До скоро, Лято!

Доста студено стана предната седмица. Неочаквано ли беше, или пък нежелано, не знам. Чак се зачудих от  есен към зима ли преминаваме. Може така да ми се е сторило, защото упорито отказвах да се обличам с по-топли дрехи. Е, вярно, че и в гардероба още не съм сменила подредбата  на сезоните, както и в мислите си, но това инатене беше излишно, защото си докарах простуда.

Там някъде, между чая и инхалациите, реших поне да прегледам и подбера някои от летните снимки. Вярно, че не съм от най-организираните и подредените (вече), но тази рубрика започна много да ми харесва и ми помага по-лесно да влизам в час с есента. Не, че не я обичам, напротив! Но с годините, и най-вече покрай децата, преоткрих лятото. Забелязвам, че го харесвам повече от преди. Емоциите вече са други, забавленията са различни. Всичко преминава с лекота,  отново имам чувството, че излизам във ваканция, когато започва тяхната,...

Възможно е да го предпочитам и от чисто практична гледна точка. Лесно е да приготвиш някоя рокличка с тънки презрамки заедно с тениска и шорти. Съвсем друго е сутрин, още сънен, да сглобяваш зимен тоалет за трима, всеки с по n на брой слоя дрехи, а след това да се бориш и с упорството на дребните, които повечето пъти са със собствено  становище по въпроса (и това още преди да сме стигнали до якетата, шапките, шаловете, ръкавиците и ботушите - само тук са 5х2....) Така или иначе,  ще го мислим като му дойде времето....

И този път лятото премина  обичайно, с щедра доза дни, прекарани в селската ни къща.  За морската ваканция, от която са снимките, отделихме време само за Варна, за да гостуват децата при Мани (или при баба - думичката, която не трябва да употребяват, но все пак да поясня ;). Пак се възползвахме от богатия, както винаги, културен афиш на града. След първата среща на малките с операта (Верди и Росини в Летния театър - добро начало!) и посещения на изложби, имаме като резулат един възторжен почитател, и един не толкова....

За мен лятото продължи и приключи също така флуидно, хаотично, разсеяно и замечтано-отнесено, както започна. За пръв път нещо в мен категорично настоя да забавя ритъма, и го послушах, доколкото успях. Не съм снимала много рецепти, но ми доставяше удоволствие да разглеждам и често го правех.  Набелязала съм си някои интересни неща и се надявам да ги изпробвам, стига само да се откача от плавното течение, по което още се нося от време на време....