Mесецът, за който обикновено казваме, че е посветен на любовта ... В момента не знам как е
, защото отдавна не работя в голям офис и не попадам в подобни ситуации, но преди години имаше разни спорове и стандартното разделяне на два лагера – едните празнуват виното, другите си разменят валентинки. Затова се опитвам максимално да си изясня нещата и да ги погледна в по-общ план. Предлагам да се върнем назад в историята и да видим какво се e случвало тогава по това време на годината.
Периодът от средата на януари до средата на февруари бил месец
Гамелион в календара на Атина и дни за почит на
свещения брак между Зевс и Хера. В древен Рим имало обичай, останал от предримско време, за честване на бога на овчарите и плодородието Луперкус. Фестивалът
Луперкалия бил провеждан от 13-ти до 15-ти февруари с цел прогонване на злите духове и пречистване на града за здраве и плодородие. Като част от ритуала, жреците принасяли в жертва кози и кучета, а след това
обикаляли града, държейки над главите си козя кожа. С нея докосвали всички, които срещнат, за да им донесе здраве. Младите жени вярвали, че след допира с жертвената кожа ще имат многодетно семейство и леко раждане.
Lupercalia се предхождал от архаичния празник на плодородието
Juno Februa, честван по същото време и със сходен смисъл за предпролетно очистване от зли духове и енергии. От него произлиза името на месец Февруари. В края на 5-ти век папа Геласий отменя фестивала Луперкалия, защото e езически и обявява 14-ти февруари за ден на Свети Валентин. Първоначално единствено се отслужвала литургия в памет на християнския мъченик Свети Валентин от Рим – свещеник, убит и понесъл мъченичество през 269 г. Въпреки твърденията на някои сериозни автори, принципно се смята, че няма връзка между древните празници за плодородие и Свети Валентин, като ден на любовта, нито пък в началото той се приемал като такъв. През Средновековието започва вече да се прави аналогия между църковния празник и романтичната любов. Първото доказателство са стихове на Джефри Чосър, посветени на годежа на Ричард Втори. В тях пише за ”…
деня на Свети Валентин, в който всяка птица си намира партньор...”, като с тази метафора в чест на краля пресъздава и тогавашните вярвания, че средата на февруари е периода, в който птиците се ухажвали. И тъй като Средновековието е времето, в което възниква
куртоазната любов, славеща се като благородна, чиста и безкористна, какво по-подходящо от това тя да си има празник. Това е периодът, в който най-вероятно са създадени легендите за Свети Валентин, описващи го като мъченик на любовта. Най-разпространената гласи, че сгодявал двойки, въпреки забраната на император Клавдий II, който така губел попълнения за армията си. С помощта на легендите или не, случва се така, че в началото на 15-ти век влюбените, най-вече в Англия и Франция, започват на всеки 14-ти февруари да си разменят любовни стихове и послания. И продължава така няколко века насам, не само там.
Илюстрация в Harper's Weekly, 1864 {източник}
Какво става през това време? До началото на 18-ти век, кавалерите трябвало да разчитат на собствените си творчески умения в стихоплетството и горко на тези, които били вързани в езика. След това в тяхна услуга излиза първият
валентински наръчник, съдържащ готови сантиментални фрази. Появяват се лимитирани серии от принтирани картички със стихове и скици. Тези първи опити, заедно със започналата индустриална революция от края на 18-ти век, отприщват лавината на масовата продукция, свързана с празника. И докато първоначално всичко се свеждало до множество фабрики за валентински картички, впоследствие и благодарение на предприемчивия ум на търговци и производители, започва въвеждането на все повече нови обичаи. Като се започне от подаряването на шоколадови бонбони и сладкиши с форма на сърца, през плюшените играчки, държащи {разбира се} плюшени сърца, та до цветята {червени рози}. Стига се дотам, че през 80-те години на 20-ти век диамантената индустрия налага тенденцията да се подаряват диамантени бижута. Празникът е тотално комерсиализиран и превърнат в доходоносна златна мина.
валентински картички Prang's , 1883 {източник} и съвременна картичка във винтидж стил {източник}
Междувременно обаче, през 1969 г. Римокатолическата църква премахва честването на Свети Валентин на датата 14-ти февруари от
Католическия литургичен календар, заедно с някои други събития, базирани повече на легендарни, отколкото на исторически данни. Името му остава записано в
Официалния списък на признатите от църквата светци. Отбелязва се с по-висок ранг на честване единствено от англиканската църква, а в православната на 6 юли.
Но да се върнем пак на древните предпролетни обичаи от средата на февруари. С тях именно е свързана пресечната точка на празника на любовта и възпроизвеждането на живота, възобновяването на природата и ритуалите за плодородие. У нас по стар стил на 14-ти, а след 1916 г. на 1-ви отбелязваме деня на
Свети Трифон. С обред, изпълняван предимно от мъже се подрязват лози, поливат се с вино и се нарича добра лозарска реколта. Деня на Трифон Зарезан, заедно със следващите два дена, са известни като Трифонци - дни на преход от зимата към пролетта. Сретение е ден, в който се отправят молби за плодовитост и леко раждане. В народните обичаи е останала традицията в земята да се заравят живи въглени, за да се затопли и плоди. Това е първият празник след зимния цикъл, който се изпълнява сред природата.
Трифон Зарезан - честване на свети Трифон/
с.Телиш, 50-те години на XX век {източник}
През този период в Словения има сходен празник, почитащ
Здравко - светец на пролетта, пчеларите и здравето. Вярва се, че по това време започват да растат растенията, тогава е началото на първите земеделски дейности на лозето..... От езически времена до днес, независимо как се наричат празниците и какви са ритуалите, в основата им на практика лежи едно и също - стремеж за възобновяване на живота и възраждане на природата.
В страни като Финландия и Естония, дори Бразилия, 14-ти февруари се празнува като
Ден на приятеля...
Любов и приятелство, здраве, благополучие и плодородие, усещане за предстояща пролет – неща, които си струва да бъдат отпразнувани. Дали и как, всеки решава сам.
малка част от текста е използвана в рубриката ми в сп. Кенгуру бр.75/ февруари 2013