Приказка без край

" .....Имало едно време едно момиченце. То си имало по-малко братче. Не били принц и принцеса, нито пък като Хензел и Гретел.  Съвсем обикновени, живеели щастливо със семейството си и всички много се обичали...

Освен рождения си ден, момиченцето най-много харесвало празниците в края на годината. Макар да било плахо дете, което в началото много се стряскало от среднощното потропване на белобрадия старец, носещ чувала с подаръците на рамо, винаги го чакало с голямо нетърпение... Дори веднъж толкова се притеснило, че си сбъркало името след рецитирането на редовното стихотворение...

Особено се радвало на книжките, които му подарявали и ги разглеждало непрестанно с голям интерес.

Първоначалното стряскане бързо отминало, но било заменено от упоритото чудене Защо часовника на ръката на Дядо Коледа прилича досущ като този на татко? ..... Тогава наричали добрия старец по различен начин, но това е от една друга приказка...

Имало и едно момченце...Не било чак толкова стеснително и послушно, освен това повече харесвало количките и играчките, отколкото книжките. Сериозно се опитало да се справи и с пианото, на което неговата майка много се надявала, но се оказало, че феите били отредили друго...

Минали години, момичето и момчето се срещнали, след още няколко години създали семейство и си отгледали свои дечица. Техните момченце и момиченце не били нито плахи, нито лесно се притеснявали. Като едни много по-отворени представители на новото време, те по-бързо се ориентирали в ситуацията и спретвали  всякакви логически разсъждения. Даже съвсем погрешно се опитвали да правят връзка между джуджетата и магазините..... Но, разбира се, нямали вина за това. Подозирам, че донякъде пръст в тази работа имат хората, работещи в телевизията и още едни хора, на които им казват рекламисти....

Тези леки обърквания и колебания обаче не им попречили ни най-малко да си подготвят Писмата и Чорапчетата, и да разпитват  майка им дали техния блок има комин .... И въпреки, че тя ги успокоила да не се притесняват за комините, първото нещо, което направили в коледната утрин било да изтичат сънени и по пижами до елхата ....

И знаете ли, деца, кое е най-хубавото? ...Тази приказка никога не свършва!
Коледа винаги ще има - за  малчуганите и за всички пораснали деца покрай тях......"

Ш-Шш... шшш  ш ш...!

Тази приказка е подарък за вас, приятели на блога! Честита и много щастлива Коледа!

Шоколадови бисквити с марципан - Marzipantaler

И така, бадемовите бисквити облякоха празнични дрешки и докараха още по-апетитен вид. Няма как да бъде другояче,  намеси ли се шоколад :)  За аксесоар избрах дребни лешници и захаросани портокалови корички, въпреки че тези талери най-често се декорират с натрошен шам фъстък или с парченца орех и нарязани сушени кайсии. Използват се и само комбинации от бял и тъмен шоколад....Но по-съществената за мен част е скрита под шоколада -  тънък пласт марципан, слепен с конфитюр, който е допълнен с малко ром.....Ето така вече цялата комбинация започва да ми харесва...

Главен виновник след миналогодишните Marzipankringel  сега  пак да правя подобен вид сладки  е бадемовия марципан. Видя ли рецепти с него, там съм :) Винаги първи ми привличат вниманието,  направо сами ме намират. Явно ще продължи така до изчерпване на  темата Marzipan-xxx ...

Всъщност, ако трябва да започна публикацията отначало и по съвсем друг начин, на първо място ще кажа, че все още нямам рецепта за класически меденки. Търсих, изпробвах.... но не намерих моята рецепта - от тези с главно М ( или Р? ), които се предават от майка на  дъщеря, всички много ги харесват и се правят всяка година. 

Затова реших да оставя нещата  и да изчакам тя да ме намери. Обикновено така става с хубавите рецепти - случайно, без много напрежение и излишни усилия. ... както се случи и  с марципановите сладки, които много си харесвам.....

.... И сега да не си помислите, че непременно съм издирвала кафява кутия със златисти панделки :)  Цялата ми декорация, опаковки и друго имам от миналата година по различни поводи, за тази все още съм без нови придобивки, дори задължителната  една нова играчка за елхата. Но пък този път много се забавлявах да ги комбинирам и всичко останало плюс омазването с шоколада ..... Колкото и някои неща да изглеждат премислени и нагласени, при мен често пъти повечето са непланирани и стават в движение.

Приемете някои от снимките като моята специална картичка за вас, с най-хубави пожелания !

Бадемови бисквити

Първите ми от серията коледни сладки. Наясно съм, че няма да съм много от полза със самите рецепти точно преди празника. Идеята ми е най-вече да допълня емоциите и настроенията около него, както и да ги добавя в общия списък от преложения.
Дааа ...
Идеални са в комбинация с чаша топла напитка и малко свободно време за разходка в нета...

....Но биха могли да имат и съвсем друга съдба.
Не знам...
Скоро ще разберем ;) ....

Сладкиш с портокал и сушени смокини

С тази  публикация днес съм гост на Руми в един от най-интересните блогове, в който има по Нещо от повечето мои любими теми - впечатляваща фотография; интересни разкази и пътувания;  вкусни рецепти; оригинално декорирани торти, които понякога те оставят с ей-такива-ОкОкОрени Очи; забавни истории, разсмиващи до сълзи...

Удоволствие беше за мен да я приготвя  с празнична тематика  и коледно настроение.... въпреки неподходящото време. Какво да се прави - сняг няма, няма и в склада, както се казва :) Даже забелязвам, че и хора, които не са му фенове заради кишата, задръстванията, чистенето на колите и т.н. също го търсят и чакат вече. Какво остава за нас, обичащите го - двойно страдание...

Тъй-като сладки все още не съм правила ( нищо ново под слънцето, при мен всичко все е в последния момент ), днес имам рецепта за един семпъл, но лесен и вкусен сладкиш, подходящ за сезона. От тези с многото масло и ронливо тесто, на които съм почитател. За една от съставките даже не ми се отваря дума, въпреки че я има вече в заглавието, като знам, че съм планирала още две рецепти със смокини - тъкмо предостатъчно да ви досадя окончателно с тях, а най-накрая и на себе си да омръзна.

Все пак обещавам едната да остане за следващата година, след Коледа ..... Коледа! .... Къде ни е снега? Не е честно! Искаме си уюта, чувството за спокойствие, бялата тишина, неповторимото усещане да гледаш танцуващите снежинки, падащи леко, като на забвен каданс ... скърцащия под обувките сняг ... Не че няма начин да си го създадем сами ( уюта, не снега ), както и винаги сме правили, но все пак един от най-важните елементи липсва ... за сега ...

Оставаме в очакване.....

Вита баница с червено цвекло и най-вкусното мариновано цвекло

Преди да дойде ред на коледните сладки, ще ви предложа две рецепти, подходящи за Бъдни вечер. Баницата с цвекло може съвсем достойно да застане редом до тиквеника и даже да го замести. Принципно прилича на него, но като вкус е съвсем различна - с плътен, богат земен вкус.

Макар да е традиционна за българската кухня, на практика e много слабо разпространена.Това определено ми е странно, защото по мое мнение са доста равностойни и аз със сигурност ще я правя повече от веднъж през идващите празници.

За разлика от баницата и предстоящия й дебют на трапезата за Бъдни вечер, маринованото цвекло присъства неизменно на нея (и не само...) вече няколко години.

Харесваме го вкъщи, всички от близките ми, които са го опитвали също ..... въобще досега няма някой недоволен. Пробвайте и вие :)

Медена торта със смокини, шамфъстък и лешници

Тази торта е посветена на половинката ми. Въпреки всичкото мърморене и недоволство относно взаимоотношенията ми с блога, все пак в най-важните моменти, свързани с него винаги съм имала безрезервната му подкрепа. Не го споменавам често и остава някак в сянка, но той всъщност е стабилната опора на цялото ни семейство. Познаваме се толкова отдавна - още от времето, когато края на миналия век беше ... хм.. едно доста далечно и несигурно бъдеще, свързано най-вече с мрачните предсказания за потоп.... Е, преживяхме го, удвоихме числеността си вкъщи и се надявам все така да преминем и през апокалиптичните очаквания за следващия декември....

Имали сме какви ли не юбилеи. Разбира се, правила съм торти за рожденните му дни. За една такава, перипетиите около нея и крайният резултат ще пиша, надявам се в обозримо бъдеще. И без това го отлагам повече от година поради липса на време и настройка, ще почака още малко, но няма да се откажа...
Тази торта частично е нещо като експеримент. Определено не прилича на Медовик като вкус, било в по-бавния или в по-лесния вариант, но пък тестото е без мазнина, с много малко брашно и обогатено с ядки и сушени плодове. Не само стайлинга й е ретро, но избора на продукти и начина на приготвяне също са в олд стайл маниер. Няма никакви модерни добавки, химически набухватели и специални електроуреди. Освен мазнина, не се използва и захар - сладостта идва от меда и сушените смокини.

 

А свежите смокини за мен са не само декоративен елемент, но и важен детайл на вкуса, така че тортата май преминава в категорията на сезонните рецепти. Освен  двата варианта за крем , които съм записала, в края на публикацията е и по-модерното й изпълнение, което правих за себе си. Отново, както и миналата година се спрях на мус от бял шоколад, но този път в комбинация с маскарпоне.

Виртуално ви черпя с парченце от нея по повод участието ми  в последния брой на едно от любимите ми списания - Casaviva , където с  Дани представяме коледни рецепти. Моята е Свинско руло с ябълки, червени боровинки и розмарин ,  като ще споделя  една хитрост -  може да се приготви и с ябълков сайдер, който вече се намира на нашия пазар. По този начин отново ще получите чудесен резултат.

 МЕДЕНА ТОРТА СЪС СМОКИНИ, ШАМФЪСТЪК И ЛЕШНИЦИ

основа
100 г бяло брашно
100 г смлени лешници *
40 г качествени сушени смокини
6 яйца
100 г мед
настъргана кора от 1 лимон
щипка сол

* използвайте сурови белени лешници (бланширани) или предварително запачете ядките за 10-15 минути в умерена фурна и още топли ги изсипете в чиста памучна кърпа, загърнете и претривайте докато се обелят люспите ( така самите лешници стават по-ароматни)

Измийте сушените смокини с гореща вода, подсушете ги с домакинска хартия и ги нарежете на малки парченца, поръсете ги с част от брашното за да не залепват. Разделете жълтъците от белтъците. Разбийте белтъците на сняг. С тел разбъркайте жълтъците, меда, лимоновата кора и 4 сл топла вода. Към тях добавете пресятото със солта брашно, смлените лешници и парченцата смокини - поетапно, с разбъркване. Внимателно и постепенно прибавете  разбитите на сняг белтъци - разбърквайте сместа отдолу нагоре, всеки път до почти пълно усвояване. Изсипете сместа в облицована с хартия за печене форма с диаметър 25 см *. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Когато блата е готов, оставете го 3-5 минути в изключената фурна с открехната врата, извадете го, изчакайте 3-4 минути, освободете от формата, отстранете хартията и охладете върху решетка.

* това е размер, при който след разрязване по хоризонтала ще получите  два блата. Ако искате по-висока торта, намалете диаметъра на формата или печете в три отделни по-малки съда. Като цяло по-тънък блат е по-удачен вариант.

Сироп за блатовете
3 1/2 с.л. мед
1 1/2 с.л. топла вода
сока от половин лимон или на вкус
Преди сглобяване на тортата блатовете се сиропират добре и от двете страни.

ВАРИАНТИ ЗА КРЕМА
 
Сметанов крем
500 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
30 - 40 г мед
1-2 с.л. пудра захар с бурбонска ванилия

Разбийте добре охладената сметана с меда и ванилията до твърди върхове. Разпределете я между блатовете и отгоре. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Сметанов крем с маскарпоне
250 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
250 г маскарпоне
мед
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия

Разбъркайте маскарпонето и го подсладете с мед на вкус. Разбийте сметаната с ванилената захар до много меки върхове. Прибавете я поетапно към сиренето, като бъркате внимателно отдолу нагоре със шпатула или  дървена лъжица. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Мус с маскарпоне и бял шоколад
250 г маскарпоне
200 г качествен бял шоколад*
300  мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия
 * най-добре хубав кувертюр, избягвайте силно ароматизираните шоколади

Шоколада се разтопява внимателно на водна баня ( съда с шоколада не бива да докосва водата в долния съд, а тя трябва леко да къкри ) . Дръпва се от огъня и се охлажда леко. Маскарпонето, предварително извадено от хладилника за 10- 15 минути с цел  да се отпусне се разбърква с ванилената пудра захар. Добавя се топлия, но не горещ шоколад, като се разбърква с ръчна тел. Добре охладената сметана се разбива до меки върхове. Прибавя се към горната смес, поетапно с внимателно разбъркване отдолу нагоре. Купата се завива със стреч фолио и се оставя в хладилника да се охлади. Муса е подходящ за нанасяне в рамките на следващите един-два часа.
Нанася се между сиропираните блатове, разпределя се отгоре и отстрани на тортата. За гарниране използвайте 3-4 пресни черни смокини,  1-2 сл суров шамфъстък, нарязан или счукан и 60-80 г лешници,  запечени и счукани.

  verdict

Първото издание на DiVino Taste

Няколко думи и от мен за наскоро състоялия се форум за българско вино.
Много сполучливо подбрано място за провеждане, чиято атмосфера съответстваше на тематиката. Стремеж за  разнообразие  на лекциите, обхващащи ползите от виненото обучение, виното в социалните мрежи, виното и здравето, законът и виното, насоки за успешен винен бизнес и създаване на портфолио на изба.
За двата дена бяха предвидени осем майсторски класа. Като се започне от Вино за начинаещи и Съчетаване на вино с храна, Модерното българско вино и Вертикална дегустация на топ български вина до "Златното"българско вино , Разходка из тайните на Бордо, Сира или шираз. Паралелно с провеждането на лекциите в Концертната зала протичаше дегустацията на най-добрите български вина.
Ето и статистиката на организаторите.

Добрата новина е, че вече е учредена и функционира Българска Винена академия.
Защо е хубаво, всичко това, което се случва?
Защото като цяло имаме нужда да подобрим винената си култура. Защото имаме много произведени и непродадени качествени бутилирани вина. В България се правят вина, достойно влизащи в категорията над 80-85 т  по най-престижната 100-точкова скала на Паркър. Защото имаме вино, достигнало рекордните 90 точки, което вече поставя страната ни като винопроизводител  в съвсем друга светлина.
Защото у нас виното и туризма, оказва се, не се познават....

Срещат се  официално, от време на време, само защото се налага.
А дали би ни се наложило да внасяме шата от чужбина, както правят в Напа/Калифорния например, за да развиват успешно винения си бизнес и туризъм. Там има старинни изби, пренасяни камък по камък от Тоскана или други места, за да създават атмосфера на автентичност. Какво да пренасяме - имаме традиция, имаме история, имаме своите забележителни местни сортове грозде. По нашите земи са толкова много уникалните паметници и такива, датирани като най-стари в историята на човечеството, че даже ни е практика от време на време някой булдозер да  помита по нещо.... какво тук значат някакви си артефакти, по-древни и от Стоунхендж дори...

Всичко е тук при нас - скрито някъде под прахта, боклука и безразличието. Възможностите и пътищата са много - за тези, които имат очи и сърце да ги видят...

Вино за начинаещи - лектор  Вили Гълъбова 

Свинско бонфиле с лайм и мед ; Сушени смокини с карамелено-конячен сироп

Тази рецепта определено заслужава по-добри снимки. Правих я в ден, натоварен с много ангажименти и единственото, за което имаше време, освен приготвянето, бяха няколкото щраквания, без възможност за аранжировка, нагласяване и други подробности. Впоследствие пък се оказа, че по невнимание съм изтрила всички допълнителни кадри.

Но, колкото и да ме дразнят тези неща, остават на заден план, защото в крайна сметка има  едно нещо, което беше идеално :) , при това най-важното в случая  - филето и соса. Месото се получи  крехко, меко, сочно и розово, без никакъв намек за сухота и жилавост. Соса -   леко пикантен и добре балансиран. Открих, че много ми харесва как се допълват ароматите на лайм и кимион. Хубавото е, че рецептата беше одобрена от мъжете, които я опитаха, а те по принцип  са по-чувствителни що се касае до  месната тематика.

Технологията за приготвяне на филето е съвсем лесна и удобна. Всичко става много бързо и аз съм с нагласата да се възползвам от тази рецепта предстоящата зима, като изпробвам  и други комбинации за мариноване.

Вече сме готови за снежното време. Забелязахте ли предната седмица как за една нощ рязко опадаха почти всички листа на дърветата, дори и зелените?  Бяха като огромни, плътни килими под короните... Любимата ми черница също оголя съвсем.

Шефките на двора не пропускат да съберат още малко топлинка при всяка появила се възможност. След като се приготвих да ги снимам, не успях да ги навестя в тяхното царство-господарство, защото децата пак бяха инспектирали кошничката с ключовете и не намерих този от задната врата, така че за спомен ми остана само гледката от терасата...

Не знам за вас, но аз вече съм се настроила за дългите зимни вечери, прекарвани вкъщи, с чаша топла напитка или вино в ръка ... с книга, с дистанционното или с мишката пред компютъра...навън бяло и тихо... м мм, банално, но пък толкова хубаво... Тъй-като това е сезона, в който най-много ни се разпуска, а излежаването и мързелуването никога не са ни в повече,  даже и въртенето в кухнята се опитваме да посъкратим, предлагам като втора рецепта един декадентски десерт, такъв какъвто трябва да бъде - елегантен, вкусен и безкрайно лесен.

 

Terre di Giumara - "Най-добър зехтин на Италия" за 2011-а

Този приз Терре ди Джумара печели за втори път на Международните награди за зехтин в Цюрих. Притежава  множество отличия и от други изложения. Това е високо оценяван от специалистите първокласен зехтин, който се произвежда от студено пресовани маслини, отглеждани в долината Belice, разположена в близост до Марсала/Сицилия. По-голяма част от дръвчетата са над стогодишни, стриктно контролирани и обгрижвани, за да могат да дадат висококачествени маслини, чиято беритба се извършва на ръка. Маслините са от сорта Nocellara del Belice - най-популярния в Сицилия.

Terre di Giumara има зелен цвят и чист, силен аромат на зехтин. Вкуса е деликатен - плодов, хармоничен и свеж, с лек пикантен нюанс и приятна слабо усещаща се горчивина. Отличават се нотки на домат, артишок и бадем. Превъзходен за използване необработен като заливка на фини ястия с месо и риба, както и за приготвяне на зеленчуци и салати.

 Предната седмица в ресторанта La Bottega се състоя дегустация на зехтин, включваща  описания дотук Terre di Giumara; Madre terra ( също произведен от ночелара дел беличе); Castello dellе Reginе ( от областта Пулия); зехтини с аромат на трюфел, на лимон, на чесън и босилек.  Водещият Маурицио Феррери, родом от Сицилия разказа  за добиването на маслиновото олио, особеностите и типичните характеристики, които трябва да търсим в него - аромат, баланс на вкуса, послевкус. Интересното при зехтина е, че за разлика от виното, цвета не се взима предвид, така че дегустациите могат да се провеждат и в непрозрачни чаши.

Първото нещо, което трябва да тестваме е аромата - непременно да не бъде лош и да преценим дали е силен. На второ място идва вкуса и баланса на  горчиви и пикантни нюанси. След това е послевкуса или колко дълго усещаме вкуса на зехтина....

 Освен зехтин, имахме удоволствието да опитаме и три вида пастет - от риба меч, от артишок и от  сушени домати. Всички тези продукти можете да намерите в La Bottega. Има голямо разнообразие от сушена паста, паста интеграле ( пълнозърнеста ), брашно от твърда пшеница за тези, които си правят прясна паста, хляб с натурална закваска... И естествено, това, без което цялата картина не би била завършена  - чудесни сицилиански вина. Както и популярната за най-слънчевия остров на Италия ръчно изработена керамика.

Също така можете да си похапнете много добре. Менюто включва пица, паста, салати, основни ястия, сицилианско барбекю, има интересни десерти, като най-новото е шоколадова пица ( с Нутела, разбира се :)

 И накрая идва ред на рецептата на Маурицио за зехтин с лимон. Двата вида зехтин, които пробвахме - с чесън и с лимон бяха приготвени от него. За един литър зехтин ще ви трябват четири лимона, по възможност по-пресни. Използват се само корите, тъй-като те са носителите на аромата. Всичко се слага в добре затварящ се съд и се оставя да престои 4 дни на хладно, неосветено място. Ако лимоните не са пресни може да се увеличи малко времето за отлежаване. Корите се изваждат и зехтина е готов за консумация.