Печен червен лук и питки със сушени домати

Давам си сметка, че това лято при такова огромно изобилие от плодове и зеленчуци, публикувах много малко рецепти с тях.Но не мисля да отварям темата за липсата на свободно време.Тя няма да е изненадваща за никого, напротив - ще ми бъде странно, ако срещна някой, който да се похвали с обратното.Ясно е, че списъкът с любими рецепти за снимане и някои нови предизвикателства за изпробване винаги ще е много по-дълъг от този на осъществените. Предполагам, че не само при мен е така :)

Както е видно, спрях се на нещо съвсем прозаично и познато за тази публикация, като единствено смених ролите в комбинацията.Обичайният заподозрян във всяка плънка, този път е с главната роля, а патладжана присъства скромно само в пълнежа.Като любител на всички видове лук, харесвам много това ястие от италианската кухня - изпечено бавно и внимателно до приятното омекване на зеленчуците.

Когато е готово и сервирано, задължително се полива с екстра доза зехтин, за да има къде да топвате току що приготвените класически италиански питки с хрупкава коричка и мека вътрешност, криеща някоя и друга сушена доматка за разкош.

Pain perdu, french toast ....или пържени филийки

На какъвто и език да си го помислите или пожелаете,еднакво вкусно е!Макар и да се отклонява леко в посока нездравословно, балансирането става лесно с разреждане на интервалите на приготвянето му.

Показвала съм тази рецепта с ягоди и основно така я правя.Сега ви подсещам за още един вариант, в който можете да си я приготвите тези дни (например) - с добре узрели нектарини или праскови.После кажете, облизвахте ли си пръстите, както правя аз :)

Още един анонс

Изглежда емблематичното за мен число ще се окаже 2-ката.Миналия месец в рамките на една седмица се събраха наведнъж подготовката и снимане на рецепти за две списания, заедно с  тръгването на двете ми деца за пръв път на детска градина (всеки реагирал по коренно различен начин).Без да съм човек, който се интересува от нумерология, такива съвпадения ми правят впечатление,особено когато се случват регулярно.Например, малко преди всичките гореописани случки, два месеца след като малките излязоха от бебешката възраст, навършвайки три години, чужденци -туристи донесоха в двора на къщата ни две кученца, които намерили по пътя по-нагоре до витошката гора.Притеснени за съдбата им сред дивите животни, търсеха някой да се погрижи за тях.Оставихме дребосъчетата при нас и пак на дневен ред излязоха въпросите за бебешки ваксини, храни с уточнение Джуниър...Естествено автоматично приеха и бебешките имена на децата, които те сами си бяха измислили, преди да могат да си казват точно заглавията.Разпределението кой как да се именува стана много лесно, защото и двата "комплекта" са в еднаква цветова комбинация - черно и светло:)
В реда на тези събития, един добър човек ми каза: " Истинският живот на родителите в едно семейство започва, когато кучето остарее и се спомине, а децата завършат образованието си." Изглежда е прав, ако под истински се разбира безгрижен.Иначе, аз и сега усещам живота си толкова истинен -  пълнокръвен, пъстър, изпълнен с безброй  разнообразни емоции и не бих се отказала от нито една от дейностите, с които се занимавам.

Доста се отклоних от темата, а всъщност исках да напиша, че след летните рецепти, в октомврийския брой на сп.Кенгуру можете да намерите новите предложения - слънчева супа, картоф с пиле и царевица, запечена салата и бирено мезе.

.