скариди и цукини е обичайна комбинация от италианската кухня - приятни и здравословни ястия, често с краткотрайна термична обработка.Първото ми предложение е
Лингуини с песто от цукини и пармезан, гарнирани със запечени скариди.Лесно и бързо за приготвяне, каквито са повечето пасти.Честно казано, не очаквах кой знае какъв радушен прием вкъщи ... "зелении", както би казала, например мъжката половина от човечеството.Затова с изненада се зарадвах на коментара след първите хапки "М-ммм, много добре!":)
Подходящо за похапване на открито и идеално за постепенно сбогуване с лятото, което повече от всеки друг път ми се иска да продължи още.Няколкото ягодки, които се червенееха в градината, се явиха този път като негови изпращачи, а не предвестници.
Вече е съвсем към края си и знам, че ще ми липсва.От друга страна погледнато - предстои ни нов красив, пъстър и вкусен сезон, в който полека, без да се усетим, вече ще сме започнали да кроим планове за най-обичания и чакан празник....
Но, да се върнем все пак в края на лятото, а не на годината :) с второто ми предложение - Крем супа с тиквички.Скаридите успешно допълват и обогатяват зеленчуковия вкус, като придават и лека елегантна нотка на ястието.
