Доломити Супер ски във Вал Гардена и наоколо

Тази година изневерихме на любимия ни Сьолден и след няколко поредни ски ваканции там, сега локацията беше на юг  в италианската част на Тирол, или както е известна Südtirol. Това е автономна провинция в Северна Италия, голяма част от населението на която е с немски имена и говори немски като майчин език. Затова и италианският, и немският са приети за официални езици, а в долината, в която ние бяхме все още се употребява и ретророманския език на местното население - ладински. Местните жители с гордост съхраняват традициите, обичаите и самосъзнанието си. Извоювали са официалното признаване на ладинския език и правото да се включва в училищните програми. Затова и голяма част от надписите, предимно във Вал Бадия и Вал Гардена са на три езика - италиански, немски и ладински.

След загубата на Първата Световна война Австрия отдава Южен Тирол на Италия. В тази връзка има  интересен виц - Слeд края на  войната и анексията на Южен Тирол от Италия, американски журналист, изпратен да отрази събитията попитал южнотиролски фермер какво мисли за новата геополитическа ситуация и разпределението на границите, при което последвал отговор : "Странно е, не спечелихме войната, а ни дадоха Италия..." )) Независимо от коя страна на границата се намират обаче - Австрия или Италия, тиролците ревниво пазят идентичността и самобитността си, предавайки ги от поколение на поколение.

Но какво мога да кажа, независимо от тези специфичности, бидейки в Южен Тирол, човек веднага усеща, че се намира в Италия. Личи си  по начина на обслужване, шофирането, карането на ски.... Вероятно причина за това са самите италианци - било работещи в курортите или туристи. Докато в австрийските ски курорти автомобилите спират даже извън пешеходните пътеки, дори и пресичащите още да не са стигнали съвсем до тротоара, тук и на пешеходна пътека могат да ви минат през краката. Италианският небрежен стил и желание да се покажеш го има и на пистите. Виждала съм и ски полицаи - това  можe да облекчава ситуацията, но не решава проблема с опасното за околните и несъобразено бързо каране, пресичането на траектории и засичането на скиори ... Няма нищо общо с внимателното и отговорно каране на австрийските скиори. Екшънът е голям и почти винаги трябва да си нащрек. В ски кабините, ако си имал късмета да попаднеш на жизнерадостна италианска група, докато стигнеш горната точка можеш преспокойно да се сдобиеш с главоболие. Няма начин всички да не говорят едновременно и да не се опитват да се чуят един друг като се надвикват : ) Понякога е забавно, но не винаги. Така или иначе, след като си съзерцавал красивата природа, а още повече - като си опитал отличната храна, готов си да  простиш всичко!

Във всяка хижа или ски бар на пистите  личи микса Австрия-Италия. Най-очевидно е на витрините с десерти, където мирно съжителстват подредени като войници Линцер торте, Захер торте и Тирамису. Сандвичите са с чудесен хляб - джабати, до тях немския бауерн брот (селски хляб), също бели и черни багети. Където и да хапвахме - на пистите или в ресторантите в селцата, не успяхме да се разочароваме от храната.

Навсякъде качеството беше много добро, продуктите - пресни, голяма част от тях - местно производство. Жълтъците са оранжеви, а ваниловият сос към традиционния ябълков щрудел - с обилно количество семена от ванилови шушулки. Сервитьорите като цяло са много обиграни, акуратни, успяват да следят какво се случва на масата и нищо да не липсва, или да се бави. Менютата в ресторантите, според типа им, предлагат национална, традиционна или авторска кухня. Има добър избор от супи, почти навсякъде има тиквена супа в различни интерпретации, минестроне, френска лучена супа.

Има много полента  в разнообразни варианти - като предястие с гъби или шпек, като гарнитура - традиционна или запържена на кубчета с хрупкава коричка. Опитах я и с по-интересно приложение - като пълнеж на Паста медзалуна. Пастата и пиците не е нужно да се коментират - голям избор и много добро качество. Пиците са с тесто по стандартната и масова за заведенията рецепта или тесто с pasta madre (предварителна закваска). Широката паста - задължително прясна, равиолите - с много фина и нежна текстура, манатарките - ароматни и на ниво.

Основните ястия като цяло са традиционни за Италия и Тирол. Безкомпромисно телешко, предлагано като тартар, осо буко, скалопини, филе, витело тонато...  Дивечовото месо присъства като филе, гулаш, към сосове за папарделе, пълнеж на равиоли. Рибата, макар и по-скромно, също има място в менюто. Списъкът с десертите започва почти винаги с ябълков щрудел с ванилов сос. Сладоледите са много добри, леки, без или с малко сметана, като могат да се срещнат интересни предложения - хвойнов сладолед (страхотен), кафе-сорбе, портокалов сладолед с джинджифил (влюбих се в него)). Разбира се тирамису, миллефолие, различни шоколадови десерти и тиролски кaнeдерли от рикота с пълнеж от сладко или шоколад. Винените листи са богати, непременно трябва да се опита червеното вино от местния сорт Лагрейн, също и Совиньон блан. В Сюдтирол, благодарение на специфичния климат се правят едни от най-добрите вина Совиньон блан. В района има няколко ресторанта със звезди на Мишлен и такива от широката им селекция.

1. Паста Mezzaluna  с черен трюфел и пълнеж от полента и сирене, гарнирана с чипс от сухи червени чушки  2. Папарделе с еленово рагу  3. Равиоли с пълнеж и сос от еленово месо със сос от боровинки  4. Портокалов сладолед с джинджифил и бадемова бисквита с шамфъстък   5. Тиролски наденички с кисело зеле  6. Традиционното  Stinco di maiale - Свински джолан, сервиран по тиролски с кисело зеле и кнедли

Val Gardena / Grödnertal обединява няколко живописни селища, близко разположени и кипрещи се между стръмните склонове на планината и пясъчно розовите доломити. Най-удобно e да се отседне в по-големите от тях -  Ортисей, Селва или Санта Кристина.

Във Вал Гардена се намира пистата Saslong, на която по традиция от 1968 всяка година  преди Коледа се провеждат стартове за Световната купа по ски алпийски дисциплини - спускане и супер G за мъже , а до съседния Алта Бадия се стига по система от лифтове и писти - там е чудесната писта Gran Risa, на която след спускането във Вал Гардена се провежда и гигантския слалом от Световната купа по ски. Както всеки съвременен алпийски курорт, Вал Гардена има връзка със съседните курорти и посредством лифтове и кабини са обединени писти с обща дължина 500 км. ''Доломити Супер ски" е ски карта, с която скиорите имат достъп и до съоръженията на по-отдалечените курорти, като покрива трасе от около 1200 км писти.
Доломитите са специфична планинска верига, разположена в северна Италия и са част от югоизточните Алпи. Може да се срещнат охарактеризирани като  геологическо бижу или най-красивите планини в света. От 2009-а са част от Списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско.

Впечатляващият си вид дължат на тектонични движения от Триаската ера, които изтласкват и нагъват дъното на тогавашното топло море, богато на водорасли, ракообразни, мекотели, риби и корали. Постепенно водата се оттегля и дава път на ерозията, която през следващите хилядолетия  оформя днешният уникален ландшафт с неповторими гледки в радиус от 360 градуса- отвесни изсечени скални масиви, а между тях красиви  долини, чиято мекота и плавност още повече подчертава величествеността на им.
Най-известните курорти на територията на Доломитите са "старата госпожа" Кортина д`Ампецо, Вал Гардена, Вал Бадия и Алта Бадия.

 Кортина в река от мъгла

По отношение на рецептата към тази публикация имах колебание между старинна рецепта с полента от Южен Тирол  и едно по-съвременно предложение. Спрях се на втория вариант като по-бърз и удобен за приготвяне.

Полента със спанак

250 г полента
300 мл домашен бульон
300 мл прясно мляко
150 - 200 г спанак
50 г пармезан
1 глава лук, нарязан на дребно
1 скилидка чесън, наситнена
сол и черен пипер
60-100 г кашкавал

Спанака се бланшира в подсолена вода за 2-3 минути и се отцежда добре. Сотират се лука и чесъна. Кипва  се бульона и млякото. Прибавя се полентата и се оставя да се вари за десетина минути на слаб котлон, като се разбърква. Отстранява се от огъня, прибавят се лука с чесъна и настъргания пармезан. Подправя се със сол и пипер. Разстила се на пласт с дебелина 1-1.5 см върху тава, покрита с лист хартия за печене. Отгоре се разпределят спанака и настърганият кашкавал. Запича се в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 10 минути.


Sacher torte  - рецепта

Linzer torte - рецепта

Speckknödel - тиролски кнедли със шпек, рецепта