Започвам да пиша тези редове с усещането за дежаву. Много бързо се изтърколи цяла една година от
първата подобна публикация. Сякаш беше вчера. Този път не бях готова навреме да кажа
До скоро, Лято! нито технически с подготовката на файла, нито емоционално. Сега мислите ми са сходни с тогавашните....
Отново същата тъга по отиващия си топъл сезон, отново същия натоварен с
ангажименти септември, който профуча светкавично покрай мен, октомври - и той. Все пак успях някак с периферните си сетива да усетя и оценя
всеки един слънчев ден от циганското лято, което дойде като подарък за
неуспелите истински да се насладят на лятото. Така и не се настроих на
есенна вълна и смяната на сезона се случи някъде далече от мен, като в
отделен паралелен свят. Понякога ми се струва, че съм на път тотално да
опоравдая максимата
"когато се захванеш с много работи, накрая не правиш нищо {като хората}".
Въпреки, че някои неща приключвам успешно, а на други им се вижда края,
постоянно идват нови и не мога да се освободя от усещането, че
ежедневието ми е като бягането насън - много усилия и не помръдваш
въобще. Накрая всички топки, с които се опитвам да жонглирам ще
изпопадат по земята.
За разлика от моето, което се изтърколи напрегнато и бързо като песъчинките на
миниатюрен пясъчен часовник, децата имаха тяхното си прекрасно лято
с разточително дълга ваканция извън София. Освен обичайните занимания, прекараха
доста време в градината (зеленчуковата) и научиха много за растенията и
животните от първа ръка. Участваха в авантюрата на нашите, започнала
като на шега с взимането на кокошки и петел, и приключила с
привързването на всички към тях, нежеланието да ги "настаним" във
фризера и чуденето кой да се грижи добре за тях след като затворим къщата
през зимата.
Този сезон имаше богата градинска реколта, най-вече от домати -
любимите розови, сочни чери и голямо количество сладки дребни доматчета.
Възползвахме се от продължителното топло време и високите температури и
изсушихме по традиционния метод - на слънце, покрити с тензух. Получиха
се много добре и почти без никакви усилия ....
Със сладоледа също се справихме добре. А моите хора са големи фенове.
Затова и смятам, че инвестицията в машина за сладолед си струва всяка
една стотинка. Много път видя тя, строена в багажника на колата. Голямо
разнасяне падна, но съм доволна, защото по моя преценка количеството на изядения
промишлено произведен сладолед беше в рамките на
допустимия минимум. За домашния не мога да кажа, че се постарах особено с
разнообразието на рецепти. Правих многократно едни и същи неща. Като
казвам домашен, наистина се получи в голяма степен такъв, защото
използвах пресни яйца, домашно мляко и при възможност градински плодове.
1.млечен с банани 2.ледено мляко с праскови и кайсии 3.сметанов с бадемов марципан плюс сорбе с малини и касис 4.шоколадов
Не че съм чак толкова вманиачена по темата, но така или иначе
продуктите бяха налични. Кравето мляко, което взимахме беше много добро
и спокойно можеше да се заделя по малко сметана за сладоледа и пак да
остава за каймак на киселото мляко или
квасак, както съкратено го нарича сина ми. Така че, даже част от сметаната беше домашна.
мохито сорбе с леден чийзкейк
Най-голям процент от общото количество ледено удоволствие се падна на
замразеното плодово кисело мляко. Разбира се, всеки път правено на око,
но безотказно вкусно и много освежаващо. А и най-лесното...
Според старите вярвания на този ден се сменят лятното и зимното
полугодие. Приключва стопанската година, а Свети Димитър носи студеното
време и първите снежинки, което май ще се случи според прогнозите за
времето. С наближаването на края на циганското лято и привършвайки сега
тези редове, мисля че най-накрая успявам да подредя емоциите и да
се разделя с топлото време. Вече съм готова за истинската есен.
Честит празник на всички именници!
първата откъсната от градината диня
В следващата публикация - кейк. Искам специално да обърна внимание, че наближава провеждането на второто издание на
изложението DiVino Taste,
което ще се проведе на 17 и 18 ноември в сградата на централния военен
клуб, София. Освен представянето на най-добрите вина от български
производители, отново има предвидени майсторски класове, лекции и
семинари.