Бадемов кекс с тиква и канелена сметана

Много ни поглези тази година есента с циганското лято, което ни подари :) Tъй-като сме в седмицата на рождения ми ден, имам спомени и наблюдения за това  колко различно  е било времето  през годините в началото на ноември . Още пазя в съзнанието си толкова ясна картина за една отдавнашна сутрин с потънала в бяло София, и с онази позната тишина, носеща странното усещане за нереалност, които само обилно натрупал сняг може да предизвика.... Всичко се е сляло, не се вижда къде са улиците,  къде са тротоарите. Затичвам се да хвана автобуса,  за да не закъснея за училище и точно като по филмите с банановите кори, правя един  финт с всичките  познати, смешни движения в опит да запазя равновесие, после друсвам, разбира се,  не на страната със свободната  ръка, а на тази, която държи кутиите с бонбони.

Какво е оцеляло и как съм почерпила не знам, това ми се губи, но гледката на разкошната приглушена зимна картина в контраст с това как на завоя се мятам в преспите точно върху  бонбоните, е един от любимите ми  спомени зададе ли се поредния рожден ден. Особено, когато времето е топло, няма начин да не се връщам поне няколко пъти там, в онази сцена. И с носталгия, няма как, когато си задминал някое и друго десетилетие.... Но за времето, не това календарното,  ми беше думата, ето до вчера бяхме по къси ръкави още....

Пак направих дълга пауза в блога, а имам интересни рецепти за публикуване. Трудно ми е да се организирам добре. Завъртяха се ангажименти, напрежение, неприятности. Напоследък все повече се чудя дали  защитната стена срещу хорската лошотия, която се опитвам да си изградя е прекалено тънка, или  лошотията прогресивно се е умножила. Колкото и да искам да съм недосегаема, успява да ме докосне, огорчава ме.... Наистина, не знам кога толкова хора престанаха да бъдат човеци, и кой е виновен ....

За компенсация обаче, съм затрупана с бележки с много сърца и любов.  Децата, след като са били непослушни, ги пишат  и като извинение ми ги оставят навсякъде, сгънати, слепени, залепени...... И на рисунките им все по-хубава ставам ;),  коронясана ..... Готвенето  съвсем в буквалния смисъл стана забавно. Напоследък докато извършвам любимата за едни и омразна за други дейност, повтарям [по много, много, мнооогоо пъти] думички и стихчета за котаРаци, кРиещи се от мишки; за  пРипкащи катеРици и стРашни Раци. Скоро ще съм номер едно в скороговорките :) Въобще, редим думички с "Р" в тях до откат и помагам на Гери с домашните от логопеда. Хубавото в цялата работа е, че след няколко месеца посещения, още от началото на лятото може да произнася едно перфектно Р. В тази връзка, на който има нужда или резерви, мога спокойно да  препоръчам да се довери на методиката на  специалистите.

Както виждам, други неща ме вълнуват  в момента  и не знам да пиша ли нещо за рецептата все пак, или ще стане досадно. Общо взето всичко е ясно, а и само тикви напоследък около Хелоуин. На финала искам да ви кажа, че се готви нещо много интересно - на 8 и 9 ноември в Интер Експо Център/ София ще се проведе кулинарнoто събитие -  COOLinar . Не само наименованието е куул, но и програмата с  лекции заслужава внимание.

/


Кекс с тиква
за правоъгълна форма с размери на дъното 8х26 см

170 г тиква цигулка, почистена
200 г брашно + 1 с.л. за поръсване
2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
100 г меко масло
180 г захар
3 яйца, М
2 с.л. бадемов или друг подходящ ликьор
1-2 с.л. смлени бадеми
2 с.л. филирани бадеми

Тиквата се нарязва на дребни кубчета с размер до 1 см и се  сварява за 10-12 минути на пара. Разстила се в широка чиния и се оставя открита да се изсуши леко, след което се поръсва и овалва с 1 с.л. брашно. Останалото брашно се пресява заедно с бакпулвера и солта.  Маслото и захарта се разбиват до пухкав крем. Прибавят се яйцата, едно по едно, всяко до пълно усвояване. Добавя се алкохола, след това и брашното, като не се разбива продължително, а само докато се усвоят съставките. Накрая се прибавя тиквата, разбърква се с лъжица ( може и по-смело да се разбърка, така част от парченцата ще се поочупят, но пак се получава добър резултат, макар и не с перфектен мозаечен разрез). С помощта на лъжицата се разстила в правоъгълна форма за кекс, облицована с хартия за печене, намаслена леко и поръсена със смлените бадеми.  Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 40-45 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа ( за първите 10-ина минути е добре да се включи и вентилатор). Гарнира се със сметана - заквасена или бита, с добавени на вкус пудра захар и канела.

П.П. Ако тиквата е нарязана по-едро, сварена или по-водниста, възможно е парченцата да се приплъзнат в долната половина на кекса.