постен таханов кейк

Зима. 

Един от четирите ми любими сезона. 

Първият сняг идва навреме. Комбинацията  със 

зимни подправки и плодове е задължителна за 

уютни следобеди, стоплени с чаша чай и ароматно печиво. 

кейк с полента и грозде

Докато завърша снимките за дъждовната есенна публикация изгря слънце, така че първо споделям слънчевата. Този кейк, освен че съдържа цялото лято, събрано в ароматните гроздови зърна, притежава и чудесен баланс на съставките. Използването на масло и олио, на захар и мед и на два вида брашно, не е каприз или израз на колебание  кое от двете да бъде. Партнират си перфектно и създават една приятна текстура с характер. Една лека сладост, омекотена от меда, с намек за аромат на масло, добре подкрепен от лимоновата кора. И наситен жълт цвят, дължащ се на домашните яйца и полентата. Няма какво да увъртам, допадна ми дотолкова, че вече три пъти  този сезон беше приготвян за компания на сутрешното и следобедното кафе.

кейк с рикота и малини

ах, този кейк! Беше толкова вкусен, колкото очаквах. Има такива рецепти, при които преди да съм ги опитала, вече съм напълно уверена във вкуса и в това, че са сполучливи. Подходяща е и за замразени малини, но непременно трябва да се опита в сезона, когато са свежи.

лимонов кейк с боровинки и кисело мляко

Бързам да споделя рецептата докато още сме в  сезона на боровинките ....

пълнозърнест кейк с круши и босилек # 2

Когато рождениците раздават подаръци, могат да се случат само хубави неща. Още повече, ако провокират
приготвянето на интересни есенни печива. С пожелания към целия екип на Лидл за успех, ползотворна работа и
много нови идеи за клиентите! Честит Рожден ден и от мен!

Barmbrack

Съвременният начин на празнуване на Хелоуин никога не ме е впечатлявал, особено  с китайската инвазия на

пластмасови аксесоари и декорации (къде ли ли не са намесени вече). Тъй-като предния месец
правих рецепти на тази тема, обхвана ме любопитство и се поинтересувах
по-подробно от историята му, най-вече частта, свързана с храната.
Като всеки празник с дълбоки корени, и този впечатлява с простотата,
в която хармонично са  вплетени вярванията и разбиранията на хората. Всеки от нас знае повече или по-малко
за произхода му. Както много други, също преминава през различни етапи, добавяни са нови неща.
Беше ми интересно да разбера, че днешната “trick-or-treating” игра  води началото си от 14-15 век, 
когато съществувал обичая souling, при който в чест на възкръсналите души във всяка къща се правели 
малки soul cakes, събирани в нощта срещу Вси светии от група бедни деца. 
Светещият тиквен Джак, безспорната емблема, дължи съществуването си 
на ирландските емигранти в Америка. Да, вярно е, че тиквата е по-лесна за издълбаване и по-красива, 
но стиснатият Джак от легендата, който излъгал Дявола и измолил от него да не взима душата му,
 впоследствие лутайки се в тъмнината между рая и ада, получава от опашатия светещ въглен, 
който слага в  една издълбана ряпа. 
Фенери от картофи и репи са слагали хората на первазите на прозорците, 
за да плашат духовете, преди да дойде ерата на тиквите.

 "Традициите не са това, което бяха..."  
 Бонбоните и дребните сладки във формата на духчета, мумии, ковчези, кървави очи и
всякакви пълзящи  твари са днешните характерни лакомства, израз на модерното разбиране за Хелоуин. А традиционните ястия, приготвяни в този ден са няколко и задължително вегетариански - от картофи, зеле, лук, ябълки, яйца, масло и мляко. 
Между тях е и плодовия хляб barmbrack, който се пече в самия ден  и се сервира с чай и масло.
Но това не е всичко. Филията brack трябва да се яде с повишено внимание,
защото не се знае каква изненада крие. Може да е приятна или не толкова, зависи какво ще се окаже в нея.
Ако е пръстен - страхотно, ще има сватба следващата година. За "щастливците" с копче и напръстник - лошо,
означават ерген или стара мома (завинаги!, според някои източници). Монетата е богатство,   
клечката - пътуване, а парче плат - бедност. От всичките предмети за гадаене,
които слагат в бармбрак,  пръстенът е най-важният и в много рецепти
и писания за празника се упоменава само той.
Част от другите храни също са били използвани за предсказване на събития от следващата година. 

Рецептите  за хляба са два варианта. По-старият е с мая, а съвременният е във вид на кейк, 

наричат го tea brack  и е изключително лесен и бърз за правене (като не броим накисването на стафидите). 

Първо изпробвах хляба с мая, но повече го докарах до козунак, докато днешният вариант 

е нещо съвсем друго. Хареса ми много и тъй-като не е част от нашите традиции, 

присвоявам си рецептата за редовно ползване.

пожелахте да хапнете # 3 / морковен кейк

Първото нещо, което ми се иска да направя, когато има черни смокини на пазара. Толкова ми харесва комбинацията, 

че  не съм го пробвала по друг начин. С плодов топинг към глазурата от крем сирене се усеща по-богат и  по-лек като вкус.

 Колкото и да е странно, морковения кейк асоциирам повече със смокините, отколкото със самите моркови. 

Независимо, обаче, от условния рефлекс, който съм си създала, мисля тази зима да не го забравям 

веднага след изчезването на смокините, а да го повиша в ранг висока и стройна торта. 

От известно време обмислям какъв точно крем да използвам. Ясно е, че ще стане вкусна,

защото тестото е сполучливо - ароматно и не много сухо. Остава и другите елементи да се изяснят.
А сегашният вариант е идеална добавка към есенния чай или кафе.
 

Пожелавам на всички приятни почивни дни, а на празнуващите Димитровден -  хубави емоции! Този ден, с който идва зимата, според старите поверия, ми е много на сърце. Харесвам и нея, и есента. 

Всяка има своето очарование и първото нещо, което се сещам, стане ли дума за тях, е уют и топлина, а не неудобствата и затрудненията, които причиняват. Предстоят ни едни от най-любимите моменти и празници...

Пълнозърнест кейк с круши и босилек

някои рецепти са сложни. искат да им отделиш време. или пък много  време. някои имат досадна предварителна подготовка. други трябва много да внимаваш как ги печеш.

някои ....... някои въобще не ги правиш втори път .

има и лесни  рецепти.  даже много лесни.  а някои  пък изглеждат по-здравословни от други.

има и такива, за които се сещаш в студените неделни утрини, когато навън е тихо и бяло [за предпочитане :)]

неделя сутрин през зимата....  най-хубаво е  да се излежаваш на топло.  няма бързане, няма суетене.  всяка клетка от тялото е в релакс и хармония с останалия свят.  кафе или чай?  бисквитки?  всеки път ли ще са бисквитки ?....

някои рецепти  искат  малко -  вечерта да си претеглиш част от съставките и да подготвиш формата за печене.  какво ще кажете за събота вечер например?  в неделя [ кой е станал първи?] докато фурната се подготвя, се забърква останалото.  пече се....

няма как, някой трябва де се измъкне още веднъж от завивките.  но има награда!  а следващата неделя може пак да са бисквитки ;)

Бадемов кекс с тиква и канелена сметана

Много ни поглези тази година есента с циганското лято, което ни подари :) Tъй-като сме в седмицата на рождения ми ден, имам спомени и наблюдения за това  колко различно  е било времето  през годините в началото на ноември . Още пазя в съзнанието си толкова ясна картина за една отдавнашна сутрин с потънала в бяло София, и с онази позната тишина, носеща странното усещане за нереалност, които само обилно натрупал сняг може да предизвика.... Всичко се е сляло, не се вижда къде са улиците,  къде са тротоарите. Затичвам се да хвана автобуса,  за да не закъснея за училище и точно като по филмите с банановите кори, правя един  финт с всичките  познати, смешни движения в опит да запазя равновесие, после друсвам, разбира се,  не на страната със свободната  ръка, а на тази, която държи кутиите с бонбони.

Какво е оцеляло и как съм почерпила не знам, това ми се губи, но гледката на разкошната приглушена зимна картина в контраст с това как на завоя се мятам в преспите точно върху  бонбоните, е един от любимите ми  спомени зададе ли се поредния рожден ден. Особено, когато времето е топло, няма начин да не се връщам поне няколко пъти там, в онази сцена. И с носталгия, няма как, когато си задминал някое и друго десетилетие.... Но за времето, не това календарното,  ми беше думата, ето до вчера бяхме по къси ръкави още....

Пак направих дълга пауза в блога, а имам интересни рецепти за публикуване. Трудно ми е да се организирам добре. Завъртяха се ангажименти, напрежение, неприятности. Напоследък все повече се чудя дали  защитната стена срещу хорската лошотия, която се опитвам да си изградя е прекалено тънка, или  лошотията прогресивно се е умножила. Колкото и да искам да съм недосегаема, успява да ме докосне, огорчава ме.... Наистина, не знам кога толкова хора престанаха да бъдат човеци, и кой е виновен ....

За компенсация обаче, съм затрупана с бележки с много сърца и любов.  Децата, след като са били непослушни, ги пишат  и като извинение ми ги оставят навсякъде, сгънати, слепени, залепени...... И на рисунките им все по-хубава ставам ;),  коронясана ..... Готвенето  съвсем в буквалния смисъл стана забавно. Напоследък докато извършвам любимата за едни и омразна за други дейност, повтарям [по много, много, мнооогоо пъти] думички и стихчета за котаРаци, кРиещи се от мишки; за  пРипкащи катеРици и стРашни Раци. Скоро ще съм номер едно в скороговорките :) Въобще, редим думички с "Р" в тях до откат и помагам на Гери с домашните от логопеда. Хубавото в цялата работа е, че след няколко месеца посещения, още от началото на лятото може да произнася едно перфектно Р. В тази връзка, на който има нужда или резерви, мога спокойно да  препоръчам да се довери на методиката на  специалистите.

Както виждам, други неща ме вълнуват  в момента  и не знам да пиша ли нещо за рецептата все пак, или ще стане досадно. Общо взето всичко е ясно, а и само тикви напоследък около Хелоуин. На финала искам да ви кажа, че се готви нещо много интересно - на 8 и 9 ноември в Интер Експо Център/ София ще се проведе кулинарнoто събитие -  COOLinar . Не само наименованието е куул, но и програмата с  лекции заслужава внимание.

/

Кекс със сочен какаов пълнеж - идея # 7

Вчерашният ми ден беше един от тези, в които се налага да натиснеш Пауза и да преосмислиш някои неща. Започна добре. Обичайната семейна обстановка. Направих си и списък с продукти, за да приготвя две рецепти (ще бъде вкусно! :) по обещание в блога, което дадох още преди Коледа. Към обяд обаче установих, че за друг ангажимент, чието изпълнение съм провлачила повече, отколкото въобще съм си давала сметка, на всичкото отгоре цели две седмици съм пропуснала да отговоря на момичето кога най-накрая ще съм готова ....

Честно казано, доста се потресох от себе си. Винаги съм била човек, който си държи на думата и спазва всичко обещано. Факта, че времето  профучава шеметно и седмиците изглеждат като дни нито е нещо ново, нито  оправдание. Това, че не си правя списък със задачите  е  проблем. Какво  може да помогне списъка? Запълва се толкова бързо, че в един момент се превръща в огромна маса от думи, за която също трябва да отделиш време, да прецениш и маркираш най-неотложното в нов списък. Пробвала съм, но накрая се задръствам с листчета, списъци и тефтери и започвам да ги губя някъде сред всичките други важни неща...
Забелязали ли сте, че постоянно нещо търсим... търсим еди-какво си загубено, търсим 3G, търсим  wireless, или зарядни - все някое зарядно липсва!.... толкова много зарядни имаме и така сме си усложнили живота, че накрая със сигурност загубваме нашето...

Доста се шокирах от себе си и спешно си осигурих релакс раходка, което означаваше да командировам децата при баба и дядо за следобеда. Заедно с тях нямаше как да се получи желания ефект. Тогава  постоянно съм в  ролята  на помирител или звероукротител, или чакам на досадни опашки за пуканки, след като съм се уморила да им обяснявам за палмовото масло, а и щом е по изключение.... Успях да  походя в тишина, да пощракам някои птици и клонки, вкъщи пих кафе, преглеждах снимки и  писах в блога, отново сред оглушителна тишина. Успях да си възвърна баланса, но не и да си простя...

Сигурно се чудите  какво общо има кекса с цялата  история. Нищо общо. Иска ми се заедно с  моите словоизлияния да има все пак някаква полза от публикацията, а и обичам да се придържам към тематиката на блога. Правих го през лятото, хубаво е да се добави тук. Вчера даже идеята за печене на нещо вкусно за оправяне на настроението не ми изглеждаше привлекателна. Следобедното кафе мина с бисквити от магазина.

Рецептата е от соц. времето. Спомням си я като дете - майка ми донесе няколко парчета от почерпка на нейна колежка. Интересните идеи дори  са две и по принцип са  известни. От една страна, тази за пълненето с какаов сироп след изпичане. Ако се направи добре и с търпение, се получава изключително вкусна и сочна  вътрешност. От друга -  операцията става страшно лесно с пипетите от детски Панадол. Няма нищо диетично и здравословно в кекса. Това е хард рецепта с много масло, захар, бяло брашно... всичко е оставено на волята на ядящия и способността му да се ограничи до малко парченце, което никак, ама никак не е лесно...

Кейк с грозде

Този кейк е една  интересна интерпретация на тосканската скиачата с грозде. Преминал веднъж през американска територия, където маята е заменена с набухвател, а половината зехтин - с масло, придоби още някои промени по мой вкус.

Така идеята за сладък хляб с грозде и зехтин премина в рецепта за  един бързо приготвящ се кейк с по-плътна текстура и приятен вкус на масло и орехи. Може да се използва прясно мляко, за да се смекчи структурата на тестото или  бяло вино за още по-неустоим аромат.

Правих го няколко пъти в края на септември и октомври, но за жалост има нерадостната съдба да се появи в блога чак към края на ноември. Какво да се прави, за мен лежерното или дори по-стегнатото бързо седене пред компютъра за подобен тип удоволствия си остава непостижим блян.

Да не говорим за още по-приятното релаксиращо вечерно разхождане из виртуалното пространство, което по идея върви с удобно излягане и чаша вино за компания. В тази ситуация  моментално преминавам  в положение заспал и много чаши остават недопити, което е недопустима загуба.

Това е засега положението при мен.
До скоро! ...  надявам се :)

Шафран ~ Бадемов кейк с праскови и шафран

Изглежда добре, мирише добре, на вкус е добре, лекува и действа добре – едно от най-лаконичните описания на шафран, което срещнах и различно от традиционното “най-скъпа подправка в света”. Предвид високата цена и наличието на фалшификати, много хора не я използват или смятат, че това е работа за шеф готвачите. И всъщност правят грешка.... Все пак добре е да се уточни защо е толкова скъпа. Един килограм шафран струва между 1000 и 10 000 евро  на едро. В това количество се съдържат от 150 000 до 450 000 нишки. Всяко цъфтящо за кратко през октомври цвете на шафрановия минзухар Crocus Sativus има само по три ярко оранжеви близалца, от които след изсушаване се получават тези нишки, наречени пистили. Но въпроса не опира единствено до цифри и бройки, нужно е много търпение и труд за да се добият. В отглеждането на този вид минзухар и получаването на готовия  шафран няма възможност за съкращаване, интензифициране или механизиране на процеса. Всичко се прави на ръка – от ежегодното разкопаване, разделяне и повторно засаждане на луковиците през събирането на реколтата рано сутрин за 3-4 часа след изгрева на слънцето до внимателното и бързо разделяне на нишките преди да са станали на каша и накрая - деликатното им сушене. Една безкрайна надпревара с времето и климатичните несгоди, такава каквато е от хиляди години насам ....

ISNA/ photo: Amin Khosroshahi

Ако човек сложи в дланта си малко шафран и го помирише ще разграничи ясно уловимия аромат на йодоформ и сено. Фините тъмночервени нишки носят не само духа на една трудно, бавно и изцяло занаятчийски добита стока, но и частица древна история. Праисторическите хора са използвали тичинките на дивите му предци, за да оцветяват в жълто част от пещерните си рисунки преди 50 000 години. Отглеждането на култивиран шафранов минзухар датира отпреди повече от 4000 години. Въпреки, че днес го свързваме основно със страни от Близкия и Далечен Изток, учените смятат, че води началото си от място, много по-близо до нас – остров Крит.
Дълъг и интересен е пътят на шафрана. Връщайки се хиляди години назад ще го видим често изписван във фреските на минойските дворци, някои добре запазени и до днес в Крит и Санторини. Ще прочетем за него в древните асирийски ботанически книги; ще чуем да го възпяват в Соломоновата Песен на Песните; ще го видим, използван от Александър Велики и воините му; ще усетим аромата му във ваните и парфюмите на Клеопатра; ще го разпознаем, втъкан в нишките на персийските платове, принасяни в дар на боговете и в цвета на първите жълтообагрени роби на будистките монаси след смъртта на Буда Сидхарта. Той е и в товарите на финикийските кораби; и в услуга на римляните и гърците за оцветяване на дрехите, косите, украсите на площадите и театрите им, и за ароматизиране на вината им. Луковици на Crocus Sativus били сред стоките на маврите, разпространили го из Северна Африка, Испания, Португалия, Южна Франция и Сицилия, с което през 8-ми век сложили край на застоя в отглеждането му в Европа, настъпил след упадъка на римската империя. Шафранът е в центъра на кървавите конфликти между благородници и търговци през 14-ти век, когато по време на Черната смърт бил най- ценната стока като вълшебна съставка на лековете за страшната чума. Това е периода, в който търсенето му стигнало своя пик и търговията с шафран вървяла ръка за ръка с пиратството и измамите. От това време са  едни от най-мащабните фалшификации на шафран, довели до създаването на кодекса Safranschou, който предвиждал глоби, затвор и екзекуция за нарушителите.

 images: Wikipedia, BBC Good Food, www.saffronspices.co.uk

В днешно време в сила са други закони, разпоредби и прецизна стандартизация на шафрана по ISO  от 1993-та. По нея се оценява оцветяващата способност, като достигането на оптична плътност минимум 190 гарантира влизането в Първа Категория. Високата оцветяваща способност автоматично означава, че шафрана има по-силен аромат и вкус, като колкото повече се надхвърля тази граница от 190, толкова по-качествен е той. Едни от най-високите достигани стойности са около 250 и нагоре.Това са най-добрите сортове и само тъмночервените върхове на близалцата. При останалите категории - II, III и IV качеството намалява, като за последната оптичната плътност е под 80. Най-правилния начин да се определи качеството на нишките е лабораторното измерване. Въпреки това се прилагат и други методи, базирани на дълъг опит и натрупани знания при работа с шафран. Много важно за качеството на дадена партида е дали съдържа само тъмночервените части на близалцето или е с по-дълги нишки, включващи и бледожълтата основа (шийката), която не е ценна, но на практика увеличава теглото на продавания шафран. В това отношение също има четири категории – A, B, C и D.
Въпреки стремежа нещата да се вкарат в някакви рамки, година след началото на 21-ви век едно изследване в Брадфорд показало, че почти четвърт от шафрана на английския пазар е фалшифициран или подправен. Най-честите измами са смесване с тичинките на шафрановия минзухар ( останалите три жълти нишки от всеки цвят), които нямат никаква  кулинарна стойност; добавяне на оцветени в червено копринени нишки; употреба на изсушена шафранка, която е съвсем друго растение .... По-лесен за фалшификация е шафрана на прах, като най-често го заместват или смесват с куркума, червен пипер и други удобни за целта пълнители. Логично, правилото за покупка на шафран е избора на по-реномиран продавач или марки, които държат на името си. От полза е и познаването на шафрана, аромата и вкуса му.

От няколкото  големи  световни производителя, Испания произвежда шафран с по-деликатен цвят и фин аромат, докато този от Иран и Кашмир е с по-наситен цвят и по-силен аромат. Към днешна дата Иран произвежда около 90 % от шафрана в света. Съществуват няколко сорта, като най-силните са от района на Гръцка Македония, Иран и Кашмир. Има и такива, които се смятат за най-ценни и висококачествени. Например Акуилския шафран от Италия- Zafferano del L'Aquila, който има специфична форма на близалцата, много високо съдържание на шафранал и съответно силен аромат (произвежда се единствено в района Абруцо на площ само 8 хектара). Или “Монгра” от Кашмир, който е най-скъп и най-труден за откриване. Самият минзухар Crocus sativus Cashmirianus, от който се добива е с много наситен пурпурен цвят, изсушените нишки са най-тъмните в света, което предполага силни оцветителни способности, вкус и аромат. Можете да погледнете разказа на Meeta K. Wolff  от "What`s for lunch, honey?", която има индийски произход, за това как е търсила кашмирски шафран в много добре зареден супермаркет  в Дубай и с изненада устанвила, че не го вижда. След като попитала, управителя я завел до сейф, в който били заключени опаковки шафран от Кашмир. Нищо странно, след като цената му е по-висока от тази на златото.... Всъщност в Индия има наложена забрана за износ на висококачествения шафран, произвеждан на нейна територия.

iranian_woman_photo: www.kashmirkesarkingdom.com 

Изглежда през всичките тези дълги години от съществуването му, на шафрана се е гледало като на панацея. В рамките на почти 4000-годишната си история е бил предписван за лечение на близо 90 болести. Широко използван от египетските и гръцките лекари; смятан и за наркотик, и за афродизиак; заемал и все още заема централна роля в източната медицина; една от основните съставки в Аюрведа... В Англия по време на Тюдорите бил употребяван срещу депресия (днес все още се употребява, не само там), за което Франсис Бейкън пише “Шафранът…премахва меланхолията и безпокойството, съживява мозъка, развеселява ума, вдъхва смелост...” и смята, че ”... либералната употреба на подправката в сладки и бульони” е това, което правело англичаните толкова “одухотворени”..... Съвременната медицина отделя все повече внимание на шафрана. Смята се, че притежава противоракови, антимутагенни, антиоксидантни и имуностимулиращи свойства, в състояние е да забавя настъпването на слепота.

Къде сме ние?  Както и очаквах, намерих много лесно "шафран" в опаковки от 20 г за 2.20лв всяка. Това е въпросната  шафранка или Safflower, с която се опитват да го заместват. Има някакви оцветяващи способности, но основно се използва за добив на олио. По принцип не съм запозната в цялост с това какво се предлага у нас.  За десерта от тази публикация използвах шафран от Иран - 0.12 г за 3.59лв. Комбинацията цена-качество ме устройва, въпреки че опаковката е мека и пистилите се начупени. Лошата новина е, че не се намира редовно. Подозрителна съм към шафран с по-ниска  цена или на прах. Ясно е, че качествения шафран няма как да присъства редовно в кухнята ни и едва ли е нужно. Но все пак ми се струва хубаво да се знае повече и човек да е подготвен било за осъществяване на кулинарни пътешествия на територията на  масата в трапезарията или пък за приготвяне на изтънчени ястия при специални поводи. Интересно ми е дали ще мога да направя сравнение и ще изпробвам  известния Крокос Козанис от Гърция, след като се сдобия с него при наличност. Като цена е сходен с горния от Иран.  И още един, който е два пъти по-скъп - от Тоскана, района на Кианти класико ( когато любопитството надделее и преглътна цената.... )

Тъй-като скоро не съм писала в блога, даже и лятото се изтърколи вече, искам все пак за кратко да споделя най-впечатляващата гледка от моята отдавна приключила ваканция. Не е вълшебен изгрев или прекрасен залез с цялата красота на житейския кръговрат, която носят, нито пък разкошен пейзаж.... Той е на деветдесет и една, тя – на една. И това не е само поза за снимката, а миг от ежедневните им разходки в морската градина, за които нито дядо, нито правнуче разрешаваха някой да им разваля тандема. Изключително вдъхновяваща!

След прекалено дългата пауза и темата, по която изчетох толкова много и все още ми е интересно, се надявам  скоро да навляза в обичайния ритъм на публикуване. Ще направя още един пост с други подробности за шафрана. Имам снимана и една вкусна рецепта с грозде, за която вече нямам търпение да подбера кадрите ;) .....

Продължете за интересни линкове...

Морковен кейк / Carrot cake

Може ли в един кулинарен блог да няма рецепта за морковен кейк?.... Може, разбира се.
Но ще е по-хубаво ако има :) , казано в стила на един от любимците вкъщи - Мечо Пух.

Това е моят вариант на рецептата. Както вече правилно сте забелязвали при приготвянето  или преглеждането на рецепти, идеята за диетичен и здравословен кейк, породена на първо четене от думата морков, на второ четене отстъпва място на впечатлението за по-скоро леко калоричен кейк. Случвало ми се е да го  виждам и в категории детска кухня. С толкова много захар, масло и крем сирене? Но, какво пък.... могат да се подбират правилно моментите, в които да се приготвя и консумира.

Има дейности, които изискват полагането на известни усилия, така че някоя и друга калория в повече въобще няма да са излишни. Едно парченце кейк към закуската преди да отидем на  пистата, на разходка в парка или в планината - още един начин да се преборим със студа и да сме сред най-бързите....когато се налага  :) ....

Не е изненада, че смокините са може би най-подходящият плод за гарниране към глазурата от крем сирене. Направо се влюбих в комбинацията и това е едно от първите неща, които ще направя, когато са налични.

По това време на годината може да се заменят с филетирани резени мандарина или портокал, ако смятаме, че искаме някакъв плод към десерта .... Също парченца ананас от консерва ... Или пък да гарнираме само с леко запечени орехи и мед. Не знам за вас, но аз обожавам кейка след един ден престой в хладилника, когато основата е станала още по-сочна, а ароматите - по-силни....

Carrot cake recipe