29.1.13

Паста ала болонезе в западноевропейски_американски стил

Както стана дума, рецептата за сос Болонезе претърпяла различни трансформации. Някои я изопачавали до неузнаваемост, а други променяли съотношението на продуктите, така че отново да се получи балансиран вкус, макар и различен от класическия.



Такова е и днешното ми предложение. Сходно с рецептите, които често се срещат на запад и най-вече зад океана и се характеризира със значително увеличено количество на доматите спрямо месото. Харесвам подобен тип сосове, а в този много ми допада ефекта на канелата и карамфила.Сполучливо подчертават зимния характер на ястието и създават чувство за топлина и комфорт. Сосове, отдавна замислени да се готвят дълго през студените  дни, когато печката  бумтяла целодневно и какво ли е било по-сгряващо и засищащо от  едно богато, топло ястие с ароматите на уюта.




27.1.13

Рагу Болонезе ~ Ragu' alla bolognese

Когато през 1891 г известния автор Пелегрино Артузи за пръв път публикува рецепта Макарони ала болонезе в книгата си "Науката за готвене и изкуството на правилното хранене", вече е съществувал поне едновековен маниер сосове на месна основа да се консумират с тестени изделия, общо наричани мaccheroni по това време.


Още в края на 18-ти век Алберто Алвизи, тогава готвач на кардинала на Имола Барнаба Киарамонти, бъдещ папа Пий VII, документира детайлна и много сходна рецепта. Какво е характерно за рецептата на Артузи? Постно телешко месо/филе, панчета, масло, лук, моркови и целина, всичко това накълцано, сотирано, задушено и продължително готвено с малко бульон. За разкош се препоръчвала добавката на парченца сушени гъби, някой друг резен трюфел или пък пилешки дробчета, както и малко сметана за финал. Подправките? Трябват ли въобще в този случай?... но споменава се за щипка-две индийско орехче, или пък канела, според предшественика му Алвизи.... След като се случело цялото това вкусово вълшебство, то трябвало да бъде поднесено с прясно приготвена паста, среден размер и от твърда пшеница. С течение на времето се наложила една определена паста и това са пресни талятели с яйце или лазаня. Забравете за термина Спагети  болонезе, който е напълно погрешен, макар и широко разпространен. Спагетите и като цяло изделията от изсушена паста са характерни за южните части на Италия, а соса Болонезе идва от северната област Емилия Романя, където консумират друг тип паста.



Много интересни неща се случили оттогава насам. В рецептите се появили вино, малко домати, мляко, дафинов лист, черен пипер... И ако дотук няма нищо лошо и цялото разнообразие от домашни рецепти в областта плюс рецептите на професионални италиански готвачи, гравитирали около сходни продукти и технология, не били такива нещата в различни страни от западния свят. Изглежда на италианците им омръзнало от кощунственото отношение към соса, който на някои места извън страната приготвяли с пушен бекон, люти чушки, балсамов оцет, кюфтенца и какво ли не и казали Basta!  През 1982 г делегацията на Болоня към кулинарната академия Accademia Italiana della Cucina, чиято основна цел е съхранението на италианското кулинарно богатство, съвместно с Търговската камара на Болоня, депозират официалната рецепта Ragu Classico Bolognese като автентична, традиционна и класическа.

Характерно за рецептата е, че не е указана никаква мазнина - остава само тази, която идва с месото. А то е по-тлъсто смляно телешко месо и панчета (непушен бекон, осолен и овкусен с някои подправки - най-често салвия и розмарин). Панчета-та се нарязва на кубчета и се накълцва с онзи инструмент, който ние не използваме, а е много удобен - mezzaluna/медзалуна. Бекона се използва, за да се приготви soffritto - запържените и задушени ситно нарязани зеленчуци, в случая заедно с него. От тук нататък е ясно, лесно и преди всичко Бавно - трябват поне час и половина/ два. Запържва се и каймата, добавя се виното - бяло според класиката. Доматите - в старите записани варианти даже са липсвали, но се слага съвсем малко, за да подчертаят вкуса на месото. Важно за рагуто е да му се даде много време и да къкри съвсем леко. Така се извличат и концентрират ароматите и вкуса на продуктите.... и всичко става толкова прекрасно, че не е нужно никакво друго овкусяване освен малко черен пипер и сол. Да не пропуснем млякото - то се добавя по малко, на части, разпределено във времето, в което се готви соса. Целият този разкош си има и финален щрих, който според класическата рецепта е незадължителен, но препоръчителен - когато соса е готов, да се добави каймака на един литър сварено мляко(истинско). И, както казахме, ако няма да правим лазаня - талятели с яйце, по възможност пресни. За пармезана определяте вие и сътрапезниците ви - поднася се отделно, прясно настърган, за който реши, колкото реши....



Ricetta del Ragù Classico Bolognese 

image Bologna - {source}  

sketch mezzaluna - {source}


17.1.13

Топла салата с киноа и сладка царевица


Без да съм го планирала, първият месец от годината се оказа посветен на лесни, бързи, ефектни и с достъпни продукти рецепти. В голяма степен здравословни. Това е и основната цел на блога - да споделям повечето нови и интересни от тях, които откривам, изпробвам, променям или пък се опитвам да сглобявам сама (има и такива, да не повярваш). Тази бледо презентирана салата, която може да се използва и като леко ястие, може би стои като черното пате на фона на някои от последните рецепти, но въобще не е за пренебрегване. Освен, че е много вкусна, всеки от продуктите има ценни качества.


Киноа - съдържа пълния състав незаменими аминокиселини, съчетани в отличен баланс. И ценни растителни протеини. Царевица - освен витамини от В-групата и добри количества желязо, с богатото си съдържание на целулоза играе ролята на метач на храносмилателния тракт, като  улавя и изхвърля от организма вредни токсини и канцерогенни вещества. За лука, чесъна, лютата чушка, меда и лимона няма нужда да изреждам, за да не изпадам в суха теория, към която явно имам афинитет, а това се надявам да ми го простите.
Хубав и вкусен уикенд ви пожелавам!... ако може - и снежен :)