Супа с тиквички и царевица и бързите макови питки на леля Берт

.... която всъщност не е моя леля, а на авторката на  "Французойките не пълнеят". За книгата стана дума  преди време и отдавна е в графа прочетени с намерение за повторение.  Мирей Джулиано е записала  адаптиран от нея  добър вариант, но признава : " ...никога не съм яла нищо, което може да се сравни с вкусните хлебчета на леля Берт". Предлага и замяна на мака с кимион за още един вариант на рецептата от Елзас. Това, което ме грабна веднага е, че са без втасване. При мен подобни рецепти са добре дошли за случаите, когато не успявам да се организирам добре и да имам достатъчно време за печене на хляб. Досега основната ми резервна рецепта  беше за содена питка.

 Хлебчетата с мак правих  няколко пъти, за да изпробвам и напасна съставките. Най-хубави и вкусни станаха точно когато се бях наканила да ги снимам - на вилата, в една стара печка, нагряваща само до четири степени. За пореден път се убедих, че не са нужни  сложни уреди с вентилатори, градуси и разни други екстри, за да се получават добре нещата. По-важно е човек да е спокоен, релаксиран и да се чуства добре. Това с двойна сила се отнася за  месенето на хляб.

При мен бързането, сприхавостта и стреса водят до всякакви грешки, не само в готвенето. Предната седмица си спретнах една  като обърках рецептата на чийзкейка, който правих.  Но пък се убедих  колко е лесна и неангажираща. Ако ви се случи да сгафите с количеството на сиренето и да сложите дори два пъти по-малко, да знаете, че резултата въобще не е за изхвърляне. Кейка стана със съвсем прилична текстура и вкус, само беше по-сладък и се напука в средата след като се охлади. След тази случка още повече си харесвам  рецептата. Не е някакъв специален чийзкейк с претенции, но пък е точно това, което трябва да бъде - кейк със сирене, който да си направиш без да има определен повод, освен ако за такъв не се смята сезона на черешите :)  Семпъл, без допълнителните калории от масленo-бисквитена подложка, с по-диетичните  рикота или извара, вместо крем сирене. Кейковете с рикота не са толкова фини като тези с крем сирене, но ги предпочитам.

Вече съм публикувала рецептата в блога и даже не смятах да  го снимам, но точно преди сервирането не устоях на изкушението и се наложи да ме почакат :) Правила съм го няколко пъти, винаги с лимонова кора, а сега за пръв път с лайм и ми се стори още по-вкусен.... Или така си мисля заради обстановката. В летния сезон прекарвам често почивните дни извън София. Все повече харесвам спокойната селска среда. Напоследък съм в период на преосмисляне на ценностите и си давам сметка, че истински важните и стойностни неща са много малко на брой. Представите ми за лукс също се променят. Луксозно ми се струва след натоварената седмица в града да се събудиш  в ранната съботна  утрин в пълна тишина,  ако не броим чуруликането и жуженето на всички птици и насекоми, а то не спира денонощно; да излезеш бос на терасата и да се вгледаш едновременно  в простора отпред и в себе си;  да си изпиеш кафето необезпокояван, на открито, единствено в компанията на собствените си мисли.

Луксозно е да похапнеш току-що набрани, узрели на слънце ягоди;  да поседиш  на затоплените от слънцето стъпала за следобедното кафе; да похапнеш истинско кисело мляко; да се докосваш до слънчева вода; да имаш първичния контакт с природата, такъв, какъвто не можеш да осъществиш в култивирания парк или градина;  да наблюдаваш залеза с чаша хубаво вино, в пълен мир със себе си и околния свят. Съвсем различно е от лукса на хотелските комплекси, където е неизбежно присъствието на други почиващи, персонал и ред правила в хаоса... Всичкия онзи "простичък" лукс започва да ми липсва още в понеделник и нямам търпение да дойде  петък ...

След толкова много писане, не искам да игнорирам изцяло супата. Приготвя се за времето, през което във фурната се пекат питките :) Моя импровизация от този сезон  и още един начин да сложа някъде от сладката царевица, на която децата са супер фенове - могат да изядат всичката,  колкото и когато им дадеш....

Бързи макови хлебчета

1 яйце
400 г кисело мляко, за предпочитане домашно
4 сл зехтин
1 пак. бакпулвер, 10 г
500 г брашно плюс допълнително около 50 г за месене или колкото е необходимо
1 сл захар ( 1 1/2  до 2 сл , ако млякото е домашно)
1 1/2 чл сол
1 сл макови семена

Брашното се пресява с бакпулвера, солта и захарта. Прави му се кладенче и в него се добавя разбърканото със зехтина мляко. Замесва се меко, почти нелепнещо тесто ( накрая може да изглежда така, че може да поеме още брашно, но не бива да се уплътнява прекалено), като се добавя по малко брашно, колкото е необходимо. Тестото се разделя на 8 или 10 части, от които се оформят кръгли хлебчета, набождат се отгоре с вилица на кръст. Намазват се с разбитото с малко вода яйце и се поръсват с мак. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 10-12 минути, докато образуват коричка, след което се допичат на 180 градуса. Когато са готови се изваждат върху решетка и се завиват с кърпа. Най-вкусни са топли, добри са и охладени.

Супа с тиквички и царевица

3-4 стръка пресен лук
1 голям морков
1 голям картоф или 2 малки
1 тиквичка
140 г сладка царевица от консерва ( без ГМО, най-малките консерви)
800 мл зеленчуков бульон или вода
зехтин, сол, черен пипер
1 яйце
кисело мляко
копър

Лука се нарязва на дребно (без перата), моркова - на тънки полумесеци. Сотират се в зехтин, след което се добавя 700-800 мл горещ бульон или вода. Посолява се и се прибавя настъргания картоф. Оставя се да поври 5-8 минути. Добавят се нарязаната на кубчета обелена тиквичка, а след  3-5 минути - царевицата и около половин шепа фиде. Оставя се да къкри 3-4 минути докато е готова и се отстранява от огъня. Застройва се с яйце, разбито с 2-3 сл кисело мляко, прясно смлян черен пипер и малко сол, като за по-пикантен вкус може да се добави наситнена малка скилидка чесън и лют пипер. Гарнира се с дребно нарязан копър. Поднася се с  кисело мляко. 

verdict