Колко бърза може да бъде една бърза торта?

Въпреки, че представата ни за бавно и бързо е повече субективна, отколкото обективна, все пак  често  има редица неоспорими белези, по които можем да съдим за едното или другото.

Поводът за направата на тази торта бяха "първите стъпки" на едно малко човече в дома на мама и татко - много близки и скъпи за мен хора. Чудесен! За пръв път станах леля :) Мммм, онзи аромат на бебе! Едно от най-хубавите неща....

На сладката ми племенница, на Марина и Бобо пожелавам всичкото щастие на света! Много да се обичат и винаги да са заедно!
Въпреки че сглобяването на тортата беше по-скоро резултат от стечение на обстоятелства, иска ми се да вярвам, че неслучайно има скрит смисъл в нея. Пожелавам на Криси много красота в живота! Да постига всичко с лекота и финес, да притежава и цени истински  стойностните неща!

Освен по този повод, правих тортата още цели четири пъти за други семейни празненства, като веднъж  гостите бяха дошли вече. Явно така се получава, бързите и лесни торти имат щастието да бъдат приготвяни по-често от другите. Факт.
Но, да видим колко е бърза всъщност и бърза ли е въобще.....

Децата много обичат да ми помагат,  както в разбъркването, така и в облизването на бъркалката и купата [най-вече]. Както са тръгнали нещата, скоро ще ги оставям да вършат сами почти цялата работа  ......

Семпла е, наистина. Но вкусна. Улесняваща и неангажираща. В състояние винаги да спаси положението, ако не сме подготвени с друго.
Ягоди, сметана, шоколад... И ванилия за разкош. Едва ли някой би възразил ......

.

пожелахте да хапнете # 2 / popovers

Любими на всички вкъщи. Пожелани няколко пъти тази пролет, задължително с ягодово масло....

Време за салати

Привет на всички, които ще ми отделите малко внимание. Позагубих се наполедък и колкото повече време минава, толкова по-трудно е да възстановя ритъма на публикациите. Тази пролет беше доста странна и сложна за мен, и интересна. Случиха ми се първата наистина осезаема пролетна умора заедно с първата криза на средната възраст или поне нещо, приличащо на нея. Всичко това на фона на кризата в обществото {която май никога не ни е напускала и все повече ми прилича на лабиринт без изход}. Вичките съвпаднаха и почти съм сигурна, че нямат връзка помежду си ...

Иначе времето ми беше и е плътно заето, както винаги и както при всички предполагам.  Преминах  през проектирането на моята собствена кухня. Това е вторият път, в който правя проект на кухня за себе си. И ако преди всичко беше стандартно, познато и рутинно, сега тръгнах по непознати пътеки с неизвестен край - и по отношение на материалите, и като обработка и комбинация на стилове и цветове. Дълго време ми беше трудно да реша какво искам, преценявайки първо от професионална, но и от "кулинарно-блогърска" гледна точка. Искаше ми се, освен функционална и удобна,  да бъде различна и нетипична - място, на което да се чувствам добре и да ме вдъхновява. Оказа се, че след като си направил стотици проекти за други хора в какви ли не варианти, много трудно взимаш решения за себе си. Но  нещата вече напреднаха, даже и аз поработих здраво с четката :) Когато е завършена, ще покажа.

Децата растат, много често са в схватка, като куче и котка са {женската хитрост е вродена, убедих се:)}. Опитвам се да им отделям повече време и енергия, но не ми се получава. Учим се на много неща. Броим и пишем от едно до десет и обратно, и от 10 до 20,  и разни други работи... Имахме наситена програма. Турнир по футбол, първи танци на истинска сцена, открити уроци в детската, занимания с логопед за френското Р на дъщеря ми... Много харесвам рисунките ѝ. Рзглеждам ги, когато не съм в настроение. Винаги има слънце, сърца и Любов (сама настоя да я науча как се пише). За разлика от нея, брат ѝ въобще не се вълнува от рисуването и няма как да го включа, но пък ми е пръв помощник с инструментите.

Колкото до салатите - приготвяме ги редовно. По-често стандартни, понякога и от другите. Покрай салатата с ягоди и спанак, която правих онзи ден, малката набързо и съвсем неочаквано ми хвърли  ръкавицата : "Tи пък, мамо, каква е тази салата с ягоди!... Тогава можеш ли да направиш торта с краставици? Нали имаш блог...."  (блоговете вече са им ясни от филмчето по Дисни за Стан - кучето с блог). Позамислих се малко, но не смятам да задълбавам.... Ама знае ли човек, не го забравих - и вчера, и днес се сетих за това....