26.10.12

Нашите сладоледи



Започвам да пиша тези редове с усещането за дежаву. Много бързо се изтърколи цяла една година от първата подобна публикация. Сякаш беше вчера. Този път не бях готова навреме да кажа  До скоро, Лято! нито технически с подготовката на файла, нито емоционално. Сега мислите ми са сходни с тогавашните....


 Отново същата тъга по отиващия си топъл сезон, отново същия натоварен с ангажименти септември, който профуча светкавично покрай мен, октомври - и той. Все пак успях някак с периферните си сетива да усетя и оценя  всеки един слънчев ден от циганското лято, което дойде като подарък за неуспелите истински да се насладят на лятото. Така и не се настроих на есенна вълна и смяната на сезона се случи някъде далече от мен, като в отделен паралелен свят. Понякога ми се струва, че съм на път тотално да опоравдая максимата "когато се захванеш с много работи, накрая не правиш нищо {като хората}". Въпреки, че някои неща приключвам успешно, а на други им се вижда края, постоянно идват  нови и не мога да се освободя от усещането, че ежедневието ми е като бягането насън - много усилия и не помръдваш въобще. Накрая всички топки, с които се опитвам да жонглирам ще изпопадат по земята.


За разлика от моето, което се изтърколи напрегнато и бързо като песъчинките на миниатюрен пясъчен часовник, децата имаха тяхното си прекрасно лято с разточително дълга ваканция извън София. Освен обичайните занимания, прекараха доста време в градината (зеленчуковата) и научиха много за растенията и животните от първа ръка. Участваха  в авантюрата на нашите, започнала  като на шега с взимането на  кокошки и петел, и приключила с привързването на всички към тях, нежеланието да ги "настаним" във фризера и чуденето кой да се грижи добре за тях след като  затворим къщата през зимата.

Този сезон имаше  богата градинска реколта, най-вече от домати - любимите розови, сочни чери и голямо количество сладки дребни доматчета. Възползвахме се от продължителното топло време и високите температури и изсушихме по традиционния метод - на слънце, покрити с тензух. Получиха се много добре и почти без никакви усилия .... 


Със сладоледа също се справихме добре. А моите хора са големи фенове. Затова и смятам, че инвестицията в машина за сладолед си струва всяка една стотинка. Много път видя тя, строена в багажника на колата. Голямо разнасяне падна, но съм доволна, защото по моя преценка количеството на изядения промишлено произведен сладолед беше в рамките на допустимия минимум. За домашния не мога да кажа, че се постарах особено с разнообразието на рецепти. Правих многократно едни и същи неща. Като казвам домашен, наистина се получи в голяма степен такъв, защото използвах пресни яйца, домашно мляко и при възможност градински плодове.

1.млечен с банани 2.ледено мляко с праскови и кайсии 3.сметанов с бадемов марципан плюс сорбе с малини и касис 4.шоколадов

Не че съм чак толкова вманиачена по темата, но така или иначе продуктите  бяха налични. Кравето мляко, което взимахме беше много добро и спокойно можеше да се заделя по малко сметана за сладоледа и пак да остава за каймак на киселото мляко или квасак, както съкратено го нарича сина ми. Така че, даже част от сметаната беше домашна.

мохито сорбе с леден чийзкейк

Най-голям процент от общото количество ледено удоволствие се падна на замразеното плодово кисело мляко. Разбира се, всеки път правено на око, но безотказно вкусно и много освежаващо. А и най-лесното... 


Според старите вярвания на този ден се сменят лятното и зимното полугодие. Приключва стопанската година, а Свети Димитър носи студеното време и първите снежинки, което май ще се случи според прогнозите за времето. С наближаването на края на циганското лято и  привършвайки сега тези редове, мисля че най-накрая успявам  да подредя емоциите и да се разделя с топлото време. Вече съм готова за истинската есен.
Честит празник на всички именници!

 първата откъсната от градината диня

 В следващата публикация - кейк. Искам специално да обърна внимание, че наближава провеждането на второто издание на изложението DiVino Taste, което ще се проведе на 17 и 18 ноември в сградата на централния военен клуб, София. Освен представянето на най-добрите вина  от български производители, отново има предвидени майсторски класове, лекции и семинари.


продължете за рецептите...
Сметанов сладолед с марципан - от тук
Сорбе с малини и касис - от тук
Мохито сорбе с чийзкейктук
За домашен шоколадов - тук

Бананов  сладолед
2 големи зрели банана
100 г захар
300 мл прясно мляко
100 мл сметана

Охладете добре банана, млякото и сметаната. Пасирайте плода, добавете останалите съставки и разбъркайте добре. Прехвърлете сместа на тънка струя в машина за сладолед при въртящи се лопатки. Оставете да работи, докато замръзне частично или според режима на работа на машината. Прехвърлете в подходящ съд и оставете в камерата до пълното замръзване на сладоледа.

Замразено плодово мляко
гъсто кисело мляко, по възможност домашно
мед
пасирани праскови и кайсии, добре узрели и предварително обелени 

Млякото се смесва с плодовото пюре и мед в пропорция на вкус, като част от пюрето се запазва. Разпределя се в подходящи форми и в тях се слага по една дървена или пластмасова дръжка/ лъжичка. Оставя се в камерата да стегне леко и се добавя от заделените пасирани плодове. Замразява се.


13 коментара:

  1. Разкошни деца, Диди! И снимки!:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотен пост и снимки! Сърдечни поздрави! :))

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасна публикация!
    Зареди ме с много настроение,благодаря!
    Вълшебни снимки!
    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Диди, за снимките си знаеш, че ме зареждат с хубаво настроение!
    Децата много са пораснали!
    И се радвам, че сте имали хубаво лято!
    Сърдечни поздрави от мен и хубаво настроение!

    ОтговорИзтриване
  5. Диди,признавам,че на сладоледа повече му се любувам,отколкото наслаждавам,в последните години ми е много назад в класацията на предпочитаните десерти,пък дори и домашен,но тук както винаги всичко снимано ми донесе толкова уют и успокоение,така хубаво разказваш,сякаш мислено бях там и аз!А децата са прекрасни,удоволствие е да им се радва човек дори и само от твоите фотографии,да са ти живи и здрави!
    "Кейк" вече ме кара да наостря уши по-осезаемо и да очаквам с интерес!До скоро!

    ОтговорИзтриване
  6. Изпитах стахотен релакс наслаждавайки се на прекрасните ти фотоси:)и тези щастливи усмихнати детски личица!
    Прекрасни са !
    Чудесен пост!

    ОтговорИзтриване
  7. Диди, Честит Имен Ден!!!
    Публикацията е страхотна!
    Ах, как не ми се разделя с лятото... уви...

    ОтговорИзтриване
  8. Диди, Честит Имен Ден!!!
    Публикацията е страхотна!

    ОтговорИзтриване
  9. Красива публикация... лятото наистина отмина...
    Страхотни са ви сладоледите и кокошчиците също :-)С деца наоколо времето наистина се усеща по различен начин...
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  10. Много ви благодаря за коментарите, пожеланията и вниманието!Малко съм несериозна с блога напоследък, но като застудее ще ми остава повече време.
    Роси, като майстор на тестените и кейковете, ще видим дали ще ти е интересен моя вариант :)

    Поздрави на всички и спокойна неделя!
    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Дени,кокошките се оказаха много чисти и спокойни животинки. Изчакват се и всички снасят само в едно гнездо от слама, а яйцата също са много чисти - изглеждат като измити.
    :)

    ОтговорИзтриване
  12. Диди,
    вчера си мислех да мина да кажа едно: Честит имед ден, но не успях!
    Та сега ти пожелавам всичко най-хубаво от най-хубавото, като започнем със здравето!
    Имали сте превъзходно лято, яли сте чудесен домашен ссладолед и децата са си взели слънцето за зимата. Какво по-хубаво от това?

    ОтговорИзтриване