До скоро, Лято!

Не беше от най-лесните. Даже никак. 

Много неща не искам да помня, но имаше хубавите моменти,
заради които го чакаме с нетърпение. 

Започвайки отново да пиша в блога, не мога да пропусна
една от любимите ми категории.

До скоро, Лято!

Доста студено стана предната седмица. Неочаквано ли беше, или пък нежелано, не знам. Чак се зачудих от  есен към зима ли преминаваме. Може така да ми се е сторило, защото упорито отказвах да се обличам с по-топли дрехи. Е, вярно, че и в гардероба още не съм сменила подредбата  на сезоните, както и в мислите си, но това инатене беше излишно, защото си докарах простуда.

Там някъде, между чая и инхалациите, реших поне да прегледам и подбера някои от летните снимки. Вярно, че не съм от най-организираните и подредените (вече), но тази рубрика започна много да ми харесва и ми помага по-лесно да влизам в час с есента. Не, че не я обичам, напротив! Но с годините, и най-вече покрай децата, преоткрих лятото. Забелязвам, че го харесвам повече от преди. Емоциите вече са други, забавленията са различни. Всичко преминава с лекота,  отново имам чувството, че излизам във ваканция, когато започва тяхната,...

Възможно е да го предпочитам и от чисто практична гледна точка. Лесно е да приготвиш някоя рокличка с тънки презрамки заедно с тениска и шорти. Съвсем друго е сутрин, още сънен, да сглобяваш зимен тоалет за трима, всеки с по n на брой слоя дрехи, а след това да се бориш и с упорството на дребните, които повечето пъти са със собствено  становище по въпроса (и това още преди да сме стигнали до якетата, шапките, шаловете, ръкавиците и ботушите - само тук са 5х2....) Така или иначе,  ще го мислим като му дойде времето....

И този път лятото премина  обичайно, с щедра доза дни, прекарани в селската ни къща.  За морската ваканция, от която са снимките, отделихме време само за Варна, за да гостуват децата при Мани (или при баба - думичката, която не трябва да употребяват, но все пак да поясня ;). Пак се възползвахме от богатия, както винаги, културен афиш на града. След първата среща на малките с операта (Верди и Росини в Летния театър - добро начало!) и посещения на изложби, имаме като резулат един възторжен почитател, и един не толкова....

За мен лятото продължи и приключи също така флуидно, хаотично, разсеяно и замечтано-отнесено, както започна. За пръв път нещо в мен категорично настоя да забавя ритъма, и го послушах, доколкото успях. Не съм снимала много рецепти, но ми доставяше удоволствие да разглеждам и често го правех.  Набелязала съм си някои интересни неща и се надявам да ги изпробвам, стига само да се откача от плавното течение, по което още се нося от време на време....

Нашите сладоледи

Започвам да пиша тези редове с усещането за дежаву. Много бързо се изтърколи цяла една година от първата подобна публикация. Сякаш беше вчера. Този път не бях готова навреме да кажа  До скоро, Лято! нито технически с подготовката на файла, нито емоционално. Сега мислите ми са сходни с тогавашните....

 Отново същата тъга по отиващия си топъл сезон, отново същия натоварен с ангажименти септември, който профуча светкавично покрай мен, октомври - и той. Все пак успях някак с периферните си сетива да усетя и оценя  всеки един слънчев ден от циганското лято, което дойде като подарък за неуспелите истински да се насладят на лятото. Така и не се настроих на есенна вълна и смяната на сезона се случи някъде далече от мен, като в отделен паралелен свят. Понякога ми се струва, че съм на път тотално да опоравдая максимата "когато се захванеш с много работи, накрая не правиш нищо {като хората}". Въпреки, че някои неща приключвам успешно, а на други им се вижда края, постоянно идват  нови и не мога да се освободя от усещането, че ежедневието ми е като бягането насън - много усилия и не помръдваш въобще. Накрая всички топки, с които се опитвам да жонглирам ще изпопадат по земята.

За разлика от моето, което се изтърколи напрегнато и бързо като песъчинките на миниатюрен пясъчен часовник, децата имаха тяхното си прекрасно лято с разточително дълга ваканция извън София. Освен обичайните занимания, прекараха доста време в градината (зеленчуковата) и научиха много за растенията и животните от първа ръка. Участваха  в авантюрата на нашите, започнала  като на шега с взимането на  кокошки и петел, и приключила с привързването на всички към тях, нежеланието да ги "настаним" във фризера и чуденето кой да се грижи добре за тях след като  затворим къщата през зимата.

Този сезон имаше  богата градинска реколта, най-вече от домати - любимите розови, сочни чери и голямо количество сладки дребни доматчета. Възползвахме се от продължителното топло време и високите температури и изсушихме по традиционния метод - на слънце, покрити с тензух. Получиха се много добре и почти без никакви усилия .... 

Със сладоледа също се справихме добре. А моите хора са големи фенове. Затова и смятам, че инвестицията в машина за сладолед си струва всяка една стотинка. Много път видя тя, строена в багажника на колата. Голямо разнасяне падна, но съм доволна, защото по моя преценка количеството на изядения промишлено произведен сладолед беше в рамките на допустимия минимум. За домашния не мога да кажа, че се постарах особено с разнообразието на рецепти. Правих многократно едни и същи неща. Като казвам домашен, наистина се получи в голяма степен такъв, защото използвах пресни яйца, домашно мляко и при възможност градински плодове.

1.млечен с банани 2.ледено мляко с праскови и кайсии 3.сметанов с бадемов марципан плюс сорбе с малини и касис 4.шоколадов

Не че съм чак толкова вманиачена по темата, но така или иначе продуктите  бяха налични. Кравето мляко, което взимахме беше много добро и спокойно можеше да се заделя по малко сметана за сладоледа и пак да остава за каймак на киселото мляко или квасак, както съкратено го нарича сина ми. Така че, даже част от сметаната беше домашна.

мохито сорбе с леден чийзкейк

Най-голям процент от общото количество ледено удоволствие се падна на замразеното плодово кисело мляко. Разбира се, всеки път правено на око, но безотказно вкусно и много освежаващо. А и най-лесното... 

Според старите вярвания на този ден се сменят лятното и зимното полугодие. Приключва стопанската година, а Свети Димитър носи студеното време и първите снежинки, което май ще се случи според прогнозите за времето. С наближаването на края на циганското лято и  привършвайки сега тези редове, мисля че най-накрая успявам  да подредя емоциите и да се разделя с топлото време. Вече съм готова за истинската есен.
Честит празник на всички именници!

 първата откъсната от градината диня

 В следващата публикация - кейк. Искам специално да обърна внимание, че наближава провеждането на второто издание на изложението DiVino Taste, което ще се проведе на 17 и 18 ноември в сградата на централния военен клуб, София. Освен представянето на най-добрите вина  от български производители, отново има предвидени майсторски класове, лекции и семинари.

Сладоледена шарлота II. До скоро, Лято!...

Въпреки, че от няколко дена официално сменихме сезона, все още нямам вътрешната нагласа за това. Септември премина покрай мен на забързан каданс. Дните се изнизаха задъхано сякаш са минути и не успях да се порадвам на любимия ми мек, приятно  галещ преход. От известно време работя по проект, който поглъща почти всичкото ми време и енергия, "открадна" ми и разходките с децата в парка. Последните два дена все пак стигнах  до там, за да видя и усетя колко е променено вече всичко.... и всички - по-вглъбени и съсредоточени, със задачите и ангажиментите си... Дори и малките мишоци  привикнаха с новите отговорности и режима в детската градина. Летните безгрижности останаха хубав спомен...

Радвам се, че сграбчвахме с пълни шепи от даровете на лятото, прекарвахме дълго време на открито, поехме много от щедрата слънчева топлина...

Имало е моменти, в които съм предпочитала други сезони, но напоследък все повече харесвам и преоткривам лятото, вероятно защото понякога го гледам  през очите на децата.

Спомням си в една от пролетните ми публикаци с какво нетърпение го очаквах, също и предчувствието ми за нови, интересни рецепти с много и различни плодове. Въпреки че не бях особено редовна в блога, обръщайки се назад виждам, че съм успяла да си създам положителните емоции, които съм търсила ...

Чела съм на различни места от блогъри, които харесвам сходни определения за това, че фууд блогинга и кулинарната фотография са като "вирус". Явно някои нямаме необходимите антитела. Дали въобще ще можем да си ги създадем...и нужно ли е ....

Малко и за тортата накрая. Това е варианта, който ми хрумна след като направих първата сладоледена шарлота и не ме остави на мира почти цяла година. С някои промени в технологията, този път въобще не ми се стори сложна. На практика е доста лесна, особено ако  сладоледа е готов. Единственото специфично и важно нещо е добрата стиковка и правилното разпределение на времето докато се приготвя.
Използвах отново шоколадов сладолед за първи пласт, а втория този път беше домашен сладолед с  марципан. За завършек - пухкава сметана с праскови и запечени бадеми.

Беше предназначена за рождения ден на дъщеря ми. Вече съм разказвала, че тази година изпаднах в голямо чудене за тортите на малките човеци. Тъкмо реших, че след първата шарлота за майка ми, втората ще бъде за дъщеря ми, съответно приготвих я експресно, защото нямах много време до Деня Х и взехме, че сменихме мястото на тържеството. Това ме хвърли в нови размисли, защото нямаше как да бъде пренесена от фризера дотам без да се разпадне по пътя. Така пък се появи вкусната Кокосова торта, която за моя радост вече е тествана и одобрена от читателка на блога :)...
А какво стана с тази торта? Престоя още малко в камерата, след което я хапнахме с голямо удоволствие.