пожелахте да хапнете # 1/ Линцер торте

пожелахте да хапнете е за неща, които вече съм показвала в блога, такива,  които моите хора често споменават и искат да им направя, а на мен ми се снимат пак. Наши любими рецепти,  многократно правени и харесвани. Първата от поредицата аз си я избрах и даже още преди Коледа бях приготвила продуктите, но тогава не остана време за нея.

Не съм планирала рубриката като  многословни публикации, но изглежда сега ще направя  изключение. Замислих се защо точно Линцер е любимата ми торта и мисля да си отговоря най-накрая. На първо място винаги е вкуса, не само за нея, а въобще. Неща, които не са ме заинтригували като вкус, въпреки че са атрактивни на вид,  все още не са ме убедили да им отделя време. При Линцер, от една страна е  маслено-ронливото тесто, което по принцип обожавам. Различно е от всички останали основи за сладки тарти. Освен многото масло, тук имаме перфектна хармония от смлени лешници и бадеми, чудесни подправки и ароматен кирш. Вкусно е само по себе си, дори без плодовия пълнеж, особено след като престои ден-два.От друга страна е сантименталната нотка на спомена за първите хапки. Рядко нещо ме впечатлява веднага и силно, така че  да запомня момента толкова добре. Дали се дължи на стечение на обстоятелствата или само на тортата, не знам.... След време разбрах, че тя е най-старата документирана с рецепта торта. Тогава ореолчето, което вече си имаше, засия малко по-силно. Не за друго, но  изпитвам уважение към нещо, което е надживяло времето си по такъв начин, че да е актуално за всяко идващо ново време, да успява да блести с качества сред толкова много интересни сладки работи и да е любимо на не един и двама.

Всяко парченце, освен вкусовото удоволствие, което ми носи, ме връща в различните епохи, през които е преминала,  пренася  ме в едно безвремие с  каданс от познати образи, случки и асоциации. Настройва мисълта ми на различна честота - малко творческа,  леко философска и над дреболиите от деня. Припомня отдавна отминали неща, част от които  вероятно носим в себе си... Според мен  старата  дама е достатъчно елегантна и като визия, и като вкус, за да застане достойно в който и да е хубав ресторант или специално място, редом с "младите госпожици".
Приемам новостите  и оригиналните предложения, информирам се за трендове и последни моди. Ако говорим за сладкиши, винаги съм в състояние да оценя всяка една интересна торта, но никоя не може да ме развълнува така, както парче добре направена Линцер.

И си харесвам  рецептата. Очаквах, че ще променя нещо в нея, дори  дребно,  като я направя и преценя от разстоянието на времето, когато я пекох  последно. Но  всичко ми се стори идеално и едва ли е заради хубавия кирш, който използвах този път. Нито  трохичка не беше пропиляна.... Все пак има един  недостатък - много е малка дозата. Вече няма само да се заканвам, а ще си направя една само за мен.

А вие имате ли си  любима торта?

illustrations - John Tenniel

Рецепта