Бадемов кекс с тиква и канелена сметана

Много ни поглези тази година есента с циганското лято, което ни подари :) Tъй-като сме в седмицата на рождения ми ден, имам спомени и наблюдения за това  колко различно  е било времето  през годините в началото на ноември . Още пазя в съзнанието си толкова ясна картина за една отдавнашна сутрин с потънала в бяло София, и с онази позната тишина, носеща странното усещане за нереалност, които само обилно натрупал сняг може да предизвика.... Всичко се е сляло, не се вижда къде са улиците,  къде са тротоарите. Затичвам се да хвана автобуса,  за да не закъснея за училище и точно като по филмите с банановите кори, правя един  финт с всичките  познати, смешни движения в опит да запазя равновесие, после друсвам, разбира се,  не на страната със свободната  ръка, а на тази, която държи кутиите с бонбони.

Какво е оцеляло и как съм почерпила не знам, това ми се губи, но гледката на разкошната приглушена зимна картина в контраст с това как на завоя се мятам в преспите точно върху  бонбоните, е един от любимите ми  спомени зададе ли се поредния рожден ден. Особено, когато времето е топло, няма начин да не се връщам поне няколко пъти там, в онази сцена. И с носталгия, няма как, когато си задминал някое и друго десетилетие.... Но за времето, не това календарното,  ми беше думата, ето до вчера бяхме по къси ръкави още....

Пак направих дълга пауза в блога, а имам интересни рецепти за публикуване. Трудно ми е да се организирам добре. Завъртяха се ангажименти, напрежение, неприятности. Напоследък все повече се чудя дали  защитната стена срещу хорската лошотия, която се опитвам да си изградя е прекалено тънка, или  лошотията прогресивно се е умножила. Колкото и да искам да съм недосегаема, успява да ме докосне, огорчава ме.... Наистина, не знам кога толкова хора престанаха да бъдат човеци, и кой е виновен ....

За компенсация обаче, съм затрупана с бележки с много сърца и любов.  Децата, след като са били непослушни, ги пишат  и като извинение ми ги оставят навсякъде, сгънати, слепени, залепени...... И на рисунките им все по-хубава ставам ;),  коронясана ..... Готвенето  съвсем в буквалния смисъл стана забавно. Напоследък докато извършвам любимата за едни и омразна за други дейност, повтарям [по много, много, мнооогоо пъти] думички и стихчета за котаРаци, кРиещи се от мишки; за  пРипкащи катеРици и стРашни Раци. Скоро ще съм номер едно в скороговорките :) Въобще, редим думички с "Р" в тях до откат и помагам на Гери с домашните от логопеда. Хубавото в цялата работа е, че след няколко месеца посещения, още от началото на лятото може да произнася едно перфектно Р. В тази връзка, на който има нужда или резерви, мога спокойно да  препоръчам да се довери на методиката на  специалистите.

Както виждам, други неща ме вълнуват  в момента  и не знам да пиша ли нещо за рецептата все пак, или ще стане досадно. Общо взето всичко е ясно, а и само тикви напоследък около Хелоуин. На финала искам да ви кажа, че се готви нещо много интересно - на 8 и 9 ноември в Интер Експо Център/ София ще се проведе кулинарнoто събитие -  COOLinar . Не само наименованието е куул, но и програмата с  лекции заслужава внимание.

/

Есенно и вкусно

Да си оближеш пръстите! Наскоро използвали ли сте го този израз?  Аз веднага ще си кажа, нали  за това иде реч тук. За последно  виновникът е Джейми Оливър. Винаги става така, когато приготвям негови неща. Имам му доверие и правих рецептата, без да съм я изпробвала предварително, при това за гости и с повод.

Котлети с круши, картофи и пащърнак, гарнирани с хлебно-ментов винегрет. Хубаво звучи, а още по-хубаво е да го хапваш. Е, в моя случай без пащърнак, поради липса на пазара и упорит отказ да вирее в градината. Любим ми е. Много. Появи ли се, непременно ще има повторение на рецептата, но в малко по-различен вариант. Ментовия винегрет е задължителен компонент. Грабва всички останали ароматно мариновани самостоятелни единици и ги обединява, като ги допълва и ни оставя изненадани от това колко хармонично и вкусно може да бъде  съчетанието от познати, често използвани продукти.

След като се насладихме, било виртуално или реално, на едно чудесно есенно ястие, няма да пропуснем и десерта. Ще се зарадвам на  Крем карамел с тиква. По възможност с много карамел.... По-хубаво  е, ако е в отделни формички. Но аз толкова го обичам  (в различните му вариации), че една никога не ми стига, а при две наведнъж се чувствам гузна. Когато си слагам от голямата тавичка, принципно погледнато порцията е една. За количеството никой да не пита :)

.

До скоро, Лято!

Доста студено стана предната седмица. Неочаквано ли беше, или пък нежелано, не знам. Чак се зачудих от  есен към зима ли преминаваме. Може така да ми се е сторило, защото упорито отказвах да се обличам с по-топли дрехи. Е, вярно, че и в гардероба още не съм сменила подредбата  на сезоните, както и в мислите си, но това инатене беше излишно, защото си докарах простуда.

Там някъде, между чая и инхалациите, реших поне да прегледам и подбера някои от летните снимки. Вярно, че не съм от най-организираните и подредените (вече), но тази рубрика започна много да ми харесва и ми помага по-лесно да влизам в час с есента. Не, че не я обичам, напротив! Но с годините, и най-вече покрай децата, преоткрих лятото. Забелязвам, че го харесвам повече от преди. Емоциите вече са други, забавленията са различни. Всичко преминава с лекота,  отново имам чувството, че излизам във ваканция, когато започва тяхната,...

Възможно е да го предпочитам и от чисто практична гледна точка. Лесно е да приготвиш някоя рокличка с тънки презрамки заедно с тениска и шорти. Съвсем друго е сутрин, още сънен, да сглобяваш зимен тоалет за трима, всеки с по n на брой слоя дрехи, а след това да се бориш и с упорството на дребните, които повечето пъти са със собствено  становище по въпроса (и това още преди да сме стигнали до якетата, шапките, шаловете, ръкавиците и ботушите - само тук са 5х2....) Така или иначе,  ще го мислим като му дойде времето....

И този път лятото премина  обичайно, с щедра доза дни, прекарани в селската ни къща.  За морската ваканция, от която са снимките, отделихме време само за Варна, за да гостуват децата при Мани (или при баба - думичката, която не трябва да употребяват, но все пак да поясня ;). Пак се възползвахме от богатия, както винаги, културен афиш на града. След първата среща на малките с операта (Верди и Росини в Летния театър - добро начало!) и посещения на изложби, имаме като резулат един възторжен почитател, и един не толкова....

За мен лятото продължи и приключи също така флуидно, хаотично, разсеяно и замечтано-отнесено, както започна. За пръв път нещо в мен категорично настоя да забавя ритъма, и го послушах, доколкото успях. Не съм снимала много рецепти, но ми доставяше удоволствие да разглеждам и често го правех.  Набелязала съм си някои интересни неща и се надявам да ги изпробвам, стига само да се откача от плавното течение, по което още се нося от време на време....