Торта с грейпфрут и мус от бял шоколад

Ето ме и мен с тортата за Рождения ми ден, след като излязохме вече от зодията и почти от месеца.
Съжалявам за дългата пауза, но беше доста труден период, в който се скупчиха твърде много неща.Отделно, все се надявах да ни се размине сценария, за който обикновено всички говорят - "Като тръгнат на градина, децата започват да боледуват".Но си останах само с надеждите, а тъй-като това е непривична при нас ситуация, настана пълна лудница вкъщи.

Все пак откраднах тук-там моменти, готвих и снимах някои неща - ще ги видите следващия месец.Най-накрая успях да подготвя и тази публикация, въпреки липсата на време и на настроение като че ли....Иначе тортата си избрах преди няколко месеца.Само като видях съставките и си казах, че е правена специално за мен :) Обичам бял шоколад, също грейпфрут и Кампари, и маково семе в сладкишите....

....сега като ги гледам, заедно с разкошните рози, предвид това,че този път Рождения ми ден ме завари в кризисен период на равносметки, анализи и разочарования, си мисля колко точно паснаха на ситуацията и по-философската ми настройка.Всички те толкова добре символизират живота с красотата, опиянението и сладостта му, който обаче не би бил хармоничен без да ги има и горчивината, и болката от убождането...

Пожелавам си симпатичната модерна фея, бъдещ подарък за дъщеричката ми, който още не е виждала, да ни донесе малко повече доброта и човечност.Аз лично имам нужда, а предполагам и всички останали.

Важен момент при приготвянето беше определянето на количеството желатин, така че да се получи достатъчно стабилен мус и все пак да се усеща пухкав, лек и въздушен.Той чудесно се комбинира със сочния плод и хрупкащите от семенцата блатове с наситен аромат на масло и цитруси,криещи изненадващи сладки гнезда от златни стафиди.
Разкошна торта, която пасна по всички показатели на вкуса ми.Винаги съм смятала, че красотата на една торта до голяма степен се крие в разреза и сполучливо съчетаните съставки.
Надявам се да се хареса на тези от вас, които решите да я опитате!

Тарти с круша и синьо сирене плюс един коктейл

Есен.
Красива в златната си пъстрота, галеща с меката си топлина, щедра и изобилна с плодове, събрали светлината и сладостта на лятото....

Харесва ми постепенния слънчев преход към зимните студове.Обичам топлия есенен дъжд.Трудно понасям рязката смяна на времето, както се е случвало за ден да скочим от един сезон в друг, след като и термометрите са подскочили с 10-15 единици надолу от раз.

А тъй-като в изминалите дни тези термометри  се бяха затъжили за летните си стойности дори, съвсем на място стои предложението ми за есенно-ароматен коктейл, по летному освежителен...

Разбира се, не е предназначен за компания на тартите с класическата комбинация на круши и синьо сирене, но в последователност към края на деня защо не?...

Ноемврийски предложения

Рецептите в новия брой на сп.Кенгуру - Тарт с круши; Гратин с ябълки, пуешко филе и майоран; Десерт с тиква; Коктейл Карамфилена круша

.

Печена тиква със сметаново-пармезанова заливка

Като стане дума за тиква, неизбежно ме спохожда спомена за емблематичния разказ на Елин Пелин и кахърния му герой.За разлика от него обаче, веднага си казвам, че много харесвам тиква и любимият ми начин за приготвяне е най-обикновенния - печена, нарязана на онези едри четвъртити парчета и без никакви добавки (... е, може малко подслаждане, зависи от тиквата).
Като човек, чието детство е преминало в един друг строй с оскъден достъп до информация, дълго време знаех няколкото основни начина за приготвяне на тиква - десертните.Впоследствие се появиха рецептите за тиквени супи, също и вкусните печива с пюрирана тиква в тестото и още много ....Тази есен имах желание да я опитам по друг, по-различен начин от приготвяните досега.Исках и да ми е гарантирано вкусно, така че се доверих на майсторите-професионалисти.

Въобще не се съмнявах колко ще ми допадне рецептата на Джейми Оливър, сполучливо вкусово съчетана.Със щедра доза сметана и вино, с чудесния аромат на мащерка, добре подкрепена от кориандъра и приятния нюанс мускатово орехче...Не пропускайте лютия пипер - без неговото Осезаемо присъствие няма да е същото!
Ясно стана вече, хареса ми и бих повторила!:)

Финално, да се похваля :), а тези от вас, които снимат храна и се вълнуват от стайлинга, вероятно ще разберат тръпката.След като видя готварско-фотографското ми хоби, моята леля изнамери от архива си и ми подари едни съвсем нови, но близо 30-годишни салфетки.Реших да ги включа в снимките и с малко съжаление отрязах автентичния ретро картонен соц-етикет, който с ОТК-а печата си и всичко останало навява толкова спомени за онези други времена и онзи друг строй.....
Прегръдки, лельо!:)