Гаспачо и плодова супа с пъпеш и диня

Когато стане дума за студена супа, веднага след таратора идва ред на гаспачо-то. Чудя се дали се прави често по нашите ширини или е по-скоро от типа "само за разнообразие". Така както при нас приготвянето на таратор е толкова естествена, почти несъзнателна дейност, нещо с което се справяш от сън да те бутнат или със завързани очи, а при испано-говорящите например ще бъде една любопитна супа.
Дали посягайки към хубавите домати, набрани от градината или купени от пазара, ще ни се занимава да ги белим, пасираме, приготвяме заедно с останалите съставки или ще  решим да ги нарежем за така обичаната салата...Има неща, които са залегнали толкова дълбоко в традициите ни, че са станали част от самата ни природа. Неща, без които почти не преминава ежедневието  и за които е абсурдно да се говори за рецепта...

Близки и Далечни ...
Смята се, че корените на Гаспачо са в арабската кухня, откъдето една обикновена супа от хляб, зехтин, вода, сол  и чесън бива пренесена от римляните  на испанска територия заедно с идеята за добавка на оцет. Оттук може би идва и основата на другата популярна супа - Ajoblanco, при която допълнително има счукани бадеми. Наскоро преглеждах рецепти за таратор в "Българска национална кухня"/1983 и една от тях - Таратор по жътварски се състои точно от хляб, олио, вода, сол, оцет, чесън и орехи.
Явно с времето тази старинна гозба, за която хората съвсем рационално са употребявали престоял хляб и са използвали най-вече за обяд по полята и градините, постепенно е претърпяла различни трансформации, за да се превърне в някои емблематични супи, които вече "не се познават" помежду си...

Рецептата, която предлагам се доближава до гаспачо от Андалусия т.е. близка до старинния вариант, при който зеленчуците се счуквали в хаванче на дребни частици и  не са изцяло пасирани. Супата била поднасяна в дървени купички с дървени лъжици ( изненадващо съвпадение - за дървените лъжици разбрах след като вече бях снимала супата :) .

За второто ми предложение какво да кажа - плодова супа.... хм...не звучи някак сериозно, особено по въпросните наши географски ширини...
" Fruit soup! Та кой би помислил да мачка и пюрира пресни скъпи плодове, за да ги яде с лъжица?"  Това  е въпроса, който си задава и автора на публикацията What's the Story on the Cold Fruit Soup Front?, след което е прекарал един месец в проучвания по темата, опитал е различни супи, а даже успява да намеси Пипи Дългото Чорапче в началото на изказа си и то не за друго, ами защото едно от местата, където плодовите супи са типични е Скандинавия...Интересно е, стига да ви се чете на английски.
Разнообразието от рецепти действително е голямо. Хубавото е, че освен поднасяни топли и студени, могат да бъдат предлагани за предястие или десерт, в зависимост от степента на сладост и комбинацията от съставки.  Добре изстудента  плодова супа е чудесна за самостоятелно консумиране в горещи дни , или пък поднесена като десерт след  топло засищащо ястие през различните сезони....

Кокосова торта

Избирайки торта за моята рожденничка, търсех нещо семпло, същевременно елегантно и фино. Да ви кажа, финалния резултат много ме изненада. Не си падам по кокоса и производните му, но въпреки това по моята субективна и не толкова точна скала за оценяване на вкус  тя се изкачи доста високо. Системата за преценка е много проста :)  и това е факта, че в момента, пишейки за нея, неистово ми се иска да имам едно парченце до мен...

Както вече споменах в предходната публикация, празничните десерти избрах в последния момент, и не само че нямаше време за предварителни проби, ами и голяма част от работата по тях оставих за деня на самия празник. По принцип обичам прясно приготвената храна и имам лошия навик да се опитвам да правя всичко максимално близо до момента на консумация, с което понякога си причинявам неимоверен стрес. Да не говорим за максимума, който исках да изстискам от себе си в стремежа  да ги снимам, което естествено не се получи много добре. Догодина поне едната торта ще бъде поръчана, с което малките най-накрая ще имат нормална_детска_торта_с_фонданови_фигурки и няма да са жертва на експериментите на майка им. А пък аз ще сложа край на мазохистичната ми практика да си припомням нагледно колко трудно ми беше преди четири години в този ден  и предхождащите го няколко месеца....

Но,  да се върна на тортата... Освен мен, всички почерпени  също много я харесаха. Деликатния си  нежен вкус дължи на сравнително тънките блатове и фин сметанов крем, чиято гладка текстура се постига с предварително смилане на кокосовите стърготини. Сладостта на тази комбинация чудесно се балансира от киселата нотка на глазурата с крем сирене. Целия този ансамбъл звучи много хармонично след като тортата се извади преди сервиране да престои и се поднася на стайна температура, за да се усети цялата мекота и аромат...

След всичките тези словесни фльонги  (представете си колко много ми се иска да си хапна сега едно парченце :) направо да обобщя, че у нас пак ще се прави със сигурност . И ако ви се струва, че в нея има твърде много масло и сметана, по-добре погледнете оригиналната рецепта , където е още повече...На практика се наложи в движение да променя почти изцяло съотношението на съставките, като основно се опитах да понамаля количеството на горните два продукта и захарта. Затова и може би съм толкова доволна, че я оцениха подобаващо и най-вече ме спечели за "кокосовата" кауза.
Разбира се, направих и захаросани листчета от цветята, но определено не ми допаднаха ( за пореден път), така че останаха свежи и в крайна сметка неизконсумирани, както и ментовите клонки, вкусово неподходящи в случая.

Шоколадови къпкейк с нутела и глазура от крем сирене

Здравейте, здравейте!
Изненадващо за мен, така както възнамерявах това лято да не спирам с блога дори през лятната почивка,  впоследствие се оказа, че се получи най-дългата пауза откакто пиша в него. И то при положение, че имам интересни рецепти за споделяне. Но каквито и планове да си прави човек, понякога се случва точно обратното...
След натоварен период на работа и няколко безсънни нощи се гмурнах направо във ваканцията, а докато тя течеше, там някъде в суматохата, тичайки между морето, малкия басейн с пързалката и големия с гъбата придобих режима (....и навиците) на децата, така че за компютъра време и сили не останаха .... За капак,  в цялата суматоха тогава и след връщането ни, отново най-неочаквано за мен, си загубих  вдъхновението да пиша ... В крайна сметка след няколко несполучливи опита за започване на публикация реших да оставя нещата на естествения им ход. Забелязала съм и даже вече съм убедена, че когато нещо трябва да се случи, то се случва.... независимо от нашата воля, намерения и желания. Когато се обръщам назад, спомняйки си различни случки и моменти, си давам сметка, че старите хора неслучайно са казвали Всяко зло за добро...

Така и при мен.  През този "сух" период усещам, че се промени разбирането и отношението ми към това, което правя за блога и то в положителна посока. Предполагам, че в скоро време ще си проличи. Междувременно смятам в бързо темпо да покажа по-интересните и вкусни неща, които правих тези месеци.

А иначе, колкото и да ме е срам, трябва да отбележа, че децата ми пораснаха с повече от два месеца докато публикувам рецептите на нещата, които правих за тях в началото на юни... Но смятам, че си заслужава, въпреки закъснението, защото са доста сполучливи.
Относно тези къпкейкчета, ще кажа , че са много лесни и бързи. До последния момент не бях решила какво ще правя, накрая вече беше късно да поръчвам торта и ето че първия рожденник получи дузина не толкова сърдити пилета, каквито са някои от последните му забавни приятелчета. Не успях да се постарая  да ги оформя добре като физиономии, защото времето ми беше напреднало и рискувах да разваля празника на децата. И въпреки че все пак ме затрудниха за сполучливото създаване на детайли, определено държах на желираните бонбони, чийто малинов вкус добре се вписа в комбинацията на  какаовия кейк с шоколадов Нутела пълнеж и глазура от крем сирене. Допълнителната декорация от ядки с шоколад ми се стори излишна и като визия, и като вкус.

... Всъщност не споменах, че рецептата е за one bowl cupcakes. Вместо обичайните две купи, използвани за първоначално смесване на сухи и мокри съставки, тук всичко се случва експресно, само в една купа...