Сметанова торта с мус от кайсии и сушени сливи

Идеята за подобна торта възникна още когато стана дума  за сушените кайсии с шоколад. Малко след това  купих част от продуктите.  Измина доста време докато я направя, после  да оформя публикацията. Ето я най-накрая  - нагласена, тествана, одобрена,  снимана.

Така и не се свикнах, когато адаптирам рецепти и правя промени в движение,  да подхождам предпазливо и да  пробвам предварително с малки количества. Имаше няколко критични момента, а тортата  е голяма и въобще не помислих, че ако съм взела грешни решения, може и да не получи желаната форма. На кого ли му се иска  количество  кремовете да се оттекат  свободно по плота около тортата след махането на ринга. Или, най-малкото цялата да се сплеска.  За късмет такова нещо не се случи. Използвах  ринг за сглобяване с височина 8см и като по поръчка се запълни целия точно до ръба, а след махането му, всичко беше повече от идеално....

Въпреки наличието на сметана, тортата е лека, както  казваме обичайно. Дължи се на плодовете и йогурта. Търпи използването на малко количество мед и захар, без да е блудкава. Така я направих аз. От немалкото хора, опитали я, само един (този, който си подслажда кафето, докато лъжичката остане права в чашата :) каза, че би могла да е още малко по-сладка... Но това е лесно за коригиране - всеки може да подслади двата муса и сиропа според собствения си вкус.

Със сушените и консервирани плодове в нея, тортата, определено има есенно-зимен характер. Независимо от закъснението, все още е актуална, макар и на ръба на топлия сезон. Този,  който вече всички чакат с голямо нетърпение. Ще се случи, това е повече от ясно,  заедно с всичката свежест, на която е способен.

Междувременно, какво пречи да кажем довиждане на студеното време по възможно най-лежерния начин, с парче вкусна зимна торта ? Аз съм винаги За, а и обичам лошото време... {толкова, колкото и хубавото} ....

Сушени кайсии с шоколад и ядки

На първо място казвам Здравейте на всички, които не са ме забравили! И аз не съм забравила никого и нищо не съм изоставила, въпреки, че  преминах първата криза по пътя на моето блогърстване. Тази Коледа блога навърши 3 години. Най-вероятно това е преломен момент при някои хора, занимаващи се с подобна дейност. Изминал е период, през който си бил с ясното съзнание, че знаеш какво правиш, а след това в един момент започваш да се питаш Накъде, Как, Защо ?

Не мисля, че успях да си отговоря докрай на въпросите. Хубавото е, че се върна вдъхновението и желанието да влизам в блог сферата. На този етап повече не ми  трябва. Реших да започна с нещо, което отдавна чака реда си. В публикацията за флорентините търсех техен конкурент по скорост и леснота на приготвяне. Тогава  Габи предложи ефектните сушени кайсии, покрити с  шоколад и натрошени ядки. Да, бързи са. Лесни и много вкусни.  Дори могат да се направят в малка доза, удобна да употребим  останал ни разтопен шоколад (ако има такъв) при приготвянето на самите флорентини или някакъв друг десерт. .

Сушени плодове, шоколад и ядки. Подходящи за леко подслаждане, за компания на кафето и чая, за вкусна пауза в офиса. Бърз източник на енергия, когато има нужда. Намерих им още едно приложение. Ако са ни подръка, могат да бъдат и декорация на торта. Например Торта с кайсии  и .... разни други неща към тях. Защо не?
Ще видим.

Кекс със сочен какаов пълнеж - идея # 7

Вчерашният ми ден беше един от тези, в които се налага да натиснеш Пауза и да преосмислиш някои неща. Започна добре. Обичайната семейна обстановка. Направих си и списък с продукти, за да приготвя две рецепти (ще бъде вкусно! :) по обещание в блога, което дадох още преди Коледа. Към обяд обаче установих, че за друг ангажимент, чието изпълнение съм провлачила повече, отколкото въобще съм си давала сметка, на всичкото отгоре цели две седмици съм пропуснала да отговоря на момичето кога най-накрая ще съм готова ....

Честно казано, доста се потресох от себе си. Винаги съм била човек, който си държи на думата и спазва всичко обещано. Факта, че времето  профучава шеметно и седмиците изглеждат като дни нито е нещо ново, нито  оправдание. Това, че не си правя списък със задачите  е  проблем. Какво  може да помогне списъка? Запълва се толкова бързо, че в един момент се превръща в огромна маса от думи, за която също трябва да отделиш време, да прецениш и маркираш най-неотложното в нов списък. Пробвала съм, но накрая се задръствам с листчета, списъци и тефтери и започвам да ги губя някъде сред всичките други важни неща...
Забелязали ли сте, че постоянно нещо търсим... търсим еди-какво си загубено, търсим 3G, търсим  wireless, или зарядни - все някое зарядно липсва!.... толкова много зарядни имаме и така сме си усложнили живота, че накрая със сигурност загубваме нашето...

Доста се шокирах от себе си и спешно си осигурих релакс раходка, което означаваше да командировам децата при баба и дядо за следобеда. Заедно с тях нямаше как да се получи желания ефект. Тогава  постоянно съм в  ролята  на помирител или звероукротител, или чакам на досадни опашки за пуканки, след като съм се уморила да им обяснявам за палмовото масло, а и щом е по изключение.... Успях да  походя в тишина, да пощракам някои птици и клонки, вкъщи пих кафе, преглеждах снимки и  писах в блога, отново сред оглушителна тишина. Успях да си възвърна баланса, но не и да си простя...

Сигурно се чудите  какво общо има кекса с цялата  история. Нищо общо. Иска ми се заедно с  моите словоизлияния да има все пак някаква полза от публикацията, а и обичам да се придържам към тематиката на блога. Правих го през лятото, хубаво е да се добави тук. Вчера даже идеята за печене на нещо вкусно за оправяне на настроението не ми изглеждаше привлекателна. Следобедното кафе мина с бисквити от магазина.

Рецептата е от соц. времето. Спомням си я като дете - майка ми донесе няколко парчета от почерпка на нейна колежка. Интересните идеи дори  са две и по принцип са  известни. От една страна, тази за пълненето с какаов сироп след изпичане. Ако се направи добре и с търпение, се получава изключително вкусна и сочна  вътрешност. От друга -  операцията става страшно лесно с пипетите от детски Панадол. Няма нищо диетично и здравословно в кекса. Това е хард рецепта с много масло, захар, бяло брашно... всичко е оставено на волята на ядящия и способността му да се ограничи до малко парченце, което никак, ама никак не е лесно...