14.12.11

Вита баница с червено цвекло и най-вкусното мариновано цвекло



Преди да дойде ред на коледните сладки, ще ви предложа две рецепти, подходящи за Бъдни вечер. Баницата с цвекло може съвсем достойно да застане редом до тиквеника и даже да го замести. Принципно прилича на него, но като вкус е съвсем различна - с плътен, богат земен вкус.


Макар да е традиционна за българската кухня, на практика e много слабо разпространена.Това определено ми е странно, защото по мое мнение са доста равностойни и аз със сигурност ще я правя повече от веднъж през идващите празници.


За разлика от баницата и предстоящия й дебют на трапезата за Бъдни вечер, маринованото цвекло присъства неизменно на нея (и не само...) вече няколко години.


Харесваме го вкъщи, всички от близките ми, които са го опитвали също ..... въобще досега няма някой недоволен. Пробвайте и вие :)


7.12.11

Медена торта със смокини, шамфъстък и лешници



Тази торта е посветена на половинката ми. Въпреки всичкото мърморене и недоволство относно взаимоотношенията ми с блога, все пак в най-важните моменти, свързани с него винаги съм имала безрезервната му подкрепа. Не го споменавам често и остава някак в сянка, но той всъщност е стабилната опора на цялото ни семейство. Познаваме се толкова отдавна - още от времето, когато края на миналия век беше ... хм.. едно доста далечно и несигурно бъдеще, свързано най-вече с мрачните предсказания за потоп.... Е, преживяхме го, удвоихме числеността си вкъщи и се надявам все така да преминем и през апокалиптичните очаквания за следващия декември....


Имали сме какви ли не юбилеи. Разбира се, правила съм торти за рожденните му дни. За една такава, перипетиите около нея и крайният резултат ще пиша, надявам се в обозримо бъдеще. И без това го отлагам повече от година поради липса на време и настройка, ще почака още малко, но няма да се откажа...
Тази торта частично е нещо като експеримент. Определено не прилича на Медовик като вкус, било в по-бавния или в по-лесния вариант, но пък тестото е без мазнина, с много малко брашно и обогатено с ядки и сушени плодове. Не само стайлинга й е ретро, но избора на продукти и начина на приготвяне също са в олд стайл маниер. Няма никакви модерни добавки, химически набухватели и специални електроуреди. Освен мазнина, не се използва и захар - сладостта идва от меда и сушените смокини.

 

А свежите смокини за мен са не само декоративен елемент, но и важен детайл на вкуса, така че тортата май преминава в категорията на сезонните рецепти. Освен  двата варианта за крем , които съм записала, в края на публикацията е и по-модерното й изпълнение, което правих за себе си. Отново, както и миналата година се спрях на мус от бял шоколад, но този път в комбинация с маскарпоне.


Виртуално ви черпя с парченце от нея по повод участието ми  в последния брой на едно от любимите ми списания - Casaviva , където с  Дани представяме коледни рецепти. Моята е Свинско руло с ябълки, червени боровинки и розмарин ,  като ще споделя  една хитрост -  може да се приготви и с ябълков сайдер, който вече се намира на нашия пазар. По този начин отново ще получите чудесен резултат.



 МЕДЕНА ТОРТА СЪС СМОКИНИ, ШАМФЪСТЪК И ЛЕШНИЦИ

основа
100 г бяло брашно
100 г смлени лешници *
40 г качествени сушени смокини
6 яйца
100 г мед
настъргана кора от 1 лимон
щипка сол

* използвайте сурови белени лешници (бланширани) или предварително запачете ядките за 10-15 минути в умерена фурна и още топли ги изсипете в чиста памучна кърпа, загърнете и претривайте докато се обелят люспите ( така самите лешници стават по-ароматни)

Измийте сушените смокини с гореща вода, подсушете ги с домакинска хартия и ги нарежете на малки парченца, поръсете ги с част от брашното за да не залепват. Разделете жълтъците от белтъците. Разбийте белтъците на сняг. С тел разбъркайте жълтъците, меда, лимоновата кора и 4 сл топла вода. Към тях добавете пресятото със солта брашно, смлените лешници и парченцата смокини - поетапно, с разбъркване. Внимателно и постепенно прибавете  разбитите на сняг белтъци - разбърквайте сместа отдолу нагоре, всеки път до почти пълно усвояване. Изсипете сместа в облицована с хартия за печене форма с диаметър 25 см *. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Когато блата е готов, оставете го 3-5 минути в изключената фурна с открехната врата, извадете го, изчакайте 3-4 минути, освободете от формата, отстранете хартията и охладете върху решетка.

* това е размер, при който след разрязване по хоризонтала ще получите  два блата. Ако искате по-висока торта, намалете диаметъра на формата или печете в три отделни по-малки съда. Като цяло по-тънък блат е по-удачен вариант.

Сироп за блатовете
3 1/2 с.л. мед
1 1/2 с.л. топла вода
сока от половин лимон или на вкус
Преди сглобяване на тортата блатовете се сиропират добре и от двете страни.

ВАРИАНТИ ЗА КРЕМА
 
Сметанов крем
500 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
30 - 40 г мед
1-2 с.л. пудра захар с бурбонска ванилия

Разбийте добре охладената сметана с меда и ванилията до твърди върхове. Разпределете я между блатовете и отгоре. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Сметанов крем с маскарпоне
250 мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
250 г маскарпоне
мед
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия

Разбъркайте маскарпонето и го подсладете с мед на вкус. Разбийте сметаната с ванилената захар до много меки върхове. Прибавете я поетапно към сиренето, като бъркате внимателно отдолу нагоре със шпатула или  дървена лъжица. Гарнирайте с парченца пресни смокини и 2сл нарязан или счукан суров шамфъстък.

Мус с маскарпоне и бял шоколад
250 г маскарпоне
200 г качествен бял шоколад*
300  мл млечна течна сметана, 30~36 % масленост
2 сл пудра захар с бурбонска ванилия
 * най-добре хубав кувертюр, избягвайте силно ароматизираните шоколади

Шоколада се разтопява внимателно на водна баня ( съда с шоколада не бива да докосва водата в долния съд, а тя трябва леко да къкри ) . Дръпва се от огъня и се охлажда леко. Маскарпонето, предварително извадено от хладилника за 10- 15 минути с цел  да се отпусне се разбърква с ванилената пудра захар. Добавя се топлия, но не горещ шоколад, като се разбърква с ръчна тел. Добре охладената сметана се разбива до меки върхове. Прибавя се към горната смес, поетапно с внимателно разбъркване отдолу нагоре. Купата се завива със стреч фолио и се оставя в хладилника да се охлади. Муса е подходящ за нанасяне в рамките на следващите един-два часа.
Нанася се между сиропираните блатове, разпределя се отгоре и отстрани на тортата. За гарниране използвайте 3-4 пресни черни смокини,  1-2 сл суров шамфъстък, нарязан или счукан и 60-80 г лешници,  запечени и счукани.




  verdict




30.11.11

Първото издание на DiVino Taste



Няколко думи и от мен за наскоро състоялия се форум за българско вино.
Много сполучливо подбрано място за провеждане, чиято атмосфера съответстваше на тематиката. Стремеж за  разнообразие  на лекциите, обхващащи ползите от виненото обучение, виното в социалните мрежи, виното и здравето, законът и виното, насоки за успешен винен бизнес и създаване на портфолио на изба.
За двата дена бяха предвидени осем майсторски класа. Като се започне от Вино за начинаещи и Съчетаване на вино с храна, Модерното българско вино и Вертикална дегустация на топ български вина до "Златното"българско вино , Разходка из тайните на Бордо, Сира или шираз. Паралелно с провеждането на лекциите в Концертната зала протичаше дегустацията на най-добрите български вина.
Ето и статистиката на организаторите.


Добрата новина е, че вече е учредена и функционира Българска Винена академия.
Защо е хубаво, всичко това, което се случва?
Защото като цяло имаме нужда да подобрим винената си култура. Защото имаме много произведени и непродадени качествени бутилирани вина. В България се правят вина, достойно влизащи в категорията над 80-85 т  по най-престижната 100-точкова скала на Паркър. Защото имаме вино, достигнало рекордните 90 точки, което вече поставя страната ни като винопроизводител  в съвсем друга светлина.
Защото у нас виното и туризма, оказва се, не се познават....


Срещат се  официално, от време на време, само защото се налага.
А дали би ни се наложило да внасяме шата от чужбина, както правят в Напа/Калифорния например, за да развиват успешно винения си бизнес и туризъм. Там има старинни изби, пренасяни камък по камък от Тоскана или други места, за да създават атмосфера на автентичност. Какво да пренасяме - имаме традиция, имаме история, имаме своите забележителни местни сортове грозде. По нашите земи са толкова много уникалните паметници и такива, датирани като най-стари в историята на човечеството, че даже ни е практика от време на време някой булдозер да  помита по нещо.... какво тук значат някакви си артефакти, по-древни и от Стоунхендж дори...

Всичко е тук при нас - скрито някъде под прахта, боклука и безразличието. Възможностите и пътищата са много - за тези, които имат очи и сърце да ги видят...

Вино за начинаещи - лектор  Вили Гълъбова