Крем супа от тиква с целина и сотирани гъби

Все още нямам тиквена супа в блога, крайно време е за първата. Нищо екзотично и нестандартно този път - само обичайни  продукти и подправки . Правя и един сходен вариант, без целина и гъби, с повече лук, с добавка на мляко или сметана, и много магданоз.

използвана moomin илюстрация на Tove Jansson

Внимание при някои деца! Вкусните гъби дърпат фокуса  изцяло към себе си за сметка на супата. Лошо :) В този случай се справям както намеря за добре.

Успешен и спокоен край на седмицата!

Пълнозърнести мъфини с тиква. Или с ябълки. .... С круши ?

Харесвам я тази рецепта. Не само защото е лесна. Кои ли мъфини са трудни? Не само защото е изцяло с пълнозърнесто брашно и пак кексчетата са достатъчно пухкави. Дори не само защото има овесени трици за още по-здравословен ефект....

Дали пък не е заради орехите? Не. Тях си ги ям по всяко време, добавени някъде, или просто така....

Или пък, защото мога да си ги направя по всяко време? Продуктите ги имам редовно, най-много да свършат триците, но ще сложа овесени ядки, след като ги обърна два-три пъти в блендера...... И тиквено пюре нямам постоянно, но затова пък ябълки - задължително. И даже да ви кажа, с ябълки ги харесвам повече.

Вече забравих колко пъти съм ги правила. Всъщност тези с тиква  знам - два пъти от есента насам, но с ябълките не си спомням. С круши така и не пробвах, но е ясно, че ще стане. Както и с всякакъв плод, който е подръка и има сходна сладост и гъстота при пасиране.

Компактни като всички други, удобни за пренасяне. С глазура, без глазура. Стават за хапване в офиса или на други по- за предпочитане места. Какво ли да не им хареса човек?

Не пропускайте тази супа!

Особено, ако обичате леща. Кафява, червена, зелена - няма значение, аз ги харесвам  всичките. За  тази страхотна гореща супа, мечта в студеното време (къде отиде хубавия сняг??)  ще ви трябва  зелена леща. Добър резултат ще се получи, ако е френска, но става вкусна и с каквато има. Напоследък по-трудно  намирам зелена френска леща, но да се надяваме, че няма да зачезне съвсем.

Няколко интересни  неща за кокосовото мляко. На прима виста, повечето хора го свързват с течността в кокосовата черупка, която всъщност е кокосова вода.  Кокосовото мляко се получава от плътната месеста част на кокосовия орех. Най-общо, тя се настъргва, потапя се във вода, след което се прецежда през тензух, може и многократно. Получената  субстанция е продукт, широко използван в югоизточната азиатска кухня. Има различна гъстота и  по-плътната се използва за десерти, а рядката - за супи. Това разграничение обаче е съществено и се прави в местната кухня. В западната  масовото мляко е почти едно и също - продаваното в кенове и кутийки.

Важно е да се отбележи, че  кокосовото мляко е  богато на сатурирани (наситени) мазнини. Въпреки, че  бяха заклеймявани като изключително вредни, все повече са теориите, че мазнините, дори и наситените, са полезни за човешкия организъм, стига да се спазва баланс в консумацията. Има нещо специално при кокосовото мляко и то е свързано с факта, че при него голям процент от сатурираните мазнини се пада на лауриновата киселина - тази, която се съдържа в майчиното мляко, има здравословен ефект и е различна от всички останали наситени мазнини. Така, кокосовото мляко в първичния си  чист произход е много ценно. Съществува и virgin coconut oil, подобно на екстра вържин зехтина, което се добива по щадящи методи. При промишленото производство на кокосово мляко, за съжаление картината е малко по-друга и ни е добре позната. Появяват се  разни добавки - стабилизатори, емулгатори и сие повече или по-малко вредни компоненти....

Накрая две-три думи за куркума-та, която също има главна роля в супата. Оказа се, че тя е тренд подправката на 2012-та. ..... 2012-та? Толкова писане и още не съм  честитила 2013-та. За много години! Пожелавам ви преди всичко здраве!