Бързам да споделя рецептата докато още сме в сезона на боровинките ....
26.8.15
6.8.15
пикантна салата с диня, домати и сирене
Комбинацията диня-сирене не ми е по сърце, но като част от салата, заедно с други добавки - защо не? До рецептата в сайта на Ню Йорк таймс стигнах по обичайния от линк на линк начин. Така или иначе щях да я опитам, но изненадващата препоръка за използване на българско сирене направи всичко по-специално и приятно. Най-накрая и едно "Bulgarian feta", след толкова много "greek feta" и "greek yogurt", срещани из кулинарните сайтове...
24.7.15
17.7.15
сладолед с ягоди и заквасена сметана
След известни размишления за рошавите гарги, реших да не задълбавам в темата и да пиша по същество. С две думи - като ще е сладолед, да е сладолед!
15.6.15
ах, това клафути!
"Имало едно време един страшен вълк ... " или "една лоша вещица", а там някъде "кръвожаден върколак" .... Кой не обича приказки? ... За вековни дъбови гори и спокойни езера, за бистри реки и потоци, зелени поляни и тук-там спретнати селски къщи, а на хълмовете - строги каменни замъци с много кули.... Така, казват, изглежда пейзажът на Лимузен и го наричат още скритата Франция. Слабо населен и познат район, но очевидно приказно красив. Големи площи от него са обявени за паркове с непокътната дива природа. Затова не е чудно, че подобно място може да бъде извор за създаване на митове и легенди. Хората са запазили силна връзка с миналото и природата, а култът към вълка е жив все още.
29.5.15
11.5.15
салата с пресни картофи, рукола и моцарела
Струва ми се, че руколата е от онези неща, които или харесваш от първия път, или никога. Аз съм от харесващите
и имам предвид свежа, пикантна, с богат вкус рукола, защото съм попадала и на някои недоразумения.
До критичния 1 милион души, нужни за подписване на глобалната петиция за въвеждане на храненето като учебна дисциплина в училищата, стартирана от Джейми Оливър, остават около 170 000 гласа. Ако все още не сте я подписали, имате желание и подкрепяте каузата, можете да го направите тук - petition JAMIE OLIVER.
4.5.15
бърз сладолед с банан и манго
Всичко започна още преди Великден, с първите по-топли пролетни дни. Като ответна условна реакция, децата веднага се сетиха за сладолед и не забравиха, което е по-важното, а ми напомняха всеки ден - сладолед, та сладолед... Много трудно се навивам да купувам промишлен сладолед, освен това при мен липсваше подобна реакция, както за консумиране, така и за приготвяне. Имам няколко сполучливи рецепти, справям се общо взето с подготовката на яйчения крем, въпреки че всеки път съм пред дилема достатъчно ли покрива гърба на лъжицата или трябва още да се сгъстява и колко точно ме дели от пресичането му, имаме и уред за сладолед, но желанието в цялата схема липсваше.
За техен късмет, веднъж сладоледените преговори съвпаднаха с посещение в един от хипермаркетите. Точно се мотаехме около щандовете с плодове и зеленчуци и ми хрумна, че мога да пробвам рецептата на Дона Хей, която си бях набелязала преди време. По принцип не си падам по дълго пътували екзотични плодове (с малки изключения), но реших да дам шанс на едно манго. Не знам как трябва да изглежда добре узрялото манго и по подразбиране приех, че е по-скоро зелено, така че го оставих за седмица на стайна температура да дозрява.
Накрая се оказа, че беше малко презряло, а и аз се бях забавила повече от планираното, но експериментът продължи. Замразих плодовете, на другия ден пасирах, снимах и настъпи време за дегустация. Трябва да призная, че не очаквах толкова добър резултат. Опитвала бях преди време нашумелия сладолед с една съставка (банан), но не ме впечатли особено, за разлика от този вариант. Действително, на замразените и пасирани след това банани се дължи плътната, кремообразна и гладка текстура без ледени кристали. По-точно - благодарение на високото съдържание на пектин в тях. Добавянето на кисело мляко внася приятен сметанов вкус и прави още по-гладка и фина сместа, а мангото се включва със силен и свеж плодов аромат. Всичко е семпло и просто, както при всяка брилянтна идея.
Единствения минус е, че в този вид консистенцията не позволява да се правят топки от сладоледа, но за мен това не е съществено. Пробвахме и варианта с повторно замразяване на пасираната с киселото мляко смес. Така сладоледът вече може да се слага във фунийка, но според мен по този начин губи от вкусовите си качества, образуват се допълнително кристали от водата в киселото мляко и ароматът намалява. Не че не го хапнахме, но определено за мен работещ е вариантът след първото пасиране. Така се получава чудесен сладоледен десерт, който може да се сервира в чаша или купичка. Вероятно би се подобрил още, ако се остави да стегне леко в камерата.
Непременно ще го опитам в комбинация праскови-банан-заквасена сметана. Мисля, че ще се получи много добре, особено ако се добави малко ванилия. А също и в пролетен микс със зрели ягоди и листенца мента ...
Имам още няколко снимани вкусни рецепти, които се надявам по-скоро да публикувам. Извънредните занимания с първокласниците запълват цялото ми свободно време и напоследък няколко вечери заспивам пред компютъра, без да успея да напиша нито ред в блога. Въпреки че винаги съм била с висок успех, бях с нагласата, че няма да съм от амбициозните майки, които притискат децата си с прекомерно учене от най-ранна възраст. От мен също не са изисквали отлични оценки на всяка цена и все пак нещата са се случвали от само себе си. Смятам, че децата трябва по-плавно да навлизат в материала и постепенно да набират скорост, като интензивните извънкласни занимания се случват в горните класове, а не дотогава да са уморени и отегчени от постоянно натискане на педала. Оказва се обаче, че материалът, който трябва да усвояват е толкова много, че е невъзможно да се случи без допълнителни упражнения, още повече, ако училищната занималня не е удачна. Успяваме да се наместим някак в златната среда, което е добре. За повече - времето ще покаже....
12.4.15
9.4.15
козунак с круши и розмарин
Но, в денят след Цветница, започнал с прясно навалял сняг, как може да се очаква нещата да вървят гладко. Толкова се бяхме надъхали с мама, че ще се справим {с печката} и ако трябва, постоянно ще сменяме горно с долно и общо нагряване, че накрая сами развалихме всичко и в сюблимния момент, когато козунакът беше тръгнал да бухва и разцъфтява, изключихме долния вместо горния реотан и така с най-силно работещият от всички възможни - горният, попарихме устрема на иначе добре втасалото тесто и спекохме всяка възможност за една прекрасна визия. В крайна сметка, както казват, всичко е добре, когато свършва добре. За грешката се усетихме достатъчно навреме, за да избегнем плачевния резултат. Макар и не толкова бухнал, за колкото имаше възможност, козунакът изглеждаше добре и отвън, и отвътре. Тъмнокафявият цвят на коричката си е точно такъв, какъвто трябва да бъде за един селски козунак, само плънката няма нищо общо с типичните бабини козунаци. Даже в оригиналната рецепта крушите се слагат в самото тесто, но прецених, че може да се разводни, затова ги направих като пълнеж, заедно с филираните бадеми, ситно нарязан розмарин и малко галета.
Колкото до въпроса, има ли подобен козунак място на великденската трапеза, отговорът ми е по-скоро не, въпреки че много ми хареса. Подходящ е, ако сме решили изцяло да заложим на нетрадиционно меню, което да включва основните съставки и елементи, но приготвени по друг начин. Дори самото изговаряне на думата круши за мен означава есен - мека, топла, жълто оранжева.... Тогава с удоволствие бих хапнала парченце подобен козунак в компанията на чаша чай. Пухкаво тесто с розмаринови акценти и приятна изненада в текстурата с меки кубчета круша и хрупкави бадеми. Все още не съм се отказала да го опитам и приготвен със солен карамел, както и варианта, в който крушите и бадемите не се оформят в отделен пълнеж. Тестото се оказа сполучливо и не много сладко, може да се използва и с други добавки, локум например, както вече направих.
Пожелавам ви много празнично настроение!
... и внимателно с копчетата на фурната ;)
4.4.15
козуначено гнездо с марципанови яйца
Пъдпъдъчи яйца от марципан и какао съм правила и преди, но в по-малък размер. Сега са в естествена големина и разположени, там където им е мястото. Използването на бадемова паста с подобна цел, така декорирана, е отдавнашна хрумка, но тук се изненадах колко добре си пасна с вкуса на козунака. Възможно е да се дължи и на удачния избор на пълнежа му. Сушени черни череши, лешници и 70% шоколад е неизненадващо добра комбинация, на която малко марципан няма как да навреди ....
Този сезон имаше хубави, сушени на дърва, черни череши и още по време на коледните празници взех от тях, като през цялото време си знаех, че ще ги използвам за нещо, не съвсем ясно какво, но много вкусно. Бях замислила един шоколадов кейк с още други вълнуващи неща в него, но след поканата от Лидл да гостувам във великденския им каталог, ето че се наместиха в това гнездо. Независимо, че времето беше малко, а сроковете - кратки, успях да експериментирам с тестото и в крайна сметка съм доволна от резултата. Получи се рецепта и комбинация, която минава в графа ~за редовно ползване~ ...
Хубава предпразнична неделя!
Честита Цветница!
Честита Цветница!
1.4.15
пилаф с лимец
Още една рецепта на принципа балтон за копче. И тя, както и предната, беше правена за пакет продукт, купен без конкретна цел и постоял в шкафа, докато изскочи някоя интересна идея. Този път не съм търсила рецепта, тя сама ме намери. Както вече писах, от известно време обичайният звуков фон в кухнята, докато се въртим и хапваме в нея, е от 24 kitchen, така че когато един от турските готвачи каза, че ще прави пилаф с лимец, аз пък си рекох, че това е точно моя случай.
Използва се и арпаджик - все още се намира, поне на нашия пазар, така че не съм закъсняла с публикуването на рецептата. В оригиналния вариант са само няколко глави, но аз удвоих бройката и даже смятам, че може още. Особено ако имате домашен телешки бульон, вкусът на пилафа е чудесен, а отделните съставки идеално си пасват. Свежест в ястието придават чери доматите. Това са и единствените свежи домати, които купувам от време на време, извън летния сезон. Повечето са наистина сладки и с правилния вкус. А аз приключвам засега с вкуса на солените ястия и смятам да премина на много сладка, козуначена при това, вълна....
26.3.15
леща с червено вино
Сядам да пиша тези редове с тайната надежда, че Март е бил изключение и публикациите в блога няма да се превърнат от ежеседмични в едномесечни. Появиха се нови проекти и спешни задачки, месецът се изниза неусетно, премина като ден. Общо взето, заспивах пред компютъра, заспивах и преди да стигна до него. Концентрирана в работа, успях да регистрирам с периферните си сетива, че имаше сняг, имаше и празници, и топли дни, но всичко, там някъде далече от мен... Направих доста снимки на храна през това време, успях да открадна и някои моменти за себе си. Без да го обмислям като такъв, изглежда все пак съм намерила начин да се порадвам на последните дни от зимата. Едно прочистване на шкафа от изостанали стафиди и сушени плодове се материализира в ароматен бармбрак. Толкова ми допадна, че още когато го правих за Хелоуин, си дадох сметка, че ще го пека и по друго време. За моя абсолютно егоистична радост, децата не го харесват заради многото стафиди, така че почти целият си остава за мен. Филийки, запечени на тостер и намазани с хубаво масло, заедно с чаша топло мляко и малко еспресо в него за разкош - не са ли едни прекрасни другарчета, когато на баба Марта ѝ е криво?....
А този път беше много люта. Момчетата от нашия блок извадиха масите и столовете в задния двор, но грешно си бяха направили сметките.
Аз пък имах една чудесна рецепта, подходяща точно за такова време. Правила съм я и с обикновена кафява леща, и с френската сиво-зелена леща. Най-много обаче ми хареса с планинска леща или berglinsen. Това беше и първият път, в който пробвах рецептата. Бях купила един пакет и реших да я приготвя по различен начин. Тази леща вирее в планинските местности на Турция и в един от всичките красиви райони на Италия - Умбрия. Зърната запазват формата си при варене и имат богат ядков вкус - също, както и френската, с която са правени снимките. Въобще, аз съм един сериозен любител на лещата ....
17.2.15
тарт с бадеми и карамелизирани ябълки
Запитвали ли сте се някога, по колко начина едно дете може да изрази щастието си? Безброй, със сигурност. След като от няколко дена съм зациклила и дума не излиза от мен, за да пусна тази публикация, изведнъж всичко се обърна, сиво-черно-бялото стана цветно и слънчево, а въздухът се изпълни с кислород ...
" - Мамо, сърцето ми танцува танци! Ще му увелича музиката ..." , последвано от бързо завъртане на пъпчето. Един звънлив глас, една комбинация от думи, която никога не си мислил, че ще чуеш и ето че размърдват и оживяват твоето сърце, свито в своите си лични и глобални тревоги. Толкова е хубаво, особено когато имам належаща нужда, децата ми да ме "хванат за ръка" и да ме изведат на светло ....
Случват се такива моменти, когато не ми се мисли и не ми се пише за храна. Решила бях, а и крайно време беше, да добавя рецептата за тази тарта, правена още през есента. Тогава, специално за нея, се сдобих с ренде-мандолина и веднага се запитах защо съм я отлагала досега. Удобна джаджа, особено моделът с два ножа ....
Усложненият вариант на този десерт вероятно би изглеждал така - форма с нисък къдрав борд, класически бадемов frangipane слой под ябълковите резени и евентуално карамелен сос за гарниране. Тук обаче действаме по бързата процедура. Правим основата с диаметър, какъвто ни е удобен, няколко щипки смлени бадеми, а за разкош, накрая, когато всичко е готово, поръсваме повторно ябълките със захар и запичаме до златиста карамелена коричка ...
Е, няма да крия, вкусът не е като при многостепенната и по-бавна за правене нейна посестрима, но пък никак не е за изпускане. Особено, ако я гарнираме с нещо вкусно - сметана, сладолед ... И най-важното, и при двете - въпросът е с кого ще бъдат споделени ....
30.1.15
доматена супа топчета
Частица лято,
съхранена в консерва,
за един микс от
две неотразими класики -
супа топчета и доматена супа.
27.1.15
баница с червено цвекло и лайм
.
Фюжън.
Обожавам този стил, независимо дали
става дума за архитектура,
интериор, дизайн, мода или храна ....
Обожавам този стил, независимо дали
става дума за архитектура,
интериор, дизайн, мода или храна ....
Любимият ми стил.
Въздействащ, предизвикателен,
изненадващ и провокативен.
Никакви правила и
безпределна свобода в комбинациите,
следващи единствено идеята за
хармония и баланс....
Днешната рецепта е интерпретация на рецепта,
която вече съм публикувала и която,
както предходната, е от
книгата "Българска национална кухня".
Дали добавянето на лайм действително я прави фюжън
всъщност няма особено значение,
но определено от любима се превърна в
още по-любима .....
14.1.15
крем супа от кафява леща
Както си познаваме повечето неща от нашата кухня, особено най-известните, сигурно трудно можем да повярваме, че бабите и прабабите ни са приготвяли крем супа с гладка и кадифена текстура. Но са го правили. Вярно, без изтънчени съставки, с това, което са имали и с един гевгир подръка. Сега знаем, че лещата е богата на растителни протеини и се счита за евтин заместител на месото. В допълнение са я обогатявали с яйце и реално така са получавали хранително и засищащо ястие с фина текстура. Това е една от първите супи, които съм правила и то по същия начин като тях - с претриване през гевгир. Трудоемко, но резултатът си заслужаваше. Беше отдавна, пасатор нямахме, а аз започвах да се уча да готвя от книгите на майка. Тази крем супа е от "Българска национална кухня" и ще добавя накрая оригиналния текст на рецептата.
Оттогава я харесвам, а сега е една от редовните в менюто. Правила съм я с гевигир, после с пасатор, като отново отстранявам люспите, а понякога добавям кубчета яйце и в непасирана лещена супа. Обичам да се наслаждавам на това простичко ястие, особено, когато се сдобия с домашни яйца. Към тях добавям още две съществени съставки, които завършват комбинацията и ме карат да се радвам всеки път, когато имам една порция пред себе си - ароматен екстра върджин и крехки люспи морска сол. Ако се случи да имам и содена питка, всичко си идва на мястото.
8.1.15
Хот тоди
Студено. Бррр...
От миналата зима ми се иска да споделя рецепта за Hot toddy и този път определено няма да пропусна.
Открай време хората използват горещите алкохолни напитки за сгряване и лечение. Сега имаме радиатори, климатици, парно и Терафлу. По-рядко се сещаме за добрите стари помощници. А ползи има. За минуси не се сещам, освен ако не сбъркаш бройката на един прием. Вкусни са, създават чувство за уют и комфорт, а освен разливащата се в тялото топлина, предизвикват приятно отпускане на сетивата и гарантирано прогонване на начеваща простуда.
Думата toddy англичаните пренасят от Индия и първоначално употребяват подобни напитки преди сън, в студено и влажно време. "Витамин С за здраве, мед за успокоение, алкохол за приспиване " - изглежда като идеалната комбинация. Въпреки огромното разнообразие от рецепти и варианти, традиционното тоди съдържа малко, но съществени съставки - мед, лимон, карамфил или канела, уиски и гореща вода.
Есента е времето, в което с новата реколта ябълки и първите студове започва консумацията на тодита, направени с ябълков сайдер. Предпочитани са при следобедни срещи с приятели, особено по време на големите празници - Хелоуин, на Благодарността и Коледа. Най-важното правило при приготвянето, независимо от рецептата и съставките, е алкохолът да не се загрява директно, за да не се изпари. Попаднах на един интересен Hot Toddy Project в три части и ще се възползвам от някои идеи. В този сайт, заедно с традиционното тоди, има още две добри предложения - безалкохолно и с джинджифил и сайдер. За днешната ми рецепта използвах нефилтриран сок от ябълки и грозде в замяна на класическия сайдер.
Думата toddy англичаните пренасят от Индия и първоначално употребяват подобни напитки преди сън, в студено и влажно време. "Витамин С за здраве, мед за успокоение, алкохол за приспиване " - изглежда като идеалната комбинация. Въпреки огромното разнообразие от рецепти и варианти, традиционното тоди съдържа малко, но съществени съставки - мед, лимон, карамфил или канела, уиски и гореща вода.
Есента е времето, в което с новата реколта ябълки и първите студове започва консумацията на тодита, направени с ябълков сайдер. Предпочитани са при следобедни срещи с приятели, особено по време на големите празници - Хелоуин, на Благодарността и Коледа. Най-важното правило при приготвянето, независимо от рецептата и съставките, е алкохолът да не се загрява директно, за да не се изпари. Попаднах на един интересен Hot Toddy Project в три части и ще се възползвам от някои идеи. В този сайт, заедно с традиционното тоди, има още две добри предложения - безалкохолно и с джинджифил и сайдер. За днешната ми рецепта използвах нефилтриран сок от ябълки и грозде в замяна на класическия сайдер.
Студено. Бррр....
Обичам зимата. Харесва ми контраста между щипещия студ навън и прегръдката на топлите помещения, потапянето от едното в другото. Наскоро осъзнах, че това, което харесвам в сезоните е очакването. Наслаждавайки се на настоящия, да мисля вече за следващия и за промените, които носи със себе си... Междувременно, освен варианти за Хот Тоди, добавих още щрихи към чара на зимата, за които понякога ще се сещам през лятото. На Коледа се сдобих с нови "приятелчета". Виждала съм ги много пъти по клоните на дръвчетата в задния двор. Две - щасливото ми число. Обикаляха премръзнали, търсещи храна по перваза на терасата. Устроих им трапеза с различни семена и оттогава идват всяка сутрин, доведоха и други. Синигери. Много фини и деликатни птички. Не знаех, че са символ на София. Познайте кое предпочитат най-много - трохи, булгур или слънчогледови семки? ;)
Обичам зимата. Харесва ми контраста между щипещия студ навън и прегръдката на топлите помещения, потапянето от едното в другото. Наскоро осъзнах, че това, което харесвам в сезоните е очакването. Наслаждавайки се на настоящия, да мисля вече за следващия и за промените, които носи със себе си... Междувременно, освен варианти за Хот Тоди, добавих още щрихи към чара на зимата, за които понякога ще се сещам през лятото. На Коледа се сдобих с нови "приятелчета". Виждала съм ги много пъти по клоните на дръвчетата в задния двор. Две - щасливото ми число. Обикаляха премръзнали, търсещи храна по перваза на терасата. Устроих им трапеза с различни семена и оттогава идват всяка сутрин, доведоха и други. Синигери. Много фини и деликатни птички. Не знаех, че са символ на София. Познайте кое предпочитат най-много - трохи, булгур или слънчогледови семки? ;)
2.1.15
Абонамент за:
Публикации (Atom)